РЕШЕНИЕ
№ 126
гр. Пловдив, 14.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Христо Ив. Крачолов
Членове:Иван Хр. Ранчев
Веселин Г. Ганев
при участието на секретаря Нина Б. Стоянова
в присъствието на прокурора Николай Стоилов Божилов (АП-Пловдив)
като разгледа докладваното от Иван Хр. Ранчев Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20215000600563 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Глава двадесет и първа от НПК.
Делото е било образувано пред Окръжен съд – Пазарджик по внесен
обвинителен акт срещу подс. П.Д.А.. за извършено престъпление по чл. 343а,
ал.1, б.“б“, вр. чл.343, ал.1, б.“в“, вр. чл.342, ал.1 от НК, вр. с чл.20, ал.1 и
чл.21, ал.1 от ЗДВП.
Първоначално, в протеклото съдебно производство по реда на чл. 371,
т. 2 от НПК, с Присъда № 260003/04.02.2021 г. по НОХД № 648/2020 г. на
Окръжен съд – Пазарджик подсъдимият П.Д.А.. е признат за виновен за
извършено престъпление по чл. 343а, ал.1, б. „б“, вр. чл. 343, ал. 1, б. „в”, вр.
чл.342, ал.1 от НК, вр. чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл.58а, ал.1 от НК
е осъден на 1 година и 4 месеца „Лишаване от свобода“, като е признат за
невиновен и оправдан по първоначалното обвинение - да е допуснал и
нарушение на правилата за движение по пътищата по чл. 20, ал. 1 от ЗДвП.
На основание чл.66, ал.1 от НК, изтърпяването на наложеното наказание
лишаване от свобода е отложено с изпитателен срок от четири години,
1
считано от влизане в сила на присъдата в сила, а на основание чл.343г от НК
подсъдимият П.А. е лишен от право да управлява МПС за срок от три години.
По въззивни жалби на частните обвинители с оплаквания за явна
несправедливост на наложеното наказание и искане да се изтърпи ефективно,
както и на подсъдимия с доводи за явна несправедливост на наказанието и
искане за неговото намаляване, с Решение № 24/22. 06. 2021 г. по ВНОХД №
193/2021 г. друг състав на Пловдивския апелативен съд на основание чл.335,
ал.2 от НПК е отменил присъдата заради допуснато съществено процесуално
нарушение, изразяващо се в липсата на мотиви към постановения съдебен
акт, довело до ограничаване възможността на страните да реализират
процесуалните си права, като делото е върнато за ново разглеждане от друг
състав на ПзОС в стадия на разпоредително съдебно заседание.
При повторното разглеждане на делото, Пазарджишкият окръжен съд на
проведеното разпоредително съдебно заседание и след предварителното
изслушване на страните отново е одобрил изразеното съгласие съдебното
производство да протече по реда на Глава 27 и чл. 371, т. 2 от НПК.
Тъй като в оправдателната част от присъдата за допуснато нарушение
на правилата за движение по чл.20, ал.1 от ЗДвП не е постъпил протест или
жалба на частните обвинители, същата е преценена за влязла в законна сила.
С Присъда № 8 от 28.09.2021 г. по нохд № 395/2021г. на Пазарджишкия
окръжен съд подсъдимият П.Д.А.. от гр. П. е признат ЗА ВИНОВЕН в това,
че на 06.08.2019 г., около 23.10 часа, на път II -37, км 118+700 м на пътното
платно от гр. П. за с. Г., при управление на МПС - л.а. марка „М.“, модел „**“
ЦЦИ с рег. № ***, е нарушил правилата за движение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП
и по непредпазливост е причинил смърт на А.Б. А. с ЕГН ********** от гр.
П., която е настъпила на 13.08.2019 г. в МБАЛ-П., като е направил всичко
зависещо от него за оказване помощ на пострадалия, поради което и на
основание чл. 343а, ал.1, б.„б“, вр. чл. 343, ал. 1, буква „в”, вр. чл. 342, ал. 1,
вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП, вр.чл.58а, ал.1 от НК е ОСЪДЕН на ЕДНА ГОДИНА
и ЧЕТИРИ МЕСЕЦА „Лишаване от свобода.
На основание чл.66, ал.1 от НК съдът е отложил изтърпяването на така
наложеното наказание лишаване от свобода на подс. П.Д.А.. за
ИЗПИТАТЕЛЕН СРОК от ЧЕТИРИ ГОДИНИ.
На основание чл.343г, от НК подсъдимият П.Д.А.. съдът е ЛИШИЛ ОТ
2
ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок от ТРИ ГОДИНИ.
На основание чл.189, ал.3 от НПК, съдът е осъдил подс. П.Д.А.. да
заплати в полза на държавата по сметка на ОД на МВР - П., направените
разноски в размер на 1660,80 лева.
За иззетото веществено доказателство - тахошайба от товарен
автомобил *, е постановено след влизане на присъдата в сила, да остане
приложена по делото.
Недоволни от така постановения съдебен акт са останали отново
частните обвинители Б. А. А. и М. В. П., които са я обжалвали в наказателно-
осъдителната й част, чрез техния повереник – адв. С.Ч. от АК-С.. Намират
присъдата за явно несправедлива, защото не са били отчетени в достатъчна
степен недобрите данни за личността на подсъдимия, както и естеството на
инкриминираната проява. В тази връзка молят въззивния съд да я измени като
увеличи размера на наложеното наказание лишаване от свобода и да
постанови ефективното му изтърпяване.
На ОП – Пазарджик, на подсъдимия А. и на неговите защитници е било
съобщено за постъпилата въззивна жалба, но не са направили възражения.
Представителят на АП – Пловдив при липсата на подаден протест
заявява, че се присъединява към жалбата на частните обвинители по
отношение на наложеното наказание, която е твърде семпла и формулира
искане за налагане на ефективно и увеличено наказание лишаване от свобода,
без да обсъжда наложеното наказание лишаване от право да се управлява
МПС. Намира присъдата за обоснована и правилна, но незаконосъобразна по
отношение на наложеното наказание, с оглед на отчетените приоритетни
отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства спрямо
смекчаващите такива. В тази връзка предлага да се измени присъдата, като се
увеличи размерът на редуцираното наказание лишаване от свобода от 1
година и 4 месеца на 2 години, като остане приложението на чл.66 от НК. По
отношение на наказанието лишаване от правоуправление намира, въпреки
липсата на обсъждане в жалбата на частните обвинители, че няма пречка
също да се увеличи от 3 години на 4 години.
Частните обвинители Б.А. и М.П. не се явяват, като са представлявани
от техния преупълномощен повереник – адв. К.С. от АК – С., който поддържа
подадената жалба срещу присъдата по изложените в нея съображения.
3
Намира, че окръжният съд неправилно е отчел наличието на приоритет на
смекчаващите спрямо отегчаващите отговорността обстоятелства. Според
него, дадените обяснения от досъдебното производство не са допринесли за
изясняване на обективната истина по случая, а представеното от защитата
експертно становище за психологическия статус на подсъдимия не
представлява заключение от експертиза, за да бъде възприемано от съда.
Обръща внимание на допуснатите от подсъдимия груби нарушения на
правилата за движение, предвид на твърде завишената скорост на движение
много над позволената извън населено място и несъобразена с късите
светлини на автомобила на подсъдимия, предприетото рисково изпреварване,
въпреки наличието на двойна непрекъсната линия, както и че само по
случайност, инцидентът се е разминал само с една жертва. В тази връзка
счита, че отчетените положителни характеристични данни, не могат да
заличат тежките последици от извършеното деяние. Затова се иска да се
измени присъдата като се увеличи размерът на наложеното наказание
лишаване от свобода, което да се изтърпи ефективно, както и споделя
виждането на прокурора за увеличаване на срока на лишаване от
правоуправление.
Подсъдимият П. А. се явява лично и със своите защитници - адв. Д.М.
от АК – С. и адв. Ч.Ч. от АК-П.. Заявяват, че присъдата е обоснована,
законосъобрзна и справедлива, като предлагат да се потвърди, а подадената
въззивна жалба на частните обвинители, да се остави без уважение. Намират,
че от повереника на частните обвинители се преекспонират инкриминираните
събития по отношение на превишената скорост на движение и механизма на
произшествието, залегнали в обвинителния акт. По този повод считат, че
окръжният съд правилно е преценил превеса на наличните смекчаващи
отговорността обстоятелства като наложените наказания са определени
законосъобразно и справедливо, поради което не следва да се изменят.
Апелативният съд, след като се запозна с постъпилата въззивна
жалба, изслуша становищата на страните и извърши цялостна проверка
за правилността на невлязлата в сила присъда по смисъла на чл.314 от
НПК, намира за установено следното:
Въззивната жалба е частично основателна.
Настоящият състав обаче намира, че същата има за предмет единствено
4
наложеното, според частните обвинители, занижено по размер наказание
лишаване от свобода и преценката за приложение разпоредбата на чл.66 от
НК, защото се иска изрично неговото увеличаване и постановяване на
ефективното изтърпяване на същото по смисъла на чл.337, ал.2, т.1 и т.2 от
НПК[1].
Спрямо наложеното наказание лишаване от правоуправление в жалбата
няма упоменаване и отправено искане, което съобразно разпоредбата на чл.
337, ал.2 от НПК за наличието на съответна жалба от частния обвинител, не
позволява увеличаване на неговия срок, тъй като в противен случай би се
нарушила забраната за реформацио ин пеус[2].
Фактическите положения и правните изводи, включени в предмета на
доказване по делото, с които е обоснована от Окръжния съд съставомерността
на инкриминираното деяние, са правилни и законосъобразни.
В проведеното второ по ред разпоредително съдебно заседание подс.
П.Д.А.. се е признал за виновен и със защитниците му са отправили искане
делото да се разгледа по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, за провеждане на
предварително изслушване на страните и съкратено съдебно следствие по
реда на глава 27 от НПК.
Първоинстанционният съд законосъобразно, съобразявайки дадените му
указания при предходното въззивно производство, е допуснал разглеждане на
делото по този ред, като на основание чл. 372, ал. 4, вр. чл. 371, т. 2 от НПК е
установил, че направеното от подс. А. самопризнание се подкрепя от
събраните в хода на досъдебното производство доказателства и е обявил, че
ще го ползва при постановяването на присъда, без да събира доказателства за
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Окръжният съд е приел за установено от фактическа страна следното:
Свидетелите Б.А. и М.П. живеели на семейни начала, като от
съвместното си съжителство имали две деца - починалият А. А. и св. С.П.. От
около 8 години свидeтелите А. и П., заедно с малкия си син С.П. живеели и
работeли в А.. Починалият А. А. живеел в Б., заедно с баба си и дядо си -
свидетелите А. и Р. А.и.
На 28.07.2019 г. св. Б.А., заедно със семейството си се прибрали в Б. и
се намирали в жилище в гр. П..
На 06.08.2019 г. около 22.30 часа св. Б.А. се видял за последно с
големия си син - А. А.. Той му казал, че излиза със своя приятел и съсед -
подсъдимия П.А.. Двамата решили да посетят турския ресторант „Н.“,
намиращ се в непосредствена близост до с. Г.. Потеглили с л.а. марка „М.“,
модел *** с рег. № ***, бял на цвят, собственост на фирма „М.“ ЕООД С., с
управител П.А.. Автомобилът бил управляван от подсъдимия А., а на предна
дясна седалка се возел А. А..
5
Около 23.10 часа двете момчета пътували по път II - 37 в посока гр. П. -
с. Г.. Непосредствено пред управлявания от подсъдимия автомобил, се
движил товарен автомобил - камион М. с peг. № *** с водач - св. Н.С., който
бил натоварен с дървен материал и извършвал курс от с. Н.М. за гр. В..
Товарният автомобил се движил със скорост около 60 км/ч., по преценка на
водача. На излизане от гр. П., посока АМ Т., св. С. забелязал автомобили с
включени аварийни светлини, спрели в срещуположната лента за движение.
Единият от тези автомобили бил с водач св. С.С., спрял, за да окаже помощ на
св. Н.С., водач на л.а. „П.“ с peг. № ***, аварирал на пътното платно.
Виждайки това, св. С. намалил скоростта. В този момент, движещият се зад
него „М.“, управляван от подсъдимия предприел маневра „изпреварване“ на
товарния автомобил на участък с непрекъсната пътна маркировка. Тази
маневра той предприел без да се убеди,че насрещното пътно платно е празно
и същата ще е безопасна. В последния момент подсъдимият забелязал
авариралите автомобили и за да избегне челен удар с тях, преустановил
маневрата и се опитал да се върне отново зад камиона. П.А. не успял и
загубил управление над автомобила. Последвал силен удар между предна
челна, дясна част на М.а и задна лява част на товарния автомобил. Вследствие
на удара, автомобилът, управляван от подсъдимия продължил своето
движение - около 30 метра по пътното платно, минал покрай авариралите
автомобили, засякъл пътя на камиона, минал пред него и продължил 10 метра
извън платното. Установил се окончателно в затревената площ, от дясно по
посока на движението си.
При преминаването на управлявания от подсъдимия А. М. покрай
авариралите автомобили, техните водачи и пътници били засипани с
множество стъкла и пластмасови части от катастрофиралите коли. След
произшествието св. С. преустановил движението на камиона в дясната лента
за движение.
Виждайки ПТП, св. С.С. и дъщеря му - св. П.С., която пътувала с него
веднага се притекли на помощ. Видели как подсъдимият А. излязъл от
катастрофиралия автомобил, отворил предна дясна врата и махнал
предпазния колан на спътника си – А. А.. Последният бил в безсъзнание,
дишал учестено, от ушите, носа и
устата му течала кръв. Подсъдимият, с помощта на С. извадили пътника от
6
колата и го поставили легнал на тревата. Свидетелите С. оказали първа
помощ на пострадалия. Междувременно, св. Н.С., водач на авариралото „П.“
и св. С., подали сигнал за произшествието на тел. 112.
За станалия инцидент били уведомени родителите на пострадалия -
свидетелите Б.А. и М.П..
След подаване на сигнала на тел. 112, произшествието било посетено от
екип на „Бърза помощ”, който откарал пострадалия А. А. в МБАЛ-П.. След
извършен преглед същият бил настанен в отделение НХО с черепно мозъчна
травма, с опасност за живота. Въпреки проведеното лечение, на 13.08.2019 г.
А. А. починал.
На мястото на инцидента пристигнала и дежурната оперативна група
при РУП-П.. Извършен бил оглед на местопроизшествието и съставен
протокол /л. 4 – 15 от ДП/ и фотоалбум, неразделна част от него. При
направения оглед е установено, че ПТП е станало на път II – 37 км 118+700 м
в посока гр. П. - с. Г.. Пътното платно в района
на произшествието е с асфалтова настилка, прав участък, двулентово пътно
платно, като лентите за движение са разделени, чрез двойна непрекъсната
осева линия. При огледа, в затревената площ, в канавката, от дясно в посока
гр. П. - с. Г. е открит катастрофиралият л. а. марка „М.“, модел ** ЦДИ с рeг.
№ ***, бял на цвят, силно деформиран в предна дясна част. На около 25 м. от
М.а, в дясна лентата за движение, посока гр. П. - с. Г., е открит товарен
автомобил - камион М. с рег. № ***. Последният е бил с ударена задна част на
платформата, с огъване и изместване на лява част на задния мост и др.
деформации. В района на произшествието, на пътното платно са открити
множество автомобилни части /обекти от № 1 - № 9/, подробно описани в
протокола за оглед. С протокола за оглед била иззета 1 брой тахошайба от
товарния автомобил.
Водачите на двата катастрофирали автомобила били тествани за
наличие на алкохол в кръвта, с техническо средство А. * с
фабричен № *, като пробите им били отрицателни /л. 25 - 26 от ДП/.
За установяване на причините за смъртта на А. А. по делото е
назначена СМЕ за оглед и аутопсия на труп /л.49 - 55 от ДП/. Според
заключението й, причината за смъртта на А. А. е тежка съчетана
7
черепномозъчна, лицевочелюстна и гръдна травми, причинили нарушаване
функциите на жизненоважни мозъчни центрове и развилата се конфлуираща
пневмония, довели до спиране на дишането и сърдечната дейност. Смъртта е
настъпила бавно, за около 6 дни.
Експертът е посочил, че е налице причинно следствена връзка между
настъпилото ПТП на 06.08.2019 г. и смъртта на А. А. на 13.08.2019 г. Това е
така, защото травматичните увреждания, констатирани при огледа и
аутопсията на трупа на пострадалия, са получени в резултат от действието на
твърд, тъп предмет със значителна кинетична енергия, чрез удар с или върху
такъв и добре отговарят да са причинени при ПТП автомобилна травма,
пострадал пасажер на предна дясна седалка в лек автомобил при сблъскване в
задната част на товарен автомобил.
За установяване на причините и механизма на настъпване на ПТП по
делото е назначена тройна САТЕ /л. 76 - 100 от ДП/. В заключението й е
посочено, че непосредствено преди произшествието, техническото състояние
на двата катастрофирали автомобила е отговаряло на техническите
изисквания и не е в причинно-следствена връзка с настъпването му.
Вещите лица са установили, че скоростта на автомобила, управляван от
П.А., преди произшествието е била равна и не по-ниска от 116 км/ч., а тази на
товарния автомобил - равна и не по-ниска от 48-50 км/ч. Във връзка с
механизма на настъпилото ПТП е установено, че подсъдимият, като водач на
л.а. марка „М.“, с рeг. № *** е предприел маневра изпреварване на забранен
участък, с двойна непрекъсната осева разделителна линия. За да избегне
челен удар с аварирали автомобили в насрещната лента, А. е прекратил
маневрата и при опит да се върне в дясно и да се позиционира отново зад
товарния автомобил нанася удар чрез предната си странично, челна дясна
част в лява част на защитната задна греда на камиона. След удара,
автомобилът управляван от подсъдимия продължил своето движение от 29,6
метра по пътното платно, минал покрай авариралите автомобили, засякъл
пътя на камиона, минал пред него и продължил 10 метра извън платното.
Установил се окончателно в затревената площ, от дясно по посока на
движението му.
Според заключението на експертите, ударът е станал изцяло в лентата
за движение, посока гр. П. - с. Г.. Посочили са, че възможностите за
8
предотвратяване на произшествието са били зависими изцяло и единствено от
поведението на водача на л.а. М..
Окръжният съд е преценил, че така описаната фактическа обстановка е
установена по несъмнен и категоричен начин от самопризнанието на
подсъдимия, подкрепено и от събраните на досъдебното производство гласни
доказателства – показанията на свидетелите Б.А., А. А., Р. А.а, М.П., С.П.,
Н.С., Н.С., П., С. и С.С.и, изготвените СМЕ и тройна САТЕ, протокола за
оглед на местопроизшествие и приложените по делото писмени
доказателства.
Описаната фактическа обстановка във внесения в съда обвинителен акт,
съдът правилно е приел за безспорно и категорично установена от
самопризнанията на подсъдимия във връзка със съкратеното съдебно
следствие, които си кореспондират с доказателствата, събрани в хода на
досъдебната фаза на процеса. В показанията на разпитаните по делото
свидетели не се установяват противоречия по отношение на включените в
предмета на доказване факти и обстоятелства, които да налагат по-
задълбоченото и подробното им обсъждане и анализиране. Поради това съдът
ги е възприел и кредитирал при постановяване на присъдата си относно
изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти, признати и
по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, като обективно, логично и последователно
пресъздаващи обстоятелствата от значение за предмета на доказване,
кореспондиращи помежду си и с останалите, събрани и приложени по делото,
писмени доказателства и заключения на изготвените експертизи.
От правна страна.
Въз основа на така установената по безспорен начин фактическа
обстановка, Окръжният съд законосъобразно е преценил, че подсъдимият
П.А. е извършил от обективна и от субективна страна съставомерните
признаци на престъплението по чл.343а, ал.1, б.“б“, вр. чл.343, ал.1, б.“в“, вр.
чл.342, ал. 1 от НК, понеже на 06.08.2019 г., около 23.10 часа, на път II - 37,
км 118+700 м на пътното платно от гр. П. за с. Г., при управление на МПС -
л.а. марка „М.“, модел „**“ ЦЦИ с рег. № ***, е нарушил правилата за
движение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил смърт на
А.Б. А. с ЕГН ********** от гр. П., която е настъпила на 13.08.2019 г. в
МБАЛ-П., като е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на
9
пострадалия.
От обективна страна правилно е установено, че подс. А. е нарушил
вмененото му правило за движение по пътищата по чл.21, ал.1 от ЗДвП, което
е в пряка причинно-следствена връзка със съставомерния резултат, видно от
приложените по делото гласни и писмени доказателства – показанията на
разпитаните по делото свидетели, заключенията на изготвените СМЕ и АТЕ.
Действително, основната причина за настъпване на ПТП се явява
движението на водача А. с превишена скорост от 116 км/ч., при допустима
максимално разрешена скорост на движението от 90 км/ч. за този пътен
участък, съгласно описаната фактическа обстановка във внесения в съда
обвинителен акт и призната от подсъдимия по реда на съкратеното съдебно
следствие.
Същевременно, подсъдимият А. при избраната скорост на движение на
управляваното от него МПС е предприел и маневра „изпреварване“ спрямо
движещият се пред него товарен автомобил, въпреки наличието на
забранителна пътна маркировка – двойна непрекъсната разделителна линия.
При изнасянето на автомобила в срещуположната лента е забелязал
наличието на автомобили с включени аварийни светлини, при което за да
избегне удар с тях е решил да преустанови маневрата си, като се върне в
своята лента за движение зад камиона. В резултат на неправилно преценената
ситуация, същият е изгубил и контрол над управляваното от него МПС,
вследствие на което е настъпил процесния удар в товарния автомобил, довел
до причиняването на сериозни телесни увреждания и настъпването по-късно
на смъртта на пострадалия.
В тази връзка обосновано е преценено, че в пряка причинно-следствена
връзка с настъпилото транспортно произшествие се явява именно, избраната
твърде висока скорост на движение от водача А.. И това е така, защото ако се
е движел със скорост в рамките на разрешената, нямаше да му се налага в
този пътен участък да предприема изпреварване спрямо движещото се пред
него МПС и тогава би успял своевременно да намали скоростта си или да
прекрати безопасно, започната преди това маневра като се прибере в своята
лента за движение. Този извод на окръжния съд е базиран на заключението на
изготвената по делото тройна АТЕ, според която пътно-транспортното
произшествие е било предотвратимо и възможностите за това са зависели
10
изцяло от поведението на водача на лекия автомобил „М.“ – подсъдимия А..
От заключението на изготвената СМЕ е установено и наличието на
причинно-следствена връзка между нанесените на 06.08.2019 г. в резултат на
ПТП тежки черепно-мозъчни увреждания на пострадалия А. А. и настъпилата
негова смърт на 13.08.2019 г.
Не се оспорва и обстоятелството, че въз основа на събраните по делото
гласни доказателства е установено, че подс. А. е направил всичко зависещо от
него за оказване помощ на пострадалия А.. Последният, въпреки причинените
му тежки телесни увреждания, непосредствено след настъпване на
произшествието е бил все още жив, защото макар и да е бил в безсъзнание е
дишал учестено. Подсъдимият веднага е слязъл от автомобила, откопчал е
предпазния колан на пострадалия и заедно с притеклите се на помощ други
хора са го извадили от купето и е бил поставен на тревата до идването на
линейката на Бърза помощ. В този смисъл, безспорно е установено наличието
на условията за прилагане на привилегированата разпоредба на чл.343а, ал.1,
б.“б“ от НК.
От субективна страна деянието е извършено по непредпазливост, под
форма на небрежност по смисъла на чл. 11, ал. 3, пр.1 НК. Подсъдимият не е
предвиждал настъпването на обществено-опасните последици от деянието и
не е искал настъпването им. Но като водач на МПС е бил длъжен и е могъл да
предвиди, че след като се движи с подобна превишена скорост, съществува
реална опасност от настъпване на ПТП и да пострадат хора.
По отношение индивидуализацията на наказанията.
Първоинстанционният съд, при индивидуализация на наказанието е
съобразил, с оглед провеждането на съкратеното съдебно следствие по Глава
27, вр. чл. 373, ал. 2 от НПК, че приложението на чл. 58а, ал. 1 от НК е
задължително.
Законосъобразно е преценено, че предвиденото наказание за
престъплението по чл. 343а, ал.1, б. „б“, вр. чл.343, ал.1, б.“в“ от НК, за което
подсъдимият е бил признат за виновен е „Лишаване от свобода“ за срок до 4
години.
В рамките на чл. 58а, ал. 1, водейки се от разпоредбата на чл. 54 от НК,
съдът е взел предвид обществената опасност на деянието и дееца, при
съответните смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства.
Като смекчаващи обстоятелства правилно са отчетени чистото съдебно
минало на дееца, младата възраст, положителни характеристични данни,
направеното признание още на досъдебното производство, спомогнало
изясняването на механизма на извършеното деяние, както и изразеното
11
разкаяние и искрено съжаление за стореното. Последното в известна степен е
подкрепено и от приложеното по делото като писмено доказателство
психологично изследване, от което е видно, че подсъдимият е преживял
тежко загубата на своя приятел. Същото няма характера на експертно
заключение, но в крайна сметка е становище на лице с нужните
специализирани познания в тази област. В тази насока е и цитираната съдебна
практика за разкаянието и съжалението като израз на започналия
поправителен ефект на очакваното наказание от дееца. И този извод
основателно е преценено, че не би могъл да бъде опроверган от
представените от частните обвинители снимки от фейсбук, тъй като същите
не отразяват реално в какво се изразява отношението на подсъдимия към
извършеното деяние, а само състоянието му по време на изготвянето им.
Действително, отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства
се явяват допуснатите други нарушения на правилата за движение, свързани с
направения опит за изпреварване посредством пресичане на забранителна
линия, липсата на овладяване на процесното МПС, поради неопитността на
водача, придобил правоспособност само около месец преди произшествието,
което е изисквало да бъде много по-внимателен при управлението на
автомобила. Не без значение е и избраната превишена скорост на движение
през тъмната част от денонощието, надвишаваща с близо 26 км/ч.
максимално разрешената за извън населено място, която при движение на
къси светлини на МПС създава по-висока опасност от настъпване на
произшествие.
В този смисъл според настоящия състав се касае за извършено от
подсъдимия деяние, свързано с грубо и комплексно нарушение на правилата
за движение, което съставлява много по-висока степен на обществена
опасност от други подобни случаи, защото е застрашило живота и здравето не
само на пострадалия, но и на намиращите се в близост други лица до
авариралия автомобил в насрещната лента за движение, както и на водача на
изпреварвания товарен автомобил, чийто път е бил засечен и принуден да
спре в дясно. И благодарение на адекватната реакция на този водач,
произшествието се е ограничило само с инкриминираните съставомерни
последици, свързани със смъртта на пострадалия.
Вярно е, че динамиката на транспортните престъпления в страната е
завишена, но това не би следвало да се преценява като отегчаващо
отговорността обстоятелство за дееца, така както е сторил окръжният съд,
защото касае по-скоро обективни данни от публикуваните ежегодни и
статистически доклади за състоянието на престъпността в страната, което
изисква вземането на мерки за превенция от надлежните държавни органи.
На следващо място, не се отрича, че съставомерният резултат е свързан
с причиняване смъртта на пострадалия, който е бил само на 17 години, като
това обстоятелство има трагични и емоционални измерения, касаещи
преживяванията на загубата му от близките, но този въпрос, няма пряко
отношение към преценката за индивидуализиране на наказателната
отговорност на дееца, а по-скоро към деликтната такава. В този смисъл,
12
обстоятелството, че подсъдимият е бил запознат с младата възраст на
пострадалия, не означава автоматично, че същото би могло да се приеме за
осъзнато от дееца при извършване по непредпазливост на инкриминираното
транспортно произшествие, за да се приеме като отегчаващо за него.
В заключение, безспорно дейността по индивидуализация на
наказанията не би следвало да се извършва посредством формалното и
математическо съпоставяне на наличните смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства, тъй като следва да се вземе предвид
конкретната степен на обществена опасност на деянието и дееца.
При така отчетените смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства, настоящият състав намира, че неправилно окръжният съд е
преценил, че следва да определи наказанието на подс. А. при баланс между
тях в размер на 2 години „Лишаване от свобода“.
При съобразените от въззивната инстанция поредица от допуснати от
подсъдимия груби нарушения на правилата за движение, довели до тежко
транспортно произшествие, свързано със застрашаване живота и здравето
освен на пострадалия, но и на множество други лица, очевидно извършеното
от подсъдимия деяние съставлява висока степен на обществена опасност,
което има своя оттенък и спрямо неговата личностова характеристика на
водач на МПС, като се налага изводът за наличието на превес на
отегчаващите спрямо смекчаващите отговорността обстоятелства.
С оглед на тази преценка се налага заключението, че следва да се
измени присъдата, като се увеличи наложеното наказание на подс. А. от 2
години на 2 години и 9 месеца „Лишаване от свобода“, което с оглед на
редукцията по чл.58а, ал.1 от НК с 1/3, следва да доведе до налагането на
крайното наказание от 1 година и 10 месеца „Лишаване от свобода“.
Въпреки тази промяна в размера на наложеното наказание, не са налице
условията за преоценка на решението на окръжния съд за приложението на
чл.66, ал.1 от НК.
Безспорни са първите две обективни предпоставки, свързани с размера
на наложеното наказание под 3 години и това, че деецът до момента не е
осъждан. В конкретния случай от частните обвинители се оспорва единствено
наличието на третата предпоставка, но без да се излагат някакви доводи в
тази насока.
Настоящият състав, въпреки сравнително кратките мотиви към
постановената присъда, споделя преценката, че в конкретния случай не са
налице условията за постановяване на ефективното изтърпяване на
наложеното наказание лишаване от свобода, съобразявайки положителните
характеристични данни за дееца, който е на млада възраст и изразява своето
искрено съжаление за стореното. В този смисъл за пълното постигане целите
на наказанието и най-вече за поправянето на подсъдимия А., не е
наложително същият да изтърпява наказанието при условията на местата за
лишаване от свобода. Отделен е въпросът, че с оглед на спецификите на
извършеното инкриминирано деяние е наложително определянето на един
13
по-продължителен изпитателен срок от 4 години така, както е сторил с
присъдата си окръжният съд, с цел пълното постигане спрямо това лице на
превантивната функция от наказателната репресия.
По отношение на наложеното на подс. А. на основание чл.343г, вр.
чл.37, ал.1, т.7 от НК наказание от 3 години „Лишаване от право да управлява
МПС“, както вече се упомена в началото на решението, настоящият състав
намира, че не би могъл да преценя неговото увеличаване, тъй като не е
сезиран с надлежно искане в тази насока с постъпилата въззивна жалба от
частните обвинители, при условията на чл.337, ал.2 от НПК.
В тази рамка, следва да се съобрази от една страна обстоятелството, че
подс. А., макар и за кратко време след придобиването на правоспособност
като водач, не е допуснал други нарушения на правилата за движение, но от
друга страна, да се вземат предвид естеството на допуснатото грубо
нарушение на тези правила и конкретните обстоятелства при транспортното
произшествие, като му е определено едно справедливо и съответно на целите
по чл.36 от НК наказание лишаване от право да управлява МПС.
Не се налага промяна в произнасянето на съда за иззетото по делото
веществено доказателство - тахошайба от товарен автомобил *, което след
влизане на присъдата в сила, да остане приложено по делото.
Законосъобразно е преценено, съгласно чл.189, ал.3 от НПК, че
направените разноски от досъдебното производство по делото в размер на
1660,80 лева, следва да се заплатят от признатия за виновен подсъдим П.А. в
полза на държавата и по сметка на ОД на МВР - П..
При извършената цялостна служебна проверка на обжалваната присъда
не се установи наличието на съществени и неотстраними процесуални
нарушения.
По изложените съображения, подадената въззивна жалба от частните
обвинители е частично основателна и следва постановената присъда да се
измени единствено в наказателно-осъдителната й част, като се увеличи
наложеното наказание лишаване от свобода на подсъдимия А..
Водим от горното и на основание чл. 337, ал.2, т.1 от НПК,
Апелативният съд,
[1] Вж. л. 2 - 4 от ВНОХД № 563/21 г.
[2] Вж. Решение № 86/28.05.2018г. по н.д. № 128/2018г., І н. о. На ВКС.
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Присъда № 8/28.09.2021 г. по НОХД № 395/2021 г., по описа
на Пазарджишкия окръжен съд, като УВЕЛИЧАВА наложеното на подс.
14
П.Д.А.., със снета по делото самоличност, наказание от ЕДНА ГОДИНА и
ЧЕТИРИ МЕСЕЦА на ЕДНА ГОДИНА и ДЕСЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА, за извършеното престъпление по чл. 343а, ал.1, б.„б“, вр. чл. 343,
ал. 1, б. „в”, вр. чл. 342, ал. 1, вр. чл.58а, ал.1 от НК.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
Решението не е окончателно и подлежи на обжалване или протест в
петнадесет дневен срок пред ВКС от съобщението на страните, че е
изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15