Р Е Ш Е Н И Е
№102/11.1.2018г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ районен СЪД, гражданско ОТДЕЛЕНИЕ, ХХІ състав, в публично
заседание на петнадесети декември, през
две хиляди и седемнадесета година, проведено в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАИЛ МИХАЙЛОВ
при участието секретаря Гергана Дженкова, като
разгледа докладваното от съдия Михайлов гр. дело №1412 по описа на Варненски районен съд за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Депозирана
е искова молба от С.Л.Х. – П. *** срещу И.Т.П. ***, с която се иска
прекратяване на сключения между страните на 09.07.2005г. граждански брак
на осн. чл. 49, ал.1 вр. ал.3 СК поради вина
на ответника, както и с която се
предявяват небрачни искове за предоставяне на
родителските права досежно децата родени през време на брака, определяне на
режима на личен контакт с бащата, издръжката на децата и фамилното име на съпругата.
В исковата
молба се излагат твърдения, като се сочи, че ответникът П. е напуснал семейното
жилище от около шест месеца, прекратил е контакти с ищцата и децата, като
същевременно не предоставя издръжка от към края на 2016г. Желае да бъде прекратен
сключения между страните граждански брак по вина на ответника. Предявява иск с правно осн. чл. 59 СК за
предоставяне родителските права досежно родените през време на брака деца И. И.П.,
ЕГН ********** и К.И.П., ЕГН ********** на ищцата в качеството им на тяхна
майка, да бъде определен режим на личен контакт на децата с техния баща, както
и последния да бъде осъден да заплаща месечна издръжка в размер от по 1100 лева
за всяко едно от децата, на осн. чл. 143 СК.
Желае да възстанови предбрачното си фамилно име Х. след
прекратяване на граждански брак, на осн. 53 СК.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор,
в който се излагат възражения, че през 2016г. ответникът
е бил трудово ангажиран в гр. Бургас, но при всяко едно
завръщане в гр. Варна – всеки петък е бил със
семейството си, при което е оставал до понеделник сутринта. Сочи, че към края на 2016г. отношенията
между съпрузите се променили доколкото ответникът узнал, че ищцата има
извънбрачна връзка, при което счита, че съжителството между съпрузите станало
невъзможно, което наложило той да се върне в гр. Бургас. При тези
съображения ответникът релевира възражение, че вина за дълбокото и непоправимо
разстройство на брака има единствено
ищцата с поддържаната от нея извънбрачна връзка. Излага
възражения, като посочва, че дори и след прекратяване на съвместното им
съжителство продължава да предоставя издръжка за децата. Посочва, че от началото на 2017г. ищцата
била напуснала жилището в гр. Варна, като се била преместила
с приятеля си в гр. София, като грижата по отглеждане
на децата била поверена на майката на ищцата. Сочи, че
ответникът след раздялата на страните не е виждал децата си епизодично предвид
създадените от майката на ищцата пречки за това. Без негово съгласие ищцата
предприела действия по преместване на децата в учебно заведение в гр. София. Посочва, че няма финансова възможност да предоставя издръжка
на децата в претендирания от ищцата размер, като предлага да заплаща месечна
издръжка за всяко дете от по 200 лева. Предявява
насрещен небрачен иск на осн. чл. 56 СК, като желае семейното жилище находящо се в гр. Варна, местност Старите лозя,
бул. Княз Борис І №99 да бъде
предоставено на него, предвид това, че ищцата трайно се е установила да живее
на територията на гр. София.
Ответникът П.,
същия ищец по насрещните искове предявява и насрещна искова молба, с която
предявява насрещен брачен иск за прекратяване на сключения граждански брак, на осн. чл. 49, ал.1 СК, като навежда
твърдения, че през време на бракът им ответницата по насрещния иск е поддържала
извънбрачна връзка. След напускане от
страна на ищеца по насрещния иск на семейното жилище, ответницата сменила
патрона от ключалката на вратата на семейното им жилище, като лишила ищеца от
достъп до него. След това ищеца бил допуснат до
жилището еднократно за да получи вещите си.
Депозиран е
отговор от ответницата по насрещния иск. Излагат се твърдения, че в
семейното жилище живее ищецът по насрещния иск, подържа предявените с исковата
си молба брачен иск за прекратяване на сключения граждански брак по вина на
ответника и предявени небрачни искове. С уточнителна
молба от 12.05.2017г. пояснява, че към
настоящия момент децата живеят в гр. София, като след
приключване на учебната година същите следвало да се завърната в гр. Варна, на адреса който живее майката на ищцата.
Съдът, след
като взе предвид
представените по делото
доказателства – по отделно и
в тяхната съвкупност, съобрази становищата
на страните и
нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за
установено следното от фактическа
страна:
От представеното по делото
удостоверение за сключен граждански брак се установява, че страните са сключили
на 09.07.2005г. в гр. Варна граждански брак,
за което обстоятелство е бил съставен Акт за граждански брак №884/09.07.2005г.
от Община Варна.
От удостоверение за раждане се
установява, че през време на брака са родени децата И. Ивелин П., ЕГН **********
и К.Ивелин П., ЕГН **********.
Представен е по делото договор за покупко – продажба от 23.08.2012г.,
оформен в НА № 197, т.ІV, рег. № 6376, дело № 626 от 2012г. на нотариус
Красимира Кангелова с район на действие ВРС, от който се установява, че
страните по време на барака си са придобили собствеността върху апартамент №19,
находящ се в гр. Варна, район Приморски, местност „Старите лозя”, бул. Княз
Борис І №99.
Изготвено е заключение по назначена съдебно – оценителна експертиза на в.л.
П.П., от която се установява, че средно-пазарния месечен наем за имот представляващ:
апартамент №19, находящ се в гр. Варна, район Приморски, местност „Старите
лозя”, бул. Княз Борис І №99, възлиза на 390 лева месечно.
Изготвен е социален доклад на Дирекция социално подпомагане – Красно село,
от който се сочи, че преките грижи по отглеждане на децата към момента на
изготвяне на доклада се осъществяват от майката. Децата живеят с нея в гр.
София,същите се ученици в шести клас в 139-то СУ в гр. София, като посещават
допълнителни извънкласни занимания, а именно „Школа по български език и
математика” чиято годишна такса за двете деца възлиза на 2700 лева, детето К.посещава
тренировки по плуване с месена такса от 60 лева, детето И. посещава школа по
модерни танци с месечна такса от 70 лева, стойността на занималнята на децата
възлиза на 180 лева, а стойността на училищния транспорт в размер на 280 лева
на месец. Социалните работници са установили много добра емоционална връзка между
децата и техните родители, като при изготвяне на социалния доклад децата са
споделили пред социалните служители, че
обичат своя баща. Констатира се емоционална нестабилност у децата,
предвид това, че същите се поставени в конфликт на лоялност в резултат от
личностните проблеми на родителите си. Отразява се, че след раздялата на
страните децата са виждали баща си един – два пъти, като контакт се осъществява
предимно по телефона с едномесечна епизодичност. Констатира се липсата на
комуникация между родителите и осъществяване на родителско сътрудничество по
отношение грижата за децата.
По искане на ищцата е разпитана свидетеля К.М.Х. – майка на ищцата.
Свидетеля посочва, че по време на бракът си ищецът е употребявал спрямо
съпругата си ценичен език, като е отправял обидни реплики спрямо нея. Посочва,
че преди около три години ответникът е заминал за гр. Бургас с оглед
реализиране на доходи, за което ищцата се била противопоставила. Във Варна П.
се прибирал петък или събота през седмицата. През месец ноември 2016г. ищцата
направила постъпки да заздрави брачната връзка между страните, като
организирала почивка, на която ответникът отказал да присъства, след което
ищцата споделила на П. желанието си за се разделят. След този момент ответникът
спрял да подпомага финансово семейството, включително и да осъществява плащане
към частното учебно заведение, в което децата учели. Поради тази причина на
ищцата се наложила да предприеме действия по преместване на децата в друго
училище, като доколкото в гр. Варна същата не успял да организира преместването
на децата, то се наложило същите да бъдат записани на училище в гр. София. Посочва,
че за периода през който ищцата е организирала преместването на децата в учебно
заведение в гр. София, грижата за същите
била поета от свидетеля.
Излага, че един ден е констатирала пред врата на жилището си торби с багаж
на дъщеря си и децата, които по нейни думи били донесени от ответника. Сочи, че
децата се станали свидетели на ситуацията, при което са изпитали чувство на
уплаха.
Свидетеля посочва, че страните са се разделили през ноември 2016г., като
искането за раздялата им е произтекло от ищцата. До месец април на 2016г.
децата се учили в старото си учебно заведение в гр. Варна, като до този момент
са живеели в техния си апартамент, като ищцата е пътувала за около ден - два до
гр.София за да организира квартира и преместването им, като през това време
ответникът не се е прибирал. Посочва, че не й е известно дъщеря й да поддържа
извънбрачна връзка с друг мъж. Излага, че страните за последно са били заедно
по време на Коледа. Излага в последствие, че децата и ищцата са живеели в нейното жилище.
По искане на ответника е разпитан свидетеля Д.Н.К.– без дела и родство със
страните. Свидетеля посочва, че познава семейството, за което му е известно, че
считано от Коледа на 2016г. съпрузите са във фактическа раздяла. Посочва, че
причината, която е допринесла за настъпване на това обстоятелствено е
узнаването от страна на ответника за поддържаната извънбрачна връзка от ищцата,
който факт на свидетеля е станал известен от ответника. Посочва, че до този момент
П. е бил трудово ангажиран в гр. Бургас, където е пребивавал от понеделник до
петък през седмицата. Споделя, че ответникът е осъществявал грижи за своите
деца, като от януари на 2017г. при опит да осъществи контакт с тях му е било
отказвано от страна на родителите на ищцата, при които децата се живеели.
Излага, че при раздялата на страните П. не е бил допускан в жилището им от
съпругата си, като в същото е влязъл след заминаване на ищцата за гр. София,
което свидетеля посочва, че е осъществено през месец януари на 2017г. Посочва,
че децата първоначално са живеели при родителите на ищцата, като през месец
март на 2017г. са били за известно време в София със своята майка.Посочва, че
му е известно, че след месец декември на
2016г. П. е преустановил заплащането на посещаваното от децата частно учебно
заведение по финансови съображения. Излага, че му и известно, че в жилище,
което не е било семейното жилище на страните е имало натрупан багаж в торби,
който багаж в продължение на седмица е съхраняван в неговия дом, като в
последствие този багаж по искане на ищцата й бил занесен.
Предвид така
установеното от фактическа
страна, СЪДЪТ формулира следните
изводи от правна страна:
По исковете с правно осн.
чл.49, ал.1 от СК:
От доказателствата по
делото се установи, а и
съдът приема за
установено, че брачните
отношения между съпрузите
са дълбоко и
непоправимо разстроени.
Помежду им е
изчезнало взаимното доверие
и уважение, лишили са
се от чувство
за близост, общност и
единство, както и желание
за полагане на
общи грижи за
семейството и дома. Съдът
основава изводите си
в тази насока вследствие анализа на събраните
в хода на
делото доказателства. По категоричен
и убедителен начин
последните установяват, че между
страните са се създали отчуждение в брачните отношения. Налице е и фактическа
раздяла между съпрузите, която датира от края на 2016г. Предвид всичко
изложено, съдът намира, че запазването
на брака би
било вредно за
обществото и самите
съпрузи, между които не
съществува физическа и
духовна близост, изчезнали са
чувствата на обич, взаимност и
привързаност, поради което бракът
им следва да
бъде прекратен, на основание чл.49,
ал.1 от СК.
По отношение
вината:
В исковата си молба ищцата сочи,
че вина за дълбокто и непоправимо разтройство на брачната връзка има ответникът,
като излага доводи, че същия е
напуснал семейното жилище от около шест месеца, прекратил е контакти с ищцата и
децата, като същевременно не предоставя издръжка от към края на
2016г. В отговора на
исковата си молба ответникът релевира възражение, като счита че бракът следва
да бъде прекратен по вина на ищцата доколкото същата поддържала извънбрачна
връзка.
Законовата уредба
не дефинира понятието
”вина за дълбокото
и непоправимо разстройство
на
брака”. Съдът приема това
понятие като компилация
от обективно и
субективно отношение на
всеки от съпрузите
към брачната връзка, неизпълнение на поетите брачни
задължения за взаимност, съвместно живеене
на
съпрузите и грижи
за семейството. В
тази насока, за да
се произнесе на
основание
чл.49, ал.3 вр. ал.1 от СК
по въпроса за
вината, във
връзка с нарочно предявения брачен иск и
направеното възражение от ответника в тази насока, съдът съобрази
следното:
В
настоящото производство се установи от събраните свидетелски показания, че за да осигури средства издръжка на семейството
си ответникът П. е упражнявал трудова дейност в гр. Бургас. Там той е
пребивавал от понеделник до петък, като в гр. Варна където са живеели децата и
ищцата се е прибирал през събота и неделя от седмицата. Съдът приема, че
съпрузите се намират във фактическа раздяла считано от Коледа на 2016г., доколкото
именно в тази насока са свидетелските показания на свидетеля Кирчев, а и
свидетеля Х. посочва, че съпрузите на празника са били заедно с децата си. Не
се установява от събрания по делото доказателствен материал П. да е напуснал
семейното жилище като тук съдът отново посочва, че същия е упражнявал трудова
дейност в друго населено място, която предпоставя отсъствието му от семейното
жилище. Установи се отново от събраните по делото гласни показания на
разпитаните свидетели, че учебните такси на децата в посещаваното от тях частно
учебно заведение са били заплащани до месец декември на 2016г., като от
показанията на свидетеля К.съдът приема, че след този момент поради финансова
непосилност, ответникът е преустановил заплащането им. Съдът не споделя показанията
в тази насока дадени от свидетеля Х., като на осн. чл. 172 ГПК приема
възможната й заинтересованост от изхода на спора, предвид родствената й връзка
с ищцата. По отношение на осъществявания контакт между децата и ответникът
съдът приема, че в действителност след фактическата раздяла на страните
контактите са епизодични. От съдържането на социалния доклад изготвен и
представен по делото от ДСП – Красно село, се установява, че от този момент до
изготвяне на заключението бащата е виждал един –два пъти децата. В тази насока
са и показанията на свидетеля Кирчев, който посочва, че при опит на бащата да
осъществи контакт с децата си на същия е било отказвано от родителните на
ищцата, при които децата към този момент са живеели. Така съдът приема, че са
налице обективни причини, които са възпрепятствали възможността П. да вижда
децата си. Следва да бъде посочено, че тези обстоятелства са станали известни
на свидетеля К.от пряко и непосредствено възприемане на факти при придружаване
на ответника до домът на родителите на ищцата, където са живеели децата.
Съдът намира за недоказано и
възражението на ответника, че изключителна вина за разстройство на брачната
връзка има ищцата, доколкото същата подържала извънбрачна връзка. Единствено в гласните си
показания свидетеля К.сочи, че на Коледа през 2016г. ответникът е узнал за
поддържаната извънбрачна връзка от съпругата си. Тези си знания за посочения
факт свидетеля споделя, че са му станали известни от самия ответник, при което
съдът приема, че предвид опосреденият им характер, както и предвид липсата на
други доказателства в тази насока, които да подкрепят релевираното в отговора
на исковата молба възражение, същото се явява недоказано. Изрично посочи
свидетеля Х., че не й е известно дъщеря й да поддържа извънбрачна връзка, като
макар и ценени показанията на свидетеля с оглед разпоредбата на чл. 172 ГПК,този факт изложен от свидетеля К.се явява освен опосреден, така и изолиран
от останалия доказателствен материал, което мотивира съдът да приеме, че
възражението за разстройство на брачната връзка по изключителна вина на ищцата
е неоснователно.
При липсата на безспорно
доказана конкретна първопричина и вина за настъпилата фактическа раздяла, се налага извод, че тя е следствие поведението и на
двамата съпрузи един към друг. В този смисъл съдът намира, че дълбокото и непоправимо
разстройство на брака е настъпило по вина на двамата съпрузи. Последните очевидно не
са положили необходимите усилия за изграждането на спокойни и стабилни
съпружески отношения, проявявайки толерантност един към друг, грижа и
заинтересованост към семейните задължения. С това си
поведение двамата съпрузи са изпразнили брачната връзка от необходимото й
съдържание, поради което и съдът приема, че с поведението си и двамата са
допринесли за разстройството на брака. Затова и
двамата съпрузи следва да понесат отговорността за разтрогването на брака.
При изложеното съдът следва да обяви, че вина за
разстройството на брачните отношения имат и двете страни.
По иска с правно
основание чл. 59 от СК.
Не
се спори, а и се установява от приетия по делото социален доклад, че ищцата
упражнява непосредствените грижи по отношение на децата. Установи се също така
от социалното проучване, че не е нарушена връзката между децата и ответникът,
техен баща, което обстоятелство съдът намира са важно досежно изграждането на
детето и оформяне у последното на модел на подражание. Нямат спор между страните,
че родителските права досежно децата следва да бъдат предоставени на майката,
като при нея бъде и определено и
местоживеенето им, поради което и решението на съда следва да бъде именно в
този смисъл.
По въпроса за режим на лични контакти:
Предвид предоставяне
упражняването на родителските права
спрямо родените от брака деца
на майката, на бащата следва да се определи режим на лични контакти. Предвид възрастта на децата и необходимостта от поддържане на
емоционалната връзка дете-баща и потребността на детето от бащини грижи и
ласки, съдът намира, че следващият се режим в конкретния случай, следва да е по-разширен, и поради това следва
да бъде всяка първа и трета събота и неделя от месеца, от 09,00ч. в събота до
18,00ч. в неделя, с преспиване при бащата, през нормативно определените
празнични дни по време на Коледните празници – за всяка
четна година, и през нормативно определените дни за Великденските празници по
време на всяка нечетна година, както и по два дни по време на определените
пролетна и зимна ваканции за учениците, както по един месец през лятото, когато
майката не използва платен годишен отпуск.
Съдът намира, че не следва да
определя режим на личен контакт на
децата с техния баща за дните следващи рождените им дни, както и за деня на
рожденият ден на ответника, предвид това, че децата са в училищна възраст,
което предпоставя възможност същите да отсъстват от учебни занятия през тези
дни, в случай, че същите са през учебната седмица.
По въпроса за издръжката на децата:
Задължението за
издръжка в настоящия случай произтича от основното задължение на родителите да
се грижат за ненавършилите пълнолетие деца и да им осигуряват условия за живот,
необходими за развитието им. В този смисъл и съдебната практика обективирана в
Решение № 305/07.06.2011г., постановено по гр. дело № 1269/2010г. на ВКС, ІV
г.о.
Издръжката се дължи
от двамата родители в полза на децата, с оглед на което по-голямото парично
участие в покриване на месечните разходи по издръжка следва да бъдат за сметка
на родителя, който не осъществява пряко ежедневните грижи по отглеждане на
децата, а именно в случая това е ответникът. Размера на издръжката следва да
бъде преценената с оглед възможностите на двамата родители, така и с оглед
потребностите на децата. В случая се установи, че двамата родители са в
работоспособна възраст и работят. Пред социалните служители при изготвяне на социалния доклад ищцата посочва,
че реализира месечен доход в размер от около 1000 лева, а по отношение на
ответника се установява, че същия управлява и представлява търговски дружества,
от която се дейност реализира трудови възнаграждения. Съдът определя месечната
издръжка на всяко едно от децата в размер от по 480 лева, като ответникът
следва да поеме по-голямото парично участие в нейното заплащане за сметка на
ежедневните грижи за отглеждането и възпитанието на децата, които полага
ищцата. При тези съображения ответникът следва да бъде осъден да заплаща месечна
издръжка в полза на всяко едно от децата в размер от по 300 лева, като за
разликата над уважения размер до пълно предявения размер от по 1100 лева
претенцията следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
По иска с правно осн. чл. 56 СК за предоставяне
ползване на семейното жилище:
Съгласно чл.56 СК при допускане
на развод, съдът предоставя ползването на семейното жилище на единия от
съпрузите, когато то не може да се ползува поотделно от двамата, като взема
предвид интересите на децата, вината и други
обстоятелства.
Не се спори в случая, че ползването на семейното жилище в гр. Варна, местност „***следва
да бъде предоставено на ответника П., доколкото ищцата и децата са се
установили в жилище в гр. София. При тези съображения съдът намира, че следва
да уважи насрещния небрачен иск на ответника – ищец по насрещния иск, като му
възложи ползването на същото.
Съдът намира, че не следва да се
произнася по искането на ищцата за заплащане на наемна цена във връзка с
възложеното на ответника семейно жилище, доколкото искането е релевирано извън
процесуалния срок. Искането по чл. 57 СК съставлява небрачен иск, който може да
бъде приет за съвместно разглеждане в производството по прекратяване на
гражданския брак в случай, че е надлежно предявен, включително и в хипотезата
на евентуалност в исковата молба. Не е пречка при пропуск на страната, същата
да сезира съда и със самостоятелен иск с правно осн. чл. 57 СК. В случая това си процесуално искане ищцата
прави едва в последното по делото съдебно заседание, което предпоставя
невъзможността ответната страна да осъществи гарантираното й право на отговор в
срока по чл. 131 ГПК, съответно да организира защитата си във връзка с тази
искова претенция.
По иска с правно осн. чл. 53 от СК относно фамилното име на
съпругата след развода:
Ищцата желае да възстанови
предбрачното си фамилно име Х., като действащата и меродавна разпоредба на
чл.53 СК установява принципа на запазване на брачната фамилия, освен при
изрична воля на съпруга да възстанови фамилията си от преди този брак. Т.е.
въпросът с фамилията след брака е предпоставен само и единствено от волята на
съпруга, който е променил името си при неговото сключването. При тези съображения следва да бъде
уважен небрачния иск, като бъде постановено ищцата да възстанови фамилното си
име преди сключване на гражданския брак.
По отношение на разноските:
Предвид изхода от спора и на основание
Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, ДВ бр.22 от
28.02.2008г., в сила от 01.03.2008г., съдът определя окончателна държавна такса
в размер на 50,00 лв., която следва да се внесе от страните по равно, на основание
чл.329, ал. 1 от ГПК.
Предвид уважаване на исковете за
заплащане на месечна издръжка в полза на децата ответникът П. следва да бъде
осъден да запати държавна такса в размер на 864 лева, съставляваща 4% върху
тригодишните платежи за определената за всяко едно от децата месечна издръжка.
Предвид изходът на спора, съдът намира, че
искането за присъждане на разноски на страните е неоснователно на основание чл.329, ал.1
от ГПК, поради което следва да бъде оставено без уважение.Разноските следва да бъдат
поети от страните, така като са били
направени от тях.
Мотивиран от така изложените
съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА БРАКА МЕЖДУ С.Л.Х. – П., ЕГН ********** *** и И.Т.П., ЕГН ********** ***,
сключен на 09.07.2005г. в гр. Варна, за което обстоятелство е съставен Акт за
граждански брак №884/09.07.2005г. от Община Варна, чрез развод
ПОРАДИ ДЪЛБОКО И
НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЙСТВО НА БРАКА, на осн. чл. 49,
ал.1 СК.
ОБЯВЯВА брачна вина на ДВАМАТА СЪПРУЗИ.
Постановява след прекратяване на брака ищцата да възстанови
предбрачното си фамилно име Х., на осн. чл. 53 СК.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на децата И. И.П., ЕГН **********
и К.И.П., ЕГН ********** на тяхната майка С.Л.Х.-П., ЕГН ********** ***, при
която определя и местоживеенето им, на
осн. чл. 59, ал.1 СК.
Определя режим на личен контакт на бащата И.Т.П.,
ЕГН ********** *** с децата И. И.П., ЕГН ********** и К.И.П., ЕГН **********, като му
дава възможност да ги вижда
и взема при себе си, както следва: всяка първа и трета
събота и неделя от месеца, от 09,00ч. в събота до 18,00ч. в неделя, с
преспиване при бащата, през нормативно определените празнични дни по време на
Коледните празници – за всяка четна година, и през нормативно определените дни
за Великденските празници по време на всяка нечетна година, както и по два дни
по време на определените пролетна и зимна ваканции за учениците, както по един
месец през лятото, когато майката не използва платен годишен отпуск.
осъжда И.Т.П., ЕГН ********** *** да
заплаща месечна издръжка
на детето И. И.П., ЕГН **********, платима чрез неговата майка и законен
представител С.Л.Х.-П., ЕГН ********** ***
в размер на 300 (триста) лева, считано от предявяване на
исковата молба в съда – 01.02.2017г., с падеж пето
число на съответния месец за който се дължи, платима до настъпване на законни
основания за нейното изменение или прекратяване, като отхвърля предявения
иск за сумата над 300 лева до пълно предявения размер от 1100 лева, на осн. чл. 143, ал.1 СК.
осъжда И.Т.П., ЕГН ********** *** да
заплаща месечна издръжка
на детето К.И.П., ЕГН **********, платима чрез неговата майка и законен
представител С.Л.Х.-П., ЕГН ********** ***
в размер на 300 (триста) лева, считано от предявяване на
исковата молба в съда – 01.02.2017г., с падеж пето
число на съответния месец за който се дължи, платима до настъпване на законни
основания за нейното изменение или прекратяване, като отхвърля предявения
иск за сумата над 300 лева до пълно предявения размер от 1100 лева, на осн. чл. 143, ал.1 СК.
ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище, представляващо апартамент №19Б2 находящ се
в гр. Варна, *** на И.Т.П., ЕГН ********** ***.
Осъжда С.Л.Х.-П., ЕГН ********** *** да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Варненски районен съд сумата от 25 (двадесет и пет) лева, съставляваща
окончателната държавна такса по делото за развод, както и 5 (пет) лева държавна такса за служебно издаване на изпълнителен
лист.
Осъжда
И.Т.П., ЕГН ********** *** да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Варненски районен съд сумата от 25 (двадесет и пет) лева, съставляваща
окончателната държавна такса по делото за развод, сумата от 864 (осемстотин шейсет и четири) лева държавна
такса по определената издръжка на децата, както и 5 (пет) лева държавна такса за служебно издаване на изпълнителен
лист.
ПОСТАНОВЯВА предварително
изпълнение на решението в частта за издръжката, на основание чл.242, ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на
обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването у на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: