Решение по дело №1555/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 265106
Дата: 28 юли 2021 г. (в сила от 17 септември 2021 г.)
Съдия: Симона Иванова Углярова
Дело: 20201100501555
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 6 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

                                             Гр.София, 07.2021г.

 

                                             В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

          СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI „А“ въззивен състав, в отК.о заседание на първи октомври две хиляди и двадесета година, в състав:

                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: В.ЙОВЧЕВА

                                     ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА

                                                              СИМОНА УГЛЯРОВА

 

при секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от мл. съдия Углярова в.гр.д. № 1555 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 263954 от 04.11.2019г., постановено по гр. д. № 49618/2018 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 25 състав, е уважен предявеният на основание чл.79, ал.1 ЗЗД иск от С.С.Л. и В.О. Л.срещу П.Д.М., за осъждане на ответника да заплати в полза на ищците сумата в размер на 10 871,29 лева, дължима по Споразумение от 19.05.2016г., представляваща стойността на необходимите материали и обзавеждане за довършителни строително – монтажни работи на апартамент № 402В, находящ се в „Жилищна сграда с подземни гаражи, магазини, офиси М+7 до М+4“, изградена в урегулиран поземлен имот, находящ се в гр.София, община Столична, район „Триадица“, съставляващ УПИ I – 414, 415, 416 от квартал 64 по регулационния план на град София, местност „Манастирски ливади – Изток“, ведно със законната лихва върху вземането за периода от 27.07.2018г. до окончателното плащане, като претенцията е отхвърлена за разликата над присъдения размер от 10 871,29 лева до пълния претендиран размер от 22 220,06 лева, като недоказан.

С решението съдът се е произнесъл по разноските в производството, съобразно изхода на спора.

Въззивникът – ищец С.С.Л. и въззивникът – ищец В.О. Л., посредством процесуален представител с доказателства по делото за надлежно учредена представителна власт, обжалват решението в частта, в която предявеният иск е отхвърлен, с оплакване за неправилност и необоснованост. На първо място се поддържа, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че ответникът П.М. дължи обезщетение, равняващо се само на закупените материали, но не и за труд, съгласно сключеното споразумение от 19.05.2016г., без да тълкува общата воля на страните съобразно чл.20 ЗЗД, като не са съобразени останалите клаузи в посоченото споразумение, както и събраните в производството писмени доказателствени средства, в това число – представеният договор с дружество „К.“ ЕООД от 11.10.2007г. Сочи се, че след като ответникът се е съгласил апартаментът да бъде в напълно завършен вид към датата на получаване на Акт 16, съгласно описанието в процесното споразумение, то същата се е задължила да заплати и вложения труд, а не само стойността на материалите, в който смисъл е и изложеното от вещите лица по назначената тройна експертиза, а именно – че посочената от тях цена в размер на 22 220,06 лева е дължима съгласно споразумението между страните, тъй като строително – монтажните работи следва да бъдат изготвени до завършен вид. На следващо място се излага, че от представената по делото доказателствена съвкупност се извежда ясната воля на страните да бъдат прехвърлени всички права и задължения по сключения между „К.“ ЕООД и П.М. договор от 11.10.2007г. за учредяване на права на строеж и процесният апартамент да бъде предаден в напълно завършен вид. По изложените съображения, моли въззивният съд да отмени първоинстанционното решение в атакуваната част, като вместо него постанови друго, с което да уважи изцяло предявения иск като основателен. Претендират се сторените в производството разноски по представен по реда на чл.80 ГПК списък. Релевира се възражение за прекомерност относно размера на претендираните от насрещната страна разноски.

Въззиваемият – ответник П.Д.М., посредством надлежно упълномощен процесуален представител, е депозирала в срока по чл.263, ал.1 ГПК отговор на въззивната жалба, с който същата се оспорва като неоснователна. Поддържа, че релевираните с въззивната жалба доводи са немотивирани и несъответсващи на събрания по делото доказателствен материал, както и на действителното правно положение. Сочи, че посредством събраните в производството доказателствени материали безпротиворечиво се установява волята на страните, а именно – че П.М. се е задължила като продавач на апартамент в груб строеж, в случай че имотът не бъде довършен от строителя в уговорената с предварителния договор за учредяване право на строеж  от 25.10.2005г. степен на завършеност, възпроизведена в т.II от споразумението, да заплати на купувачите „обезщетение, равняващо се на стойността на закупените от тях материали и обзавеждане, съответстващи на горепосоченото описание“. Предвид последното се сочи, че първоинстанционният съд правилно е приел, че след като продавачът е прехвърлил на купувачите всички свои права по договорите със строителя, то те сами и директно от последния могат да искат извършване на СМР в процесния обект. Излага се, че декларацията на продавача, че към момента на получаване на акт образец 16, апартаментът ще бъде в напълно завършен вид, съгласно договореното в предварителния договор от 25.10.2005г., не представлява поемане на задължение, а признаване на даденото обстоятелство. Поддържа се, че противоречи на правната и житейска логика да се приеме тълкуването, че подписвайки процесното споразумение, ответницата се била задължила да довърши сама в уговорената степен на завършеност апартамента, след като им е прехвърлила правата си спрямо строителя. Именно с оглед последното страните са уговорили не довършване на обекта от продавача, а заплащане на обезщетение в изрично посочения размер – за материалите и обзавеждането, необходими за довършването му в уговорената степен на завършеност. По изложените съображения се моли първоинстанционният съдебен акт в обжалваната от ищците част да бъде потвърден като правилен и законосъобразен, респективно депозираната въззивна жалба да бъде оставена без уважение.

Въззивникът – ответник П.Д.М., посредством надлежно упълномощен процесуален представител, обжалва решението в частта, в която предявеният иск е уважен за разликата над сумата от 9 150,90 лева до присъдения размер от 10 871,29 лева, дължима по споразумение от 19.05.2018г., с оплакване за неправилност и необоснованост. Конкретно се поддържа, че сумата в размер на 1 720,39 лева, представляваща стойността на допълнителни съпътстващи материали, които вещите лица по назначената в производството експертиза са определили за „абсолютно необходими“ за довършването на апартамента, не са изрично договорени в текста на споразумението, сключено  между страните, поради което и не следва да се възлагат в тежест на ответната страна. Сочи се, че доколкото задължението на ответника не е да довършва сама или чрез трето лице продадения от нея апартамент на ищците, а да им заплати парично обезщетение само за материалите и обзавеждането за конкретно изброени по споразумението СМР, то липсва основание за разширително тълкуване на волята на страните, както неправилно е направил районният съд. Искането към въззивната съдебна инстанция е атакуваният съдебен акт да отменен в обжалваната част, като неправилен и незаконосъобразен.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от ищците в производството С.С.Л. и В.О. Л., с който последната се оспорва по подробно изложени съображения. Поддържа се, че в първоинстанционният съдебен акт правилно и обосновано е прието, че уговорката между страните е да бъде заплатена стойността на материалите и обзавеждането, необходими за довеждането на имота в необходимата степен на завършеност, като предвид общото описание следва да се приеме, че се дължи и стойността на всички материали, нужни за извършване на СМР. В тази връзка правилно е било кредитирано заключението на вещите лица по изслушаната в производството тройна съдебно – техническа експертиза, в която пълно и обосновано е изложена необходимостта от извършване на съпътстващи и неделими от основните строително – монтажни работи, отразени в Приложение № 2 от експертизата, всички на обща стойност от 1 720,39 лева. По изложените съображения се моли първоинстанционният съдебен акт в обжалваната от ответника част да бъде потвърден като правилен и законосъобразен. Претендират се разноски.

Решението в частта, в която предявеният иск в уважен за сумата в размер на 9 150,90 лева, представляваща стойността на необходимите материали и обзавеждане за довършителни строително – монтажни работи на апартамент № 402В, находящ се в „Жилищна сграда с подземни гаражи, магазини, офиси М+7 до М+4“, изградена в урегулиран поземлен имот, находящ се в гр.София, община Столична, район „Триадица“, съставляващ УПИ I – 414, 415, 416 от квартал 64 по регулационния план на град София, местност „Манастирски ливади – Изток“, ведно със законната лихва върху вземането за периода от 27.07.2018г. до окончателното плащане, като необжалвано е влязло в сила.

Софийски градски съд, II А въззивен състав, след преценка по реда на въззивното производство на твърденията и доводите на страните и на събраните по делото доказателства, намира следното:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.

При извършената служебна проверка по чл. 269, изреч. 1 от ГПК, въззивният съд намира, че първоинстанционното решение е валидно и процесуално допустимо.

