Р Е Ш Е Н И Е
№ ….
гр.София, 02.09.2019г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, 24
състав, в публичното заседание на трети юли две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА
ГОЛАКОВА
при секретаря Александрина Пашова, разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 2 946
по описа за 2018 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание
§22 от Преходните и заключителните разпоредби на
Кодекса за З.то във връзка с чл. 226, ал. 1 от Кодекса за З.то /отм./.
Ищецът – Б.С.Н.
твърди, че на 09.12.2014 г. в с. „д – р Й.”, обл.
Монтана, на ул. „д – р Й.И.” около 06.00 часа е настъпило ПТП, причинено от лек
автомобил волво, модел „фх”
с рег. №********”, управляван от Б.П.М., в резултат на което е причинена
смъртта на С.Н.Б./пешеходец/, майка на ищеца. Посочва, че срещу виновния водач
е образувано нохд №67/2016г. по описа на Окръжен съд
– Монтана, което е приключило и по което е установена вината на водача на лекия
автомобил. Твърди, че към датата на ПТП- то описания автомобил е имал сключена
застраховка „гражданска отговорност” при ответника. Към настоящия момент
продължава да страда от посттравматичен стрес, изразяващ се в нарушение на
съня, тревожност страх, тежка депресия, изпитва отчаянието по отношение на
бъдещето си, изпитва силна апатия към социума и силно недоверие, породено от
липсата на майка му. Преди настъпилото събитие, семейството му е било
изключително щастливо и сплотено, а лед случилото се ищецът е затворен,
отчужден, лесно раздразнителен, избягва срещи с приятели и други лица, отказва
да приеме случилото се, загубата,у съдбата си, отрича и изпада в тежки
депресивни състояния, тъй като е загубил всякаква потребност за положителни
емоционални преживявания и желание за живот. Моли да бъде постановено съдебно
решение, с което се осъди ответника да му заплати сумата 150 000 лева -
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от процесното ПТП, заедно със законната лихва от 09.12.2014г.
до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски.
Ответникът - ЗАД „ОЗК - З.“ в
депозирания от него писмен отговор заявява, че не оспорва следните факти:
- наличието на застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ относно описания
автомобил към датата на ПТП - то;
- настъпилото на 09.12.2014г. ПТП и
- влязлата в сила присъда по отношение
на виновния за ПТП водач, чиято гражданска отговорност е застрахована при него.
Навежда възражение за съпричиняване на пострадалата,
тъй като същата е нарушила чл. 108, ал. 1 от ЗДвП – движела се е по пътното платно,
а не по изградения на това място тротоар, който е могъл да бъде използван.
Оспорва наличието на причинно – следствена връзка между травматичните
увреждания и смъртта на пострадалата. Оспорва твърдението, че ищецът и
пострадалата са били в близки отношения. Навежда възражение за прекомерност на
предявената претенция. Моли да се постанови съдебно решение, с което се
отхвърли предявеният иск.
Претендира разноски и адвокатско възнаграждение, за което е депозиран списък
съгласно чл. 80 от ГПК в последното съдебно заседание /стр. 215/. В определения от съда срок процесуалният
представител на ответника е депозирал писмена защита по делото.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид
доводите, и възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна
следното:
Съдът на основание чл. 146, ал. 1 от ГПК е отделил като безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване в
настоящото производство следните факти:
- наличието на застрахователно правоотношение по
застраховка „Гражданска отговорност“ относно описания автомобил към датата на
ПТП - то;
- настъпилото на 09.12.2014г. ПТП и
- влязлата в сила присъда по отношение
на виновния за ПТП водач, чиято гражданска отговорност е застрахована при него.
На страница 12 от делото е прието
удостоверение за наследници изх. № 107 от 20.08.2015г., издадено от община
Монтана, от което се установява, че ищецът е единствено дете - син на С.Н.Б.и
същата няма други наследници по закон.
От представената и приета по делото присъда
№22 от 10.10.2016г., постановено по внохд № 850/2016г.
по описа на Апелативен съд - София, се установява, че Б.П.М. е признат за
виновен в това, че на 09.12.2014г. около 06.00 часа в с. Д –р Й., област
Монтана, при управление на товарен автомобил "волво"
с peг. №******** нарушил правилата за движение - чл.
