О П Р Е Д Е Л Е Н
И Е
15.01.2020 г.
Старозагорски
районен съд, Гражданско отделение, пети състав, в закрито заседание на петнадесети
януари две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Ваня Тенева
като разгледа
гр.д. № 4023 по описа на РС Стара
Загора за 2019 г. намери следното:
Извършена
е проверка по чл. 140 ал. 1 от ГПК.
Представени
са писмени доказателства, които са относими и необходими и приемането им е
допустимо.
Следва да бъдат приети по делото
приложените към исковата молба заверени копия на писмени доказателства.
В
срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от особения представител на
ответника.
Делото следва да бъде насрочено за
разглеждане в открито съдебно заседание.
Така
мотивиран и на основание чл. 140 от ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА приложените
към исковата молба писмени доказателства.
ПРИЛАГА към настоящото дело ч.гр.д. № 2283/2019 г. по описа на РС
Стара Загора.
НАСРОЧВА делото за 24.02.2020
г. от 14.00 ч., за която дата да
се призоват страните.
Препис
от настоящото определение да се връчи на страните.
ПРОЕКТО - ДОКЛАД по делото:
Предявен
е установителен иск по ред на чл. 422 от ГПК.
Ищецът
"В и К" ЕООД гр. Стара Загора твърди, че на името на наследодателя на ответника Цанка Трифонова
Х. имало открита партида с № 058043 за
имот, находящ се в гр. Стара Загора, ул. „Ген. Гурко“ № 101, вх. А, ет. 7, ап.
43.
С откриването на партидата между експлоатационното
предприятие и абоната възникнали договорни отношения, по силата на които “В и
К” ЕООД се задължавало да доставя питейна вода и да отвежда и пречиства
отпадъчната такава до и от имота на абоната, а той се задължавал да заплаща
консумираната и отчетената от инкасатора вода през месеца, следващ този на
засичането. За това свое задължение абонатите били уведомени по надлежния ред,
както от длъжностните лица на дружеството, така и били задължени с чл. 33, ал.
2 от Общите условия за предоставянето на В и К услуги на потребителите от В и К
оператор. При закъснения се начислявали лихви съгласно чл. 40, ал. I от Наредба
№ 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и
за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. След смъртта на
титуляра на партидата наследниците му съгласно чл. 61 от Общите условия в
30-дневен срок се задължавали да подадат заявление за промяна титуляра на
партидата, което ответницата като наследник, не била направила.
За периода 04.12.2017 год. до 07.02.2019 год. по
партида с номер 058043 ответника като наследник, дължал на дружеството сума в
размер на 469.34 лева / четиристотин шестдесет и девет лева тридесет и четири
стотинки/, представляваща изконсумираната от домакинството му вода за
горепосочения период от време, за което задължение били издадени 14 броя
квитанции, приложени като доказателства към исковата молба. За закъснялото
плащане за периода от 01.02.2018 год. до 12.04.2019 год. ответника като
наследник на титуляра на партидата, дължал и лихва в размер на 23.22 лева /
двадесет и три лева двадесет и две стотинки /.
Поради обстоятелството, че в срока, определен в чл.
33, ал. 1 и ал. 2 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите от ВиК оператор - 30 дни от датата на изготвяне на квитанция за
задължението, ответната страна не били заплатили задълженията си, подали до PC
- Стара Загора Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
Образувано било ч.гр.д. № 2283/2019 год. по описа на PC - Стара Загора и била
издадена Заповед № 1227 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК на
30.04.2019 г. Заповедта била връчена на ответника при условията на чл.47, ал.5
от ГПК, поради което с Разпореждане № 7572 от 12.07.2019 год. по ч.гр.д. №
2283/2019 год. PC Стара Загора им указвал, че в едномесечен срок могат да
предявят иск за вземането си, предмет на заявлението.
Моли се съдът да постанови решение, с което да признае
за установено по отношение на ответника А.Т.Х., с ЕГН **********, с адрес: ***
дължи на “Водоснабдяване и канализация ” ЕООД със седалище и адрес на
управление: гр. Стара Загора, ул. “Христо Ботев“ № 62, ЕИК: *********,
представлявано от управителя Румен Тенев Райков сума в размер на 469.34 лв. /четиристотин
шестдесет и девет лева тридесет и четири стотинки/, представляваща незаплатената
доставена и изконсумирана питейна вода и отведена и пречистена канална вода по
партида № 058043 за имот, находящ се в гр. Стара Загора, ул. “ Ген. Гурко“ №
101, вх. А, ет. 7, aп. 43 , за периода от 04.12.2017 г. да 07.02.2019 г., както
и законната лихва върху присъдената сума, считано от датата на завеждане на
Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК до PC Стара
Загора по ч.гр.д. № 2283 /2019 год. -25.04.2019 год. - до окончателното и
изплащане.
Моли се съдът да постанови решение, с което да признае
за установено по отношение на ответника А.Т.Х., с ЕГН **********, с адрес: ***
дължи на “Водоснабдяване и канализация ” ЕООД със седалище и адрес на
управление: гр. Стара Загора, ул. “Христо Ботев“ № 62, ЕИК: *********,
представлявано от управителя Румен Тенев Райков, сума в размер на 23.22 лева /
двадесет и три лева двадесет и две стотинки /, представляваща обезщетение за
забавено изпълнение на паричното му задължение за периода от 01.02.2018 год. до
12.04.2019 год.
Претендират се направените по делото съдебни и
деловодни разноски, както и направените разноски в заповедното производство по
ч.гр.д. № 2283 /2019 год. по описа на PC - Стара Загора.
В срока по чл. 131 от ГПК е
постъпил отговор от особения представител на ответника.
Особеният представител
на ответника оспорва предявеният иск по основание и размер.
Поддържа, че искът бил
допустим, но неоснователен - ответникът не бил носител на пасивната
материално-правната легитимация и поради това искът следвало да бъде отхвърлен
изцяло, със законните последици.
Ищецът не бил изпълнил
изискванията на чл.127/2/ от ГПК.
/„В исковата молба
ищецът е длъжен да посочи доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще
доказва с тях и да представи заедно с нея всички писмени доказателства."/.
Исковата молба
съдържала твърдения без доказателства, като единствено били представени
съставените от ищеца фактури за дълг от неплатена вода на Цанка Трифонова Х.,
които били оспорили.
От исковата молба /
обстоятелствена част и доказателства/ не било видно, че това лице дължало
плащане по фактурите /частни документи, обвързващи само техния издател с
доказателствена сила само за търговци - чл.182 и чл.55 от ТЗ, и ако са редовни
и не са оспорени/, а също и - не било доказано твърдението, че ответницата
следвало да ги плати. Непредставянето на необходими писмени доказателства не
било нередовност на исковата молба, но по-късното им посочване и представяне
било ограничено от чл. 147 от ГПК /Опр.33-64 -2/
Относно искането на ищеца да му бъдела дадена възможност да сочи „и други доказателства" във връзка с оспорване на исковата молба, ответникът моли, допускането им да бъде съобразено с чл.147 от ГПК - само при условие, че са за нови или нововъзникнали обстоятелства и не са за съществуващи факти и доказателства, преди завеждане на иска, които ищецът пропуснал да посочи и представи. Липсата на възражения на ответника в друго производство не създавало право на ищеца, в настоящото исково производство, да избегне преклузията , визирана в чл.147 от ГПК, когато се окажело, че към претенцията не били описани правнорелевантните факти и не били приложени съществуващите доказателства. /чл.127 ал.2 от ГПК/, от които се извеждало задължението на ответницата да плати. Не били представени и Общите условия, с които ищецът мотивирал правата си срещу ответницата. В тежест на ищеца било да извърши пълно и главно доказване на твърдените факти и на оборимите законни презумпции още с исковата молба. Липсата на доказателства за твърдението, че ответницата дължала плащане на паричното вземане по фактурите на ищеца, затруднявало защитата им, тъй като не можели да заемат становище по факти и доказателства, които евентуално ищецът можел да поиска или да представи.
Правната
квалификация на предявените искове е чл.422, ал.1 от ГПК във връзка с чл. 79
ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД.
В тежест на ищеца е да докаже, че
са налице облигационни правоотношения между него и ответника, че е престирал
описаните водоснабдителни услуги за посочения период, както и размерът на
задължението и настъпилата забава. В тежест на ответника е да докаже погасяване
на вземането или възражения за недължимост.
Спорно
по делото е качеството потребител на ответника – по делото не са представени
доказателства в тази насока, както и не са представени доказателства за
отчитането на количествата и начина на потребената вода.
НАПЪТВА страните към спогодба,
като указва, че съгласно чл. 78 ал. 9 от ГПК при приключване на делото със
спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца.
Определението не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: