№ 1590
гр. София, 21.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито
заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Бистра Николова
Членове:Тодор Тодоров
Милен Василев
като разгледа докладваното от Милен Василев Въззивно частно гражданско
дело № 20221000503454 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274 – 279 от ГПК.
Образувано е по частна жалба от 23.09.2022 г. на ответника Застрахователно акционерно
дружество „ОЗК – Застраховане“ АД срещу определението от 12.09.2022 г. по търг. дело №
68/2022 г. на Софийския окръжен съд в частта, с която е отхвърлено искането на същия за
привличане като помагач на К. Д. Л..
В жалбата се твърди се, че СОС неправилно е приел, че не са налице предпоставките за
привличане по чл. 219 ГПК, тъй като липсвало съвпадение на интересите на ответника и на
третото лице по отношение на защитата срещу предявените искове. Твърди се, че интересът на
ответника от привличането се състоял в това, че при основателност на иска ответникът щял да има
обратен иск спрямо третото лице за част от заплатеното обезщетение, ако се установи негово
съизвършителство, за което ответникът бил направил възражение. Сочи се, че от възможността за
предявяване на обратен иск по чл. 219, ал. 3 ГПК следвало, че главната и привлечената страна
имали противоречащи интереси.
Предвид изложеното жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалвания съдебен акт.
Ищците М. Й. М. и А. С. Т., редовно уведомени, не вземат становище по частната жалба.
Софийският апелативен съд, след като прецени събраните доказателства и обсъди доводите по
частната жалба, намира за установено следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от М. Й. М. и А. С. Т. с искова молба от 12.04.2022 г.,
уточнена с молба от 3.05.2022 г., с която срещу Застрахователно акционерно дружество „ОЗК –
Застраховане“ АД са били предявени обективно съединени искове по чл. 432, ал. 1 КЗ: 1) от М. М.
– за заплащане на сумата 40 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, и на
1
сумата 1 901,27 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, заедно със законната
лихва от 19.01.2021 г. до изплащането; и 2) от А. Т. – за заплащане на сумата 5 000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, заедно със законната лихва от 19.01.2021 г.
до изплащането.
В исковата молба се твърди, че на 28.11.2020 г. около 18 ч. ищците пътували в лек автомобил
„Тойота Ланд Круизер“ с рег. № ***, управляван от К. Д. Л., по главен път ІІ-62 от гр. Дупница
към гр. Самоков. При достигане на разклона за гр. Сапарева баня поради отнемане на предимство
автомобилът бил ударен от лек автомобил „Форд Фокус“ с рег. № ***, управляват от Д. А. Д..
Вследствие на произшествието ищците получили множество увреждания на здравето /подробно
описани/, както и значими неимуществени вреди. Ищецът М. М. претърпял и имуществени вреди
– заплатени разходи за лечение /подробно конкретизирани/. Във връзка с процесното ПТП било
образувано досъдебно производство ДП № 662/2020 г. по описа на РУ – гр. Дупница, пр. пр. №
2409/2020 г. на ТО Дупница при РП Кюстендил, но наказателното производство било прекратено
по искане на пострадалия М. М. на осн. чл. 24, ал. 1, т. 9 НПК. Твърди се, че отговорността на
водача Д. Д. била покрита от задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“, сключена с ответното дружество.
С отговора от 20.06.2022 г. на исковата молба ответникът „ОЗК – Застраховане“ АД е оспорил
исковете. Заявил е, че виновен за настъпилото ПТП е водачът на л.а. „Тойота Ланд Круизер“ – К.
Л., чийто автомобил се движел с несъобразена скорост, а водъчат не е контролирал автомобила
според условията на пътната обстановка. При условията на евентуалност се заявява възражение за
независимо съизвършителство в размер поне 80 %. Направено е и искане по чл. 219 ГПК за
допускане на привличане като помагач на К. Д. Л.. Посочено е, че ответникът имал право да
получи платеното застрахователно обезщетение от това лице, в случай че се установи, че с
действията си като водач на автомобила значително е допринесъл за настъпването на процесното
ПТП.
С обжалваното определение от 12.09.2022 г. в обжалваната част СГС е отхвърлил искането за
привличане на помагач на ответника, като е приел, че необходимо условие за допускане на
встъпване/привличане е съвпадението на интереса на главната и подпомагащата страна спрямо
предявения иск. Такова съвпадение в случая липсвало, тъй като при отхвърляне на предявените
искове поради неустановяване на извършен деликт от сочения от ищците водач, респ. при извод за
съизвършителство на двамата водачи, претенцията на ответника ще се насочи изцяло или частично
към втория водач, чието привличане се желае. Поради това конституирането му като помагач на
ответника ще го постави в позиция да помага на ответника в противоречие със собствения си
интерес, а било недопустимо да се отдаде значението само на интереса на главната страна и да се
постави подпомагащата страна в позиция да помага срещу себе си.
При така установените обстоятелства въззивният съд намира от правна страна следното:
Частната жалба е подадена срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК и е допустима. Разгледана по
същество е основателна.
Според чл. 219, ал. 1 ГПК в първото заседание за разглеждане на делото ищецът, а с отговора на
исковата молба – ответникът, може да привлече трето лице, когато това лице има право да встъпи,
за да помага. Съгласно чл. 218 ГПК трето лице може да встъпи в делото до приключване на
съдебното дирене в първата инстанция, за да помага на една от страните, ако има интерес
решението да бъде постановено в нейна полза. Интерес от встъпването е налице тогава, когато
2
решението по висящия процес може да окаже въздействие върху правното положение на третото
лице, а според приетото в правната теория[1] и съдебната практика такива хипотези са налице:
когато по изключения силата на решението се разпростира и спрямо трето лице; когато
неблагоприятното решение спрямо подпомаганата страна може да послужи като повод тя да
предяви иск срещу третото лице; когато самото трето лице претендира за спорното право, а
висящият процес срещу подпомаганата страна създава опасност да се затрудни или усложни
защитата на правата на третото лице. Прието е и, че „докато при встъпването третото лице
трябва да има интерес да встъпи, при привличането привличащата страна трябва да има
интерес от привличане“, както и, че „привличането се използва, когато третото лице, макар, че
може да встъпи като подпомагаща страна, не встъпва, защото се опасява от неблагоприятен
изход на делото, при който то ще бъде обвързано спрямо подпомаганата страна от силата на
мотивите“. Също така е прието, че „привличането е поради това средство за защита и право на
привличащата страна“, като чрез него тя цели „при неблагоприятен за нея изход на делото да
подчини привлеченото лице на силата на мотивите“. Посочените условия са безспорни в
правната теория, като противно на приетото от първоинстанционния съд по този въпрос няма
различни становища в различните издания на един от учебниците по граждански процес, а
напротив – постановките са идентични и последователни[2].
По тази причина законовото изискване по чл. 218 ГПК третото лице да „ има интерес
решението да бъде постановено в нейна полза“ /т.е. на подпомаганата страна/ е налице винаги,
когато са налице горните условия. Не е необходимо този интерес да е налице при всяко едно
развитие на спора или всяка възможна хипотеза на разрешаване на делото, а е достатъчно да е
налице спрямо поне една възможна хипотеза на такъв изход. Ето защо интерес от
встъпване/привличане ще има и ако при една от възможните хипотези на разрешаване на спора е
възможно в полза на подпомаганата страна да възникне право на обратен иск спрямо третото лице.
В подобна хипотеза интересът на третото лице съвпада с този на подпомаганата страна – то има
интерес главният иск да се отхвърли, тъй като само това би предотвратило със сигурност
възникването на право на обратен иск на подпомаганата страна срещу третото лице. Съществува
ли поне една несъмнена хипотеза на изход, при която е налице интерес по чл. 218 ГПК, то това
обосновава допустимостта на участието на подпомагаща страна в делото. Ирелевантно за
допустимостта на встъпването/привличането е, че при друга /или други/ възможна хипотеза на
разрешаване на делото интересът на третото лице може да не съвпада с този на подпомаганата
страна, а да е идентичен с този на насрещната страна.
Правният интерес от привличането на трето лице помагач следва да бъде обоснован с
конкретни фактически твърдения от страната, която иска това привличане. В конкретния случай
подобен интерес следва от изложените от жалбоподателя факти, преценени през призмата на
предявените по настоящото дело осъдителни искове по чл. 432 КЗ.
Жалбоподателят е основал искането си на твърденията, че: 1) неговата отговорност като
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ спрямо ищците за
вредите от процесното ПТП е функционално обусловена от деликтната отговорност на
застрахования водач Д. А. Д.; 2) участие в същото ПТП има и водачът на другия автомобил – К. Д.
Л.; 3) е възможно вина за процесното ПТП да имат и двамата водачи, т.е. те да се явяват
съизвършители. В подобна хипотеза отговорността на двамата водачи ще бъде солидарна спрямо
увредените лица съгласно чл. 53 ЗЗД, а следователно – увредените имат право да претендират от
всеки от тях пълното обезщетение, а от там – и от всеки от техните застрахователи по застраховка
3
„Гражданска отговорност“. Във вътрешните отношения между солидарните длъжници обаче
отговорността за платеното се понася от всеки от тях и, ако друго не следва, се понася от всеки от
тях по равно /чл. 127, ал. 1 ЗЗД/, като изпълнилият в повече от неговата част на кредитора има
право на регресен иск спрямо останалите длъжници за разликата /чл. 127, ал. 2 ЗЗД/. Същото
регресно право има и застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност“ на такъв
солидарен длъжник. Следователно, при подобен изход на спора, в полза на ответника ще възникне
право на обратен иск спрямо третото лице, чието привличане се желае. Поради вероятността от
възникване на подобно регресно право в полза на ответника за третото лице съществува интерес от
отхвърляне на предявените искове, което би предотвратило подобен регрес. Ето защо
предпоставките на чл. 219, ал. 1 ГПК без съмнение са налице в тази хипотеза, което е достатъчно
за уважаване на искането за привличане. Без значение е, че при други възможни хипотези на изход
по спора тези предпоставки не са налице.
С оглед на изложеното обжалваното определение следва да се отмени в обжалваната част, като
искането за конституиране като помагач на посоченото трето лице – да се уважи.
Настоящото определение не подлежи на касационно обжалване – така т. 9 от ТР № 1/9.12.2013
г. на ОСГТК – ВКС.
Така мотивиран, Софийският апелативен съд,
[1] така Д. Силяновски, Гражданско съдопроизводство, том 1, изд. 1948 г., стр. 193 – 194 и 204 – 205; Ж. Сталев,
БГПП, изд. 2020 г., стр. 392 – 393 и 401; К. Цолова, Подпомагащата страна в съдебния исков процес, изд. 2009 г.,
стр. 76 – 114, стр. 121 – 128.
[2] вж. изданието от 1994 г. на Ж. Сталев, БГПП, стр. 366, и изданието на същия труд от 2020 г., стр. 401.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ определението от 12.09.2022 г. по търг. дело № 68/2022 г. на Софийския окръжен
съд в частта, с която е отхвърлено искането на ответника Застрахователно акционерно дружество
„ОЗК – Застраховане“ АД за привличане като помагач на К. Д. Л., и вместо това постановява:
КОНСТИТУИРА на осн. чл. 219, ал. 1 от ГПК К. Д. Л. с ЕГН – ********** за помагач на
ответника Застрахователно акционерно дружество „ОЗК – Застраховане“ АД с ЕИК – *********.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4