Решение по дело №90/2025 на Административен съд - Смолян

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба от Р. Й. Ч., [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], [улица], чрез адв. И. Г., срещу Решение № 3/04.03.2025 г., постановено по НАХД (АНД) № 95/2024 г. по описа на Районен съд - гр. [община].

В касационната жалба се навеждат доводи за незаконосъобразност на решението на районния съд, поради неправилно приложение на закона и допуснато съществено нарушение на процесуалните правила - касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН. Прави се искане обжалваното решение да се отмени и се отмени наказателното постановление. Претендират се направените разноски за двете инстанции.

В съдебно заседание, касаторът Р. Й. Ч., редовно призован, не се явява. Представлява се от надлежно упълномощен процесуален представител адв. И. Г., който поддържа касационната жалба. Излага съображения за незаконосъобразност на обжалваното решение. Претендира разноски.

Ответникът по касационната жалба - Началник група в Районно управление - [населено място] в ОД на МВР - [населено място] Т. Х., редовно призован, не се представлява. В постъпило писмено становище по делото надлежно упълномощеният му процесуален представител юрисконсулт К. В. оспорва касационната жалба. Излага съображения за законосъобразност на обжалваното решение и моли същото да се остави в сила. Претендира присъждане на разноски - възнаграждение за юрисконсулт. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на жалбоподателя.

Представителят на Окръжна прокуратура - [населено място] дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и за законосъобразност на обжалваното решение.

Касационната жалба е подадена в установения със закона срок и от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал.1 от АПК, поради което е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.

Административен съд - гр. [област], като провери данните по делото във връзка с оплакванията в касационната жалба и извърши проверка по чл. 218 от АПК, във връзка с чл. 220 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, намира същата за НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения:

Предмет на разглеждане пред Районен съд - гр. Д. е било Наказателно постановление (НП) № 24-0252-000445/25.09.2024 г. на Началник група в Районно управление - [населено място] в ОД на МВР - [населено място], с което на касационният жалбоподател Р. Й. Ч. е наложена глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

За да постанови обжалваното решение и потвърди наказателното постановление, районният съд е приел, че АУАН и НП са съставени от компетентни длъжностни лица, съгласно чл. 189, ал. 1 и ал. 12 ЗДвП, определени със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г., издадена от министъра на МВР. Спазени са сроковете по чл. 34 ЗАНН - НП е издадено на 25.09.2024 г. за нарушение, извършено на 12.04.2024 г., т.е в срок от шест месеца от съставяне на АУАН, серия GА, бл. № 1016089/12.04.2024 г. Приел е, че АУАН е редовно съставен от компетентно длъжностно лице по смисъла на чл. 189, ал. 1 и Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. Съдът е приел, че АУАН е съставен с предписаното от императивната разпоредба на чл. 42, във връзка с чл. 53, ал. 2 ЗАНН съдържание. Приел е, че АУАН и НП са съставени за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, която изисква по пътищата, отворени за обществено ползване да се движат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Районният съд е приел, че безспорно са установени по делото описаните фактически обстоятелства в акта и НП, а именно, че на 12.04.2024 г., около 14.10 ч., в [населено място], на ул. Г. Д., с посока на движение към [населено място], в близост до Р., кв. Н. е управлявал четириколестно ППС, трактор, марка и модел „М., ч. на цвят, с номер на рама: 54922 по път отворен за обществено ползване, без да е регистрирано по надлежния ред - чл. 11 Закон за регистрация на земеделска и горска техника. Приел е, че съгласно чл. 11 (1) от ЗРЗГТ, собствениците регистрират самоходната техника с мощност на двигателя над 10 кW, използвани в земеделието и горите и машините за земни работи, в 30-дневен срок от придобиване на собствеността в съответната областна дирекция „Земеделие“ по постоянен адрес - за физическите лица, или по адреса на съдебната, съответно търговската регистрация - за юридическите лица и едноличните търговци. Приел е също, че съгласно &[Наименование]; 12 от Допълнителни разпоредби на ЗРКЗГТ, „Самоходна техника“ са: колесни трактори, верижни трактори, специализирани самоходни машини, всякакъв друг вид самоходни машини за земеделското и горското стопанство.

Районният съд е приел, за неоснователно възражението на жалбоподателя за приложение на чл. 28 от ЗАНН, тъй като с разпоредбата на чл. 189з от ЗДвП е изключено приложението на маловажен случай. Приел е, че АНО е определил и наложил предвидените административни наказания към техния минимум, с което е отчел конкретната тежест на установеното нарушение. Счел е изводите на РП - [област] досежно малозначителността на деянието и дееца в наказателното производство за необвързващи по отношение преценката на административно наказващия орган за приложението на чл. 9, ал. 2 от НК. Приел е, че нарушението има за последица отсъствие на информация, относно техническото състояние на МПС, наличието на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ и други обстоятелства от значение за участие в движението по пътищата отворени за обществено ползване, които пък са относими към преценката за обществената опасност и целите по чл. 2, ал. 1 от ЗДвП - да се опазват животът и здравето на участниците в движението по пътищата, да се улеснява тяхното придвижване, да се опазват имуществото на юридическите и физическите лица, както и околната среда от замърсяването от моторните превозни средства.

Районният съд е приел, че от събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства, съдът намира, че се доказва по безспорен начин, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП - управление на ППС, без поставени регистрационни табели на посочената дата, време и място, е управлявал трактор, марка и модел [Наименование]МТ 16 D, с номер на рама: 54922. Приел е, че приложената административно наказателна разпоредба на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП е съответна на нарушението на чл. 140 от ЗДвП и на установеното от обективна и субективна страна управление на МПС, без табели с регистрационен номер по път, отворен за обществено ползване, по който се допускат само моторни превозни средства, които са регистрирани. Съдът не е констатирал нарушения на материалния и процесуалния закон при издаване на НП. Приел е, че е налице обективна и субективна идентичност между престъплението, за което е било образувано наказателното производство и нарушението, за което е издадено обжалваното пред съда НП, в хипотеза на чл. 36, ал. 2 ЗАНН - при прекратено от прокурора наказателно производство и препращането му към АНО за преценка на деянието като адм. нарушение, с оглед приетата хипотеза на чл. 9, ал. 2 от НК. Районният съд е приел, че сравнението на съставите на чл. 345, ал. 2 от НК и чл. 175, ал. 3 от ЗДвП сочи, че едно и също деяние едновременно се третира като административно нарушение и престъпление, като разликите са в предвидената санкция и в процесуалния ред за налагането им, но не и в обективната страна на деянията. Посочил е, че в съдебната практика на ВКС, изразена в Решение № 114 от 26.01.2021 г. по н. д. № 377/2020 г., [Наименование]н. о., НК е прието, при липса на установени в закона критерии, установяващи основанията за разграничаване на административното нарушение от престъплението, решаващият съд следва във всеки конкретен случай да извърши преценка на степента на обществена опасност на извършеното, въз основа на която да изгради крайния извод за деянието, дали то съставлява престъпление или административно нарушение. Приел е, че когато засягането на обществените отношения - обект на деянието е явно незначително, извод направен в постановлението за прекратяване на основание чл. 9, ал. 2 НК и обвързващ съда в настоящото производство, не е налице основен признак на престъплението, понеже деянието не е общественоопасно. Районният съд е приел, че степента на обществена опасност на извършеното е обосноваваща вида на отговорността на извършителя в обсъжданите случаи „наказателна“ или „административна“. Деянието не е престъпление по чл. 345, ал. 2 НК, тъй като наказателното производство е прекратено на основание чл. 9, ал. 2 НК с мотиви за незначителна степен на обществена опасност, която не оправдава санкционирането му със наказание, наложено по реда на НК, а подлежи на преценка от АНО за налагане на адм. наказание, поради издаване на НП в хипотеза на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН. Съдът е приел, че в случая деянието не е престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК, поради прекратяване на наказателното производство по чл. 9, ал. 2 от НК, което обаче не изключва разглеждането му като адм. нарушение по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП. Законодателят е уредил деянието по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП като престъпление и като административно нарушение, като в този случай наказуемостта е според обществената опасност. Районният съд е приел, че в случая прокурорът е преценил, че обществената опасност не е достатъчно висока, за да бъде квалифицирано деянието като престъпление, но тя не изключва административнонаказателната отговорност, поради което материалите по прокурорската преписка са изпратени на административнонаказващия орган. Приел е, че за деянието, макар и то да не разкрива висока обществена опасност, не би могло да се говори, че то се отличава с липсата на такава или тя е явно незначителна. Съдът е приел, че описаните в НП факти категорично осъществяват посочения състав на административно нарушение, което е формално, на просто извършване и без да са налице каквито и да е други съставомерни вредни последици. Приел е, че нарушението е осъществено от обективна и субективна страна със самото управление на МПС, без надлежна регистрация на път отворен за обществено ползване, осъществява признаците на състава по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, за което на основание чл. 175, ал. 3 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца. Съдът е приел, че наложените наказания съответстват на минималните такива, предвидени в закона за извършеното нарушение, съответно на критериите на чл. 27 от ЗАНН и на целите по чл. 12 от ЗАНН, поради което при налагането им АНО е съобразил тежестта на нарушението и оказване на необходимия предупредителен и превъзпитателен ефект. Приел е, че в съответствие с чл. 6, ал. 1, т. 5 от Наредба № Із-2539 на МВР са били отнети 10 контролни точки, тъй като за управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, е предвидено да се отнемат контролни точки. Съдът е приел, че отнемането на контролни точки не е санкция, която подлежи на самостоятелно обжалване, а фактическо действие с контролноотчетен характер, което изпълнява предупредителна (по отношение на водачите) и информационно-статистическа (от гледна точка на контролните органи) функция. Приел е, че отнемането на контролни точки няма самостоятелен характер и действията на административния орган по отбелязване на отнемането им е в зависимост от наличието на влязло в сила НП и наложеното с него наказание. Поради изложеното, районният съд е потвърдил наказателното постановление и е осъдил жалбоподателя да заплати на ОД на МВР - [населено място], РУ - [населено място] разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв.

Настоящият касационен състав намира, че решението е валидно, допустимо и правилно. Същото е постановено при спазване на материалния и процесуалния закон, поради следното:

Неоснователни са доводите в касационната жалба за допуснато от районния съд съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в необсъждане на посочените от жалбоподателя пороци на издаденото наказателно постановление.

Преценката на районния съд относно установените по делото релевантни факти не подлежи на касационен контрол, доколкото при обсъждането на доказателствата не е допуснато превратно тълкуване или вътрешно противоречие и непоследователност. При обсъждането на доказателствата и при преценката си относно установените по делото релевантни факти районният съд не е допуснал превратно тълкуване на доказателствата, нито логическо противоречие в обсъждането. Изводите на съда са направени при спазване на изискването по чл. 305, ал. 3 от НПК, във връзка с чл. 84 от ЗАНН, след преценка на доказателствата по делото, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимият закон. Съдът е изложил и съображения по всички доводи на жалбоподателя, направени в жалбата и в съдебно заседание чрез процесуалният му представител.

Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е постановено при правилно приложение на материалния закон, с оглед установените факти.

Не са налице допуснати съществени нарушения при съставянето, предявяването и връчването на препис от акта за установяване на административно нарушение (АУАН) и при издаването на наказателното постановление (НП), ограничаващи правото на защита на наказаното лице. В случая актът и постановлението съдържат задължителните реквизити по чл. 42, т. 3 и т. 4 и по чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Задължителни елементи от съдържанието на акта и наказателното постановление са описание на нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено. В конкретния случай описанието на нарушението е в достатъчна степен. Актът и постановлението съдържат основните елементи на вмененото нарушение по чл. 140, ал. 1 във връзка с чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП. Посочен е субектът в качеството му на водач на МПС.

Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал. 1, изр. първо от ЗДвП, по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места, като според нормата на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер.

По безспорен начин се установява по делото, че касационният жалбоподател Р. Й. Ч. е извършил вмененото му с наказателното постановление нарушение, а именно: че същият на 12.04.2024 г., в 14,10 часа, в [населено място], на [улица], в близост до Р., кв. Н. (представляваща път отворен за обществено ползване) е управлявал собственото си моторно превозно средство (МПС) - трактор, марка и модел [Наименование]МТ 16 D, с [номер на рама], без регистрационен номер, което не е било регистрирано по надлежния ред - по реда на чл. 11 от Закона за регистрация и контрол на земеделската и горска техника, което се установява от събраните по делото доказателства - приложените по делото писмени доказателства, показанията на разпитаните по делото свидетели С. и А., които съответстват на описаното нарушение както в акта, така и в постановлението, поради което районния съд правилно е приел, че същото е доказано.

В случая наказващият орган правилно и в съответствие с разпоредбата на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, е наложил с наказателното постановление на касационният жалбоподател Р. Й. Ч. предвидените кумулативни наказания в минималните им размери, а именно: „Глоба“ в размер на 200 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца“ за извършеното нарушение по чл. 140, ал. 1, във връзка с чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП. Настоящата инстанция счита, че с наложените с постановлението административни наказания ще се постигнат целите на чл. 12 от ЗАНН - да се предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на установения правен ред и се въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани.

С Решение № 4/30.04.2025 г. по конст. дело № 29/2024 г. Конституционният съд на [държава] е обявил за противоконституционна разпоредбата на чл. 189з от ЗДвП (обн., ДВ, бр. 20 от 1999 г., посл. изм. бр. 41 от 2024 г.), в частта „28 и“, която предвиждаше, че за нарушенията по ЗДвП не се прилага чл. 28 от ЗАНН.

Настоящият касационен състав намира, че не е налице „маловажен случай“ по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Легалната дефиниция на понятието „маловажен случай“ се съдържа в разпоредбата на параграф 1, т. 4 от ДР на ЗАНН, според която „маловажен случай“ е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или неизпълнение на задължения от съответния вид.

В случая фактите по делото не обосновават извод, че е налице маловажен случай - към управлявания от касационния жалбоподател трактор са били прикачени навес, фреза и браздир, и управлението му е по републикански път - [населено място] - [населено място], като тракторът е бил без номер и не е бил регистриран, при положение, че е бил закупен още през 2019 г.

С оглед изложеното, настоящият касационен състав намира, че вмененото на касационния жалбоподател нарушение е типично за вида си и не разкрива по-ниска степен на опасност за установения ред на държавно управление и за обществото в сравнение с други нарушения от същия вид, поради което и не може да се определи като маловажен случай. Касае се за административно нарушение по Закона за движение по пътищата, регулиращ обществените отношения, свързани с безопасността при управление на МПС. Ето защо, в случая не намира приложение нормата на чл. 28 от ЗАНН по отношение на вмененото нарушение.

Поради горното, настоящият съдебен състав приема, че Районен съд - гр. Д. е постановил правилно и законосъобразно решение, поради което същото следва да се остави в сила.

С оглед изхода на спора, основателно е своевременно предявеното от процесуалния представител на ответника по касационната жалба искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Поради това и касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на РУ- [населено място] в ОД на МВР - [населено място] юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. за касационната инстанция съгласно чл. 63д, ал. 4 и ал. 5 от ЗАНН, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 27е от Наредбата за заплащане на правна помощ.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Смолянският административен съд

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В С. Решение № 3/04.03.2025 г., постановено по Административно наказателно дело № 95/2024 г. по описа на Районен съд - гр. [община].

ОСЪЖДА Р. Й. Ч., [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], [улица], да заплати на Районно управление - [населено място] в ОД на МВР - [населено място] сума от 100 лв. (сто лева), представляващи юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

Решението не подлежи на обжалване.