20, ал. 2 от ЗДвП като в населеното място в зоната на местопроизшествието се е
движел със скорост от 70 км/ч, а в момента на удара със скорост от 56 км/ч и по
непредпазливост причинил смъртта на С.Б.. В мотивите към присъда е прието, че
пострадалата се е движела в населено място, при лошо време – валящ сняг по
пътното платно на един метър от десния страничен бордюр. Водачът на товарния
автомобил се е движел със скорост от 70 км/ч, като непосредствено преди удара с
57 км/ч, както и, че безопасната скорост, за да може да спре автомобила в
рамките на разстоянието до възприетия обект, съобразно разстоянието на
възприемане на опасността е 23 км/ч. В това производство е разгледан граждански
иск предявен от друго дете на пострадалата – З.И.и е определено обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в размер на 60 000 лв.
Така описаната присъда е изменена с решение
№ 63 от 10.07.2017г., постановено по нд № 1360/2016г.
по описа на ВКС, Второ наказателно отделение в частта относно наложените
наказания и присъдения размер на обезщетението на гражданския ищец – на
40 000 лв. В мотивите си съдът е приел, че е налице съпричиняване
от страна на пострадалата, тъй като се е движела на пътното платно, въпреки, че
е имало тротоар. Също там е прието, че с оглед ранния час на инцидента
тротоарът не е бил почистен, бил е заснежен с мокър
сняг, което е затруднявало в известна степен придвижването, но не е
препятствало непреодолимо възможността за движение по него. В решението е
определено, че приетото съпричиняване от страна на
пострадалата при разглеждане на гражданския иск следва да бъде съобразено като
се намали обезщетението с 1/3.
По
искане на ищеца пред настоящата съдебна инстанция е разпитан свидетелят М.Н. Б.–
брат на пострадалата и вуйчо на ищеца. Свидетелят посочва, че ищецът от 90 – те
години, след като е изкарал казармата, живее в гр. Аксай,
Ростовска област. Свидетелят описва как е научил за случилото се със сестра му
– около 2 седмици по-късно му се е обадил роднина и му е съобщил, а към този
момент пострадалата вече е била погребана. След това свидетелят си дошъл в
България и от тук заминал за Ростов при племенника си. Свидетелят е съобщил на
ищеца за случилото се с майка му и той едва не припаднал. Описва, че всяка
година ищецът заедно със семейството си е идвал в България при майка си за един
месец по време на отпуската му. Описва начина, п който ищецът е контактувал с
майка си – първо с писма, после по телефон и скайп,
като майка му е ходила при една съседка, защото не можела да борави с новата
техника. Ищецът е поканил майка му да живее при него, тя отишла, но след
няколко месеца се върнала, защото не могла да свикне. Свидетелят посочва, че
пострадалата е живеела сама, като в съседната къща е живеела сестра й.
Свидетелят описва, че между ищеца и неговата майка е имала силна връзка, като
малък не е могъл да спи без нея. Свидетелят посочва, че след 2014г. ищецът не
си е идвал в България, защото паспортът му не е бил оправен.
По делото на страница 202 е представено
удостоверение с рег. №328200 – 8329 от 15.05.2019г. издадено от Главна дирекция
„Гранична полиция”, в което е посочено, че срокът за съхранение на данните в
автоматизираната информационна система „Граничен контрол” е 10 години, поради
което се издава и справка за периода 2009г. – 30.04.2019г. относно ищеца, като
е вписано, че няма данни същият да е преминавал през ГКПП на страната.
По
искане на ответника е допусната съдебно – медицинска експертиза, чието
заключение не е оспорено то страните в процеса и съдът кредитира като изготвено
обективно и компетентно.
По
искане на ответника пред настоящата съдебна инстанция е разпитан свидетелят П.Н.П.,
който към датата на ПТП – то е бил кмет на с. доктор Й.. Същият посочва, че там
където е блъсната колата има тротоари и щом всички вървят по тях, значи са
годни. Свидетелят посочва, че синът на пострадалата живее в Русия от 40 – 50
години, той не го е виждал да се връща на село, но от други знае, че си е идвал
един или два пъти пред 70 – те – 80 – те години. Описва, че пострадалата е била
самотна жена и си е живеела сама.
При така
установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:
Относно предявения иск
Съгласно чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./
увреденият, спрямо който причинителят е отговорен, има право да иска
обезщетението пряко от застрахователя на причинителя на вредите. За да се уважи
така предявения иск в изпълнение на задължението си по чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК съдът е указал на ищеца, че негова доказателствена
тежест е да установи настъпването на следните факти:
- механизъм на настъпилото ПТП,
-
причинна връзка между описаното ПТП и смъртта на майката на ищеца;
-
претърпени вреди от ищеца - описаните в исковата молба.
По делото страните
не спорят относно настъпването на 09.12.2014г. на пътно-транспортно произшествие.
От постановената присъда, която е описана по-горе и на основание чл. 300 от ГПК
съдът приема за установен механизма на настъпване на процесното
ПТП, вината на водача на товарния автомобил, наличието на съпричиняване
от страна на пострадалата и причинно – следствената връзка между процесното ПТП и настъпилата смърт на пострадалата – майка
на ищеца.
Между
страните не е спорно, че ответникът е застраховател по задължителната
застраховка "Гражданска отговорност" за процесния
период на товарния автомобил, с които е причинено ПТП.
Въз
основа на горното, съдът приема, че е налице непозволено увреждане, чийто
състав е осъществен от водача товарния автомобил, застрахован при ответника по
застраховката „Гражданска отговорност”, действала към датата на настъпилото
ПТП. Ответникът по силата на застрахователното правоотношение, е поел
задължение да обезщети вредите, причинени на увредените лица от водача на
застрахованото превозно средство. Поради това съдът приема, че предявения иск с
правно основание § 22 от ПЗР на КЗ във връзка с чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ е
доказан по основание.
Обезщетението за
неимуществени вреди в хипотезата на чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ във вр. с чл. 45 от ЗЗД се определя от съда в съответствие с
установения в чл. 52 от ЗЗД принцип за справедливост. Предмет на исковите
претенции са единствено неимуществените вреди, които ищецът е претърпял
вследствие смъртта на майка си – С.Н.Б.. Според исковата молба, неимуществените
вреди са: посттравматичен стрес, изразяващ се в нарушение на съня, тревожност
страх, тежка депресия, отчаянието по отношение на бъдещето си, изпитва силна
апатия към социума и силно недоверие, породено от липсата на майка му, отчужденост, раздразнителност, избягва срещи
с приятели и други лица, отказва да приеме случилото се, тежки депресивни
състояния. От събраните по делото доказателства съдът счита, че не се установи
настъпването на описаното от ищеца в исковата молба. Съдът не кредитира
показанията на разпитания по искане на ищеца свидетел М.Н. Б.– брат на
пострадалата и негов вуйчо по следните съображения. Свидетелят посочва, че след
заминаването на ищеца в Русия, същият си е идвал всяко лято, включително и със
неговото семейство, за да прекара един месец – годишната му отпуска при майка
си, като така е било до 2010г., а по-късно свидетелят посочва – 2014г. Но от
разпита на свидетеля П.Н.П. – кмет на селото, в което е живяла пострадалата и
където е настъпило процесното ПТП към датата на
последното, се установява, че само един или два пъти след заминаването си
ищецът е идвал при своята майка и това е било през 70 – те – 80 – те години.
Съдът кредитира показанията на този свидетел, тъй като те съответстват на
описаното в удостоверението издадено от Главна дирекция „Гранична полиция”, а
именно, че за периода от 2009г. до сега ищецът не е преминавал пред границите
на страната. Първият свидетел Б.твърди, че ищецът е поддържал връзка с майка си
по телефон, а по-късно и по скайп, а в същото време
посочва, че ищецът е научил за случилото се с майка му от свидетеля и то повече
от две седмици по-късно. Тези факти взаимно си противоречат, тъй като ако
ищецът е поддържал редовен контакт с родителя си, би следвало да узнае за
случилото в един по-ранен момент. Съдът счита, че следва да се отчете и
обстоятелството, че почти пет години след смъртта на майка си ищецът не е посетил родното си място
и съответно гроба на своя родител. Няма данни същият да е взел участие както в
организиране на погребението на майка си, така и в поддръжката на гроба на
лицето или на помени, което е част от утвърдените традиции в България за
отдаване на почит към близките, които не са с нас. С оглед на изложеното съдът
приема, че в своето детство ищецът е имал топли отношения със своя родител –
майка си, в дома на която е израснал, но след заминаването си в чужбина, където
се е установил вече поведе от 30 години техните отношения не са били така
близки, със силна привързаност, взаимопомощ и подкрепа.
С Постановление № 4/1968 г. Пленумът на
Върховния съд е дал указания относно критериите, които следва да бъдат
съблюдавани от съдилищата при определяне на обезщетенията за неимуществени
вреди от причинена в резултат на деликт смърт. В т.
II на постановлението е разяснено, че понятието "справедливост" не е
абстрактно понятие, а е свързано с преценка на редица обективно проявили се
обстоятелства, които имат значение за размера на обезщетението. Релевантните за
размера на обезщетението обстоятелства са специфични за всяко дело, но във
всички случаи правилното прилагане на чл. 52 ЗЗД е обусловено от съобразяване
на указаните от Пленума на ВС общи критерии - момент на настъпване на смъртта,
възраст и обществено положение на пострадалия, степен на родствена близост
между пострадалия и лицето, което претендира обезщетение, действително
съдържание на съществувалите между пострадалия и претендиращия обезщетение
житейски отношения. Във формираната практика по приложението на чл. 52 ЗЗД -
решение № 749/05.12.2008 г. по т. д. № 387/2008 г. на II т. о, решение №
66/03.07.2012 г. по т. д. № 611/2011 г. на II т. о., решение № 83/06.07.2009 г.
по т. д. № 795/2008 г. на II т. о., решение № 1/26.03.2012 г. по т. д. №
299/2011 г. на II т. о., решение № 95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г. на I
т. о. и др., е възприето и становището, че удовлетворяването на изискването за
справедливост по чл. 52 ЗЗД налага при определяне на размера на обезщетенията
за неимуществени вреди да се отчита и обществено - икономическата конюнктура в
страната към момента на увреждането, чиито промени намират отражение в
нарастващите нива на застрахователно покритие по задължителната застраховка
"Гражданска отговорност на автомобилистите".
Съдът като съобрази изложеното по-горе
и съотнесе към настоящото дело, в което от събраните
по делото доказателства се установява, че ищецът е дете на починалата, като се
е установил да живее в Русия повече от 30 години, не е посещавал своята майка в
България често /а напротив само един или два пъти/ и техните отношения не са
били основани на силна привързаност, взаимопомощ и подкрепа, както и, че към
датата на настъпване на процесното ПТП пострадалата е
била на 80 години и съответната икономическа обстановка в страната към датата
на ПТП – то – 2014г. счита, че размерът на обезщетението за претърпени от ищеца
неимуществени вреди в резултат на нейната смърт следва да се определи на 30
000лв.
Относно възражението за съпричиняване по см. на
чл. 51, ал. 2 ЗЗД
За да е
налице съпричиняване по смисъла на чл.51, ал. 2 ЗЗД,
пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат,
създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване,
независимо дали е действал или бездействал виновно. Релевантен за съпричиняването и за прилагането на посочения законов текст
е само онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се
стигнало, наред с неправомерното поведение на деликвента,
до увреждането като неблагоприятен резултат. Съпричиняването
подлежи на доказване от ответника, който с позоваване на предпоставките по
чл.51, ал.2 ЗЗД цели намаляване на отговорността си към увреденото лице. Не
всяко поведение на пострадалия, дори и такова което не съответства на
предписано в закона, може да бъде определено като съпричиняване
на вреда по смисъла на закона. Само това поведение на пострадал, което се явява
пряка и непосредствена причина за произлезли вреди би могло да обуслови извод
за прилагане на разпоредбата за съпричиняването.
Принос ще е налице винаги, когато с поведението си пострадалия е създал
предпоставки за възникване на вредите.
В
конкретния случай, ответникът своевременно с писмения отговор е навел възражение за съпричиняване по см. на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, като е посочил, че пострадалият е нарушил чл. 108 от Закона за движение по
пътищата. Съгласно посочения текст „Пешеходците са длъжни да се
движат по тротоара или банкета
на пътното платно”, те могат да се движат по
платното за движение, противоположно на посоката на
движението на пътните превозни средства, по възможност
най-близо до лявата му граница:
1. когато
няма тротоар или банкет или
е невъзможно те да бъдат използвани;
2. при
пренасяне или тласкане на обемисти
предмети, когато с това се затруднява
движението на другите пешеходци.
