РЕШЕНИЕ
№ 2265
гр. София, 14.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 98-МИ СЪСТАВ, в публично заседание
на седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:М. А. Д.
при участието на секретаря С. М. М.
като разгледа докладваното от М. А. Д. Административно наказателно дело
№ 20211110214775 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от Закон за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалба срещу наказателно постановление /НП/ №
..............г., издадено oт началник група към СДВР-ОПП, с което на З. Т. З.,
ЕГН ********** са наложени следните административни наказания:
1. на основание чл. 183, ал. 2, т. 11 от Закон за движението по пътищата
/ЗДвП/ е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20
/двадесет/ лева, за нарушение на чл. 40, ал. 1 ЗДвП;
2. на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 ЗДвП е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 10 /десет/ лева за нарушение на чл. 100,
ал. 1, т. 1 ЗДвП;
3. на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 150 /сто и петдесет/ лева, както и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 5 месеца за
нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. в ЗДвП.
Недоволно от така издаденото наказателно постановление е
санкционираното физическо лице, което в подадената жалба, релевира
1
доводи за отмяната му. Сочи се, че приетата за установена фактическа
обстановка не отговаря на обективната действителност. Допълва, че е
паркирал лекия си автомобил зад друго МПС, с рег. № ................, чийто водач
се е държал неприемливо с него. Акцентира, че на мястото, на което се
твърди, че е извършил така вменените му нарушения, не е бил проверяван от
контролните органи и от него не е изискано да представи контролен талон.
Споделя, че не е бил участник в ПТП. Навежда, че актът за установяване на
административно нарушение /АУАН/ е съставен след повече от 11 месеца,
считано от датата на извършване на нарушенията.
В съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество,
жалбоподателят – З. Т. З., редовно уведомен се представлява от адв. Д., който
моли наказателното постановление да бъде отменено. На първо място в
своята пледоария, адв. Д., акцентира, че не са установени щети нито по лекия
автомобил на жалбоподателя, нито по другото превозно средство, от което
заключва, че не е настъпило ПТП. В подкрепа на своите твърдения се
позовава на справки, предоставени от застрахователни дружества „Б.И.“ .... и
З.А „А.“. Допълва, че на място не са установени свидетели на ПТП, а според
снимковия материал, предоставен от жалбоподателя, се извеждало, че същият
е паркирал зад другия лек автомобил и не би могло да настъпи ПТП, по
описания в наказателното постановление механизъм. Акцентира, че процесът
по издаване на АУАН е изцяло опорочен, тъй като лицата посочени като
свидетели на съставянето му не са положили подписите си. С тези доводи,
моли за отмяна на оспореното наказателно постановление и за присъждането
на разноски.
Въззиваемата страна – Началник група в СДВР-ОПП, редовно призован,
не изпраща представител.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
съображенията на страните, приема за установено следното:
Жалбоподател е З. Т. З., ЕГН **********, с адрес гр. С., ж.к. „З. п.“, ул.
„Х. М.“ № ......, ет. ......., ап. ........., притежаващ СУМПС № ............
На 19.10.2019 г., около 10:55 ч., в гр. С., жалбоподателят управлявал лек
автомобил модел/марка „М.П.“, с рег. № ........... Жалбоподателят се движел по
ул. „Д.“ и навлязъл към ул. „К. К.“, където паркирал зад лек автомобил
модел/марка „М.“, с рег. № .............. Водачът на другото превозно средство –
Й. Й., влязъл в словесен конфликт с жалбоподателя З., относно начина, по
който е паркирал, но скоро след това жалбоподателят продължил в
неизвестна посока.
2
В 11:02 ч., водачът Й. подал сигнал на дирекция „Национална система
112“ и съобщило за настъпило ПТП в гр. С. ул. „К. К.“. На място пристигнал
екип на ОПП-СДВР, в състав свидетелите Р. У. и К. О., които съставили
Протокол за ПТП № ............. г., както и докладна записка.
Жалбоподателят бил призован да се яви в ОПП-СДВР и на 11.09.2020 г.,
свидетелят Ц. Ц., съставил АУАН № ........... г. срещу жалбоподателя З. З. за
нарушения на чл. 40, ал. 1 ЗДвП, чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП, чл. 123, ал. 1, т. 3, б.
„В“ ЗДвП. Актът бил връчен на жалбоподателя, който го приел с възражения,
както и подал писмени такива в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН.
При идентично описание на нарушението и правна квалификация,
началник група към СДВР, издал оспореното наказателно постановление №
20-4332-017503/08.10.2020 г., с което на основание чл. 183, ал. 2, т. 11 ЗДвП,
наложил на жалбоподателя административно наказание „глоба“ в размер на
20 лв., на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 ЗДвП – административно
наказание „глоба“ в размер на 10 лв., както и на основание чл. 175, ал. 1, т. 5
ЗДвП – административно наказание „глоба“ в размер на 150 лв., както и
„лишаване от право да се управлява МПС“ за срок от 5 месеца.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз
основа на показанията на свидетелите – Ц. Ц., Р. У., К. О., както и
удостоверение за липса на щети от ЗД „Б. и. ....., уведомление от З. „О.“ ....,
справка от дирекция „Национална система“ 112, справка за предоставяне на
данни за лицето – Й. Й., писмо с изх. № ........... г. от З.. „А. ......, досие на
полица .......... и ..........., писмо от заместник-началника на ОПП-СДВР с рег.
№ .............. г., декларация от З. З., протокол за ПТП № ............. г., докладна
записка, ежедневна ведомост за период от 11.08.2020 г. – 20.10.2020 г.,
сведение от Й. Й., справка картон на водача, Заповед № ........... г., акт за
встъпване в длъжност, Заповед № ..............., както и заключението на
изготвената графическа експертиза.
Няма спор по делото, че жалбоподателят З. на 19.10.2019 г., около 10:55
ч., в гр. С. е управлявал лек автомобил модел/марка „М. П.“, с рег. №
................. и е паркирал същия на ул. „К. К.“, зад лек автомобил модел/марка
„М.“, с рег. № ............ Но не бе доказано, че същият е реализирал ПТП,
механизма на осъществяването му, както и причинените в резултат на
същото, щети.
На следващо място, в протокола за ПТП, който съдът кредитира, е
описана, дата и място, на което се е отзовал екип на ОПП-СДВР. Тези данни
намират опора и в представената от дирекция „Национална система“ 112
справка, видно от която е подаден сигнал за настъпило ПТП на 19.10.2019 г.,
около 11:00 ч. в гр. С., на ул. „К. К.“. В тази насока са и показанията на
3
свидетелите У. и О., които съдът кредитира като логични и достоверни. От
същите се установява, редът, по който са съставили приложения по делото
протокол за ПТП и докладна записка. Свидетелите не спестиха факта, че
документите, които са изготвили на място на ул. „К. К.“, са единствено по
данни на намиращия се на място водач на лек автомобил с рег. № ............
Видно в Протокола за ПТП № ............. г. е констатирано, че по лекия
автомобил с рег. № .............. са установени щети в областта на задната броня.
Това обстоятелство обаче не се потвърждава от останалите доказателствени
материали. От представените уведомления от З. „Б.и.“ ...... и З „О.“ ........,
писмо с изх. № ............ г. от З. „А.“ ....и досиетата на полица .............. се
доказва, че за лек автомобил с рег. № ............ и лек автомобил рег. № ............,
не са заведени претенции за изплащане на застрахователно обезщетение във
връзка с настъпило ПТП на 19.10.2019 г.
Към материалите на делото са приложени и сведения, в които е
посочено, че изхождат от лицето Й. Д. Й.. Доколкото обаче, в същите не
присъства дата на съставяне, както и подпис на лицето, от което изхождат, то
съдът ги изключи от доказателствената съвкупност. Видно от представената
справка за информация за лицето Й. Д. Й. се установява, че същото е
починало на 07.03.2022 г., поради което и съдът бе възпрепятстван да
осъществи негов разпит в хода на съдебното следствие.
