Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер………………………28.07.2020 година……………..Град
Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД…………Седми граждански състав
На………трети
юли……………..…..………………….……..……..Година 2020
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВИЛЕН ЖЕКОВ
Секретар
Ралица Димитрова……………………………………при участието на Прокурора ……………………….………………………….…..…………………..
като
разгледа докладваното от…………………………..……съдия Св. ЖЕКОВ
гражданско
дело номер 449.…по описа за………….….…………2020 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 103 - 257
от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Ищцата твърди, че ответникът „ЮБЦ” ЕООД
е образувал срещу нея изп.дело № 20197650402983 по описа на ЧСИ Гергана Илчева,
с район на действие Старозагорски окръжен съд по изпълнителен лист от
14.11.2008 г. по гр.д. № 2261/2008 г. на Старозагорски районен съд за сумите от
267,45 лв. главница, ведно със законната лихва върху главницата изчислена към
момента на съобщението на ЧСИ в размер на 312,87 лв., както и разноски за
издаване на изпълнителния лист в размер на 65,00 лв. Посоченият изпълнителен
лист бил издаден в полза на „Мобилтел“ ЕАД /сега „А1 България“ ЕАД/. След
сключена цесия между кредитора „С.Г. Груп“ ООД /първият цесионер придобил
вземането от първоначалния кредитор „А1 България“ ЕАД/ и „ЮБЦ” ЕООД, последното
дружество е образувало изп.дело № 20197650402983 по описа на ЧСИ Гергана
Илчева. В тази връзка прави възражение за изтекла погасителна давност за
вземанията обективирани в изпълнителния лист от 14.11.2008 г. по гр.д. №
2261/2008 г. на Старозагорски районен съд, тъй като от издаване на
изпълнителния лист били изминали 11 години. Задължението било за периодични
платежи /сметки към мобилен оператор/, то съгласно чл.111 б. “в“ ЗЗД, същото
било погасено с изтичането на 3-годишна давност, респ. петгодишна давност.
В тази връзка моли съда да признае за установено, че
ищцата не дължи на ответника вземанията по изпълнителен лист, издаден на
14.11.2008 г. въз основа на заповед № 2382/09.09.2008 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по гр.д. №
2261/2008 г. по описа на СтРС, за сумата в размер на 267,45 лв. и
законна лихва върху главницата, както и сумата от 65,00 лв. – разноски по
делото, поради погасяване по давност на вземанията. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от
първия ответник „А1 България“ ЕАД, но тъй като производството спрямо него е
прекратено с протоколно определение от 03.07.2020 г. в проведеното о.с.з.
становището му по иска вече не е предмет на делото.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е
постъпил отговор на исковата молба и от втория ответник – „ЮБЦ“ ЕООД, като се
заема позиция за неоснователност на иска. Признава, че ищцата е осъдена по
ч.гр.д. № 2261/2008г. на Районен съд Стара Загора, да заплати на „Мобилтел” ЕАД
сумата от 267,45 лева- главница; 65.00 лева - разноски по заповедното делото,
както и че за събиране на тези вземания е образувано изпълнително дело №
20197650402983 по описа на кантората на ЧСИ Гергана Илчева, per. № 765.
Претендира разноски.
Излага правни доводи, че след постановяване на ТР
№2/26.06.2015г. с молба с по изпълнително дело № 20197650402983 по описа на ЧСИ
Гергана Илчева, per. № 765 е поискано извършване на изпълнителни действия,
поради което и давността е прекъсната. Счита, че до постановяване на ТР №
2/26.06.2015г. на ОСГТК на ВКС давност по време на изпълнителния процес не е
текла. Това било така, доколкото съгласно дадените задължителни разяснения с
ППВС № 3/18.11.1980 погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният
процес относно принудителното осъществяване на вземането. В действителност, с
т. 10 от ТР № 2/26.06.2015г. на ОСГТК на ВКС е прието, че дадените задължителни
разяснения с ППВС № 3/18.11.1980 следва да се считат за загубили сила. Цитира решение
№ 170/17.09.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2382/2017 г., IV г.о. По процесното
изпълнително дело № 2983/2019г. на ЧСИ Гергана Илчева, до момента на
постановяване на ТР № 2/26.06.2015г. на ОСГТК давност докато трае
изпълнителният процес не е текла, защото до този момент е било приложимо ППВС №
3/18.11.1980г. Основанието на предявения иск било твърдение за изтекла
погасителна за периода от 14.11.2008 г. до образуването на изпълнителното дело.
Съгласно цитираното решение № 170/17.09.2018г. на ВКС по гр.д. № 2382/2017г.,
IV г.о., погасителна давност за вземането в хода на образуваното изпълнително
производство не е текла за периода до 26.06.2015 и такава би могла да започне
да тече едва от момента на постановяване на ТР № 2/26.06.2015г. на ОСГТК -
26.06.2015. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.
Старозагорски районен съд, като съобрази правните
доводи на страните, събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа страна:
С доклада по делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК е обявено за безспорно между страните, че ищцата е осъдена по ч.гр.д. № 2261/2008г. на Старозагорски районен съд,
да заплати на „Мобилтел” ЕАД сумата от 267,45 лева - главница, 65.00 лева -
разноски по заповедното делото, както и че за събиране на тези вземания е
образувано изпълнително дело № 20197650402983 по описа на кантората на ЧСИ
Гергана Илчева, peг. № 765 така и док-ва, л. 5 и 6 от делото/.
За образуваното изпълнително дело била изпратена
покана за доброволно изпълнение до ищцата, която била получена лично от нея на
09.09.2019 г.
От определение № 1134/10.12.2019 г. на Старозагорски
окръжен съд се установява, че съдът е оставил без уважение възражение подадено
от ищцата по реда на чл. 423, ал. 1 ГПК срещу процесния изпълнителен лист,
респ. заповедта за изпълнение.
При така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 439, ал. 1 ГПК.
Искът с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК е средство
за защита на длъжника по висящ изпълнителен процес, с чието предявяване се цели
да се установи, че изпълняемото право е отпаднало, поради факти и
обстоятелства, настъпили след съдебното му установяване, но имащи правно значение
за неговото съществуване. Посочената разпоредба на чл. 439 ГПК предвижда защита
на длъжника по исков ред, след като кредиторът е предприел изпълнителни
действия въз основа на изпълнителното основание. Законодателят е уредил
защитата на длъжника да се основава само на факти, настъпили след приключване
на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание. От тези факти ищецът - длъжник черпи права, изключващи изпълняемото
право /погасяване правото на принудително изпълнение поради изтекла давност,
плащане, прихващане и др./. В процесния случай предмет на исковите претенции са
вземания на ответника, признати с влязло в сила съдебно изпълнително основание,
въз основа на което е издаден изпълнителен лист. Безспорно е, че ищцата е длъжник, а ответникът – взискател за сумите по
влязлата в сила заповед за изпълнение, която е изпълнителното основание.
Без значение е твърдението на ищцата, че не е
получавала уведомление за цесията, която легитимира ответника като кредитор. В
решение № 209/28.11.2018 г. на ВКС по т.д. № 2530/2017 г., I т.о. ясно е посочено и разяснено, че е без значение
за основателността на иска по чл. 439 ГПК срещу конституирания в изпълнителното
производство нов кредитор/цесионер установяване на надлежното уведомяване на
длъжника по смисъла на чл. 99, ал. 4 ЗЗД за извършена цесия, тъй като този факт
не рефлектира върху дължимостта на вземането – то съществува и следва да бъде
удовлетворено от съдебния изпълнител, като не освобождава длъжника от
отговорност за погасяването му. Съдебният изпълнител е този, който провежда
изпълнението и съответно носи отговорност за своите действия, които освен това
подлежат и на съдебен контрол, така че
ако изпълни, чрез него в изпълнителното производство, длъжникът се освобождава
от дълга.
Съгласно разпоредбата на чл. 439, ал. 2 ГПК в такава хипотеза искът на длъжника за оспорване на вземането може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Когато вземанията са установени със заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по аргумент от визираната законова норма длъжникът, който не твърди обстоятелства по чл. 424, ал. 1 ГПК, може да оспори изпълнението само въз основа на факти, настъпили след изтичане на срока за възражение по чл. 414 ГПК. Затова и с оглед конкретно наведеното в исковата молба основание за недължимост на вземанията – погасяването им по давност, и доколкото същите са признати със заповед за изпълнение, в случая ищцата може да се позовава на давност, изтекла след влизане в сила на заповедта, доколкото по-рано настъпилите факти, от които черпи права, изключващи изпълняемото право, се явяват преклудирани.
Поради това спорът по делото съдът намира да е
концентриран върху основателността на направеното от ищцата възражение за
погасяване на вземанията по давност след влизане в сила на издадената заповед
за изпълнение на същите.
Погасителната давност е сложен юридически факт,
състоящ се от два елемента: бездействие на титуляра на правото и изтичане на
определен период от време. Началото на давностния срок е деня, от който
вземането е станало изискуемо – чл. 114, ал. 1 ЗЗД. В случая това е влизане в
сила на заповедта за изпълнение.
При липсата на данни за по-ранна дата на влизане в сила
на заповедта по чл. 410 ГПК следва да се приеме, че същата е влязла в сила
най-късно на датата, на която въз основа на нея е издаден изпълнителен лист –
14.11.2008 г.
Съгласно чл. 116, б. „в“ ЗЗД давността се прекъсва с
предприемане на действия за принудително изпълнение, а от прекъсването на
давността съгласно чл. 117, ал. 1 ЗЗД започва да тече нова давност. Изпълнителният процес не може да съществува сам за
себе си, а съществува само доколкото чрез него се осъществяват един или повече
изпълнителни способи. Прекъсва давността предприемането, на което и да е
изпълнително действия в рамките на определения изпълнителен способ –
насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, насрочване на
извършване на продан и др. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело /когато молбата не съдържа искане за
прилагане на конкретни изпълнителни действия/, изпращането и връчването на
покана за доброволно изпълнение, проучването на имуществото на длъжника,
извършването на справки.
По делото не се твърди или доказа от ответника, че до
момента на подаване на молбата за образуване на изпълнително дело №
20197650402983 по описа на ЧСИ Гергана Илчева ответникът или негов праводател е
извършил каквито и да било изпълнителни действия или образувал изпълнителен
процес преди 2019 г., т.е. в продължение на единадесет години. Следователно давността е започнала да тече на
14.11.2008 г., като след този момент дори не се твърди или доказва от
ответника, че е било поискано извършване на каквито и да били изпълнителни
действия, т.е. давността не е била прекъсната цели 11 години и към настоящия
момент е изтекла. Неотносими към спора са възраженията и сочената съдебна
практика от страна на ответника, тъй като за прилагането ТР №2/26.06.2015г. и ППВС
№ 3/18.11.1980 г. е било необходимо да бъде образуван изпълнителен процес в
рамките на давностния срок за вземанията по изпълнителния лист. Действително в
съдебната практика цитирана от ответника се сочи, че до постановяване на ТР №
2/26.06.2015г. на ОСГТК на ВКС давност по време на изпълнителния процес не е
текла, но в настоящия случай до
постановяване на посоченото Тълкувателно решение не е бил образуван какъвто и
да било изпълнителен процес, за да бъде преценявано текла ли е погасителна давност
или не. Първият и единствен образуван изпълнителен процес е този от
2019 г. – 11 години след издаване на изпълнителния лист. При положение, че
в по-ранен момент не е било образувано изпълнително дело не може да се говори
за прекъсване на давностния срок, който по време на висящността на изп. дело да
не е текла погасителна давност, тъй като в периода 2008 г. – 2019 г. не е имало
висящо изпълнително дело.
Няма нито едно фактическо твърдение на ищеца за
осъществено от него или негов праводател изпълнително действие довело до
прекъсване на давността по отношение на ищцата преди 2019 г.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, право на разноски има ищцата. Същата е претендирала присъждането на
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 200,00 лв. и 50,00 лв.
заплатена ДТ, които следва да й бъдат присъдени. С отбелязването в договора от
03.07.2020 г. /за ищцата плащането е в брой/ е изпълнено изискването на т. 1 от
Тълкувателно решение от 06.11.2013 г. на ВКС по тълк. дело № 6/2012 г., ОСГТК.
Мотивиран от гореизложеното и на
основание чл. 235, ал. 1 ГПК, Старозагорски
районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по предявения иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК, че К.С.М.,
ЕГН: **********, с адрес: *** не дължи
на „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „България“ № 81, вх. „В“, ет. 8 сумата от 267,45 лв. и законна лихва върху
главницата, както и сумата от 65,00 лв. – разноски по делото, за които суми е
издаден изпълнителен лист от 14.11.2008 г. по гр.д. № 2261/2008 г. на
Старозагорски районен съд въз основа на влязла в сила заповед № 2382/09.09.2008
г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК /дължими по договор за предоставяне на далекосъобщителна услуга от
27.07.2006 г./ и е образувано изпълнително дело № 20197650402983 по описа на ЧСИ Гергана Илчева, рег. № 765 в
Регистъра на Камарата на ЧСИ, район на действие Старозагорски окръжен съд
поради
изтекла погасителна давност.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 81,
вх. „В“, ет. 8 да заплати на К.С.М., ЕГН: **********, с адрес: *** сумата от
общо 250,00 лв. представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение
/200,00 лв./ и държавна такса /50,00 лв./.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред
Старозагорски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК, на страните да се връчи
препис от решението.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: