№ 1086
гр. **** , 17.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ****, IVА СЪСТАВ в публично заседание на
седемнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Мая Недкова
мл.с. Ивалена Орл. Димитрова
при участието на секретаря Нина Ив. Иванова
като разгледа докладваното от мл.с. Ивалена Орл. Димитрова Въззивно
гражданско дело № 20203100501758 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по:
I. Въззивна жалба вх. № 44172/29.06.2018 г. от Т. Н. Н., ЕГН **********, с адрес: гр.
****, ул. ****, уточнена с молба вх. № 44766 от 02.07.2018 г., молба вх. № 48035/16.07.2018
г. и молба вх. № 58673/07.09.2018 г., подадена от особения й представител адв. Д.А., срещу
Решение № 2476/30.05.2018 г., изменено с Определение № 10164/13.09.2018 г., постановено
по реда на чл. 248 ГПК, поправено с Решение № 1160/20.03.2019 г., последното поправено с
Решение № 3451/24.07.2019 г., постановено по гр. д. № 10762/2016 г. на ВРС, ХLІ състав, в
частите, с които е:
1/ постановено изнасянето на публична продан на:
- лозе с площ 896 кв. м., находящо се в землището на гр. ****, р-н ****, по скица
(местност **** по нот. акт), представляващо поземлен имот с идентификатор №
10135.5404.2044 по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-73/23.06.2008 г. на
Изпълнителния директор на АГКК, ведно с еднофамилна вилна сграда с идентификатор №
1
10135.5404.2044.1 по КККР, одобрени със същата заповед, и селскостопанска сграда с
идентификатор № 10135.5404.2044.2 по КККР, одобрени със същата заповед,
- **** находящ се в гр. ****, ул. "****, в сградата на етажна собственост ****, със
застроена площ 83,87 кв. м., при съседи: ****, улица ****", улица **** и двор, обект с
идентификатор № 10135.1504.4.1.52 по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед № РД-18-98/10.11.2008 г. на изп. директор на АГКК, заедно с изба №
3, вход А, с площ от 11,12 кв. м., при съседи: ****, **** и **** и избен коридор, и
принадлежащите му 2,49661 % идеални части от общите части на сградата и от правото на
строеж върху припадащата се на етажна собственост **** част от държавно място, цялото с
площ 7860,00 кв. м., от квартал 416 по плана на 4-ти подрайон на град ****, при граници на
цялото място: от изток - улица ****, от запад - улица **** от север - улица "****, и от юг -
улица ****
2/ отхвърлена претенцията по сметки, предявена от Т. Н. Н. срещу В. Н. АЛ., ЕГН
**********, за заплащане на сумата от 38 400,00 лева, представляваща сума, с която се
увеличило наследството поради полагане от Т.Н. на денонощни грижи за родителите ****
и **** в периода от 2005 г. до 2010 г., с което са спестени разходи за заплащане на
болногледачи за същия период;
3/ отхвърлена претенция по сметки, предявена от Т. Н. Н. срещу В. Н. АЛ. за
заплащане на сумата от 3600,00 лева, представляваща следваща се на ищцата Т.Н.,
съразмерна на квотата й в съсобствеността от ½ ид. ч., част от сумата от получените от
ответницата В.А. добиви под формата на граждански плодове за периода от 01.06.2012 г. до
30.06.2015 г. от отдаването под наем на стая и кухня от съсобствения между страните
процесен апартамент.
Въззивницата сочи, че обжалваното решение е необосновано и неправилно,
постановено при нарушаване на процесуалните правила. Твърди, че поради влошеното й
здравословно състояние не е осъществен оглед на апартамента от вещото лице, както и не е
успяла да организира воденето на допуснатите й свидетели в съдебно заседание, както и да
се снабди с документи по издадените й съдебни удостоверения, а първоинстанционният съд
не е уважил исканията на назначения й особен представител за отлагане на производството
и даване на допълнителна възможност да ангажира допуснатите й доказателства. Счита, че
фактическата обстановка по делото е останала неизяснена. Изтъква, че показанията на
разпитаните свидетели противоречат на събраните писмени доказателства. Сочи, че от
представените медицински документи се установява здравословното състояние на
родителите на въззивницата. Във връзка с изложеното, с жалбата са направени множество
доказателствени искания. Настоява за отмяна на първоинстанционното решение в
обжалваните части.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна по жалбата,
в който е изложено становище за неоснователност на оплакванията срещу постановеното
решение, което страната намира за правилно и законосъобразно, и моли за потвърждаването
му.
II. Въззивна жалба вх. № 26370/10.04.2019 г. от Т. Н. Н. против Решение №
1160/20.03.2019 г., с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в Решение
№ 2476/30.05.2018 г. по гр. д. 10762/2016 г. по описа на ВРС, XLI състав, като е добавено, че
се осъжда Т. Н. Н. да заплаща на В. Н. АЛ. сумата от 100,00 лева месечно, дължима срещу
ползването на нейната част от **** находящ се на адрес: гр. ****, ул. "****, в сградата на
2
етажна собственост ****, състоящ се от две стаи (спални), хол-дневна, ниша, входен
коридор, баня, тоалетна, пералня, склад и лоджия, със застроена площ от 83,87 кв. м.,
считано от 11.12.2017 г. до окончателно извършване на делбата, на основание чл. 344, ал. 2
ГПК, както и се осъжда В. Н. АЛ. да заплаща на Т. Н. Н. сумата от 30,00 лева месечно,
дължима срещу ползването на нейната част от лозе с площ от 896 кв. м, находящо се в
землището на гр. ****, район „**** считано от 20.10.2017 г. до окончателно извършване на
делбата, на основание чл. 344, ал. 2 ГПК.
Жалбоподателката счита горецитираното решение за неправилно и настоява за
неговата отмяна, излага, че в процесния апартамент живее с дъщеря си в две стаи и
тоалетна, като е лишена от ползването на останалите помещения и няма достъп до
последните, тъй като са заключени от В.А.. Настоява, че присъдената сума в размер на 30,00
лева месечно, дължима срещу ползването на нейната част от лозе с площ от 896 кв. м.,
находящо се в землището на гр. ****, район „**** следва да бъде в размер от 100,00 лева.
III. Въззивна жалба вх. № 24522/03.04.2019 г. от В. Н. АЛ., ЕГН **********, чрез адв.
****, срещу Решение № 1160/20.03.2019 г., с което е допусната поправка на очевидна
фактическа грешка в Решение № 2476/30.05.2020 г. по гр. д. 10762/2016 г. по описа на ВРС,
XLI състав, в частта, с която В. Н. АЛ. е осъдена да заплаща на Т. Н. Н. сумата от 30,00 лева
месечно, дължима срещу ползването на нейната част от лозе с площ от 896 кв. м., находящо
се в землището на гр. ****, район „**** считано от 20.10.2017 г. до окончателно извършване
на делбата, на основание чл. 344, ал. 2 ГПК.
В жалбата са наведени доводи за неправилност на съдебния акт в обжалваната част и
се настоява за неговата отмяна. Сочи се, че Т.Н. не е лишена от възможността да ползва
горецитирания недвижим имот, като са изложени подробни съображения в тази насока.
Твърди се още, че съдът се е произнесъл при условията на свръх петитум, като е определил
краен срок за заплащане на присъдените суми до окончателното извършване на делбата, а не
в съответствие със заявената претенция от Т.Н. по чл. 344, ал. 2 от ГПК за период от
20.10.2017 г. до влизане в сила на решението. Претендират се разноски.
Постъпил е отговор на въззивна жалба вх. № 35632/20.05.2019 г. от Т.Н., чрез
особения й представител адв. Д.А., в който навежда твърдения за недопустимост на
въззивната жалба, а в условията на евентуалност, за нейната неоснователност. Излага
подробни съображения. Счита, че твърдението във въззивната жалба относно произнасянето
на съда при условията на свръх петитум съставлява молба за поправка на очевидна
фактическа грешка, като същата следва да се отстрани от първоинстанционния съд.
IV. Въззивна жалба вх. № 60513/19.08.2019 г. от Т. Н. Н. срещу Решение №
3451/24.07.2019 г. на ВРС, XLI състав, по гр. д. № 10762/2016 г., в която се сочи че
горецитираното решение е неправилно, незаконосъобразно, постановено в противоречие със
събраните по делото доказателства. Жалбоподателката счита, че неправилно е осъдена да
заплаща на В.А. сумата от 100,00 лева месечно, дължима срещу ползването на нейната част
от **** находящ се в гр. ****, ул. "****. Излага твърдения в тази насока. Отправя искане за
отмяна на решението, с което жалбоподателката е осъдена да заплаща на В.А. сумата от
100,00 лева месечно, дължима срещу ползването на нейната част от процесния апартамент.
Постъпил е отговор на въззивната жалба с вх. № 45574/10.07.2020 г. от В.А., чрез
процесуалния й представител адв. ****, в който излага съображения относно
неосновалтелността на депозираната жалба и моли същата да бъде отхвърлена. Сочи, че
В.А. няма достъп до апартамента, тъй като патронът на входната врата е подменен.
3
V. Въззивна частна жалба вх. № 67024/15.10.2018 г. от Т. Н. Н., ЕГН **********, с
адрес: гр. ****, ул. ****, чрез особения й представител адв. Д.А., срещу Oпределение №
10164/13.09.2018 г., постановено по реда на чл. 248 ГПК, с което е изменено Решение №
2476/30.05.2018 г. в частта за разноските, като същите са намалени от 2843,29 лв. на 2760,54
лв., като е оставена без уважение молбата на Т.Н. да не бъдат присъждани разноски. Счита
горецитираното определение за неправилно и незаконосъобразно. Изтъква, че не са налице
писмени доказателства или изявление на ищцовата страна, че се претендира адвокатско
възнаграждение във връзка със защитата на последната в производството по сметките. Сочи,
че в представения списък по чл. 80 от ГПК не е направено искане за заплащане на
адвокатско възнаграждение, свързано с производството по сметките. Посочва още, че в
представения договор за адвокатска защита и съдействие липсва изричен запис, от който да
е видно, че посочената сума е заплатена от ищцата за адвокатско възнаграждение във връзка
със защита в производство по сметките, нито е направено такова изявление от ищцата и
процесуалния й представител. Поради изложеното счита, че първоинстанционният съд
незаконосъобразно е осъдил частната жалбоподателка да заплати в полза на ищцата
адвокатско възнаграждение в размер на 2566,00 лв. Сочи още, че неоснователно са
възложени и разноските за издаване на заверени преписи от исковата молба в размер на
32,00 лева, 130,28 лева - такси към Агенция по вписванията, 50,00 лева – такси за
снабдяване със скици.
В срока по чл. 276, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна по частната
жалба със становище за правилност и законосъобразност на обжалваното определение,
настоява се за неговото потвърждаване.
В съдебно заседание страната Т.Н., редовно уведомена, не се явява, не се
представлява.
В съдебно заседание страната В.А., редовно уведомена, явява се лично, представлява
се от адв. ****. Придържа се към становището си, обективирано в подадената въззивна
жалба и отговорите.
Съдът съобрази следното:
Решението на Районния съд – ****, по втората фаза на делбата е влязло в сила като
необжалвано в частта му, с която е отхвърлена като неоснователна претенцията по сметки,
предявена от В.А. срещу Т.Н., за заплащане на обезщетение за лишаването й правото да се
ползва от нейната част от **** находящ се в гр. ****, ул. ****, в размер на 100,00 лева
месечно, считано от датата на завеждане на исковата молба – 07.12.2015 г., до 11.12.2017 г.,
на основание чл. 31, ал. 2 ЗС.
Производството е за делба във фазата на извършването й.
С решение № 4282 от 17.11.2016 г. по описа на Районен съд - ****, постановено по
гр. д. № 10762/2016 г., отменено в една част с Решение № 1102 от 29.06.2017 г. по в. гр. д.
437/2017 г. по описа на ОС - ****, съдът е допуснал делба на:
- лозе с площ 896 кв. м., находящо се в землището на гр. ****, р-н „****, по скица
(местност **** по нотариален акт), представляващо поземлен имот с идентификатор №
10135.5404.2044 по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-73/23.06.2008 г. на
4
Изпълнителния директор на АГКК, ведно с еднофамилна вилна сграда с идентификатор №
10135.5404.2044.1 по КККР, одобрени със същата заповед, и селскостопанска сграда с
идентификатор № 10135.5404.2044.2 по КККР, одобрени със същата заповед,
- **** находящ се в гр. ****, ул. "****, в сградата на етажна собственост ****, със
застроена площ от 83,87 кв. м., при съседи: ****, улица ****", улица **** и двор, обект с
идентификатор № 10135.1504.4.1.52 по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед № РД-18-98/10.11.2008 г. на изп. директор на АГКК, заедно с изба №
3, вход А, с площ от 11,12 кв. м., при съседи: ****, **** и **** и избен коридор, и
принадлежащите му 2,49661 % идеални части от общите части на сградата и от правото на
строеж върху припадащата се на етажна собственост **** част от държавно място, цялото с
площ 7860,00 кв. м., от квартал 416 по плана на 4-ти подрайон на град ****, при граници на
цялото място: от изток - улица ****, от запад - улица **** от север - улица "****, и от юг -
улица ****,
да се извърши при равни квоти между съделителите:
½ ид.ч. за Т. Н. Н., ЕГН **********,
½ ид.ч. за В. Н. АЛ., ЕГН **********,
след като с Решение по гр. д. 320/2016 г. по описа на ОС – ****, е отменено дарението от
10.12.2010 г., с което Т.Н. е дарила на дъщеря си ****. ½ ид. част от **** находящ се в гр.
****, ул. "****, в сградата на етажна собственост ****, със застроена площ от 83,87 кв.
В срока по чл. 346 ГПК, още с отговора на исковата молба, съделителката Т.Н. е
направила искане за възлагане на целия жилищен имот, представляващ **** находящ се в
гр. ****, ул. "****, в сградата на етажна собственост ****.
С молба вх. № 72402/11.12.2017 г. Т.Н. е предявила претенция по чл. 12, ал. 2 ЗН – за
заплащане на сумата от 38 400,00 лева, тъй като с полагане на денонощни грижи за
наследодателите на страните - **** и ****, в периода 2005 - 2010 г., е спомогнала да се
запази наследството в пълния му обем, като не се е наложила продажба на имот, за да се
заплащат разходи за болногледач. Със същата молба е предявена и претенция с правно
основание чл. 30, ал. 3 от ЗС за заплащане на сумата от 3600,00 лева, представляваща сума, с
която съделителката В.А. се е обогатила без основание, отдавайки за периода от 01.06.2012
г. до 30.06.2015 г. стая и кухня от апартамента под наем без съгласието на Т.Н..
В първо съдебно заседание след допускане на делбата, съдът е приел за разглеждане в
делбеното производство предявените от страните насрещни претренции, както следва:
- искане от В. Н. АЛ. срещу Т. Н. Н. за заплащане на обезщетение за лишаването й от
правото да се ползва от нейната част от **** находящ се в гр. ****, ул. "****, в сградата на
етажна собственост ****, в размер на 100,00 лева месечно, считано от датата на завеждане
на искова молба пред Окръжен съд - **** – 07.12.2015 г., до датата на същото съдебно
заседание – 11.12.2017 г.;
- искане за постановяване на привременна мярка от В. Н. АЛ. срещу Т. Н. Н. за
заплащане на сумата от 100,00 лева месечно за лишаване от правото за ползване на същия
апартамент, считано от датата същото съдебно заседание – 11.12.2017 г., до реалното
извършаване на делбата;
- искане за постановяване на привременна мярка от Т. Н. Н. срещу В. Н. АЛ. за
5
заплащане на обезщетение за лишаването й от правото да ползва имота в местност ****, в
размер на 100,00 лева месечно, считано от 20.10.2017 г. до влизане в сила на решението;
- искане от Т. Н. Н. срещу В. Н. АЛ. за заплащане на сумата от 38 400,00 лева,
представляваща сума, с която се увеличило наследството поради полагане от Т.Н. на
денонощни грижи за родителите **** и **** в периода от 2005 г. до 2010 г., с което са
спестени разходи за заплащане на болногледачи за същия период и е довело до увеличаване
на наследството (не се е наложила продажба на имот, за да се заплащат разходи за
болногледач);
- искане от Т. Н. Н. срещу В. Н. АЛ. за заплащане на сумата от 3600,00 лева за
периода от 01.06.2012 г. от 30.06.2015 г., представляваща сума, с която ответницата по
претенциите за сметки и ищца по делото се е обогатила без основание, отдавайки стая и
кухня от апартамента под наем без съгласието на ответницата по производството и ищца по
искането.
Съдът, въз основа на твърденията и възраженията на страните, с оглед събраните по
делото доказателства и по вътрешно убеждение, формира следните фактически изводи:
От Удостоверение за наследници изх. № 24116/16.04.2015 г. – населено място
****/район **** общ. ****, област ****, се установява, че ****, ЕГН ****, починал на
12.05.2010 г. - Акт за смърт № I-782/13.05.2010 г., съставен в гр. ****, е оставил следните
наследници по закон: ****, ЕГН **** – съпруга, починала на 23.05.2010 г.; Т.Н. ****, ЕГН
********** – дъщеря; В. Н. АЛ., ЕГН ********** – дъщеря.
От Удостоверение за наследници изх. № 24126/16.04.2015 г. – населено място
****/район **** общ. ****, област ****, се установява, че ****, ЕГН ****, починала на
23.05.2010 г. - Акт за смърт № I-842/24.05.2010 г., съставен в гр. ****, е оставила следните
наследници по закон: Т.Н. ****, ЕГН ********** – дъщеря; В. Н. АЛ., ЕГН ********** –
дъщеря.
От Нотариален акт за собственост върху жилище, строено на държавно място от
ЖСК, № 116, том VIII, дело № 4310 от 1975 г. се установява, че на 16.05.1975 г. **** -
военнослужещ от гр. ****, и съпругата му **** - служеща от гр. ****, са признати за
собственици на следния недвижим имот: жилище (апартамент № 10), находящо се в гр.
****, ул. **** сградата на етажна собственост **** на петия етаж, състоящо се от: две стаи
(спални), хол-дневна, ниша, входен коридор, баня, клозет, пералня, склад и лоджия,
застроена на 83,87 кв.м., при съседи: ****, улица ****, улица **** и двор, заедно с изба № 3,
вход А, от 11,12 кв.м., при съседи: ****, **** и **** и избен коридор, и принадлежащите му
2,49661% идеални части от общите части на сградата, упоменати в чл. 38 от ЗС, и от правото
на строеж върху припадащата се на етажна собственост **** част от държавно място,
цялото от 7860 кв.м., от квартал 416 по плана на 4-ти подрайон на гр. ****, при граници на
цялото място: от изток - улица ****, от запад - улица **** от север - улица ****, и от юг -
улица ****. Посочено е, че **** и **** са придобили жилището и са станали негови
собственици на основание отстъпено право на строеж с протокол № 38 от 27.09.1967 г.
От Нотариален акт за покупка на недвижим имот по З.С.Г. № 55, том VIII, дело №
3363 от 1976 г., се установява, че на 07.09.1976 г. **** от гр. **** е продала на **** от гр.
**** следния свой собствен недвижим имот: лозе от 1000 кв. м., находящо се в землището
на гр. ****, местността **** при съседи: **** ****, **** и ****, за сумата от 1591,00 лв.
Видно от Експертно решение на ТЕЛК № 1913 от дата 30.05.2002 г., ****, ЕГН ****,
е с оценка на работоспособността: 100% с чужда помощ, след установен рецидив след
6
операция по повод карцином на простатата и химиотерапия; срок на инвалидността –
01.05.2005 г.
Видно от Епикриза, издадена от Неврологично отделение на МБАЛ „Св. Анна –
****“ АД, **** е постъпил за болнично лечение на 03.07.2006 г. и е изписан на 07.07.2006 г.
с окончателна диагноза: исхемичен мозъчен инсулт – тромботичен инфаркт в територията
на ЛСМА (лява средномозъчна артерия), мултиинфарктна енцефалопатия, квадрипирамиден
синдром; проведена е медикаментозна терапия; отбелязано е, че болният се изписва с
подобрение, вертикализиран; препоръчано е медикаментозно лечение в дома.
Видно от Епикриза, издадена от Неврологично отделение на Клиника по
неврохирургия и неврология при МБАЛ „Св. Анна – ****“ АД, **** е постъпил за болнично
лечение на 10.06.2009 г. и е изписан на 15.06.2009 г. с окончателна диагноза: исхемичен
мозъчен инсулт – тромботичен инфаркт в територията на ЛСМА, мултиинфарктна
енцефалопатия, десностранна централна хемипареза; проведена е медикаментозна терапия;
отбелязано е, че болният се изписва с подобрение, вертикализиран, с квадрипирамиден
синдром, по-изразен вдясно; препоръчано е медикаментозно лечение в дома.
Видно от Епикриза, издадена от Неврологично отделение на Клиника по
неврохирургия и неврология при МБАЛ „Св. Анна – ****“ АД, **** е постъпил за болнично
лечение на 04.05.2010 г. с диагноза: исхемичен мозъчен инсулт – тромботичен инфаркт в
територията на ЛСМА, МИЕП, десностранна централна хемипареза, мозъчен оток, стволова
дисфункция, кома, остра сърдечно-съдова и дихателна недостатъчност; като минали
заболявания са отразени 4 мозъчно-съдови инцидента; проведена е медикаментозна терапия;
на 12.05.2010 г. е регистриран екзитус леталис.
Видно от Епикриза, издадена от I Клиника по нервни болести при МБАЛ „Св.
Марина“ – ****, **** е постъпила за болнично лечение на 02.04.2007 г. и е изписана на
05.04.2007 г. с окончателна диагноза: есенциален тремор; отразено е, че треперене на дясна
ръка се е появило преди 15 години, по-късно – и на лява ръка, а от 2-3 години – и на
брадичката, като от 10 години е провеждано лечение без ефект; проведена е медикаментозна
терапия; отбелязано е, че пациентката се изписва без промяна в неврологичната
симптоматика; препоръчано е медикаментозно лечение в дома.
Видно от Епикриза, издадена от Неврологично отделение на Клиника по
неврохирургия и неврология при МБАЛ „Св. Анна – ****“ АД, **** е постъпила за
болнично лечение на 07.05.2010 г. и е изписана на 12.05.2010 г. с окончателна диагноза:
световъртеж от централен произход; като минало заболяване е отразен есенциален тремор,
като е отбелязано, че липсва медицинска документация.
От Удостоверение № 1056-03-2/13.04.2018 г., издадено от Национален осигурителен
институт – териториално поделение ****, се установява, че за периода от януари 2006 г. до
май 2010 г. **** е получавала месечна пенсия в размер както следва: от 01.2006 г. до
02.2006 г. – 90,19 лв.; за 03.2006 г. – 103,72 лв.; от 04.2006 г. до 08.2006. – 94,70 лв.; за
09.2006 г. – 108,92 лв.; от 10.2006 г. до 06.2007 г. – 99,44 лв., като за месец 12.2006 г. е
получила и 50,00 лв. добавка; от 07.2007 г. до 09.2007 г. – 109,38 лв.; от 10.2007 г. до 06.2008
г. – 120,32 лв., като за месец 12.2007 г. е получила и 100,00 лв. добавка; от 07.2008 г. до
03.2009 г. – 132,77 лв., като за месец 12.2008 г. е получила и 150,00 лв. добавка; от 04.2009 г.
до 06.2009 г. – 138,04 лв.; от 07.2009 г. до 05.2010 г. – 150,46 лв., като за месец 01.2010 г. е
получила и 25,00 лв. добавка.
От Удостоверение № 1056-03-3/13.04.2018 г., издадено от Национален осигурителен
институт – териториално поделение ****, се установява, че за периода от януари 2006 г. до
7
април 2010 г. **** е получавал месечна пенсия, ведно с добавка за чужда помощ, в размер
както следва: от 01.2006 г. до 02.2006 г. – 398,37 лв.; за 03.2006 г. – 448,05 лв.; от 04.2006 г.
до до 06.2007 г. – 414,93 лв., като за месец 12.2006 г. е получил и 50,00 лв. добавка; от
07.2007 г. до 09.2007 г. – 456,43 лв.; от 10.2007 г. до 06.2008 г. – 502,07 лв., като за месец
12.2007 г. е получил и 100,00 лв. добавка; от 07.2008 г. до 01.2009 г. – 553,09 лв., като за
месец 12.2008 г. е получил и 150,00 лв. добавка; за 02.2009 г – 565,71 лв.; за 03.2009 г. –
559,40 лв.; от 04.2009 г. до 06.2009 г. – 678,06 лв.; от 07.2009 г. до 04.2010 г. – 739,09 лв.
Видно от Трудова книжка № 301 на Т.Н. ****, последното трудово правоотношение
на същата е прекратено на 18.12.1999 г. Представено е и копие от Осигурителна книжка на
Т.Н., издадена от НОИ, в която последното отразяване е от 1998 г.
От Удостоверение за промени на постоянен адрес изх. № АУ034383ВН от 11.04.2018
г. се установява, че Т. Н. Н. от 20.12.2001 г. до 05.09.2013 г. е била регистрирана с постоянен
адрес: гр. ****, ул. ****
От Удостоверение за промени на настоящ адрес изх. № АУ034383ВН от 11.04.2018 г.
се установява, че Т. Н. Н. от 21.05.2001 г. до 05.08.2016 г. е била регистрирана с настоящ
адрес: обл. ****, община ****
От Протокол за въвод във владение № 477 по и.д. № 20148080401330 на ЧСИ ****,
рег. № 808, р-н на действие ОС - ****, се установява, че на 09.07.2014 г. ЧСИ е отнел от Т.
Н. Н. и предал на **** държането на недвижим имот, представляващ жилище, разположено
на втория етаж в сградата в гр. ****. Въводът е извършен въз основа на изпълнителен лист
от 22.04.2014 г., издаден на основание Решение № 33 от 04.01.2014 г. по гр.д. № 18290/2012
г. по описа на РС - ****, оставено в сила с Решение № 505/01.04.2014 г. по в.гр.д. №
526/2014 г. по описа на ОС - ****.
Видно от Решение № 5220/21.12.2011 г. по гр.д. № 17614/2010 г. по описа на РС -
****, с което е прекратен бракът между **** и Т. Н. Н., семейното жилище,
представляващо втори етаж от жилищна сграда с адрес: гр. ****, е предоставено за
ползване на Т. Н. Н., на основание чл. 56, ал. 2 СК. От мотивната част на решението се
установява, че страните са във фактическа раздяла от 2009 г., когато **** е напуснал
семейното жилище.
От Обвинителен акт по НОХД № 1141/2017 г. по описа на XXXVII състав на РС –
****, и от приложените протоколи от проведени съдебни заседания по същото се
установява, че е образувано дело от общ характер срещу ****, ЕГН ****, и ****, ЕГН ****,
за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от
НК и по чл. 216, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК с пострадал **** ****, ЕГН
**********, извършено през периода 01.06.2014 г. – 22.07.2014 г.
Съдът е допуснал събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит на
свидетеля **** без родство и дела със страните. От показанията й се установява, че същата
познава В.А. и поддържат близки приятелски отношения. Излага, че познава родителите на
ищцата от Тракийското дружество, тъй като свитеделтеката е председател на същото, а
родителите на А. – негови редовни членове. Посочва, че последните са починали през 2010
г., като сочи, че дори малко преди смъртта им са посещавали редовно дружеството. Знае, че
майката на ищцата имала тремор на ръцете, но се е обслужвала сама. Изтъква, че родителите
на ищцата са се придвижвали сами. Не е чувала да са имали нужда от денонощни грижи.
Знае от тях, че имат и друга дъщеря, но тя не живее тук и е болна. Сочи, че ищцата е
споделяла, че няма достъп по процесния апартамент.
8
От показанията на свидетеля ****, без дела и родство със страните, се установява, че
същият познава В.А. от Тракийското дружество, от 2014 г. Излага, че в началото на 2015 г.
намерил свои познати, които да бъдат настанени под наем в апартамента на ищцата, но
когато отишли да направят оглед на жилището, макар че А. имала ключове, не могли да
влязат, тъй като бравата на входната му врата била сменена.
От показанията на свидетеля ****, бивш съпруг на Т.Н., ценени по реда на чл. 172 от
ГПК, се установява, че същият познава ответницата, както и ищцата В.А., от 1979 г.
Изтъква, че с Т.Н. са в лоши отношения. Излага, че след развода семейното им жилище в
**** е било предоставено на последната до навършване на пълноление на малката им
дъщеря. Сочи, че бившата му съпруга е ползвала жилището на ул. **** и след законния срок
– 9.11.2012 г., като била изведена от оттам със съдебен изпълнител на 9.07.2014 г. Сочи още,
че през периода 2005-2010 г. **** е живяла в семейното жилище в ****. Не знае през този
период тя да е отсъствала от жилището. Изтъква, че през горепосочения период същата не е
полагала труд по трудово правоотношение. Свидетелят излага, че е прекъснал връзки с
роднините на бившата си съпруга от 2002 г., но е виждал родителите й и те се движели
сами. Сочи, че е срещал по улиците баща й, последно – през есента на 2009 г., като
последният се движел сам. По отношение на процесното лозе изтъква, че всеки е можел да
влезе в него, тъй като имало само една „измислена дървена врата“; пояснява, че
впечаленията му са от преди смъртта на родителите на страните.
От заключението на вещото лице по допуснатата Съдебно-оценителна експертиза с
вх. № 70109 от 30.11.2017 г. се установява, че допуснатият до делба недвижим имот – ****
находящ се в гр. ****, ул. ****, в сградата на етажна собственост ****, вх. А, ет. 5, със
застроена площ от 83,87 кв. м., обект с идентификатор № 10135.1504.4.1.52, е неподеляем.
Пазарната стойност на имота е 101 000,00 лв., като същата е определена само по
местоположение и външен оглед на последния - отразено е, че ответницата Т.Н. не се е
явила за оглед на процесното жилище и такъв не е извършен. Средният месечен наем за
целия апартамент е определен в размер на 200,00 лв.
Съгласно заключението на вещото лице, допуснатият до делба недвижим имот – лозе
с площ от 896 кв. м., находящо се в землището на гр. ****, район „****, по скица, а по НА –
местност **** с идентификатор 10135.5404.2044 по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-
73/23.06.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, ведно с еднофамилна вилна сграда с
идентификатор № 10135.5404.2044.1 по КККР, одобрени със същата заповед, и
селскостопанска сграда с идентификатор № 10135.5404.2044.2 по КККР, одобрени със
същата заповед, е неподеляем. Пазарната стойност на имота е 80 000,00 лв. Средният
месечен наем за целия имот е определен в размер от 60,00 лв.
От заключението на вещото лице по допуснатата повторна Съдебно-оценителна
експертиза с вх. № 9596 от 09.02.2018 г. се установява, че допуснатият до делба недвижим
имот – **** находящ се в гр. ****, ул. ****, в сградата на етажна собственост ****, вх. А,
ет. 5, със застроена площ от 83,87 кв. м., обект с идентификатор № 10135.1504.4.1.52 по
КККР, е неподеляем. Пазарната стойност на имота е 117 600,00 лв.; отразено е, че оценката е
извършена по външен оглед на жилищната сграда, тъй като не е бил осигурен достъп до
жилището. Отбелязано е, че поради горното и невъзможност за замерване и установяване на
техническото състояние на процесния апартамент, не може да се определи наем за кухня и
стая от същия. Средният месечен наем за целия апартамент е определен в размер на 230,00
лв. за 2012 г., 250,00 лв. за 2013 г., 250,00 лв. за 2014 г., 260,00 лв. за 2015 г.
Заключението на вещото лице е, че допуснатият до делба недвижим имот – лозе с
площ от 896 кв. м., находящо се в землището на гр. ****, район „****, по скица, а по НА –
9
местност **** с идентификатор 10135.5404.2044 по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-
73/23.06.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, ведно с еднофамилна вилна сграда с
идентификатор № 10135.5404.2044.1 по КККР, одобрени със същата заповед, и
селскостопанска сграда с идентификатор № 10135.5404.2044.2 по КККР, одобрени със
същата заповед, е неподеляем. Пазарната стойност на имота е определена на 45 500,00 лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи:
Жалбите са подадени в срок, от надлежно легитимирани страни, при наличието на
правен интерес от обжалване, поради което са допустими и следва да бъдат разгледани по
същество.
Няма твърдения в тази насока, а и от служебния контрол на въззивния съд по чл. 269
ГПК се установява, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо,
поради което предметът на проверка следва да се ограничи съобразно изложените във
въззивната жалба оплаквания по правилността му.
По претенцията с правно основание чл. 349, ал. 2 от ГПК съдът намира
следното:
Основен принцип в делбеното производство е, че всеки съсобственик може да иска
своя дял в натура, доколкото това е възможно, и само ако имотите не могат да се поделят, те
се излагат на публична продан съгласно чл. 69, ал. 2 ЗН - т.е всеки съсобственик има право
на реален дял от съсобственото имущество, ако обособяването на достатъчен брой реални
дялове е възможно, като това право съществува по отношение на всеки един имот, както и
по отношение на всяка съвкупност от имущества от съответен вид.
В конкретния случай до делба са допуснати два имота – апартамент и лозе със
застроени в него вилна и селскостопанска сгради, като от заключенията на изслушаните
пред първоинстанционния съд съдебно-оценителни експертизи се установява, че същите са
неподеляеми. При това положение делбата не може да бъде извършена чрез получаване на
дял от делбения имот от всеки от съделителите.
Както вече беше посочено, още с отговора на исковата молба и с редица уточняващи
молби съделителката Т. Н. Н. своевременно е направила искане за възлагане на делбения
апартамент на основание чл. 349, ал. 2 ГПК. Цитираната разпоредба предвижда специален
способ за извършване на делбата, който представлява изключение от общото правило по чл.
69, ал. 2 ЗН, тъй като предоставя възможност за поставяне в дял на неподеляем имот при
наличието на определени в закона предпоставки, като дяловете на останалите
съсобственици могат да бъдат уравнени с други имоти или пари.
За да се уважи тази претенция, законът изисква наличието на следните кумулативно
дадени предпоставки:
На първо място е поставено изискването делбеният недвижим имот да има характер
на жилище и същият да е неподеляем. В процесния случай е безспорно, че имотът има
жилищен характер и е служил за задоволяване на жилищните нужди на наследодателите,
както и че е реално неподеляем.
На второ място, съсобствеността трябва да е възникнала от наследяване. В
настоящия казус съсобствеността е възникнала по силата на наследствено правоприемство,
след смъртта на общите наследодатели **** и **** през 2010 г. Ето защо настоящият
10
съдебен състав приема, че е налице и втората предпоставка по чл. 349, ал. 2 ГПК.
Следващата предпоставка е съделителят да е живял в делбения имот при откриване
на наследството. Безспорно от събраните по делото доказателства, а именно: Решение №
5220/21.12.2011 г. по гр.д. № 17614/2010 г. по описа на РС - ****, с което е прекратен бракът
между **** и Т. Н. Н., Протокол за въвод във владение № 477 по и.д. № 20148080401330 на
ЧСИ ****, Удостоверение за промени на настоящ адрес изх. № АУ034383ВН от 11.04.2018
г., свидетелски показания на ****, се установява, че Т.Н. не е живяла към момента на
откриване на наследството в процесния апартамент. Предвид горното, съдът намира, че
доколкото не е налице една от предпоставките за уважаване на извършване на делбата по
посочения в чл. 349, ал. 2 ГПК способ, възлагателната претенция на съделителката Т.Н. не
следва да бъде уважена, като не е необходимо съдът да обсъжда и законовото отрицателно
условие (четвърта предпоставка) – съделителят с възлагателна претенция да не притежава
друго жилище.
По отношение на предявените претенции по чл. 12, ал. 2 ЗН, настоящият състав
намира следното:
Искът по чл. 12, ал. 2 ЗН е иск по сметки и следва да се заяви във втората фаза на
делбата, по реда на чл. 346 ГПК. В настоящия случай претенциите са били своевременно
заявени. Посочената норма визира установената от закона правна възможност за
сънаследника, спомогнал приживе на наследодателя за увеличение на наследството, ако не е
бил възнаграден по друг начин, да иска в делбата увеличението да му се пресметне в имот
или пари. Фактическият състав на разпоредбата на чл. 12, ал. 2 ЗН сочи, че претенцията
черпи основанието си от фактите на подпомагането, приноса за увеличение обема или
стойността на имуществени права, съставляващи наследството на едно лице, от друго лице,
имащо качеството на наследник, реализирани преди смъртта на наследодателя, но като
парична стойност изчислени към момента на откриване на наследството. Формите на
увеличението не се дефинират от закона - приносът на сънаследник в увеличаването
приживе на наследодателя на наследственото имущество може да се изрази в различни
форми: погасяване на дълг на наследодателя, извършване на подобрения в имота на
наследодателя, даване на издръжка и полагане на грижи за същия и др. Приносът има
винаги икономическо изражение, а претенцията по чл. 12, ал. 2 от ЗН има за своя основа
института на забраната за неоснователно обогатяване, като един от основните принципи,
установен в позитивното право.
В конкретния случай заявената претенция е за полагане на денонощни грижи за
наследодателите в периода от 2005 г. до 2010 г., с което са спестени разходи за заплащане на
болногледачи за горепосочения период, като същото е довело до запазване на наследстовото
в пълен обем, а именно: не се е наложила продажба на имот, за да се посрещнат цитираните
разходи.
Съгласно разпоредбата на чл. 127, ал. 1 ГПК, всяка страна е длъжна да установи
обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения. В случая в тежест на
съделителката, претендираща принос, е да докаже по пътя на прякото и пълно доказване
елементите на фактическия състав на исковете си по чл. 12, ал. 2 от ЗН. По делото не са
ангажирани безспорни доказателства в подкрепа на изложените твърдения за принос.
Представената от съделителката Т.Н. медицинска документация, отразяваща здравословното
състояние на наследодателите, не може да обуслови извод, че същата е полагала денонощни
грижи за последните. Съдът намира, че наведените твърдения за принос се опровергават от
събрания по делото доказателствен материал: показанията на свидетелите **** и ****
Удостоверение № 1056-03-2/13.04.2018 г., издадено от Национален осигурителен институт –
11
териториално поделение ****, за доходите на **** за периода 2006-2010 г., Удостоверение
№ 1056-03-3/13.04.2018 г., издадено от Национален осигурителен институт – териториално
поделение ****, за доходите на **** за същия период, Трудова книжка № 301 на Т.Н..
Въз основа на изложеното, исковете с правно основание чл. 12, ал. 2 ЗН следва да
бъдат отхвърлени.
По отношение на предявените претенции от Т.Н. по чл. 30, ал. 3 ЗН:
Съгласно чл. 30, ал. 3 от ЗС, всеки от съсобствениците има право на част от добитите
доходи от вещта, съответстваща на неговия дял от съсобствеността. Този от
съсобствениците, който е събирал доходите, дължи да заплати на останалите съсобственици
обезщетение за ползите, от които те са лишени. Задължението възниква от момента, в който
е реализиран съответният доход, и без да е необходима покана. Всеки един от
съсобствениците има право на съответната на дела му част от естествените и граждански
плодове. Тъй като възмездното предоставяне на общата вещ на трето лице е действие по
управление (а не акт на лично ползване), претенцията намира правното си основание
именно в чл. 30, ал. 3 ЗС. Това е искът, който изравнява неоснователното разместване на
благата в хипотезата, в която съсобственикът не получава от съсобственика си съответната
на своя дял част от гражданските плодове на общата вещ. В конкретния случай няма спор, а
и от данните по делото се установи, че съделителката В.А. е отдавала под наем две стаи.
Съдът намира, че отдаваните части от апартамента – стая и кухня, са съответни на
притежания дял в собствеността от страна на съделителката В.А.. Поради горното заявената
претенция се явява неоснователна.
По исканията с правно основание чл. 344, ал. 2 от ГПК:
Всеки един от съсобствениците има право да ползва общия имот съобразно неговите
права върху същия. С определението на съда по чл. 344, ал. 2 ГПК се разпределя ползването
на делбените вещи между съделителите и размерът на обезщетението, което ползващият
имотите и вещите съделител следва да заплати на другия до окончателното приключване на
делбата. Размерът на обезщетението се определя на база средния пазарен наем за имота,
считано от датата на предявяване на искането.
Искането за постановяване на привременна мярка от В.А. срещу Т.Н. за заплащане на
сумата от 100,00 лева месечно за лишаване от правото на ползване на процесния апартамент,
считано от 11.12.2017 г., е своевременно заявено. Фактът на ползване на процесния
апартамент от съделителката Т.Н. не е спорен. Не се спори, а и се установява - както от
становищата на страните, така и от свидетелските показания на св. ****, че достъпът на
съделителката В.А. до процесното жилище е ограничен, тъй като е сменена входната брава
на същото. Съобразно заключението по допусната СОЕ вх. № 70109 от 30.11.2017 г.,
пазарният наем на допуснатия до делба апартамент е в размер на 200,00 леваПредвид
изложеното, искането се явява основателно.
Искането за постановяване на привременна мярка от **** **** срещу В.А. за
заплащане на сумата от 100,00 лева месечно за лишаване от правото на ползване на
процесния имот, находящ се в местност Боровец - Юг, представляващ лозе с площ 896 кв. м.,
ведно с построените в него еднофамилна вилна сграда и селскостопанска сграда, е
своевременно заявено. Видно от изложеното в съдебно заседание от вещото лице **** (стр.
110), последната сочи, че за достъп до делбения имот е бил сложен „някакъв синджир“,
който е могъл да се махне и да се осъществи достъп до имота. Според заключението по
допусната СОЕ вх. № 70109 от 30.11.2017 г., пазарният наем на горепосочения имот е в
размер на 60,00 лева. Предвид изложеното, искането се явява частично основателно до
12
размера на сумата от 30,00 лева, съобразно правата на съделителите.
Следва да бъде посочено, че в диспозитива на Решение № 1160/20.03.2019 г.,
постановено по реда на чл. 247 от ГПК, съдът правилно е определил горецитираната
привременна мярка до окончателното извършване на делбата. Независимо, че искането на
Т.Н. е заявено до влизане в сила на решението, императивната разпоредба на чл. 344, ал. 2
ГПК гласи, че в решението, с което се допуска делба, или по-късно, ако всички наследници
не използват наследствените имоти съобразно правата си, съдът по искане на някого от тях
постановява кои от наследниците от кои имоти ще се ползват до окончателното
извършване на делбата или какви суми едните трябва да плащат на другите срещу
ползването. Предвид изрично посоченото в цитираната норма, произнасянето на
първоинстанционния съд е съобразно законовия текст и същото се явява правилно. Не е
налице свръх петитум, нито явна фактическа грешка, като оплакванията в тази насока се
явяват неоснователни.
Поради съвпадащите изводи на двете инстанции, жалбите се явяват неоснователни, а
обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
По въззивна частна жалба № 67024/15.10.2018 г. от Т. Н. Н. срещу Определение №
10164/13.09.2018 г., постановено по гр. д. № 10762/2016 г. по описа на РС - ****,
настоящият състав намира следното:
Частната жалба е допустима - подадена в законовия срок, от легитимирана страна,
разполагаща с правен интерес от обжалването.
Разгледана по същество, същата е неоснователна и следва да бъде оставена без
уважение.
По смисъла на чл. 355 ГПК съделителите заплащат разноски съобразно дяловете си
при приключване на делбеното производство, като се имат предвид онези разноски, които са
направени по повод признаване и ликвидиране на съществуващата съсобственост. При
липса на оспорване на правата на съделителите и при липса на спор за способа за
извършване на делбата, всеки съделител понася сам направените разноски за процесуално
представителство от адвокат. При наличие на спор по правата на съделителите, както и по
присъединените искове във втората фаза на производството и при обжалване на
постановените от първоинстанционния и въззивния съд решения, приложение намира
разпоредбата на чл. 78 ГПК.
На основание чл. 83, ал. 2 от ГПК жалбоподателката е освободена от заплащане на
такси и разноски. Това включва освобождаване от държавна такса към бюджета на
съдебната власт за разглеждане на делото от съда, както и разноски във връзка със събиране
на доказателства под формата на експертизи и разпит на свидетели. Цитираната норма обаче
не освобождава жалбоподателката от задължението да заплати направените от насрещната
страна разноски - същата следва да понесе отговорността за тях съгласно чл. 78, ал. 3 от
ГПК, съобразно отхвърлената част от претенциите й.
Съдът намира за неоснователно оплакването на жалбоподателката, че на насрещната
страна не следва да се присъжда адвокатско възнаграждение, тъй като в представения
договор за правна защита и съдействие липсва изричен запис, че посочената сума е
13
заплатена във връзка със защита в производството по сметките. Когато подобно уточнение
не е направено от страната, при присъждането на разноските съдът има право служебно да
определи частта от последните, отговаряща на отделните искове. В случая от страната В.А.
за втора фаза на делбата е платено адвокатско възнаграждение в размер от 3245,00 лева на
11.12.2017 г. и в размер на 2566,00 лева на 08.01.2018 г. Тъй като именно на 11.12.2017 г. по
делото е депозирана и молба вх. № 72402 от Т.Н., с която същата предявява претенции,
иницииращи производство по сметките, първоинстанционният съд правомерно е преценил,
че втората сума отговаря на тези искове.
По разноските:
Предвид неоснователността на въззивните жалби, в настоящото производство
разноски на страните не се следват.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2476/30.05.2018 г., изменено с Определение №
10164/13.09.2018 г., постановено по реда на чл. 248 ГПК, поправено с Решение №
1160/20.03.2019 г., последното поправено с Решение № 3451/24.07.2019 г., постановено по
гр. д. № 10762/2016 г. на ВРС, ХLІ състав, в следните части:
- в частта, с която е постановено да бъдат изнесени на публична продан:
- лозе с площ 896 кв. м., находящо се в землището на гр. ****, р-н ****, по скица
(местност **** по нот. акт), при съседи: **** Димитър А., **** и ****, представляващо
поземлен имот с идентификатор № 10135.5404.2044 по КККР, одобрени със Заповед № РД-
18-73/23.06.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, ведно с еднофамилна вилна сграда
с идентификатор № 10135.5404.2044.1 по КККР, одобрени със същата заповед, и
селскостопанска сграда с идентификатор № 10135.5404.2044.2 по КККР, одобрени със
същата заповед,
- **** находящ се в гр. **** ул. "****, в сградата на етажна собственост ****,
състоящ се от: две стаи (спални), хол-дневна, ниша, входен коридор, баня, тоалетна,
пералня, склад и лоджия, със застроена площ 83,87 (осемдесет и три цяло и осемдесет и
седем стотни) кв. м., при съседи: ****, улица ****", улица **** и двор, обект с
идентификатор № 10135.1504.4.1.52 (десет хиляди сто тридесет и пет, хиляда и петстотин и
четири, четири, едно, петдесет и две) по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед № РД-18-98/10.11.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК,
заедно с изба № 3, вход А, с площ от 11,12 (единадесет цяло и дванадесет стотни) кв.м., при
съседи: ****, **** и **** и избен коридор, и принадлежащите му 2,49661% (две цяло и
четиридесет и девет хиляди шестстотин шестдесет и една стохилядни процента) идеални
части от общите части на сградата и от правото на строеж върху припадащата се на етажна
14
собственост **** част от държавно място, цялото с площ 7860 (седем хиляди осемстотин и
шестдесет) кв. м. от квартал 416 (четиристотин и шестнадесет) по плана на 4-ти (четвърти)
подрайон на град ****, при граници на цялото място: от изток улица ****, от запад улица
"****, от север улица "**** и от юг улица ****,
при начална цена, определена от съдебния изпълнител, като получената при продажбата
сума се разпредели между съделителите съобразно техните квоти, а именно: по ½ за В. Н.
АЛ. и за Т. Н. Н.;
в частта, с която са отхвърлени, предявените от Т. Н. Н. искове срещу В. Н. АЛ., за
заплащане на сумата от 38 400,00 (тридесет и осем хиляди и четиристотин) лева,
представляваща сума, с която се е увеличило наследството поради полагане от Т.Н. на
денонощни грижи за наследодателите им **** и **** в периода от 2005 г. до 2010 г., с
което са спестени разходи за заплащане на болногледачи за същия период и е довело
до увеличаване на наследството (не се е наложила продажба на имот, за да се заплащат
разходи за болногледач), на основание чл. 12, ал. 2 ЗН;
в частта, с която е отхвърлен, предявеният от Т. Н. Н. иск срещу В. Н. АЛ. за
заплащане на сумата от 3 600,00 (три хиляди и шестстотин) лева, представляваща
следваща се на ищцата Т.Н., съразмерна на квотата й в съсобствеността сума от
получените от ответницата В.А., добиви под формата на граждански плодове /наеми/
за периода от 01.06.2012 г. до 30.06.2015 г., от съсобствен между страните недвижим
имот, представляващ **** находящ се в гр. ****, ул. ****, на основание чл. 30, ал. 3
ЗС.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2476/30.05.2018 г., изменено с Определение №
10164/13.09.2018 г., постановено по реда на чл. 248 ГПК, поправено с Решение №
1160/20.03.2019 г., последното поправено с Решение № 3451/24.07.2019 г., постановено по
гр. д. № 10762/2016 г. на ВРС, ХLІ състав, в частта, имаща характер на определение, с
която Т. Н. Н., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. ****, ул. ****, е осъдена да заплаща
на В. Н. АЛ., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. ****, бул. ****, ет. 1, ап. 53, сумата от
100,00 (сто) лева месечно, дължима срещу ползването на нейната част от **** находящ се в
гр. **** ул. "****, в сградата на етажна собственост ****, състоящ се от: две стаи (спални),
хол-дневна, ниша, входен коридор, баня, тоалетна, пералня, склад и лоджия, със застроена
площ от 83,87 (осемдесет и три цяло и осемдесет и седем стотни) кв. м., при съседи: ****,
улица ****", улица **** и двор, обект с идентификатор № 10135.1504.4.1.52 (десет хиляди
сто тридесет и пет, хиляда петстотин и четири, четири, едно, петдесет и две) по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-98/10.11.2008
г. на Изпълнителния директор на АГКК, заедно с изба № 3, вход А, с площ от 11,12
(единадесет цяло и дванадесет стотни) кв. м., при съседи: ****, **** и **** и избен
коридор, и принадлежащите му 2,49661% (две цяло и четиридесет и девет хиляди
шестстотин шестдесет и една стохилядни процента) идеални части от общите части на
сградата и от правото на строеж върху припадащата се на етажна собственост **** част от
държавно място, цялото с площ 7860 (седем хиляди осемстотин и шестдесет) кв. м. от
квартал 416 (четиристотин и шестнадесет) по плана на 4-ти (четвърти) подрайон на град
****, при граници на цялото място: от изток улица ****, от запад улица "****, от север
улица "**** и от юг улица ****, считано от 11.12.2017г. до окончателно извършване на
делбата, на основание чл. 344, ал. 2 ГПК.
15
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2476/30.05.2018 г., изменено с Определение №
10164/13.09.2018 г., постановено по реда на чл. 248 ГПК, поправено с Решение №
1160/20.03.2019 г., последното поправено с Решение № 3451/24.07.2019 г., постановено по
гр. д. № 10762/2016 г. на ВРС, ХLІ състав, в частта, имаща характер на определение, с
която В. Н. АЛ., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. ****, бул. ****, ет. 1, ап. 53, е
осъдена да заплаща на Т. Н. Н., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. ****, ул. ****,
сумата от 30,00 (тридесет) лева месечно, дължима срещу ползването на нейната част от лозе
с площ от 896 (осемстотин деветдесет и шест) кв. м, находящо се в землището на гр. ****,
район **** - по скица (местност **** по нот. акт), при съседи: **** ****, **** и ****,
представляващо поземлен имот с идентификатор № 10135.5404.2044 (десет хиляди сто
тридесет и пет, пет хиляди четиристотин и четири, две хиляди четиридесет и четири) по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-73/23.06.2008
г. на Изпълнителния директор на АГКК, ведно с еднофамилна вилна сграда с
идентификатор № 10135.5404.2044.1 (десет хиляди сто тридесет и пет, пет хиляди
четиристотин и четири, две хиляди четиридесет и четири, едно) по КККР, одобрени със
същата заповед и селскостопанска сграда с идентификатор № 10135.5404.2044.2 (десет
хиляди сто тридесет и пет, пет хиляди четиристотин и четири, две хиляди четиридесет и
четири, две) по КККР, одобрени със същата заповед, считано от 20.10.2017 г. до
окончателно извършване на делбата, на основание чл. 344, ал. 2 ГПК
В останалата си част Решение № 2476/30.05.2018 г., изменено с Определение №
10164/13.09.2018 г., постановено по реда на чл. 248 ГПК, поправено с Решение №
1160/20.03.2019 г., последното поправено с Решение № 3451/24.07.2019 г., постановено по
гр. д. № 10762/2016 г. на ВРС, ХLІ състав, е влязло е сила.
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 10164/13.09.2018 г., постановено по реда на чл.
248 от ГПК, по гр. д. № 10762/2016 г. по описа на РС – ****.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на
страните, с изключение на частите, имащи характер на определение, с които са потвърдени
привременните мерки на основание чл. 344, ал. 2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16