Първоинстанционното решение е постановено в съответствие с материалния закон и като правилно следва да бъде потвърдено. Пред настоящата инстанция не са събрани доказателства по смисъла на чл. 266 от ГПК, които да променят установената фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, от които се установяват факти и обстоятелства, относими към конкретния правен спор, като настоящият съдебен състав изцяло споделя мотивите на СРС, към които препраща по реда на чл. 272 ГПК. С оглед доводите в жалбата, следва да се отбележи следното:

Предявен е за разглеждане осъдителен иск с правно основание по чл.79 ЗЗД.

Не е спорно между страните в производството, а и от представеното по делото Споразумение от 19.05.2016г., сключено между П.Д.М., от една страна, и В.О.Л. и С.С.Л., от друга, се установява, че с оглед сключения между страните на 19.05.2016г. договор за покупко – продажба на недвижим имот, а именно – апартамент № 402В, находящ се в „Жилищна сграда с подземни гаражи, магазини, офиси М+7 до М+4“, изградена в урегулиран поземлен имот, находящ се в гр.София, община Столична, район „Триадица“, съставляващ УПИ I – 414, 415, 416 от квартал 64 по регулационния план на град София, местност „Манастирски ливади – Изток“, П.Д.М. прехвърля всички права, произтичащи от сключените между нея и фирма „К.“ ЕООД Предварителен договор за учредяване право на строеж от 25.10.2005г. и Нотариален акт за запазване, учредяване и приемане на право на строеж върху урегулиран поземлен имот от 11.10.2007г. и допълнителни споразумения към него от 14.06.2012г. и от 21.05.2014г. Съгласно чл.II от Споразумението, П.Д.М. декларира и се съгласява, че апартамент № 402В, към получаване на акт – образец 16, ще бъде в напълно завършен вид, съгласно описанието, дадено в Предварителен договор за учредяване право на строеж от 25.10.2005г. и Нотариален акт за запазване, учредяване и приемане на право на строеж върху урегулиран поземлен имот от 11.10.2007г. и допълнителни споразумения към него от 14.06.2012г. и от 21.05.2014г., както следва:

А). ВХОДНО АНТРЕ: външна врата, метална с двойно заключване; под – теракот (гранитогрес), български произход I – во качество; стени и тавани – латекс върху гипсова шпакловка;

Б). ДНЕВНА – СТОЛОВА: под – паркет, български произход I – во качество; стени и тавани – латекс върху гипсова шпакловка; врати – шпервани;

В). СПАЛНИ: под – паркет, български произход I – во качество; стени и тавани – латекс върху гипсова шпакловка; врати – шпервани;

Д). КУХНЯ: под – теракот (гранитогрес), български произход I – во качество; стени – латекс върху гипсова шпакловка, както и фаянс - български произход I – во качество, около мивката до нивото на шкафовете; тавани – латекс върху гипсова шпакловка;  врати – шпервани; шкаф с мивка от алпака и шкаф над мивката;

Е). МОКРИ И СЕРВИЗНИ ПОМЕЩЕНИЯ: под – теракот (гранитогрес), български произход I – во качество; стени – фаянс, български произход I – во качество; таван – пръскана вароциментова мазилка;

Ж). ДОГРАМА: алуминиева с двоен термомост и стъклопакет (вакуумиран), отваряма съгласно проект;

З). ЕЛ. ИНСТАЛАЦИЯ -  напълно завършена, с монтирани осветителни тела и ключове във всички помещения;

И). В и К – напълно завършена, санитарен фаянс – български произход I – во качество; монтирани душове и смесителни батерии;

К). ОВ – напълно завършена с алуминиеви радиатори, изградена и напълно оборудвана абонатна станция с възможност за локално отопление в сградата и връзка с централен топлопровод. Термоглави на радиатирите. Възможност за газово захранване.

З). ТЕРАСИ -  под от гранитогрес.

В споразумението изрично е посочено, че в случай, че горното не бъде изпълнено изобщо или в предвидения срок, П.Д.М. декларира и се съгласява, че ще заплати на В.Л. и С.Л. обезщетение, равняващо се на стойността на закупените от тях материали и обзавеждане, съответстващи на горепосоченото описание.

Представена е по делото покана за плащане изх.№ 4 от 08.05.2018г. телепоща Български пощи, видно от която В.Л. и С.Л. са поканили П.Д.М., в 7 – дневен срок, считано от получаване на поканата, да им заплати сумата в размер на 21 000 лева, представляваща сума за довършителни работи по апартамент № 402В по посочена в поканата банкова сметка ***, че при неизпълнение ще бъдат предприети мерки за събиране на вземането по съдебен ред. Видно от приложената обратна разписка, покана е връчена на адресата на 09.05.2018г.

Представена е по делото покана за плащане или за реално изпълнение изх.№ 19 от 30.05.2018г. телепоща Български пощи, видно от която В.Л. и С.Л. са поканили „К.“ ЕООД, в 7 – дневен срок, считано от получаване на поканата, да изпълни доброволно поетото задължение за завършване на апартамент № 402В или да заплати сумата в размер на 21 000 лева, представляваща сума за довършителни работи по апартамент № 402В по посочена в поканата банкова сметка ***, че при неизпълнение ще бъдат предприети мерки за събиране на вземането по съдебен ред. Видно от приложената обратна разписка, покана е връчена на адресата на 31.05.2018г.

От приложената по делото Оферта от 14.02.2018г. на „КСМ Строй“ ООД за вътрешно – ремонтни дейности и довършителни работи, обект: изпълнение на вътрешно – ремонтни работи, се установява, че е предложена обща приблизителна стойност за СМР за апартамент в размер на 18 242,79 лева, по подробно посочени в табличен вид дейности.

Приет е по делото Нотариален акт за запазване, учредяване и приемане на право на строеж върху урегулиран поземлен имот № 191, том VI, рег.№ 5957, дело № 1119 от 2007г. по описа на натариус М.Н.с рег.№ 362, район на действие СРС, видно от който П.Д.М. придобива правото на строеж за подробно описани обекти, сред които и апартамент № 402 В, находящ се ет.4 в секция „В“, на кота +8,50 метра, който обект се състои от дневна с кухненски бокс, две спални, две бани с тоалетна, тоалетна, антре и две тераси, със застроена площ от 104,86 кв.м.

Видно от приетото по делото допълнително споразумение № 4 към предварителен договор за учредяване право на строеж върху поземлени имоти срещу задължение за строеж, подписан на 25.10.2005г., сключено между Л.М., З.Б., П.С., В.С., Р.С., С.С., Г.И., Г.Н.И., Т.И., С.М., В.М., А.М., Х.С., С.С.и П.М., от една страна, и „К.“ ЕООД от друга страна, е че страните уговарят ново съдържание и променят досегашния чл.6, ал.3 от предварителен договор за учредяване право на строеж върху поземлени имоти срещу задължение за строеж, подписан на 25.10.2005г., а именно – че строителят ще завърши строителството на сградите с подписването на разрешение за ползване от ДНСК за всички подлежащи на предаване обекти, в срок до 31.12.2016г.

Прието е по делото Разрешение за ползване № СТ – 05 – 1130 от 02.10.2017г. по описа на Дирекция за национален строителен контрол, на строежи „Жилищна сграда с подземни паркоместа, магазини, апартаменти и ателиета – жилищни секции А, Б, В, Г, Д, Е, Ж, И, К, Л, М, Н, П, Секции С1 и С2 – за подземен паркинг“, находящи се в урегулиран поземлен имот (УПИ) I – 414, 415, 416, кв.64 по плана на гр.София, м.“Манастирски ливади – изток“, район „Триадица“ – Столична община.

По делото е назначена и изготвена съдебно – техническа експертиза, видно от заключението на която цената на процесните строително – монтажни работи и материали за завършване на обекта по пазарни цени към датата на извършване на експертизата, съгласно описаното в Споразумение от 19.05.2016г., сключено между страните, възлиза на сумата от 26 502,84 лева с ДДС, от които 17 661,43 лева с ДДС – цена за материали и 8 841,41 лева – цена за труд.

От назначената в първоинстанционното производство повторна съдебно – техническа експертиза се установява, че общата стойност на видовете строително – монтажни работи, описани в споразумение от 19.05.2016г., които не са изпълнени за извършването на процесния апартамент № 402 В, в секция „В“, ет.4, на кота _8,50м., находяща се в жилищна сграда с подземни гаражи, магазини, офиси М+7 до М+4, построена в урегулиран поземлен имот (УПИ) I – 414, 415, 416, кв.64 по плана на гр.София, м.“Манастирски ливади – изток“, район „Триадица“ – Столична община, в напълно завършен вид, изчислена към датата на изготвяне на експертизата, възлиза на сумата в размер от 17 634,00 лева, след закръгление. Общата стойност на материалите, които следва да бъдат вложени при изпълнението на видовете СМР за завършване на процесния апартамент в напълно завършен вид, изчислена към датата на изготвяне на експертизата, възлиза на сумата в размер от 9 227,00 лева, след закръгление.

В производството пред първоинстанционния съд е допусната и изслушана тройна съдебно – техническа експертиза, неоспорена от страните, от заключението на която се установява, че: 1). КСС на основните довършителни СМР в процесния апартамент № 402В, незавършени към датата на изготвяне на експертизата, възлиза на сумата в общ размер от 19 301,76 лева, от който общата стойност на материалите е в размер на 9 150,90 лева; 2). КСС на дейности и операции, съпътстващи основаните СМР и необходими за пълното им завършване, чиято стойност е неразделна част от общата стойност на довършителните работи възлиза на сумата в общ размер на 2 918,30 лева, от които стойността на материалите е в размер на 1 720,39 лева; 3) Крайната стойност на процесните СМР е в размер на 22 220,06 лева.

Други, релевантни за спора доказателства, не са ангажирани.

Спорно между страните на етапа на въззивното производство е единствено обстоятелството, какъв следва да е размерът на обезщетението, което ответната страна се е задължила да заплати на ищците, респективно включва ли се в същото стойността на труда, необходим за завършване на процесния недвижим имот в завършен вид, както и отговаря ли ответникът за съпътстващи основните СМР дейности и материали. По така очертания от страните спорен по делото предмет, настоящата съдебна инстанция намира следното:

При неясни договорни клаузи и при възникнал спор между страните относно съдържанието на конкретни уговорки в договора, съдът е длъжен да извърши тълкуване на договора; тълкуването следва да се извърши съобразно К.ериите на чл. 20 ЗЗД, за да се изясни действителната, а не предполагаемата воля на договарящите страни – върху какво страните са се споразумели и какъв правен резултат трябва да бъде постигнат; прилагането на К.ериите на чл. 20 ЗЗД предполага отделните уговорки да се тълкуват във връзка една с друга и в смисъла, който произтича от договора, като се изхожда от целта на договора, обичаите в практика и добросъвестността, без да се подменя формираната при сключване на договора и обективирана в съдържанието му воля на договарящите – какви са и как се съчетават отделните правомощия на страните с оглед постигането на целта на договора, какво поведение на страната кои правомощия поражда за нея и как може да се упражняват те – в този смисъл Решение № 38 от 27.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1227/2011 г., II г. о., ГК, Решение № 80 от 8.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1315/2010 г., IV г. о., ГК, Решение № 89 от 17.07.2009 г. на ВКС по т. д. № 523/2008 г., II т. о., ТК, Решение № 81 от 7.07.2009 г. на ВКС по т. д. № 761/2008 г., I т. о., ТК, Решение № 546 от 23.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 856/2009 г., IV г. о., ГК, Решение № 16 от 28.02.2013 г. на ВКС по т. д. № 218/2012 г., II т. о., ТК, Решение № 100 от 10.08.2015 г. на ВКС по т. д. № 1191/2014 г., II т. о., ТК, Решение № 347 от 11.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 290/2010 г., IV г. о., ГК, Решение № 430 от 20.01.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1673/2014 г., IV г. о., ГК и др.

В конкретиката на настоящия случай не е спорно между страните обстоятелството, че процесното споразумение от 19.05.2016г. е сключено във връзка с предшестващ го сключен между страните на 19.05.2016г. договор за покупко – продажба на недвижим имот, а именно – апартамент № 402В, находящ се в „Жилищна сграда с подземни гаражи, магазини, офиси М+7 до М+4“, изградена в урегулиран поземлен имот, находящ се в гр.София, община Столична, район „Триадица“, съставляващ УПИ I – 414, 415, 416 от квартал 64 по регулационния план на град София, местност „Манастирски ливади – Изток“. Не е налице различие в становищата на страните и досежно това, че към момента на сключване на договора за покупко – продажба апартаментът е бил на етап „груб строеж“, без да са изпълнени задълженията на фирмата – строител същият да бъде предаден в завършен вид, съгласно Предварителен договор за учредяване право на строеж от 25.10.2005г. и Нотариален акт за запазване, учредяване и приемане на право на строеж върху урегулиран поземлен имот от 11.10.2007г. и допълнителни споразумения към него от 14.06.2012г. и от 21.05.2014г., за която степен на завършеност между ищците и ответника е постигнато съгласие да бъде заплатено от последния обезщетение в случай на неизпълнение от страна на строителя. При липса на наведени твърдения и съответно ангажирани доказателства, настоящата съдебна инстанция намира, че постигнатото съгласие за „напълно завършен вид“ на апартамента, съгласно описанието, визирано в Предварителен договор за учредяване право на строеж от 25.10.2005г. и Нотариален акт за запазване, учредяване и приемане на право на строеж върху урегулиран поземлен имот от 11.10.2007г. и допълнителни споразумения към него от 14.06.2012г. и от 21.05.2014г. е това, което е обективирано в текста на процесното споразумение, а именно – в т.II от същото. В тази връзка, настоящата съдебна инстанция намира за неоснователни доводите, поддържани от въззивниците – ищци, че ответникът М. е прехвърлила всички права, произтичащи от сключения между нея и фирмата строител договор и споразумения към него, доколкото последното не променя конкретно уговореното между страните в процесното споразумение задължение на ответника за заплащане на обезщетение, определено в размер на закупените от С.С.Л. и В.О. Л.материали и обзавеждане, съответстващи на обективираното в споразумението описание.

На следващо място, видно от споразумението е, че ответникът е поел задължение да заплати в полза на купувачите по договора за покупко – продажба на недвижим имот от 19.05.2016г. обезщетение в случай, че към получаване на акт 16 апартаментът не е в завършен вид, съгласно описанието, равняващо се на стойността на закупените от страна на С.С.Л. и В.О. Л.материали и обзавеждане, съответстващи на обективираното в споразумението описание. От така посоченото следва извод, че със споразумението не е поета отговорност за заместващо поведение, съобразно което ответникът да се е задължил да извърши строително – монтажни работи в процесния апартамент до определен вид и степен на завършеност, нито да заплати разходите за неговото завършване, а е поето задължение за заплащане на обезщетение, равняващо се единствено на стойността на материалите и обзавеждането, конкретно посочени в споразумението и необходими за последващото му довършване. В този смисъл, дължимият размер на уговореното между страните обезщетение, следва да обхваща средната пазарна стойност на всички материали за извършване на довършителни СМР в апартамент № 402В, находящ се в гр.София, община Столична, район „Триадица“, съставляващ УПИ I – 414, 415, 416 от квартал 64 по регулационния план на град София, местност „Манастирски ливади – Изток“, без да бъдат калкулирани разходи за механизация (труд, техника, инструменти, приспособления и консумирана енергия), стойност на труда на работници и допълнителни разходи. В този смисъл, задължението на ответната страна да заплати на ищците обезщетение, равняващо се на стойността на материалите и обзавеждането, обхваща освен материалите за основни довършителни СМР, така и т.нар. „съпътстващи“ СМР – неразделна част от основните довършителни работи, без изпълнението на които като предварителна подготовка, не би било възможно коректно и качествено изпълнение на предвидените СМР, според изискванията на правилата, нормите и последователността на изпълнение на СМР в строителния процес, като последното съответства и на постигнатата между страните уговорка за заплащане на обезщетение за стойността на изрично посочените в споразумението материали и обзавеждане, необходими за довеждане на имота до съответната степен на завършеност. По изложените съображения, доводите на въззивниците, релевирани в депозираните въззивни жалби, въззивният състав на съда намира за изцяло неоснователни. 

По отношение конкретния размер на дължимото от страна на ответника обезщетение, равняващо се на стойността на материалите и обзавеждането, съответстващи на описанието, посочено в споразумението и необходими за последващото довършване на процесния апартамент (основни и съпътстващи), настоящата съдебна инстанция кредитира заключението по допуснатата и изслушана в първоинстанционното производство тройна съдебно – техническа експертиза, последната неоспорена от страните в процеса. Същата е изготвена от експерти, притежаващи необходимите професионални знания и квалификация, и е съобразена с целия доказателствен материал по делото, поради което съдът поставя същата в основата на доказателствените си изводи. Експертите са основали изводите си въз основа на доказателствения материал по делото, преценен поотделно и в съвкупност. От заключението на вещите лица, се установява, че общата стойност на материалите за основните СМР е в размер на 9 150,90 лева, а стойността на  съпътстващите основните СМР материали и необходими за пълното им завършване, чиято стойност е неразделна част от общата стойност на довършителните работи, възлиза на сумата от 1 720,39 лева, или общо в размер на 10 871,29 лева, до който размер предявеният иск е основателен, респективно правилно е бил уважен.

При липсата на други оплаквания с въззивните жалби, и след преценка, че в решението не са допуснати нарушения на императивни материалноправни норми, въззивният съд намира, че атакуваният съдебен акт е правилен и като такъв следва да бъде потвърден.

В допълнение следва да бъде посочено, че въпросът, свързан с инкорпорираното във въззивната жалба на ищците искане по реда на чл.248 ГПК за изменение на първоинстанционният съдебен акт в частта за разноските, e разрешен с определение № 11834 от 15.01.2020г., постановено по гр. д. № 49618/2018 г. по описа на СРС, ГО, 25 състав, същото влязло в сила, поради което и не следва да бъде обсъждан.

По разноските:

Съгласно чл. 78, ал. 1, ал. 3 и ал. 4 ГПК страната има право на разноски, когато изходът на спора, предмет на разглеждане от съответната инстанция, е в нейна полза изцяло или частично. В настоящия случай предмет на разглеждане във въззивното производство, определен от подадените две въззивни жалби, е спорът по предявените искове за сумата от 13 069,16 лева. Предмет на претенциите на ищците и на ответника са разноските, направени за защита срещу въззивната жалба на насрещната страна, респективно за тази част от спорното право, която е предмет на неуважената жалба на насрещната страна, и следователно пропорционално на тази част следва да им бъдат присъдени и разноски за въззивната инстанция.

Направените от ищците разноски във въззивното производство за заплатено адвокатско възнаграждение възлизат на сумата в размер на  1 068,00 лева, като същото е уговорено за процесуално представителство във въззивното производство, т.е. и за защита на страната в производството, чийто предмет е както подадената от страната въззивна жалба, така и подадената от насрещната страна въззивна жалба. Предвид изложените съображения следва да се приеме, че на ищците следва да се присъди част от заплатеното адвокатско възнаграждение, пропорционално на частта от спорното право, предмет на отхвърлената въззивната жалба на насрещната страна (възлизащ на 1 720,39 лева), и общия обжалван във въззивното производство интерес (възлизащ на 13 069,16 лева). Следователно на въззивниците – ищци следва да бъдат присъдени разноски за въззивната инстанция в размер на 140,60 лева.

Въззивникът – ответник е сторил във въззивното производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 200,00 лева, съгласно договор за правна защита и съдействие от 01.10.2020г., видно от който сумата е заплатена изцяло и в брой при подписване на договора. Своевременно релевираното възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение съдът намира за основателно, с оглед разпоредбата на чл.7, ал.2, т.4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения № 1 от 2004г., съобразно която в конкретния случай размерът на възнаграждението следва да се определи на 922,00 лева, а за разликата над тази сума до претендирата такава в размер на 1 200,00 лева, адвокатският хонорар се явява прекомерен.  Предвид гореизложените съображения, на ответника следва да се присъди част от заплатеното адвокатско възнаграждение, пропорционално на частта от спорното право, предмет на отхвърлената въззивната жалба на насрещната страна (възлизащ на 11 348,77 лева), и общия обжалван във въззивното производство интерес (възлизащ на 13 069,16 лева), а именно в размер на 800,70 лева.

Така мотивиран, Софийският градски съд

 

   Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 263954 от 04.11.2019г., постановено по гр. д. № 49618/2018 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 25 състав, в обжалваните части.  

ОСЪЖДА П.Д.М., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати в полза на С.С.Л., ЕГН ********** и В.О.Л., ЕГН **********, двамата с адрес ***, на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата в размер на 140,60 лева – разноски във въззивното производство.

ОСЪЖДА С.С.Л., ЕГН ********** и В.О.Л., ЕГН **********, двамата с адрес ***, да заплатят на П.Д.М., ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл.78, ла.3 ГПК, сумата в размер на 800,70 лева – разноски във въззивното производство.

 Решението в частта, в която предявеният иск е уважен за сумата в размер на 9 150,90 лева, представляваща стойността на необходимите материали и обзавеждане за довършителни строително – монтажни работи, ведно със законната лихва върху вземането за периода от 27.07.2018г. до окончателното плащане, като необжалвано е влязло в сила.

 

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

 

 

           ПРЕДСЕДАТЕЛ:                 ЧЛЕНОВЕ: 1.                    2.