Относно представения по делото снимков материали от жалбоподателя,
съдът следва да допълни, че доколкото същият не е събран по предвидения за
целта ред, както и не е установено датата, място и устройство, чрез което е
възпроизведен, както и дали е налице манипулация върху същия, то съдът
прие, че снимковият материал, представен от жалбоподателя не е годно
доказателствено средство.
Воден от горното, съдът намира, че не е доказан по категоричен начин,
чрез преки доказателства или непрекъсната верига от косвени такива, фактът
на извършено от страна на жалбоподателя нарушение, изразило се в
реализиране на ПТП при осъществяване на маневра „заден ход“.
Недопустимо е да бъде ангажирана отговорността на жалбоподателя, само въз
основа на дадени сведения от лице, което е пряко заинтересовано от изхода
на делото и да се извеждат факти, въз основата на предположения за
конкретно настъпили събития.
Относно нарушенията по пункт 2 и пункт 3, съдът намира следното. От
показанията на свидетелите Ц. Ц., Р. У., К. О. се доказа безспорно, че от една
страна при пристигането на място на свидетелите У.и О., жалбоподателят З.
не е присъствал. Актът е съставен 11 месеца след датата приета за дата на
извършване на нарушението, като в докладната записка и приложения
4
протокол не присъстват данни за другия участник в ПТП, поради което и
съдът намира за недоказано, че жалбоподателят З. на 19.10.2019 г., в гр. С., на
ул. „К. К.“, в качеството си на водач на МПС не е представил на органите на
реда контролен талон към СУМПС.
Съдът следва да обсъди и показанията на свидетеля Ц., в частта им
касаещи начина, по който е съставен АУАН. В своя непосредствен разпит,
свидетелят споделя, че е съставил акта въз основа на представената му
докладната записка, което е изрично посочено и в самия акт, поради което
съдът кредитира тази част от показанията му.
В останалата си част обаче, досежно лицата, които са присъствали по
време на съставянето му, надлежно посочени като „свидетели“, съдът намира
показанията на Ц. за недостоверни и неподкрепени от останалия събран
доказателствен материал. В представената от ОПП-СДВР - Ежедневна
ведомост, както и писмо с рег. № ............. г. се извежда, че лицето Е.П.,
посочено като „свидетел“ в АУАН № .............0 г., датата на съставяне на акта,
е бил в платен годишен отпуск.
Съдът кредитира и изготвеното по делото заключение на графическата
експертиза, като подробно и даващо обоснован отговор на поставените на
вещото лице въпроси, видно от което се потвърждава, че подписите положени
в АУАН № .......... г., в графа „свидетел 1“ и „свидетел 2“ не са положени от
лицата С. Д. и Е.П..
Най-сетне, съдът кредитира приложените по делото заповеди, които
удостоверяват материалната и териториална компетентност на
актосъставителя и наказващия орган.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Жалбата е допустима, като подадена от лице с активна процесуална
легитимация, в законоустановения срок, срещу акт, подлежащ на съдебен
контрол.
При разглеждане на дела по оспорени НП, районният съд е винаги
инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 ЗАНН. Това означава, че следва да
провери законността, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и
материалният закони, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 НПК във вр. с чл. 84 ЗАНН.
Съгласно Заповед № .............. г. на министъра на вътрешните работи
началникът на група „Административнонаказателна дейност“ в СДВР - ОПП,
е овластен да издава наказателни постановления за нарушения по ЗДвП, а от
Заповед № ................. г., се установява, че Г. В. Б. е заемала длъжността
началник на 01 група „Административно наказателна дейност“ на 03 сектор
5
„Административно обслужване“ към ОПП - СДВР, считано от 29.10.2019 г.
Едно от основните възражение на жалбоподателя касае неспазването на
сроковете по чл. 34 ЗАНН. В посочената норма са предвидени два давностни
срока – тримесечен и едногодишен, с изтичането, на които не се образува
административнонаказателно производство, а образуваното такова се
прекратява. Началото на тримесечния срок е обвързано с откриването на
нарушителя, но при наличието на сигурност, а не на базата на предположения
за потенциалния нарушител /Тълкувателно решение № 48/28.12.1981 г. на
ОСНК на ВС/. В конкретния случай узнаването на лицето, което е собственик
на лекия автомобил, за който се твърди, че е осъществило ПТП, не може да се
приеме, че е моментът, в който със сигурност е установен нарушителят,
доколкото и други лица биха могли да управляват процесния лек автомобил.
Тримесечният срок за издаването на Акта, в конкретния случай е започнал от
момента, в който жалбоподателят се е явил пред органите на реда и попълнил
саморъчно Декларация по преписка с вх. № 1375/19 – а именно от 11.09.2020
г. Доколкото актът е съставен в съшия ден, то следва, че срокът по чл. 34
ЗАНН е спазен.
Въпреки гореизложеното са допуснати съществени процесуални
нарушения, които се явяват самостоятелно основание за отмяна на
оспореното наказателно постановление. В чл. 40 ЗАНН е предвиден редът, по
който следва да бъде съставен един АУАН, като изрично е посочен броят на
свидетелите, които следва да присъстват при изготвянето му, както и е
предвидена хипотеза на съставяне на акт в отсъствието на нарушителя или на
свидетели.
От съдържанието на АУАН № ............ г., се извежда, че същият е
съставен на основание чл. 40, ал. 3 ЗАНН, в присъствието на двама други
свидетели /служители на ОПП-СДВР/ – С. Д. и Е.П., като в графа свидетел 1 и
свидетел 2 са положени подписи. В хода на съдебното следствие обаче
категорично бе доказано, че подписите положени в АУАН, в графи „свидетел
1“ и „свидетел 2“ не са положени от лицата С. Д. и Е. П., а нещо повече
лицето Е. Д. на 19.10.2020 г. не е престирал труд. С оглед установеното, съдът
прие, че АУАН представлява неистински документ , както и че същият е
съставен в нарушение на чл. 40, ал. 3 ЗАНН, при липсата на свидетели, с
което бива нарушено правото на защита на жалбоподателя и е ограничена
възможността на същия да се запознае със съдържанието му и да възрази
срещу него, поради липсата на гаранции за прозрачност и обективност в
действията на контролния орган.
Въпреки допуснатите процесуални нарушения, с оглед обема от
съдебен контрол и поставените от жалбоподателя възражения, съдът следва
да обсъди спора и по същество.
6
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е
ангажирана за нарушение на чл. 40, ал. 1 ЗДвП, която регламентира, че преди
да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад
превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или
затруднения за останалите участници в движението, а в чл. 183, ал. 2, т. 11
ЗДвП е предвидено налагането на административно наказание на водач, който
нарушава правилата за движение назад.
С оглед събрания доказателствен материал, съдът намира, за
недоказано, че на посочената в наказателното постановление дата, час и
място, жалбоподателят З. е осъществявал маневра „движение назад“. Не е
налице нито едно доказателство, от което се извежда разположението на
двата леки автомобила спрямо пътната лента, както и конкретно предприети и
осъществени в обективната действителност, съзнателни телодвижения от
страна на жалбоподателя, които да бъдат определени като „движение назад“.
Съгласно § 6, т. 30 от ДР на ЗДвП – „ пътнотранспортно произшествие
е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство
и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно
средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети.“ С
оглед събрания доказателствен материал, не бе установено, да е настъпило
събитие, породено от действия на жалбоподателя З., което да е причина за
настъпването на някоя от горепосочените вредни последици, т.е. в случая
изобщо не може да бъде прието, че е настъпило ПТП.
Воден от горното съдът намира, че не бе доказано, че на 19.10.2019 г., в
гр. С., преди кръстовището с ул. „Д.“, жалбоподателят З. З. при извършване
на маневра „заден ход“ с лек автомобил модел/марка „М. П.“, с рег. № .........
да е реализирал ПТП с рег. № ..............
Тъй като не са осъществени обективните елементи от състава на
нарушението, то не е необходимо разглеждането на субективните такива.
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е
ангажирана и за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП, съгласно която:
„Водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи свидетелство за
управление на моторно превозно средство от съответната категория и
контролния талон към него.“
Съгласно § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП – „ водач“ е лице, което управлява
пътно превозно средство или води организирана група пешеходци, което
води или кара впрегатни, товарни или ездитни животни или стада по
пътищата. Тълкувани заедно, разпоредбата и значението на понятието
„водач“, което е вложил законодателят, водят до категоричен извод, че
задължение да носят със себе си, изброените в чл. 100 ЗДвП, документи, имат
7
единствено лицата, които управляват превозно средство. Доколкото на
19.10.2019 г., жалбоподателят З. не е осъществявал контакт с органите на
реда, то не можем да се твърди, че същият не е носел контролен талон към
СУМПС, тъй като същият не е бил обект на проверка от тяхна страна относно
тези обстоятелства.
Доколкото с категоричност бе доказано, липсата на настъпило ПТП,
участник, в което да е жалбоподателят З., то за него не е възникнало и
задължение да съобрази поведението си с разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 3,
б. „в“ ЗДвП, в която последователно са регламентирани задълженията на
водачите на превозни средства, които са станали участници в ПТП.
От което следва, че субект на нарушението, може да е единствено
участник в ПТП, от което следва, че жалбоподателят не е годен субект на
нарушението, още повече, че т. 3 на коментираната норма, се описват
задълженията на участниците в ПТП, при които са причинени само
имуществени вреди. Както бе обсъдено вече, такива не са установени, поради
което и за жалбоподателя не е възникнало задължение да осъществи някое от
посочените в б. „а“, „б“, „в“ на т. 3, действия.
Воден от горното, в резюме следва да бъде изтъкнато, че освен
фрапантното заобикаляне на закона при съставянето на Акта за установяване
на административно нарушение, с който се поставя началото на настоящото
производство, то с категоричност бе доказано, че жалбоподателят не е
извършил вменените му нарушения на ЗДвП.
Тъй като от ОПП-СДВР, не са успели да докажат, че жалбоподателят е
извършил, така вменените му нарушения, то на основание чл. 84 от ЗАНН, вр.
чл. 190, ал. 1 НПК направените по делото разноски, представляващи
възнаграждение на вещото лице, в размер на 600 лева, следва да се поемат от
държавата, в лицето на ОПП-СДВР.
При този изход на делото и на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН вр. чл. 143,
ал. 1 АПК, въззиваемата страна, следва да бъде осъдена и да заплати така
направените от жалбоподателя, разноски, представляващи адвокатско
възнаграждение. Видно от сключения Договор за правна помощ и съдействие
и представения списък с разноски, З. Т. З. е заплатил на адв. С. Д., сумата от
500 лв.
Предвид установеното в хода на съдебното производство, препис от
решението следва да бъде изпратено на директорът на СДВР за предприемане
на действия в рамките на неговата компетентност.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 ЗАНН, Софийски
8
районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО Наказателно постановление /НП/ № .................г.,
издадено от началник група към СДВР-ОПП, с което на З. Т. З., ЕГН
********** са наложени следните административни наказания – 1. на
основание чл. 183, ал. 2, т. 11 ЗДвП е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 20 /двадесет/ лева, за нарушение на чл. 40, ал. 1 ЗДвП; 2.
на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 ЗДвП е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 10 /десет/ лева за нарушение на чл. 100, ал. 1, т.
1 ЗДвП; 3. на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 150 /сто и петдесет/ лева, както и „лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 5 месеца за нарушение на чл. 123, ал. 1,
т. 3, б. „в“ ЗДвП.
ОСЪЖДА ОПП-СДВ да заплати по сметка на Софийски районен съд
сумата в размер на 600 лв., представляваща разноски за възнаграждение на
вещото лице.
ОСЪЖДА ОПП-СДВР да заплати на З. Т. З., ЕГН **********, сумата в
размер на 500 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.
Препис от решението да бъде изпратен на директора на СДВР.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд –
София град на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс,
и по реда на глава XII от Административнопроцесуалния кодекс, в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9