РЕШЕНИЕ
№ 464
гр. Ямбол, 09.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XI СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Весела К. Спасова
при участието на секретаря Й. Г. П.
като разгледа докладваното от Весела К. Спасова Гражданско дело №
20252330102326 по описа за 2025 година
Подадена е искова молба от Ж. Д. М. от гр.К., общ. П., против Д. Ж. Ж. от гр.Я, в която
се твърди, че на 21.06.2024 г. ищцата е предоставила на ответника за временно и възмездно
ползване до 30.09.2024 г. апартамент- боксониера в кк. „***“ бл. ***, нейна собственост, а
ответникът се е задължил да заплаща месечна наемна цена в размер на 700 лв. до 22-ро
число на съотв. месец. Наемателят е ползвал имота и в периода от 01.09.2024 г. до 30.09.2024
г., като не е заплатил наемната цена за този месец. Ищцата е подала заявление за издаване на
заповед за изпълнение за това задължение, срещу която заповед ответникът е възразил в
срок. От съда се иска да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение
на ответника, че дължи на ищеца наемната цена в размер на 700 лв., ведно със законната
лихва върху главницата от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното изплащане, за които е издадена заповедта за изпълнение по ч.гр.д. № *** г. на
ЯРС. Претендира направените по делата разноски.
В с.з. на 23.09.2025 г. ищцата се явява. В с.з. на 30.09.2025 г. не се явява, но с писмена
молба, чрез адв. В. - пълномощник на ищцата, поддържа иска.
Ответникът не се явява. В срока за отговор на исковата молба признава иска, поради
което ищцовата страна претендира постановяване на решение при признание на иска.
Съдът въз основа на доказателствата приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Предявен e иск с правно основание чл.422 от ГПК вр. чл. 79 ал.1 пр.1 вр. чл. 232 ал.2 от
ЗЗД.
1
Съгласно чл. 237 ал.1 от ГПК, когато ответникът признае иска, по искане на ищеца съдът
прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието.
Съдът счита въз основа на направеното признание на иска, че е налице хипотезата на
тази норма и искът като основателен следва да се уважи.
Искането на ищеца за присъждане на разноските следва да се уважи. Неоснователни са
възраженията на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца в
хипотезата на чл. 78 ал.5. Платеното възнаграждение от 300 лв. не надхвърля минималния
размер, определен съобразно чл.7 ал.2 т.1 от Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за
адвокатска работа (400 лв.).
Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, съдът
следва да присъди разноските по заповедното производство в исковото производство.
Платеният адвокатски хонорар е в минимален размер- 300 лв. в съответствие с чл.7 ал.7 от
наредбата.
Водим от горното ЯРС
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Д. Ж. Ж. от гр.Я., пл.***, дължи на Ж. Д. М. от гр.К.,
общ. П., ул.*** сумата от 700 лв., представляваща неплатена наемна цена за периода от
01.09.2024 г. до 30.09.2024 г. по договор за наем от ***г., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 07.05.2025 г., до
окончателното изплащане на вземането, за които е издадена Заповед за изпълнение № *** г.
по ч.гр.д. № *** г. на ЯРС.
ОСЪЖДА Д. Ж. Ж. от гр.Я., пл.***, с ЕГН: **********, да заплати на Ж. Д. М. от
гр.К., общ. П, ул.“Съединение“ № 6, с ЕГН: **********, направените по делото разноски в
размер на 325 лв. и разноски по заповедното производство в размер на 325 лв.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред ЯОС.
Съдия при Районен съд – Я: _______________________
2