Предвид установения
по делото в постановената присъда, въззивното и
касационното решение към нея, настоящия съдебен състав, приема, че е доказано
направеното от ответника възражение – пострадалата се е движела на пътното
платно не в края, а на един метър по-навътре, като в този участък е имало
тротоар, който е бил годен за ползване. Страните по делото спорят именно
относно последното – възможно ли е било да се ползва тротоара. В посочените
съдебни актове е прието, че в този участък от пътното платно има изграден
тротоар, в най – крайната част на който е имало натрупан сняг в резултат на
движението на превозните средства по платното, но в останалата си част същият е
бил годен за ползване, тъй като снегът, който е валял преди това и по време на
настъпване на процесното ПТП е бил в малко количество
и мокър. В този смисъл са и събраните свидетелски показания на П..
Предвид
изложеното съдът намира, че са налице
предпоставките на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД за намаляване на определеното
обезщетение, като съпричиняването от страна на пострадалата,
предвид допуснатото от нея нарушение, следва да се определи на 1/3. При отчитане
на приетото съпричиняване от 1/3, обезщетението за
неимуществени вреди следва да бъде намалено на 20 000 лв.
При
така изложените мотиви следва ответника да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата от 20 000 лева, за който размер е
основателен предявеният иск, като над тази сума до предявения размер от 150 000
лв. искът се отхвърли като недоказан.
Предвид основателността на главния иск до сумата от 20
000 лева следва да се уважи и акцесорната претенция
за законна лихва за забава върху посочената главница, считано от датата на деликта – 09.12.2014г. до окончателното й изплащане.
Относно направените по делото разноски
Право на
разноски имат и двете страни, като съгласно чл. 78 ГПК разноските се присъждат
съразмерно на уважената/отхвърлена част на иска.
Ищецът
в настоящото производство е освободен от заплащане на държавна такса и разноски
на основание чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК. От бюджета на съда е заплатен депозит
за поставените от тази страна въпроси към съдебно- медицинската експертиза –
100 лв. Предвид изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС сумата 813, 33 лв.
На основание чл.
38, ал. 2 от Закона за адвокатурата във вр. с чл.7,
ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 за минималните размера на адвокатските
възнаграждения ответникът следва да бъде осъден да заплати на упълномощения представител
на ищеца адвокат Н. Н.Д. адвокатско
възнаграждение в размер на 1 356 лева с вкл. ДДС, съразмерно на уважената част
от иска.
Направените
от ответника разноски в настоящото производство са, които се претендират
съгласно представения списък: 250 лв. – депозит по допуснатата съдебно –
медицинска експертиза, 500 лв. – депозит по допуснатата авто
– техническа експертиза, 10 лв. – за издаване на съдебни удостоверения
/страница 123 от делото/, 120 лв. – депозит за свизетел
и 5 500 лв. – адвокатско възнаграждение съобразно представения договор за
правна защита и съдействие и преводно нареждане към него /страници 216 – 217/. С
оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищецът следва да
бъдат осъден да заплати на ответника сумата 5 529, 33 лв.
С тези мотиви
съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК З.”
АД, ЕИК:********, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на
основание §22 от ПЗР на КЗ във връзка с
чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ на Б.С.Н., ЕГН: **********, със съдебен адрес: ***,
четвърти полуетаж, офис 4 – чрез адвокат Н.Д. сумата от 20 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от
настъпило ПТП на 09.12.2014г., при което причинена смъртта на неговата майка – С.Н.Б.,
ведно със законната лихва върху нея, считано от 09.12.2014г. до окончателното й
плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за
сумата над 20 000 лв. до предявения размер от 150 000 лв.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК З.” АД,
ЕИК:********, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на адвокат Н. Н.Д.,
Шуменска адвокатска колегия, с адрес: гр. София, ул. „********, четвърти
полуетаж, офис 4 на основание чл. 38,
ал. 2 от ЗА сумата от 1 356 лв.,
в която е включено и ДДС.
ОСЪЖДА Б.С.Н., ЕГН: **********,
със съдебен адрес: ***, четвърти полуетаж, офис 4 – чрез адвокат Н.Д. да заплати на ЗАД „ОЗК З.” АД,
ЕИК:********, със седалище и адрес на управление:*** на основание чл. 78, ал. 3
от ГПК сумата от 5 529, 33 лв.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК З.” АД,
ЕИК:********, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на Софийски
градски съд с адрес: гр. София, бул. ********на основание чл. 78, ал. 6 ГПК
сумата от 813, 33 лв.
Решението
може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните.
СЪДИЯ: