№ 513
гр. Варна, 13.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Мирела Огн. Кацарска
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Иванка Д. Дрингова
при участието на секретаря Петя П. П.а
като разгледа докладваното от Мирела Огн. Кацарска Въззивно гражданско
дело № 20243100500501 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 265077/09.12.2023 г. на Х. Д. М.
против Решение № 260081/20.11.2023 г. по гр.д. № 14402/2020 г. по описа на
ВРС, ХХVI състав В ЧАСТТА, с която е осъден да да възстанови собствения
на С. Н. Н. недвижим имот, представляващ ПИ с идентификатор
30497.502.280 по КК на с. Звездица, находящ се в с. Звездица, общ. Варна,
обл. Варна, местност „Орехчето“, с площ от 600 кв.м., в съС.ието, в което се е
намирал преди причиненото от ответника на имота в периода от м.април 2015
г. до 14.11.2015 г. увреждане, изразяващо се в извършване на изкопни
дейности в имота, като запълни изкопите, очертани на скицата на вещото
лице инж С. К., налична на л.170 от делото и приподписана от съдията-
докладчик, чрез полагане на 214 тона глинеста почва в северно разположения
изкоп и 74 тона глинеста почва в южно разположение изкоп и заравняване
участъците съобразно естествения терасовиден релеф на терена, на основание
чл.109 от ЗС и В ЧАСТТА, с която е осъден да заплати на С. Н. Н. сумата от
2000 лева, представляваща обезщетение за нанесени неимуществени вреди,
1
изразяващи се в страдания, безпокойство, нервно и психическо разстройство,
причинени вследствие на извършено в периода от м.април 2015 г. до
14.11.2015 г. увреждане на собствения на ищеца недвижим имот,
представляващ ПИ с идентификатор 30497.502.280 по КК на с. Звездица,
находящ се в с. Звездица, общ. Варна, обл. Варна, местност „Орехчето“, с
площ от 600 кв.м., изразяващо се в извършване на изкопни дейности в имота,
ведно със законната лихва от 14.11.2015 г. до окончателното плащане, на
основание чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Във въззивната жалба се излагат доводи за недопустимост и
незаконосъобразност на атакуваното решение като резултат от неправилно
формиране на вътрешното убеждение на съда въз основа на събраните по
делото доказателства. Релевира се, че ВРС се е произнесъл свръхпетитум,
поради което първоинстанционното решение е недопустимо и следва да бъде
обезсилено. Твърди се, че съС.ието на имота, собственост на ищецът преди
увреждането не е установено по делото, както и че той е осъществил
увреждането. Излага, че неправилно е възприет началния момент, от който
следва да тече погасителна давност за исковите претенции. Претендира се
отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново, с което да
се огвърлят изцяло предявените искове като погасени по давност, в
евентуалност като недоказани или да се обезсили същото като недопустимо.
Въззиваемият С. Н. Н. в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК депозира отговор
по така подадената жалба, с която излага искане за оставяне в сила на
първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно.
Претендират се разноски.
В съдебно заседание страните, чрез процесуалните си представители
поддържат изразената позиция по спора, като претендират присъждане на
разноски.
Въззивната жалба на М. е подадена в срока по чл. 259, ал. 2 от ГПК и
чл. 263, ал. 1 от ГПК, от надлежно легитимирана страна, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да
бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в
2
жалбите. В обхвата на така посочените въззивни предели ВОС намира, че
решението е постановено в границите на правораздавателната компетентност
на съда и от законен състав, поради което се явява валидно. Исковете с
правно основание чл. 109 от ЗС и чл. 45 от ЗЗД са допустими, тъй като се
касае за защита правото на собственост, като процесният имот се намира във
владение на ищеца.
По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт,
съобразно разпоредбата на чл. 269, ал. 1, изр. 2 от ГПК, въззивният съд е
ограничен от посочените в жалбите оплаквания.
За да се произнесе по спора, Варненски Окръжен съд съобрази
следното:
Производството пред ВРС е образувано по кумулативно обективно
съединени искове на С. Н. Н. против Х. Д. М. с правно основание чл. 109 от
ЗС, чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за осъждане на ответника да отстрани
причините за увреждането на собствения на ищеца недвижим имот,
представляващ поземлен имот с идентификатор 30497.502.280 по КК и КР ,
одобрени със Заповед № РД-18-17 от 06.03.2015г. на ИД на АГКК, находящ
се в с. Звездица, общ. Варна, обл. Варна, местност „Орехчето“, с площ от 600
кв.м., като извърши необходимите действия за това, а именно да запълни
направените от него изкопи в имота, защриховани в жълт цвят на скица на
имота, приложена към исковата молба, със земна маса и пръст и да изравни
нивото на терена, както и да бъде осъден ответника да заплати сумата от 3000
лева, представляваща обезщетение за нанесени неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания, безпокойство, нервно и психическо
разстройство, причинени от противоправни действия на ответника в имота на
ищеца, изразяващи се в изравяне на изкопи в гореописания имот,
защриховани в жълт цвят на скица на имота, приложена към исковата молба,
ведно със законната лихва от 14.11.2015 г. до окончателното плащане.
Ответникът Х. Д. М. депозира писмен отговор на исковата молба в
срока по чл. 131 от ГПК, с който е изразено становище за неоснователност на
иска.
С оглед обстоятелството, че ищецът не разполага със специални знания
към момента на предявяване на иска с правно основание чл. 109 от ЗС,
районния съд допуска и приема по делото две СТЕ и една повторна СТЕ с
3
оглед уточняване действителния размер на претенцията. ВРС е пропуснал
обаче да отстрани нередовностите на исковата молба с оглед необходимостта
ищецът да формулира ясен и точен петитум на предявения иск по чл. 109 от
ЗС.
При извършената от съда служебна проверка относно допустимостта и
редовността на производството, ВОС констатира, че подадената искова молба
е нередовна в частта по предявения негаторен иск като неотговаряща на
изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 5 от ГПК, поради което дава указания на
ищеца - въззиваем да отстрани така констатираните нередовности по реда на
чл.129, ал.4, във вр. с ал.2 от ГПК /в този смисъл са задължителните указания,
дадени с Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001 г. на ВКС/. С уточняваща
молба от 05.04.2024 г. Н. уточнява, че претендира ответника М. да бъде
осъден на основание чл. 109 от ЗС да възстанови собствения му недвижим
имот, представляващ поземлен имот с идентификатор 30497.502.280 по КК и
КР , одобрени със Заповед № РД-18-17 от 06.03.2015г. на ИД на АГКК,
находящ се в с. Звездица, общ. Варна, обл. Варна, местност „Орехчето“, с
площ от 600 кв.м., в съС.ието, в което се е намирал преди причиненото от
ответника на имота в периода от м.април 2015г. до 14.11.2015 г. увреждане,
изразяващо се в извършване на изкопни дейности в имота, като запълни
изкопите, очертани на скицата на вещото лице инж С. К., налична на л.170 от
делото и приподписана от съдията-докладчик, чрез полагане на 214 тона
глинеста почва в северно разположения изкоп и 74 тона глинеста почва в
южно разположение изкоп и заравняване участъците съобразно естествения
терасовиден релеф на терена. Т.е с оглед отстраняване нередовностите на
исковата молба пред въззивната инстанция не е налице произнасяне
„свръхпетитум“ от страна на първоинстанционния съд.
От фактическа страна настоящата инстанция приема за установено
следното:
Фактическата обстановка по спора е била правилно установена от
първостепенния съд, поради което въззивния съд препраща към тази част от
мотивите на осн. чл. 272 ГПК.
Съдът, след съвкупния анализ на събраните по делото пред първа
инстанция доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, в
предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата,
4
достигна до следните правни изводи:
ПО ОТНОШЕНИЕ НА ИСКА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 109 ОТ
ЗС:
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 109 от ЗС за осъждане
ответника Х. М. да възстанови собствения на С. Н. Н. ПИ № 30497.502.280 по
КК на с. Звездица, общ. Варна, обл. Варна, местност „Орехчето“ с площ от
600 кв.м., в съС.ието, в което се е намирал преди причиненото увреждане от
ответника в периода от м.април 2015г. до 14.11.2015 г., изразяващо се в
извършване на изкопни дейности в имота, като запълни двата броя изкопи,
очертани на скицата на вещото лице на л.170 от делото, чрез полагане на 214
тона глинеста почва в северно разположения изкоп и 74 тона глинеста почва в
южно разположение изкоп и заравняване на участъците съобразно
естествения терасовиден релеф на терена.
Негаторният иск е средство за правна защита на собственика, срещу
всяко неоснователно действие или бездействие или създадено съС.ие, което
му пречи да упражнява своето право според предназначението на имота си
или в съответствие с обема на това право.
Поддържаното становище във въззивната жалба за погасяване на иска
по чл. 109 от ЗС с изтичането на петгодишна давност настоящата инстанция
не споделя. Касае се до вещен иск и ако смущаването на собствеността на
ищеца е непрекъснато, както е в конкретния случай, даже ако се приеме
приложението на погасителна давност, тя ще започне да тече от датата на
всяко накърняване на правото на собственост. Това е продължавано и
непрекъснато действие. Ако то по една или друга причина бъде
преустановено, ще липсва право на иск, тъй като той е насочен именно към
конкретни съществуващи действия. От това следва, че негаторния иск не се
погасява по давност.
Не се спори между страните, а и от събраните писмени доказателства е
видно, че ищецът е съсобственик на ПИ № 30497.502.280 по КК на с.
Звездица, общ. Варна по силата на договор за покупко-продажба, обективиран
в нот. акт № 63, том 3, рег. № 6289, дело № 418/26.08.2015 г. на Нотариус
Орлин Стефанов, рег. № 196 на НК, с район на действие на ВРС. Според т. 3
от ТР № 4/06.11.2017 г., постановено от ОСГТК на ВКС, за уважаването на
иска по чл. 109 от ЗС не е достатъчно ищецът да докаже само, че е собственик
5
на имота и че върху този имот ответникът е осъществил неоснователно
въздействие, но и че това действие или бездействие на ответника създава за
ищеца пречки за използването на собствения му имот, по-големи от
обикновените.
От допуснатите и приети в първоинстанционното производство две
единични и една повторна СТЕ безспорно се установява, че в имота на Н. са
направени два изкопа, които са разположени терасовидно, като този който е
разположен по-близо до улицата /северно/ е по-голям. Горните изкопни
работи увреждат недвижимостта, така че същата не може да се ползва по
предназначение – нито за земеделие, нито за строителство. От показанияна на
свидетелите Г. и Н. е видно, че са правени опити ПИ № 280 да бъде продаден,
но купувачите след оглед на място се отказват поради вида на имота, като
разпоредителна сделка и към настоящия момент не е осъществена.
Процесните изкопи съществуват и към датата на приключване на устните
състезания пред ВОС. Т.е. налице е увреждане на имота, което пречи повече
от обикновено на ищеца да упражнява правото си на собственост върху
същия.
Един от спорните между страните въпроси във въззивното производство
е свързан с това дали ответникът е пасивно легитимиран по предявения
негаторен иск, доколкото той лично не е осъществил увреждането.
Настоящият съдебен състав намира, че надлежен ответник по иска по чл. 109
от ЗС е лицето, което е извършило неоснователното действие /изкопите/ -
лично или чрез трети наети от него за целта лица, както и лицето, което
поддържа това неоснователно действие, с което се създават пречки за
упражняване на правото на собственост. Последното е собственика на
съседния имот. Тогава, когато с еднократни действия се създава
неправомерно съС.ие, смущаващо правото на съсобственика, задължен да го
отстрани е както този, който го е извършил, така и този съсобственик, в чиято
полза е извършено това действие. Когато извършващият действието по
договор за възлагане, той ще носи отговорност само ако извърши действия
извън или неотговарящи на възложената работа. В настоящият казус видно от
твърденията на ответника в отговора на исковата молба, а и от събраните пред
ВРС гласни доказателства, се установява, че собствениците на ПИ №
30497.36.9 и ПИ № 30497.36.16 - майката и братята на ответника, са
възложили на последния да ги стопанисва. В тази връзка М. започва
6
разчистването и заравняването им. Няма твърдения и съответно не са
ангажирани доказателства на ответника да му е възлагано от роднините му
вземане на пръст за горните дейности от чужд имот без разрешение на
собственика, т.е. да не се заплаща за такава. Размерите на изкопите и
количеството отнета пръст от пострадалия имот е такова по обем /288 тона/,
че е житейски нелогично е да се приеме, че е еднократен акт и е извършено
без знанието и съгласието на М. /т.е. по негово нареждане/ от наетите от него
за целта багеристи, които изравят в ПИ № 30497.502.280 по КК на с. Звездица,
общ. Варна процесните два изкопа с багер, пренасят почвата от тях в имотите
стопанисвани от ответника, за да може да се заравнят последните. Няма
наведени твърдения от ответника и съответно ангажирани доказателства
заравнителните дейности във възложените му за стопанисване имоти да са
извършени със закупена от трети лица пръст, която да е доставена от място,
различно от ПИ № 280.
Т.е. налице е отклонение на ответника от възложеното му, поради което
носи отговорност по отношение на собственика на увредения имот освен в
изпълнение на общия принцип, че всеки е длъжен да отстрани вредите, които
виновно е причинил другиму – чл. 45 и сл. от ЗЗД, така и в изпълнение на
задължението си да се въздържа от неоснователни действия, които смущават
правото на собственост, което се извлича от нормата на чл. 109 от ЗС.
Последното задължение кореспондира на характера на вещното
правоотношение. Вещното субективно право е абсолютно и изисква от
всички правни субекти да се въздържат от действия, с които пречат на
упражняването му. Защитата на това субективно право се осигурява чрез
негаторния иск. Следователно пасивно легитимиран по негаторния иск при
създаване на неоснователно съС.ие, което е пречка за упражняване правото на
собственост, е както собственика на имота, възложил работата, при която е
създадено това съС.ие, чието поведение не е необходимо да е виновно, така и
прекия извършител, като се е отклонил от възложеното, или ако е действал
без възлагане – в този смисъл Решение № 215 от 26.05.2011 г. на ВКС по гр.
д. № 874/2010 г., I г. о., ГК.
В тази връзка настоящата инстанция цени показанията на свидетелите Г.
и Н. като непротиворечиви, взаимно допълващи се и кореспондиращи с
останалия събран по делото доказателствен материал. От тях се установява
увреждането на имота и че същото е осъществено именно от ответника, за
7
което същият е привлечен на 28.03.2018 г. като обвиняем по ДП № 521/2015 г.
по описа на IV РУ на МВР – Варна. Не се спори между страните, че работата
по заравняване на терена на стопанисваните от М. имоти е извършена от
последния чрез наети от него за целта лица. От горните показания се
установява още и вида на ПИ № 280 преди посегателството, за което е узнато
от ищеца на 14.11.2015 г., а именно: с голяма денивилация, с терасиране на
три нива, започващи откъм улицата, която е границата на имота от север.
След направата на двата изкопа терасирането на първите две нива е
премахнато, като е останала само малка част от втората тераса и третата
тераса. Твърденията на ответника, че изкопите са направени в имота много
преди 2015 г. от бащата на ищеца /св. Н. С.ов Н./ по повод изграждане на
гъбарник не се установиха в условията на главно и пълно доказване. От
показанията на свидетеля и събраните материали в досъдебното производство
е видно, че бетонните панели за гъбарника са наредени в незасегнатата от
изкопите част на втората тераса и нямат връзка със същите. От друга страна
показания на свидетелите К. Д.а и В. П. не са годни да опровергаят
извършването на противоправно поведение от ответника. Напротив,
свидетелят П. заявява, че М. е вземал пръст да заравни стопанисваните от
него имоти от този през пътя, като е било видно от къде е вземана пръстта.
Свидетелите имат епизодични и повърхтностни впечатления, както за имота
на ответника, така и за този на ищеца, в който изобщо не са влизали.
Обстоятелствата дали ПИ № 280 е ограден към момента на увреждането и как
е поддържан от собственика са ирелевантни за настоящото производство.
Особено след като е установено, че за да се направят процесните изкопи се
преминава през път, който е граница на ПИ № 280 и на ПИ № 9. Т.е. не може
да има съмнение, че се навлиза в чужд имот.
Видно е от разясненията на вещото лице М. И. пред първата инстанция,
а и от показанията на свидетелите Н. и Г., че за възстановяването на имота
няма да е достатъчно само запълването на изкопите с пръст и заравняването
им съобразно естествения терасовиден релеф на терена, а ще се наложи
поставяне на подпорни стени. Въпреки това претенцията на Н. се свежда само
до първата част от необходимите възстановителни действия, като в хода на
първоинстанционното производство не е отправено искане по чл. 214 от ГПК,
поради което и съдът дължи произнасяне само до рамера на поисканото.
8
Следователно са налице всички изискуеми предпоставки за уважаване
на така предявения негаторен иск, като Х. М. бъде осъден възстанови
собствения на С. Н. Н. недвижим имот, представляващ ПИ № 30497.502.280
по КК на с. Звездица, общ. Варна, обл. Варна, местност „Орехчето“ с площ от
600 кв.м., в съС.ието, в което се е намирал преди причиненото от ответника
на имота в периода от м.април 2015г. до 14.11.2015 г. увреждане, изразяващо
се в извършване на изкопни дейности в имота, като запълни изкопите,
очертани на скицата на вещото лице инж С. К., налична на л. 170 от делото и
приподписана от настоящия състав, чрез полагане на 214 тона глинеста почва
в северно разположения изкоп и 74 тона глинеста почва в южно
разположение изкоп и заравняване участъците съобразно естествения
терасовиден релеф на терена на основание чл.109 от ЗС.
С оглед на обстоятелството, че правните изводи, до които въззивната
инстанция е достигнала, съответства на тези на първоинстанционния съд то
обжалваното решение следва да бъде потвърдено и в тази му част.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА ИСКА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 45 ОТ
ЗЗД:
Възражението на ответника за погасяване по давност на иска за
присъждане на неимуществени вреди от деликт е неоснователно. Съгласно
чл.114, ал. 2 от ЗЗД за вземания от непозволено увреждане давността почва да
тече от откриването на дееца. Самото увреждане е открито на 14.11.2015 г.,
поради което и ищецът най-рано узнава кой е дееца на същата дата. Исковата
молба е заведена на 09.11.2020 г., предвид което не е изтекла петгодишната
погасителна давност, която съобразно чл.110 от ЗЗД е относима към
вземанията за обезщетение от непозволено увреждане.
За да е основателен предявеният иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД
следва кумулативно да са налице следните предпоставки - противоправно
деяние /действие или бездействие/, вина, вреда и причинна връзка между
деянието и вредата. Вината се предполага до доказване на противното и това
обратно доказване е в тежест на ответника. Ищецът следва да докаже по реда
на пълното и главно доказване наличие на противоправно деяние /действие
или бездействие/, както и че то е причинило вреда и да установи причинна
връзка между противоправното поведение на дееца и вредоносния резултат.
Причинната връзка не се предполага, тя трябва да бъде доказана с
9
допустимите доказателствени средства.
В съответствие с правилото на чл. 154 от ГПК ищецът дължи пълно и
главно доказване на елементите от фактическия състав на непозволеното
увреждане – вредата /в случая се претендират неимуществени вреди,
изразяващи се в психическо напрежение, стрес, негативни емоции и
безпокойство/; размера на вредата; противоправното деяние на ответника;
причинната връзка между деянието и настъпилата вреда, а ответникът дължи
доказване на липсата на виновно поведение, с оглед установената в закона
оборима презумпция за вината на ответника.
Материално-правната разпоредба на чл. 45 от ЗЗД предвижда
възможност за репарация на вреди, претърпени от конкретно лице.
Правоимащ и кредитор по вземането за репарация на вреди следователно е
този субект, чиито правнозначим интерес е накърнен. Следователно е
необходимо на първо място ищецът по пътя на главното и пълно доказване да
установи това свое качество. Не се спори по делото, а и от представените по
делото писмени доказателства се установява, че ищецът е собственик на
на ПИ № 30497.502.280 по КК на с. Звездица, общ. Варна по силата на
договор за покупко-продажба, обективиран в нот. акт № 63, том 3, рег. №
6289, дело № 418/26.08.2015 г. на Нотариус Орлин Стефанов, рег. № 196 на
НК, с район на действие на ВРС.
Вредата по смисъла на чл. 45 от ЗЗД е всяка неблагоприятна последица
за защитените от закона права и интереси на увредения, като тя може да
засяга, както настоящото имущество на увредения, така и вероятното бъдещо
увеличение на имуществото му. Съответно обезщетението за причинените от
непозволеното увреждане вреди е вземане само на увредения. А това е
лицето, чието лично или имуществено благо е засегнато от събитието, което
по своя фактически състав е непозволено увреждане. Затова само по
отношение на него възникват правните последици на този фактически състав.
Само по отношение на него причинителят на вредите, респективно лицата,
които отговарят пред пострадалия вместо него, стават длъжници.
Основният обективен елемент от правопораждащият фактически състав
на деликтната отговорност е извършване на противоправно деяние т. е. такова
действие или бездействие, което обективно да води до накърняване на
защитен от закона правен интерес, субективно право или правнозначима
10
ценност от категорията на естествените права. Установено е по делото, че
ответникът уврежда собствения на Н. имот с изкопаването чрез трети лица и
тежка техника на два изкопа в същия и отнема почва, което води до неговата
неизползваемост. Налице е нарушение на задължението на М. да се въздържа
от неоснователни действия, които пречат на правото на собственост на ищеца.
Т.е. доказано е противоправното поведение от страна на ответника. Същият
не опровергава законовата презумпция за вина. Напротив, от показанията на
свидетеля П. се установява, че копаенето и взимането на пръст от чужд имот
е именно от ответника, т.е. по негово нареждане. По делото не са наведени
твърдения, а и не са ангажирани доказателства извършеното заравняване на
стопанисваните от М. имоти да е извършено със закупена от него пръст от
трети лица, доставена му от място, различно от ПИ № 280.
От показанията на свидетелите Г. и Н. се установява, че ищецът при
закупуването на процесния имот възнамерява да построи в него гъбарник и да
отглежда гъби, предвид че естествено оформения релеф на терена е много
подходящ. След като разбира за увреждането на имота, ищецът е много
разстроен и притеснен от обстоятелството, че е лишен от възможността да
развива плануваната търговска дейност, както и от това, че дори не може да
продаде имота поради липса на интерес от купувачи да закупят имот в такова
съС.ие. Близо година след увреждането ищецът страда от безсъние, става
нощем да пие успокоителни, видимо отслабва, има главоболие, дистанцира се
от родителите си. И двамата свидетели сочат, че тези усещания не са
изчезнали в пълна степен и до сега.
Причинната връзка между противоправното деяние и вредоносния
резултат, изразяващ се в страдания и неудобства за ищеца, също се
установява от свидетелските ползвания, доколкото и двамата свидетели са
категорични, че сочените промени в поведението на ответника възникват
непосредствено след като е научава за увреждането на имота и неговата
тревожност е предизвикана именно от това.
При определяне на размера на неимуществените вреди, съдът изхожда
от критериите за справедливост визирани в чл. 52 от ЗЗД. Обещетението
следва да представлява паричен еквивалент на търпените болки и страдания.
Съдът намира, че за определяне размера на обезщетението следва да
съобрази поведението на деликвента, характера на увреждането, настъпилия
11
вредоносен резултат, възрастта на увредения, отраженията в психиката му и
моралните страдания и т.н. Както се посочи, от увреждането ищецът търпи
душевни страдания, свързани с безсъние, безпокойство и тревожност,
включително с физическо изражение като отслабване и главоболие. По-
интензивни са негативните усещания на ищеца в период от около една година
след увреждането, но и след това не изчезват напълно. Следва да се съобрази
и обстоятелството, че ищецът към извършването на деянието е едва на 21
години, току-що закупува имота от родителите си и с планове за бъдещо
професионално развитие в определена насока, които са осуетени поради
неправомерната намеса на ответника. Предвид всичко изложено съдът намира
за справедлив размер на паричното обезщетение от 2000 лева.
С оглед на обстоятелството, че правните изводи, до които въззивната
инстанция е достигнала, съответства на тези на първоинстанционния съд то
обжалваното решение следва да бъде потвърдено и в тази му част.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА ИСКА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 86 ОТ
ЗЗД:
С оглед основателността на иска за главница по иска с правно
основание чл. 45 от ЗЗД, основателен се явява и акцесорният иск за
присъждане на законна лихва за забава от 14.11.2015 г. – датата на узнаване
на деянието, предвид че се касае за непозволено увреждане, до
окончателното й заплащане.
В останалата му част първоинстанционното решение не е обжалвано и е
влязло в законна сила.
Във въззивното производство въззиваемият е отправил искане с правно
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК за присъждане на направените по делото
разноски, като такива следва да му се присъдят, поради което въззивникът М.
следва да бъде осъден да заплати сумата от 1700 лева, представляваща
заплатено адвокатско възнаграждение. Възражението на въззивника с правно
основание чл. 78, ал. 5 от ГПК се явява неоснователно предвид това, че
минималното адвокатско възнаграждение за вещни спорове, съобразно чл. 7,
ал. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. е в размер на 1500 лева, а за деликта е в
размер на 500 лева, съобразно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г., а
заплатеното такова е в общ размер на 1700 лева, като делото се характеризира
с фактическа и правна сложност, предвид броя на проведените съдебни
12
заседания и извършените процесуални действия – събирани са писмени и
гласни доказателства и ползването на специални знания,
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260081/20.11.2023 г. по гр.д. №
14402/2020 г. по описа на ВРС, ХХVI състав В ЧАСТТА, с която Х. Д. М.,
ЕГН **********, с адрес: ******************* е осъден да да възстанови
собствения на С. Н. Н., ЕГН **********, с адрес: ****************
недвижим имот, представляващ ПИ № 30497.502.280 по КК на с. Звездица,
находящ се в с. Звездица, общ. Варна, обл. Варна, местност „Орехчето“, с
площ от 600 кв.м., в съС.ието, в което се е намирал преди причиненото от
ответника на имота в периода от м.април 2015 г. до 14.11.2015 г. увреждане,
изразяващо се в извършване на изкопни дейности в имота, като запълни
изкопите, очертани на скицата на вещото лице инж С. К., налична на л.170 от
делото и приподписана от съдията-докладчик, чрез полагане на 214 тона
глинеста почва в северно разположения изкоп и 74 тона глинеста почва в
южно разположение изкоп и заравняване участъците съобразно естествения
терасовиден релеф на терена, на основание чл.109 от ЗС и В ЧАСТТА, с
която Х. Д. М., ЕГН **********, с адрес: ******************* е осъден да
заплати на С. Н. Н., ЕГН **********, с адрес: **************** сумата от
2000 /две хиляди/ лева, представляваща обезщетение за нанесени
неимуществени вреди, изразяващи се в страдания, безпокойство, нервно и
психическо разстройство, причинени вследствие на извършено в периода от
м. април 2015 г. до 14.11.2015 г. увреждане на собствения на ищеца недвижим
имот, представляващ ПИ с идентификатор 30497.502.280 по КК на с.
Звездица, находящ се в с. Звездица, общ. Варна, обл. Варна, местност
„Орехчето“, с площ от 600 кв.м., изразяващо се в извършване на изкопни
дейности в имота, ведно със законната лихва от 14.11.2015 г. до
окончателното й плащане, на основание чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
РЕШЕНИЕТО в останалата му част е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА Х. Д. М., ЕГН **********, с адрес: *******************
ДА ЗАПЛАТИ на С. Н. Н., ЕГН **********, с адрес: ****************
13
сумата от 1700 /хиляда и седемстотин/ лева – разноски за въззивното
производство, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО в частта по иска с правно основание чл. 109 от ЗС
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му, а в останалата му част решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14