РЕШЕНИЕ
№ 254
гр. Благоевград, 13.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети април през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Екатерина П. Николова
при участието на секретаря Димитрина В. Павлова
като разгледа докладваното от Екатерина П. Николова Административно
наказателно дело № 20211210201778 по описа за 2021 година
Производството е с правно основание чл.63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Н. Ц. Б. от Б против НП № 21-1116-
001108/24.11.2021г. , издадено от Началник група при ОДМВР-Б , сектор
„ПП“, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание
„Глоба“ в размер на 50.00лв., във връзка с административно нарушение по
чл. 98, ал.1, т.5 от ЗДвП.
С жалбата се навеждат доводи за незаконосьобразност на атакуваният
административен акт поради издаването му в нарушение на императивни
правила за това . Алтернативно се сочи, че жалбоподателят не е извършил
вмененото му административно нарушение . Иска се отмяна на обжалваният
акт .
Административно-наказващият орган и РП-Б , редовно и своевременно
призовани, не ангажират свой представител по делото и становище по
жалбата.
Районният съд, след като съобрази доводите на жалбоподателя,
1
събраният по делото доказателствен материал и закона, установи следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от лице с право
да обжалва атакуваният акт и то е сторило това в срока по ЗАНН.
Разгледана по същество, жалбата е основателно. Аргументи:
Безспорно се установи с ангажираните по делото със събраните гласни и
писмени доказателства, че на 23.09.2021г., длъжностно лице при Сектор
„Пътна полиция“ към ОДМВР-Б –св.М.М., в присъствието на С.З., е
съставил на жалбоподателя Акт за установяване на административно
нарушение №21-1116-001108 за това, че същият на 26.03 /без посочена
дата/, в 18.05.часа, в Б , на ул.“В “ пред №35, паркира собствения си л.а.“П “,
с рег.№ , върху пешеходна пътека с маркировка М 8.1/тип зебра/.
Това описано в акта поведение за жалбоподателя е квалифицирано като
административно нарушение по чл. 98, ал.1 т.5 от ЗДвП. АУАН е връчен
срещу подпис на дееца лично на 09.11.2021г., като последният е написал
собственоръчно възраженията си срещу него, че не е извършил твърдяното
нарушение.
Въз основа на АУАН , на 24.11.2021г. , Началника на Група при сектор
„Пътна полиция “ към ОДМВР-Благоевград, е издал обжалваното НП№21-
1116-001108, с което на основание чл.183, ал.4, т.8 от ЗДвП, за отразеното в
акта административно нарушение, на Б. е наложено административно
наказание „Глоба“ в размер на 50.00лв. В НП е допълнено, че датата на
нарушението е 23.09.2021г., а във фактическото съдържание за
описване на твърдяното нарушение, наред с паркиране, в него е
добавено и , че жалбоподателя „спира за престой върху или на по-малко
от 5-мера от пешеходна пътека“. НП е връчено лично на жалбоподателя на
29.11.2021г. срещу подпис и в законният срок срещу него е подадена и
процесната жалба по делото /03.12.2021г./
При разпита на актосъставителя М. се установи, че той е младши
автоконтрольор при санкционният орган, но не е бил очевидец на процесният
случай и не е възприел и управление или паркиране на МПС от страна на
жалбоподателя на процесната дата и място. Твърди, че изготвил процесният
АУАН в последствие и след подаден писмен сигнал от С.З., който представил
и снимка от автомобила на жалбоподателя. Акта бил връчен лично на
жалбоподателя .
2
Поради напускане пределите на страната и неизвестен негов адрес там по
местопребиваване, С.З. не бе разпитан в процеса. Приложен по делото е негов
сигнал за случая от дата 12.05.2021г. с Вх.№УРИ 1г. по описа на
санкционният орган . В този сигнал С.З. твърди, че на 26.03.2021г. в 18.05.
часа, лек автомобил с рег.№ е спрял на пешеходна пътека тип „Зебра“ пред
жилищна сграда с адрес:ул.“В “ № , възпрепятствайки свободното
преминаване на пешеходци. Към сигнала е приложена и една снимка на
описаният в него автомобил, на която е заснет автомобил с водач в него и
работещи светлини, който е наближил и стъпил върху пешеходна пътека тип
„Зебра“. От снимката не става ясно нито кога е направена, нито къде, нито от
кого, нито с какво техническо средство.
При дадените от жалбоподателя обяснения се установи, че същият
действително е бил водач на описаното в НП и АУАН МПС и урпавлявал
такова по ул.“В “ в Б , но Б. категорично отрича да е спирал на пешеходна
пътека тип „Зебра“ с автомобила си. Твърди, че е преминавал през нея с
автомобила си именно когато вероятно е заснет от С.З., но е направил това не
за да паркира на тази пешеходна пътека, а по пътя за дома си, който е на ул.“В
“ № . Заради последното жалбоподателят посочва, че на снимката приложена
към сигнала на З., той продължава да е на шофьорското място и да е водач на
автомобил, който е и със запалени фарове, защото се движи, а не е паркирал
върху пешеходната пътека. Б. твърди също така, че познава С.З. и са съседи
с него, тъй като родителите на З. живеят в жилищната сграда на
жалбоподателя на ул.“В “ в Б и жилището на Б. се намира под това на
семейството на З.. Тъй като семейството на З. няколко пъти е наводнявало
жилището на Б., последният е депозирал жалби срещу З. до полицията и
общински органи, от което са влошени техните отношения, преди датата на
процесният сигнал. От своя страна З. също е подавал сигнали срещу Б.,
включително и за неизвършени то него деяния.
По делото е приложена Заповед №8121з-515/14.05.2018г.,издадена от
министъра на вътрешните работи, с която се удостоверява материалната
компетентност на издателя на атакуваното НП, комуто е делегирано
правомощието за издаване на НП при нарушения по ЗДвП на територията на
страната.
Приложена е и Справка за нарушител/водач, от която се установява, че до
3
датата на твърдяното нарушение, по отношение на жалбоподателя са
наложени само три административни санкции по ЗДвП и то през 2011г.
При така направените фактически констатации, районният сьд счита, че
жалбоподателя незаконосъобразно е санкциониран за извършване на
нарушение по чл.98, ал.1 т.5 от ЗДвП .
В тази връзка по безспорен и категоричен начин се установи, че
атакуваното НП е издадено от компетентен орган /в тази насока се
представи Заповед на министъра на МВР от 14.05.2018г./ и в срока по чл.34
от ЗАНН, като двата документа са и надлежно връчени /лично/ на
жалбоподателя срещу негов подпис. В НП формално се съдържат и всички
задължителни и изискуеми се реквизити за такива документи по чл.57 от
ЗАНН, но е налице съществено противоречие между съдържанието на
АУАН и съдържанието на НП касателно описването на твърдяното
административно нарушение и вида и естеството на изпълнителното му
деяние, което в акта е посочено като „паркиране“ на пешеходна пътека, а
в НП е посочено като „спира за престой и паркира върху или на по-
малко от 5 метра от пешеходна пътека „. Това съществено противоречие
между съдържанието на АУАН и НП касателно вида и естеството на
вмененото административно нарушение и респ. броя на тези нарушения /едно
или две/, е засегнало в значима степен правото на защита на жалбоподателят,
който не е могъл да разбере за какво нарушение /нарушения/ следва да се
защитава и с това противоречие несъмнено е допуснато съществено
процесуално нарушение при издаването на НП, достатъчно и
самостоятелно основание за неговата отмяна заради процесуалната му
незаконосъобразност.
Наред с горното е налице и друго съществено процесуално нарушение
заради липсата на конкретен и ясен основен реквизит на АУАН по чл.
42, ал.1 т.3 и респ. за НП по чл. 57, ал.1 от.3 от ЗАНН, а именно дата на
твърдяното нарушение /нарушения/. Видно от АУАН, в него въобще не е
посочена година на нарушението и то е описано като
извършено на „26.03.20…“, а в НП е добавена година , но е променен деня и
месеца на твърдяното нарушение и тя е посочена като „23.09.2021г.“, което
е датата на съставяне на самият АУАН, а не датата на констатираното с този
акт нарушение. Този порок в съдържанието на АУАН и НП също нарушава
4
правото на защита и също е съществено процесуално нарушение , което
обосновава отмяната на НП.
Наред с горното съдът констатира, че с ангажираните по делото
доказателства /гласни и писмени/ не се установи по несъмнен и
категоричен начин, че жалбоподателят е извършил от обективна страна
вмененото му административно нарушение по чл.98, ал.1 т.5 от ЗДвП .
Съгласно нормата на чл. 98, ал.1, т.5 от ЗДвП, престоят и паркирането са
забранени на пешеходни или велосипедни пътеки и на разстояние по-малко
от 5 метра преди тях. В конкретният казус не е спорно, че жалбоподателят е
бил водач на МПС л.а.“П “, с рег.№ през 2021г., включително и на
процесното място /Б , ул.“В “ в близост до №35/, но не се доказа, че е
паркирал този автомобил върху посочената в НП пешеходна пътека,
тип „Зебра“ на същото място. В тази връзка, актосъставителя св.М. заяви,
че не е очевидец на случая и само е съставил процесният акт по сигнал на
лицето С.З., а последният не бе разпитан и не даде никакви показания в
процеса по обективни причини /отсъствие от страната за продължителен
период то време при неизвестен адрес в чужбина/. От своя страна, соченият
от св.М. сигнал на С.З. за случая е подаден на 12.05.2021г., близо 2 месеца
след твърдяното нарушение и в него няма въобще твърдения, че
жалбоподателят е паркирал на процесната пешеходна пътека, а само че бил
„спрял“ там въпреки че според АУАН именно с паркиране , а не със спиране
е реализирано твърдяното за Б. нарушение по ЗДвП. Приложеният снимков
материал към този сигнал, макар и неидентифициран като дата, място и
техническо устройство при заснемането му, също не онагледява спрял или
паркирал лек автомобил върху процесната пешеходна пътека, а лек
автомобил с включени светлини и намиращ се в него водач на шофьорското
място. От своя страна, жалбоподателят оспорва сигнала на З. и твърди, че
нито е спирал, нито паркирал на процесната пешеходна пътека рпез 2021г. ,
а винаги е управлявал процесният автомобил на процесното място, когато се
е придвижвал с автомобила си до дома си на ул.“В “ № , който негов дом се
намира именно след заснетата към сигнала на С.З. пешеходна пътека. И
последното по делото не е спорно, защото именно на този адрес Б. е редовно
призоваван за участие и по настоящото дело като страна, респ. този адрес е
посочен и в неговата жалба като такъв за кореспонденция със съда.
Жалбоподателят заявява също така, че се намира във влошени отношения
5
със С.З., който е негов съсед и срещу когото сам е депозирал няколко жалби
в полиция и в общината за наводнение на имота му.
Съдът като отчете безспорно установените лични отношения между
жалбоподателят и подателят на сигнала срещу Б., а именно С.З. и липсата на
други преки или косвени доказателства, които да обосновават тезата на
санкционният орган, че на посочената именно в НП дата /23.09.2021г., защото
тази дата не е отразена в сигнала на З./, жалбоподателят е извършил
паркиране или спиране за престой с лекият си автомобил на процесното
място върху пешеходна пътека тип „Зебра“ приема, че на първо място не
следва да се кредитира като безспорен и достоверен сигнала на С.З. и на
второ място, не се доказа извършване на нарушение по чл.98, ал.1, т.5 от
ЗДвП от страна на жалбоподателят Б. и издаденото срещу него НП, с което е
ангажирана административно-наказателната му отговорност за неизвършено
нарушение, се явява незаконосъобразно и заради нарушение на
материалния закон . Последното също обосновава отмяната на обжалваното
по делото НП.
С оглед на горното и на основание, чл. 63, ал.2, т.1 вр. с ал.1 1 от ЗАНН,
Благоевградският районен сьд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно постановление
№21-1116-001108/24.11.2021г., издадено от Началник група при Сектор
„Пътна полиция „ към ОДМВР-Б , с което на Н. Ц. Б. с адрес: Б , ул.“В “№ ,
е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 50.00лв./петдесет
лева/, във връзка с административно нарушение по чл.98, ал.1 т.5 от ЗДвП.
Решението може да се обжалва пред Б административен сьд в 14- дневен
срок, считано от обявяването му за всяка от страните.
6
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
7