№ 2000
гр. Варна, 31.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Димитър Димитров
при участието на секретаря Милена Д. Узунова
като разгледа докладваното от Димитър Димитров Гражданско дело №
20233110114419 по описа за 2023 година
Предявени са от В. Г. Г., ЕГН **********, чрез адв. К. К. К., ЕГН
**********, АК – гр. Варна, адрес на упражняване на дейността: гр. Варна,
бул. **** № 21, ет. 3, против „****“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес
на управление: гр. ****, ж.к. ****, представлявано от управителя ****,
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т.
1 и т. 2 от КТ, да бъде признато за незаконно и отменено уволнението на
ищеца, извършено от работодателя със Заповед№ ****г. за прекратяване на
трудов договор №****г., както и ищеца да бъде възстановен на предишната
работа.
Ищецът твърди, че на 23.02.2023г. с трудов договор ****г. бил назначен
в ответното дружество „****“ ЕООД на длъжност „служител, коли под наем“
с трудово възнаграждение в размер на 1200 лв. и допълнително трудово
възнаграждение под формата на установена бонусна система за постигнати
резултати (отдаване на коли под наем, направени застраховки, отдаване под
наем на детски столчета към колите) за всеки месец. Твърди, че тази бонусна
система за допълнително възнаграждение същевременно беше и система
“malus”, в случай, че работодателят прецени, че някой от служителите не е
направил нещо както следва, на съответния служител се орязвали
заработените бонуси. Част от тази система била наложената практика дребни
1
щети по служебен автомобил, причинени неволно от служител по време на
управлението му, да се отстраняват за сметка на служителя, като му се
удържат заработените бонуси, поради което всички служители се
притеснявали да не нанесат и най-малка драскотина по служебен автомобил.
Твърди, че на 21.10.2023г. със служебния автомобил, напускайки
паркинга на Фестивален и конгресен център Варна, бил засечен от бус.
Шофьорът на буса пресякъл двойната непрекъсната линия и вместо да влезе в
паркинга, паркирал плътно зад автомобила на ищеца. Притеснил се да не
предизвика пътно-транспорното произшествие, т.к. автомобила е служебен и
от потенциална имуществена санкция по системата бонус-малус на
работодателя. Твърди, че шофьорът на буса слязъл от превозното средство и
проявил вербална агресия срещу ищеца. Ищецът също слязъл от своя
автомобил и избухнал. Приема, че поведението му може да е било грубо, но
твърди, че било провокирано от неправилната маневра и агресивното
поведение на другия шофьор. Твърди, че след това ищеца се качил в
автомобила и потеглил.
Твърди, че на 27.10.2023г. му била връчена заповед № ****г. с която
трудовото му правоотношение било прекратено на основание чл. 330, ал, 2,
т.6 КТ. Три дни по-късно, на 30.10.2023г. посетил работното си място, за да
върне униформата си и му била връчена втора заповед, заповед №****г. за
налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“. Твърди, че до тогава не
знаел мотивите за дисциплинарното ми уволнение. В мотивите на заповедта
било изложено, че на 21.10. е проявил агресия и физическо насилие към друг
гражданин. С това свое действие бил извършил „поредно грубо нарушение на
фирмените стандарти при изпълнение на трудовите си задължения”
Оспорва мотивите на заповед №****г., доколкото същите не отговаряли на
действителността. Заявява, че не е проявил агресия. Бил уплашен, че ще
претърпи ПТП и затова реагирал по груб начин. Изтъква, че шофьорът на
буса не бил колега или клиент на фирма, а трето лице. Твърди, че в
длъжностната му характеристика не било описано как трябва да се държи с
трети лица, които не са клиенти на фирмата. Твърди, че не е нарушил
трудовата дисциплина и трудовите си задължения, още по-малко е налице
поредност на нарушенията. Твърди, че винаги е изпълнявал съвестно
служебните си задължения. Приема, че поведението му в случая, за който е
дисциплинарно уволнен, не било правилно, но твърди, че избухването му
2
отчасти било породено от непрекъснатия страх да не му бъдат орязани
заработените бонуси.
Твърди, че Заповедта за дисциплинарно уволнение е издадена в
нарушение на трудовото законодателство, доколкото предхожда връчената
заповед за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“, т.к. Заповедта
за прекратяване му била връчена на 27.10.2023г., а заповедта за налагане за
дисциплинарно наказание „уволнение“ на 30,10.2023 г.Счита, че заповед
№****г. за прекратяване на трудовото отношение е незаконосъобразна,
издадена в нарушение на процедурите по КТ и изцяло необоснована, поради
липса на неизпълнение на трудовите задължения и липса на поредност на
нарушенията.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба
от ответника „****“ ЕООД, чрез адв.Н. С.-ВАК, с който се оспорват исковите
претенции. Не се оспорва наличието на трудово правоотношение, както и
факта на неговото прекратяване. Оспорва се изнесената от ищеца фактическа
обстановка, като се твърди, че на 21.10.2023г., при упражняване на трудовата
си функция, ищецът е проявил агресия към друг гражданин. Твърди се, че във
връзка с извършеното от ищеца е изготвен доклад от служител на ответното
дружество. Твърди се, че от ищеца са снети обяснения във връзка с
инцидента. Твърди се, че на ищеца преди това вече е било налагано
дисциплинарно наказание „забележка“ със Заповед № **** г. за агресивно и
грубо отношение. Със Заповед № **** г. на ищеца е наложено наказание
„дисциплинарно уволнение“. Наказанието е наложено поради проявена
агресия и физическо насилие към друг гражданин. Прието, че извършеното
деяние е в разрез с утвърдените правила и норми на фирмата.
След съвкупна преценка, заедно и поотделно, на приетите доказателства
по делото, при отчитане становищата и процесуалните действия на страните и
при при съобразяване на приложимата за случая нормативна регламентация,
съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предпоставките на предявените искове се свързват с доказване от
страна на ищеца на: съществувалото трудово правоотношение между
страните, по силата на което е заемал сочената в исковата молба длъжност и
ответникът се е задължил да заплаща на ищеца трудово възнаграждение;
прекратяване на трудовото правоотношение на твърдяното основание.
3
В процесуална тежест на ответника е да докаже пълно и главно
следното: че при спазване на трудовото законодателство е упражнил правото
на уволнение по трудов договор с ищеца, както и възраженията си срещу
основателността на оспорените искове.
В хода на съдебното производство бяха представени и приети следните
писмени доказателства: трудов договор № 0000**** г., заповед № **** г. за
прекратяване на трудов договор, заповед №**** г. относно налагане на
дисциплинарно наказание“Уволнение“, длъжностна характеристика на
длъжността: служител коли под наем; представените с отговора на исковата
молба писмени доказателства в заверен вид: Трудов договор № ****г. и
длъжностна характеристика; Заповед № **** г.; Заповед №**** г.; Заповед №
**** г.; Заповед № **** г.; Докладна записка от 21.10.2023 г.; Писмени
обяснения от 25.10.2023 г.; Правилник за вътрешния трудов ред; Правила,
стандарти и инструкции, за работа във фирма, top rent a car, Правилник на топ
рент а кар.; представените с молба от 06.02.2024 г. писмени доказателства в
заверен вид: трудово досие на В. Г. по опис: Трудов договор № **** г. - 1 стр.,
Справка от НАП №****г. и Придружително писмо от НАП - 2 стр.,
Длъжностна характеристика - 4 стр.,Споразумение към декларация за
опазване на фирмена и търговска тайна от 23.02.2023г. - 2 стр., Декларация за
получена/върната трудова книжка от 27.02.2023г. - 1 стр., Молба за превод на
възнаграждение по банков път от 23.02.2023г и служебна бележка за банкова
сметка - 2 стр., Декларация-Съгласие №****г. - 1стр.,Декларация-Съгласие за
обработка на лични данни №****г. - 1стр, Служебна бележка за проведен
начален инструктаж №****г. и декларация за запознатост - 3 стр., Декларация
за опазване на фирмена и търговска тайна №****г. - 1 стр., Декларация за
лични данни №****г. - 1 стр., Молба за назначаване №****г. - 1 стр.,
Медицинско за работа и заключение от Трудова медицина - 3 стр.,
Свидетелство за съдимост №**** – 1 стр., Сертификат за завършено
образование - 1 стр., Заповед №****г. - 1 стр., Заповед №****. - 1 стр.,
Писмени обяснения от 07.06.2023г. - 1 стр., Докладна записка от 21.10.2023г.
- 2 стр., Заповед №****г. - 1 стр., Писмени обяснения от 25.10.2023г. - 2стр.,
Заповед №****г. - 1 стр., Заповед №****г. - 1 стр., Справка от НАП №****г.
и Придружително писмо - 3стр., Декларация за върната/приключена трудова
книжка от 30.10.2023г. - 1стр., Копие трудова книжка - 3 стр.; представените
в о.с.з. от проц. представител на ищеца писмени документи в заверен вид:
4
диплома за средно образование №**** документ на англ.език и превод на
български на удостоверение от Университетът в Уестминстър за степен
бакалавър по право от 13.06.2012 г.
Безспорните обстоятелства по делото следват от позициите на страните
и са следните: че страните по делото са били страни потрудово
правоотношение, по което ищецът заемал длъжността „служител, коли под
наем“ в в ответното дружество „****“ ЕООД; че на 27.10.2023г. му била
връчена заповед № ****г. с която трудовото му правоотношение било
прекратено на основание чл. 330, ал, 2, т.6 КТ; че на 30.10.2023г. му била
връчена втора заповед №****г. за налагане на дисциплинарно наказание
„уволнение“.
Горните обстоятелства се потвърждават и от приетите по делото
писмени доказателства (в т.ч. трудов договор, длъжностна характеристика,
заповеди за налагане на дисциплинарни нарушения, цялото трудово досие и
др.), с оглед на което съдът ги приема за изяснени по делото.
Съдът намира за обективни и безпристрастни и кредитира изцяло
събраните по искане на страните гласни доказателства.
Приложена е Заповед №****., с която управителя на ответното
дружество изисква от ищеца писмени обяснения, във връзка с нарушение от
31.05.2023г., изразяващо се в агресивно поведение, уронващо престижа на
компанията; грубо отношение и използване на обидни и неприлични изрази
по време на работния процес. Заповедта е връчена на ищеца на 07.06.2023г.
Приложени са писмени обяснения от ищеца от 07.06.2023г.
Приложена е Заповед №****г., с която ответното дрпужество налага на
ищеца дисциплинарно наказание „забележка” на осн.чл.188, т.1 КТ. Като
мотив е посочено агресивно поведение, уронващо престижа на компанията;
грубо отношение и използване на обидни и неприлични изрази по време на
работния процес. Заповедта е връчена на ищеца на 09.06.2023г.
Приложена е Заповед №****г. с която ответното дружество изисква от
ищеца писмени обяснения във връзка с докладна записка №****. Заповедта е
връчена на ищеца на 25.10.2023г.
Приложени са писмени обяснения от ищеца от 25.10.2023г.
По делото е приложена Заповед №****г. с която управителя на
5
ответното дружество прекратява трудовото правоотношение с ищеца, поради
наложено наказание „дисциплинарно уволнение”, на осн.чл.330, ал.2, т.6 КТ.
Заповедта е връчена на ищеца на 27.10.2023г.
Приложена е справка за подадено уведомление до НАП, съгласно която
трудовото правоотношение с ищеца е прекратено на 27.10.2023г.
По делото е приложена Заповед №****г., с която ответното дружество
налага на ищеца дисциплинарно наказание „Уволнение”, на основание чл.
188. т.3 т КТ във връзка с чл. 190, ал.1, т.3 от КТ. Като мотиви е отбелязано,
че на 21.10.2023 г. при придвижване на автомобил от един офис към друг В.
Г. Г. на длъжност: служител, коли под наем, проявява агресия и физическо
насилие към друг гражданин. Лицето извършва поредно грубо нарушение на
утвърдените фирмени стандарти при изпълнение на трудовите си задължения.
Въпреки проведените разговори с него и уверенията му, че ще бъде
добросъвестен служител, той отново не оправда оказаното му доверие от моя
страна. Със своите агресивни действия В. Г. системно нарушава трудовата
дисциплина по смисъла на чл. 190 ал.1 т.3 от КТ. Със същата Заповед,
ответното дружество отново прекратява трудовото правоотношение със
същия служител, считано от датата на връчване на настоящата заповед, на
основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ. Заповедта е връчена на ищеца на
30.10.2023г.
По основателността:
Настоящият състав намира за уместно да коментира наличието на две
заповеди издадени от работодателя, тази под №****г. с която управителя на
ответното дружество прекратява трудовото правоотношение с ищеца, поради
наложено наказание „дисциплинарно уволнение”, на осн.чл.330, ал.2, т.6 КТ,
както и заповед №****г., с която ответното дружество налага на ищеца
дисциплинарно наказание „Уволнение”. Съдът счита, че заповед №****г. е
тази, с която е наложено наказанието уволнение и е прекратено трудовото
правоотношение. Същата съдържа номер и дата на издаване, посочени са
идентификационните данни на юридическото лице, имената, длъжността и
мястото на работа на ищцата, изложени са основания за налагане на
дисциплинарното наказание, подписана е от работодателя. Надлежно е
връчена на работника на датата на издаването й – 27.10.2023г. Освен това
именно от 27.10.2023г. е и подаденото от ответното дружество уведомление
6
до НАП за прекратяване на трудовото правоотношение. С връчване на
заповедта за уволнение обаче е настъпило прекратяване на трудовото
правоотношение. Втората посочена заповед не предизвиква никаква правна
промяна в отношенията между страните по спора.
След запознаване с текста на посочената заповед №****г. съдът
установява, че в нея липсват мотиви за издаването й, както и за соченото
правно основание – чл.330, ал.2, т.6 КТ-дисциплинарно уволнение, т.к.
липсват доказателства за налагане на такова наказание, а то само формално е
посочено. В тази заповед не е посочено конкретно нарушение на трудовата
дисциплина и не са посочени номерата на разпоредбите на чл. 187, които
регламентират дисциплинарните нарушения, които са вменени на ищеца. Не е
посочено нито какво е нарушението, нито кога е извършено, нито при какви
обстоятелства е станало това. Всички тези липсващи елементи са от
съществено значение за законосъобразността на заповедта за налагане на
дисциплинарното наказание „уволнение“, съгласно разпоредбата на чл.195
КТ. След като не е посочено какви са нарушенията на трудовата дисциплина,
за които се налага наказанието, то съдът не е в състояние да провери
законосъобразността на заповедта и в тази част.
За пълнота съдът намира, че следва да се разгледа и другата издадена
Заповед №****г., с която на ищеца е наложено наказанието „уволнение“, на
правно основание чл.190, ал.1, т.3 КТ вр. чл.188, т.3 КТ. От текста на
процесната заповед не става ясно какви са видовете дисциплинарни
нарушения на трудовата дисциплина, въз основа на която е издадена. Липсва
както текстово изписване на съответните нарушения, така и съответната
разпоредба на чл.187 КТ, която ги регламентира именно като дисциплинарни
нарушения. На следващо място не става ясно защо работодателят приема, че
ищецът е извършвал „системно” съответните дисциплинарни нарушения,
каквато е правната квалификация на нормата, съгласно която е наложено
дисциплинарното наказание-уволнение – чл.190, ал.1 т.3 КТ. Няма спор в
съдебната доктрина и практика, че „системност“ по смисъла на чл.190, ал.1,
т.3 КТ означава три или повече самостоятелни нарушения, които са
установени и не са отменени или заличени. От друга страна оформената по
този начин заповед означава, че съдебната проверка по нея включва
установяването точно на тези три или повече нарушения и наличието на
„системност“, а не други от случаите по чл.190, ал.1 КТ, които са отделни и
7
самостоятелни основания за налагане на уволнение на служителя.
В Заповедта не е описано друго нарушение, освен това, което според
ответното дружество ищецът е извършил на 21.10.2023г. Дори да се приеме,
че е налице и предходно дисциплинарно нарушение на ищеца, за което е
наказан със „забележка”, наложена му със Заповед №****г., то отново не са
налице изискуемите от КТ три и повече установени дисциплинарни
нарушения, т.е. така изискуемата системност по смисъла на чл.190, ал.1, т.3
КТ, на спорната Заповед №****г. очевидно не е налице. А това е напълно
достатъчно за отмяна на същата заповед и наложеното с нея наказание.
В заключение по тези съображения съдът преценява, че в конкретиката
на случая е недоказано основанието за налагане на дисциплинарно наказание,
поради което исковете по чл.344, т.1-2 КТ следва да се уважат изцяло (с оглед
липсата на спор и по оставането на ищеца без работа).
По разноските
При този изход на спора в полза на ищеца следва да се присъдят
сторените по делото съдебно – деловодни разноски по исковете по чл. 344,
ал.1, т.1 и т.2 КТ, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК. Ищецът претендира следните
разноски: 936лв. с ДДС за адвокатско възнаграждение, които съдът намира, че
следва му бъдат присъдени.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Районен съд – Варна сумата от 100 лв.,
представляваща следваща се за производството държавна такса по исковете
по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ, на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО и ОТМЕНЯ уволнението на В. Г. Г.,
ЕГН **********, обективирано в заповед №****г. на Управителя на „****“
ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. ****, ж.к. ****, с
което е прекратено трудовото правоотношение между страните по трудов
договор ****г. за длъжност „служител, коли под наем“, на осн. чл.344, ал.1,
т.1 КТ.
ВЪЗСТАНОВЯВА В. Г. Г., ЕГН **********, на заеманата преди
уволнението, обективирано в заповед №****г. на Управителя на „****“
ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. ****, ж.к. ****,
8
длъжност „служител, коли под наем“, на осн. чл.344, ал.1, т.2 КТ.
ОСЪЖДА „****“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. ****, ж.к. ****, да заплати на В. Г. Г., ЕГН **********,
сумата 936лв. /деветстотин тридесет и шест лева/ с ДДС– представляваща
сторени по делото съдебно – деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „****“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. ****, ж.к. ****, да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт, по сметка на ВРС сумите: 100.00лв./сто лева/ – държавна такса по
исковете по чл.344, т.1 и т.2 КТ, на осн. чл.78, ал.6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
9