Решение по дело №2699/2023 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 580
Дата: 16 май 2025 г.
Съдия: Атанаска Стефанова Букорещлиева
Дело: 20235300102699
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 10 октомври 2023 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 580
гр. Пловдив, 16.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Атанаска Ст. Букорещлиева
при участието на секретаря Мария Ив. Пеева
като разгледа докладваното от Атанаска Ст. Букорещлиева Гражданско дело
№ 20235300102699 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по искова молба /уточнена с молба от
09.11.2023г./, подадена от С. С. В., с ЕГН ********** и постоянен адрес- гр. В.*****, чрез
пълномощника й адв. Н. Т., против С. Д. Г., с ЕГН ********** и постоянен адрес- с. Б.****,
с която са предявени обективно евентуално съединени искове с правно основание чл.240,
ал.1 ЗДД, чл.55, ал.1, пр.2 ЗЗД, чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.59 ЗЗД.
В исковата молба са изложени обстоятелства, че на 10.10.2018г. между ищцата, като
з., и ответницата Г., в качеството й на з., е сключен устен договор за заем на парична сума в
размер на 50 000 USD. Съгласно постигната между страните договореност, заемната сума
следвало да бъде върната в срок до една година, като възнаградителна лихва не била
уговаряна. В изпълнение на поетото с договора задължение, още на 10.10.2018г. ищцата
предоставила паричната сума на ответницата, чрез извършен кредитен превод от банковата
си сметка, открита в „ЦКБ”АД, по банкова сметка на Г., разкрита в същата банка. Въпреки
многократно приканване на ответницата и опитите за извънсъдебно уреждане на спора, не е
последвало изпълнение от същата на задължението да върне заемната сума. Ето защо, се
иска от съда да постанови решение за осъждане на ответницата да върне предоставената в
заем сума в претендирания размер, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата
на предявяване на иска до окончателното й изплащане.
При условията на евентуалност, се претендира да се осъди С. Г. да заплати сумата от
50 000 USD, с която същата се е обогатила неоснователно, ведно със законната лихва върху
нея, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане. В случай че не
се установи да е постигнато съгласие за сключване на договор за заем в размер на
1
процесната сума, ищцата заявява, че за нея е било налице очакване такъв договор да се
сключи. След като договор за заем не е сключен, то за ответницата липсва основание да
задържи получената сума и дължи връщането й, с оглед неосъщественото основание. При
условията на евентуалност- в случай че не се установи да е постигнато съгласие за
сключване на договор за заем в размер на процесната сума, както и ако се установи, че за
ищцата не е било налице очакване такъв договор да се сключи, се посочва, че липсва
основание за получаване от ответницата на сумата от 50 000 USD, т.е. че същата е получена
при начална липса на основание в хипотезата на чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД.
В случай че не се установи дължимостта на процесната сума при условията на
сключен договор за заем или в хипотезата на неоснователно обогатяване по см. на чл.55,
ал.1, пр.1 и пр.2 ЗЗД, ищцата предявява и иск по чл.59 ЗЗД. В тази връзка се твърди, че е
извършено плащане в полза на Г. от патримониума на ищцата на посочената сума, налице е
обедняване за ищцата, съответно обогатяване на ответницата, чрез увеличаване актива на
имуществото й, чрез получаване на неследваща й се парична сума. С оглед на това, се иска
осъждането на Г. да заплати на ищцата сумата от 50 000 USD, с която същата се е обогатила
за нейна сметка. Допълнителни съображения по спора са развити в писмена защита на адв.
Т.- пълномощник на ищцата. Направено е искане за присъждане на разноски.
В срока по чл.131 ГПК не е депозиран отговор от страна на ответницата Г., като в
съдебно заседание са оспорени предявените искове. Не се оспорва обстоятелството, че
сумата от 50 000 USD е преведена по банковата сметка на ответницата, но се твърди, че
същата не е предоставена по договор за заем, а е дадена във връзка с правоотношение между
трети лица- В. Г., която е м. на С. Г., и Д. В. /б. на с. на ищцата Т. В./. Претендират се
разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено следното:
Представено е от ищцата платежно нареждане за вътрешно банков кредитен превод,
от което се установява, че на 10.10.2018г. от банковата й сметка в „ЦКБ” АД с е преведена по
банкова сметка на С. Д. Г. с IBAN ***** сумата 50 000 USD, с посочено в банковия документ
основание за извършване на превода - „личен заем”.
При изслушването на ищцата в съдебно заседание на 06.03.2025г., по реда на чл.176
от ГПК, същата е заявила, че не познава С. Г., чувала е за нея от с. си Т. В. и от неговия б. Д..
От тях научила, че искат да предприемат общ бизнес и им е необходим заем. С. й я попитал
дали е съгласна да вземе участие, не се съгласила веднага, но той я убедил.
Във връзка с изясняване на обстоятелствата, при които е бил сключен соченият
договор за заем и постигнатите отделни договорености между страните, ищцата е
ангажирала гласни доказателства посредством показанията на свидетелите Т. П. В. и Д.в П.
В..
Свидетелят Т. В., който е с. на ищцата, заявява, че познава С. Г. и нейната м. В. Г.,
чрез б. си Д. В.. Твърди, че Г. потърсили финансова помощ за бизнес- *****, в който и той
2
щял да участва като съдружник. м.та на С. трябвало да се погрижи да осигури помещение за
начинанието. Провели разговори за сумата, която ще се предостави, имали уговорки за
връщането й в рамките на три- шест месеца, а после- на година. с.та на свидетеля се
съгласила да преведе сумата, това станало в началото на месец октомври 2018г. Тъй като
предстояло закупуване на специални осветителни тела- лампи от К., необходими за
отглеждането на растенията, сумата била преведена в щатски долари. По-късно превели и
сума от 5 000 USD. Свидетелят посочва още, че не е получавал от В. Г. предложения за
регистриране на обща фирма и подписване на договор за съвместна дейност. Такива е имало
отправени към б. му Д. В.. В. поела задължение да се погрижи за организирането на бизнеса,
в който и двамата б.я да участват, но проектът така и не се реализирал.
Свидетелят Д. В. депозира показания, че познава ответницата бегло, имал е повече
контакти с нейната м.- В. Г.. На проведена среща с последната, тя потърсила финансово
подпомагане за бизнес начинание- *****. Тъй като В. нямал възможност да предостави
средствата, той свързал В. Г. с б. си. По-късно разбрал, че б. му и с.та му са финансирали
начинанието й. От банкова сметка на С. В. била преведена по банкова сметка на ответницата
сума от 50 000 USD, а впоследствие били превеждани и други суми, които не са върнати.
Свидетелят твърди, че не е имал намерение да участва в общ бизнес с В. Г., само веднъж е
посетил халето, в което трябвало да се отглеждат растенията.
От своя страна, ответницата не оспорва, че е получила сумата от 50 000 USD, но
твърди, че същата е предоставена на друго основание- за нуждите на извършваната
съвместна дейност от нейната м. В. Г. и Д. В.. В подкрепа на заявеното е ангажирала гласни
и писмени доказателства.
Свидетелят Г. Д. Т. твърди, че е работил при В. Г. и с. й в периода от 2014г.- 2015г. до
края на 2019г. Посочва, че познава Д. В., който е бил представен като съдружник на В. в
проекта за отглеждане на ***. Във връзка с осъществяваната дейност било изградено хале,
намиращо се на ****, за него били закупени климатици и специални лампи. В. идвал често,
давали му отчети за извършената работа. Проектът не се реализирал, тъй като разсадът не
пристигнал навреме, а и с финансирането имало проблеми. От В. свидетелят знае, че тя и Д.
са инвестирали в проекта, парите на Д. били преведени по банкова сметка на С. Г., предвид
това че по същото време сметката на В. била запорирана за задължения към НАП.
Свидетелката В. П.а Г. твърди, че познава двамата б.я Д. и Т. В.и. С Д. В. започнали
общ бизнес, свързан с отглеждане на ***, първоначално той трябвало инвестира в него, а
след няколко месеца тя да се включи със средства, тъй като, като земеделски производител,
доходите й не били постоянни. Имали уговорки даването на сумите от В. да е за
извършването на съвместната дейност- за разплащане на активите, които фирми трябвало да
доставят, с условие, когато се добие първа реколта и се продаде- да се погасят непогасените
задължения, а при постъпване на печалби от нея – да се изравнят всички разходи на
участниците в тази съвместна дейност. Г. предложила на В. да направят обща фирма, с която
да започнат дейността, изпращала му проекти за договор, но той я уверявал, че ще оформят
документално отношенията си, след като реши личните си проблеми. По това време Г. имала
3
ревизия и върху сметката й като земеделски производител бил наложен запор, затова се
наложило да се открие банкова сметка на С., по която да се преведат парите от Д.. Когато
парите били получени, видяла, че преводът е направен не от Д. В., а от С. В., с посочено
основание в документа- заем, макар никога да не е било говорено за заемни
правоотношения. С получените пари разплатила задълженията към доставчиците, тъй като
имало срокове за извършване на плащанията, след това поела всички разходи по
съвместната дейност, в т.ч. плащала наем за осигуреното помещение за отглеждане на
растенията, обаждала се на В., за да дава отчет какво е направено, какви консумативи и
материали се влагат в проекта. След м. февруари- март В. преустановил контактите си с Г.,
не отговарял на обажданията й. Свидетелката посочва още, че е била упълномощена от
дъщеря си да се разпорежда със средствата по банковата й сметка и всички преводи от тази
сметка били нареждани от нея.
По делото е представено от ответницата извлечение от електронната поща на В. Г., с
приобщена електронна кореспонденция, водена между третите за процеса лица- В. Г. и Д. В.,
на имейл адреси: ********, в периода 09.10.2018г.- 20.08.2019г., с прикачени файлове-
договори, отчет до инвеститора, договор панели и др. Въпросът за авторството на
електронните изявления не повдиган от ищцата, нито се оспорва факта на изпращане
на съобщенията и че към тях е имало прикачени файлове и те са били с описаното
съдържание. От тези доказателства се установява, че е водена между посочените лица
кореспонденция във връзка с извършване на съвместна дейност в областта на отглеждането
на растения в закрити площи от рода на к. /к./ за семена за фураж и посев, в оборудвано за
целите на съвместната дейност помещение, представляващо Модул 3 по одобрен проект,
намиращо се в сграда №1 на един етаж- с предназначение: складова база, склад,
разположена в ПИ №****, с адрес- с. Б., м. „Б.***“ № ***, и е предложен от Г. вариант за
уреждане на отношенията помежду им чрез сключване на договор за сътрудничество и
съдружие в областта на земеделието и изпълнение на Инвестиционен проект от 09.10.2018г.
/л.182 и сл./. В клаузата на чл.2 от договора са описани конкретните отговорности, които да
поемат страните в дейността, като В. е следвало да осигури възмездно парични средства,
лични или от трети лица, за първоначално финансиране на проекта, с които следва да бъдат
закупени 50 бр. осветителни тела, система за хранене и напояване за вътрешното отглеждане
на к., за наемане на помещение и закупуване на оборудване, а Г.- да наеме помещение под
наем за отглеждането на растенията, да договори и закупи със средствата, осигурени от В.,
необходимото оборудване, да му предоставя текуща информация за извършените дейности и
т.н. В чл.3, ал.1 е предвидено как се разпределя печалбата от дейността за сътрудничество
/съдружие/, като в т.1 е посочено, че при реализация на първата реколта, страните, като
равноправни, се задължават да изравнят паричните средства поравно и да възстановят
цялата парична сума, осигурена от В.. Представени са договор за наем на горепосоченото
помещение, сключен на 01.11.2018г. между земеделски производител В. Г. и „Дрийм Хоум 1“
ЕООД, договор от 02.11.2018г., сключен между ЗП В. Г. и „Техномонтаж“ ЕООД за
извършване на СМР на обект- Вътрешно помещение в съществуващ склад, както и приемо-
предавателен протокол от 19.12.2018г. за приемане на описаните строително- монтажни
4
дейности за обекта. Приет е като доказателство по делото договор за покупко- продажба от
08.10.2028г., по силата на който продавачът „Нима Уърлд“ ЕООД се е задължил да продаде
на купувача ЗП В. Г., в качеството на изпълнител на Д. В., като инвеститор, съоръжения за
земеделска дейност, описани в Приложение 1- 50 бр. осветителни тела за оранжерия на
стойност 25 000 USD. Представени са още фактури, от които е видно, че са закупени от ЗП
В. Г. осветителни тела за оранжерия, че са направени разходи за ел. инсталация в хале, за
закупуване на панел, антибактериална лайсна и др.
По делото е представено и пълномощно, с нотариална заверка на подпис с рег. №***г.
на н. П., с което С. Г. е упълномощила м. си В. Г. да я представлява пред „ЦКБ“ АД и
осъществява описаните в него действия, в т. ч. да се разпорежда със средствата по банковата
й сметка с IBAN *****, като тегли суми в брой и нарежда преводи от сметката без
ограничения. Видно от приетата справка- удостоверение с рег.№*****г. от С.на М.- п.- н. по
заместване при н. С. Й., приел служебния архив на н. С. П., със същата се удостоверява
вписването на горепосоченото пълномощно в общия регистър на н. П. под №**** на дата
10.10.2018г.
При така събраните по делото доказателства и установени обстоятелства, съдът
намира от правна страна следното:
По отношение на иска по чл.240, ал.1 ЗЗД:
Според чл.240, ал.1 ЗЗД, с договора за заем заемодателят предава в собственост на
заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума
или вещи от същия вид, количество и качество.
За успешното провеждане на предявения иск, намиращ правното си основание в
горепосочената разпоредба, ищцата е следвало да установи съществуването на валидно
правоотношение по договор за заем между страните и че е изпълнила задължението си по
този договор- да предаде заемната сума на ответницата, като докаже вземането си и по
размер.
Елементите от фактическия състав на договора за заем са наличие на съгласие на
страните за предаване от заемодателя в собственост на заемателя на парична сума и
предаване на тази сума от заемодателя на заемателя.
В случая, от представеното по делото преводно нареждане се доказва единствено
превеждане от ищцата на 10.10.2018г. на сума в размер на 50 000 USD по банкова сметка на
ответницата в „ЦКБ” АД, но не и че същата е предоставена по силата на сключен договор за
заем и че подлежи на връщане след получаването й. Действително, в платежния документ е
посочено като основание за превода –„личен заем”, но това не е достатъчно за установяване
на договор за заем, тъй като текстът в нареждането се попълва от наредителя и представлява
негово изявление. С оглед оспорването на отразеното в преводното нареждане основание,
ищцата е следвало да докаже, че то е възникнало, че е съществувало съгласие за сделката с
насрещната страна, а такова ще е налице, когато има две насрещни, припокриващи се по
съдържание, волеизявления относно съществените елементи на договора, което в
5
настоящото производство не е доказано. От събраните по делото доказателства не може да
се направи извод за постигнато между ищцата и ответницата конкретно съгласие за
предаване на паричната сума в заем, макар престирането й да е безспорно установено. От
показанията на ищцовите свидетели, които са допустими за установяване на
обстоятелствата, при които е бил сключен договорът, не се доказва да е постигнато
съглашение между страните по твърдения договор. Свидетелят Т. В. заяви, че В. и С. Г.
потърсили финансова помощ за бизнес, в който и той щял да участва, и че с.та му се
съгласила да предостави поисканата сума, а свидетелят Д. В. възпроизвежда само казаното
от б. му, че със с.та му С. са финансирали начинанието на ответницата, като въз основа на
тези показания не може да се обоснове извод за съществуването на заемно правоотношение.
Липсват в коментираните показания каквито и да е данни за изразено от ответницата
съгласие за получаване на паричен заем от ищцата със задължение да върне заетата сума при
определени условия. Дадените обяснения от С. В. по реда на чл.176 ГПК, доколкото не
съдържат признание на неизгодни за нея факти, не се ползват с доказателствена сила. Ето
защо и при липсата на други ангажирани от ищцата доказателства за това на какво
основание е осъществено предаването на паричната сума на ответницата, то не може да се
презумира, че за последната е възникнало задължение от заемен договор за връщането й.
Същевременно, ответницата успя да проведе успешно насрещно доказване на
наведеното друго основание за предаването на процесната сума, а именно, че последната е
била предоставена и използвана за нуждите на съвместната дейност на ЗП В. Г. и Д. В., по
отношение на която е имало постигнати устни договорености. Съдът кредитира показанията
на свидетелката В. Г., преценявайки възможната й заинтересованост по чл.172 ГПК, защото
същите напълно съответстват на съдържанието на представените писмени доказателства,
вкл. платежни документи, касаещи осъществяваната стопанска дейност, свързана с
отглеждане на коноп, подкрепят се от дадените от свидетеля Т. показания в частта относно
извършваните действия по общия проект на земеделския производител и Д. В., а и не са
ангажирани от насрещната страна доказателства, които да ги опровергават. Съдът кредитира
и показанията на свидетеля Т., които се основават на непосредствените му впечатления и
допринасят за доизясняване поетите от В. Г. и В. функции по организацията на работата по
съвместния им проект, в който и той е имал участие. От съвкупната преценка на
представените писмени доказателства и коментираните свидетелски показания, се налага
извод, че процесната сума е дадена, за да се покрие припадащата се част на В. от разходите
за общия проект, а какви са били мотивите на ищцата да направи това е без значение за
настоящия спор, доколкото касае вътрешните отношения на същата с третото за
производството лице.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че ищцата не установи, при условията на
пълно и главно доказване, възникнало между страните облигационно отношение по договор
за заем, което да се е превърнало в източник на задължението на ответницата за връщане на
претендираната сума, и затова предявеният от нея главен иск, като неоснователен, следва да
се отхвърли.
6
Поради неоснователността на главния иск, следва да се разгледа по същество
предявеният, при условията на евентуалност, иск по чл.55, ал.1, пр.2 ЗЗД:
Вторият фактически състав на чл. 55, ал.1 ЗЗД е налице, когато към момента на
получаването на престацията не съществува валидно правно отношение, което да оправдае
даването и получаването, но страните очакват такова да възникне и именно с оглед на това
очакване предприемат съответните действия, водещи до имуществено разместване.
По отношение на този иск ищцата е въвела твърдение, че е било очаквано от нея
възникването на валидно заемно правоотношение между страните, което не се е
осъществило.
Съобразно правилото за разпределение на доказателствената тежест в процеса по чл.
154, ал.1 от ГПК, в тежест на ищцата е да установи, че е престирала, с оглед основателно
очаквано в бъдеще осъществяване на валидно правоотношение между страните,
оправдаващо предприетото от нея разместване на имуществени блага, което
правоотношение впоследствие не е възникнало, а в тежест на ответницата е да докаже, че е
налице основание за получаването, съответно за задържане на полученото от нея.
По делото не е формиран спор и се установи от представеното преводно нареждане,
че на 10.10.2018г. е преведена от С. В. сума в размер на 50 000 USD по банкова сметка на
ответницата в „ЦКБ” АД. Не се събраха обаче убедителни доказателства, подкрепящи тезата
на ищцата. От изслушаните показания на свидетелите Т. и Д. В.и не се установи между
страните да са водени преговори за сключване на договор за заем с цел финансирането на
бизнес- начинание на ответницата, която двустранна сделка впоследствие не е осъществена.
Предвид това и доколкото съдът прие, поради изложените по- горе съображения, че
даването на процесната сума от В. е във връзка с извършване на съвместна дейност от ЗП В.
Г. и б.а на с. й- Д. В., то се налага извод, че същата не е платена, с оглед неосъществено
основание. Ето защо, предявеният иск подлежи на отхвърляне, като неоснователен.
По отношение на евентуалния иск, основан на чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД, ищцата е
следвало да установи факта, че е дала претендираната сума на ответницата, а последната
носи тежестта да докаже, че даването и получаването на имущественото благо не е лишено
от основание, т. е., че съществува правно призната причина за разместване на благата, по
силата на която има право да задържи полученото.
Доколкото в своята съвкупност ангажираните от ответницата доказателства
установяват без съмнение обстоятелството, че ищцата е предоставила процесната сума по
повод постигнатата устна договорка за участие на третите за спора лица- В. Г. и Д. В. в общ
проект, то следва да се приеме, че сумата не е платена без правно основание, както се твърди
в исковата молба. С оглед на това, предявеният иск за връщане на сумата, като дадена при
начална липса на основание, също ще се отхвърли.
Предвид направения извод за неоснователност на иска по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД,
следва да се разгледа и евентуалният иск с правно основание чл. 59 ЗЗД.
За да бъде уважена така заявената претенция, е необходимо да се докаже факта на
7
имуществено разместване в патримониума на ищцата и ответницата, в резултат на което
последната се е обогатила за сметка на ищцата; наличието на връзка между обогатяването на
ответницата и обедняването на ищцата и липса на правно основание за имущественото
разместване.
В случая наличието на елементите от фактическия състав на неоснователното
обогатяване по чл.59 ЗЗД не са доказани от ищцата. Същата се е позовала само на
приложения към исковата молба документ, който установява превод на сумата от 50 000
USD по банковата сметка на ответницата. Освен визирания документ, други доказателства
по спора, установяващи разместване на имущество, в резултат на което ответницата се е
обогатила за сметка на ищцата, не са ангажирани. Както се посочи по-горе, установи се, че
преведената сума не е била предназначена за ответницата, а е била употребена за закупуване
на материали и съоръжения във връзка със съвместната дейност на третите за спора лица,
което води на извод за неоснователност и на този иск.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК, ищцата следва да бъде
осъдена да заплати на ответницата направените по делото разноски, които възлизат на 6 000
лв.- за заплатено адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен, предявения от С. С. В., с ЕГН ********** и
постоянен адрес- гр. В.*****, против С. Д. Г., с ЕГН ********** и постоянен адрес- с. Б.***,
иск за осъждането на ответницата да заплати сумата от 50 000 USD, дължима по силата на
договор за паричен заем, сключен между страните на 10.10.2018г.
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен, предявения от С. С. В., с ЕГН ********** и
постоянен адрес- гр. В.*****, против С. Д. Г., с ЕГН ********** и постоянен адрес- с. Б.***,
иск за осъждането на ответницата да заплати сумата от 50 000 USD, като получена на
неосъществено основание.
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен, предявения от С. С. В., с ЕГН ********** и
постоянен адрес- гр. В.*****, против С. Д. Г., с ЕГН ********** и постоянен адрес- с. Б.***,
иск за осъждането на ответницата да заплати сумата от 50 000 USD, представляваща дадено
при начална липса на основание.
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен, предявения от С. С. В., с ЕГН ********** и
постоянен адрес- гр. В.*****, против С. Д. Г., с ЕГН ********** и постоянен адрес- с. Б.***,
иск за осъждането на ответницата да заплати на ищцата сумата от 50 000 USD, с която
неоснователно се е обогатила за нейна сметка.
ОСЪЖДА С. С. В., с ЕГН ********** и постоянен адрес- гр. В.*****, да заплати на
С. Д. Г., с ЕГН ********** и постоянен адрес- с. Б.***, сумата 6 000 /шест хиляди/лв.-
направени по делото разноски.
8
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________

9