Р Е
Ш Е Н
И Е №341
гр.
Русе, 14.10.2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Русенският окръжен съд,
гражданска колегия, в открито заседание на двадесет и четвърти септември две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател:
ТАТЯНА ЧЕРКЕЗОВА
Членове:
НИКОЛИНКА ЧОКОЕВА
ЗОРНИЦА ТОДОРОВА – МЛ. СЪДИЯ
при
секретаря Иванка Венкова, като разгледа докладваното от съдията ЧЕРКЕЗОВА
в.гр. дело № 16 описа за 2019г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК, вр. чл. 293, ал. 3
от ГПК и е образувано след отмяна на Решение № 393/05.10.2017 г., постановено
по в.гр.д. № 490/2017г. по описа на РОС и връщане на делото за разглеждане от
друг състав, поради необходимост от извършване на нови процесуални действия.
Въззивното
производство е образувано по въззивна жалба на Н.М.С.
***, чрез адв. Б. К. от АК –
Б., против Решение № 575/15.05.2017 г., постановено по гр. д. № 5807/2016 г. на
Русенския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателя срещу Д.В.Д.
и Н.В.Д. иск по чл. 422 от ГПК, вр. с чл. 55, ал. 1,
пр. 3 от ЗЗД. Изложени са съображения, че обжалваното решение е неправилно, поради
допуснати съществени процесуални нарушения, постановено при липса на мотиви и
неправилна преценка на събраните доказателства и задължителната съдебна практика.
Твърди се, че процесният договор не следвало да бъде изключен от
доказателствата по делото на основание чл. 183 ГПК, нито имало основание да
бъде задължаван жалбоподателят да го представя, след като по делото било
доказано, че оригиналът на документа, с който той разполагал, се намира при ответницата
Д. Д. и след като ответната страна не била оспорила представения от него и
приет по делото официално заверен препис. Жалбоподателят иска атакуваното първоинстанционно
решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което съдът
да признае за установено, че ответниците му дължат претендираната сума, както и
присъждане на разноските по делото.
В
отговора на въззивната жалба се изразява становище за неоснователността й и за
правилност и обоснованост на обжалваното решение. Претендират се направените по
делото разноски за въззивното производство.
Въззивната
жалба е подадена в срок, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима, а
разгледана по същество - основателна.
С
обжалваното Решение Русенският районен съд е отхвърлил иска на Н.М.С. за
установяване съществуването на вземането му срещу Д.В.Д. и Н.В.Д. за връщане на
сума в общ размер 15 000 лв. /по 7 500 лв. от всяка от тях/, която
била дадена от ищеца на общата наследодателка на ответниците
– Д. Д. К. по предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от
20.02.2011г., поради разваляне на същия договор, за която сума е била издадена Заповед
за изпълнение по ч.гр.д. № 4926/2016 г. по описа на РРС. В мотивите си първоинстанционният
съд е приел оспорването на автентичността на договора за успешно, поради което е
изключил приложените по делото копия от него от доказателствата, като се е
обосновал с непредставяне от страна на ищеца на оригинал от договора и
недоказаност на твърдението, че оригиналът е предаден на ответниците.
При
първоначалното разглеждане на делото от Русенския окръжен съд е прието, че оспорването
на истинността на посочения документ е относима само по отношение на
автентичността му, тъй като се касае до частен диспозитивен документ, по отношение
на който не стои въпросът за верността на изявлението. При липсата на оригинал
на документа и след като ищецът не е успял да докаже при условията на пълно и
главно доказване, че подписът върху процесния документ е на Д. К., въззивният състав
е счел, че правилно първоинстанционният съд в мотивите на обжалваното решение е
приел оспорването на автентичността на договора за успешно и е изключил от
доказателствата приложените по делото копия от него, съответно и приел, че
плащането на процесната сума не било доказано.
Касационното
обжалване на Решението по В. гр. д. № 490/2017 г. на РОС е допуснато при
условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса дали след като е представен
официално заверен препис, при поискване другата страна следва да представи
оригинала. Прието е, че въззивният съд се е отклонил от изричната разпоредба на
закона и задължителната практика, приемайки, че при представяне на заверения по
реда на чл. 591 от ГПК препис на предварителния договор не е удовлетворено
изискването на чл. 183 от ГПК и че изключването му от доказателствата по делото
е правилно. Въззивната инстанция била изпълнила задължението си да събере
доказателства, които се събират от съда, като при оспорване на документ съдът
бил длъжен да назначи служебно графологична експертиза по спорния въпрос,
независимо от разпределението на доказателствената тежест и по този начин
допуснал съществено процесуално нарушение, оставяйки делото неизяснено от
фактическа страна. Поради това на основание чл. 281, чл. 3 от ГПК било отменено
Решение № 393/05.10.2017 г. по в.гр.д. № 490/2017 г. на РОС. Посочено е и че след
извършване на проверка по чл. 194, чл. 1 от ГПК, включително назначаване на
експертиза, следва да има произнасяне по въпроса за автентичността на предварителния
договор, а само след евентуално успешно доказване на автентичността, подлежи на
обсъждане въпросът за оспорване на верността на съдържащото се в този документ
удостоверително изявление за получаване на процесната сума.
При
новото разглеждане на делото настоящият въззивен съдебен състав при горните
указания, които са задължителни, е приел като писмено доказателство официално
заверения препис от предварителен договор от 20.02.2011 г. /л. 30 от гр.д. №
5807/2016 г. по описа на РРС/. По делото е назначена, изготвена и приета
комплексна съдебна почеркова експертиза, по която вещото лице е направило
обстойно изследване на договора, представените за сравнение образци и
документите по делото. От експертното заключение се установя, че буквеният
ръкописен текст /три имена/ и положеният подпис под текста „продавач“ в
процесния предварителен договор от 20.02.2011 г. са изписани от Д. Д. К.; подписите,
положени върху обратната страна на договора, приложен на л. 30 от гр.д. № 5807/2016 г. по описа на РРС - за
нотариус, върху обратната страна на договора, приложен на л. 4 от ч.гр.д. № 4926/2016 г. по описа на РРС и
под текста „помощник - нотариус по заместване“ в документ „удостоверение“ с
изх. № 2/05.01.2017 г. на л. 31 от гр.д.
№ 5807/2016г. по описа на РРС, са положени от едно и също лице – помощник-нотариус
по заместване С. Й. Д. в кантората на нотариус А.Д., рег. № *** на НК, с район
на действие – РС Б.; отпечатъците от печати върху трите документа принадлежат
на нотариус А. Д.. Поради
непредставяне на оригинал на предварителен договор от 20.02.2011г. вещото лице сочи,
че не е възможно да бъде установено дали представените копия са изготвени от
един и същ документ, като е възможно категорично да бъде установено авторството
на подпис или почерк, в зависимост от качеството на електро-фотографското
копие. Принципно възможно било пренасяне на подпис от един документ върху друг,
което се преценява при изследване на конкретно посочените документи. В съдебно
заседание от 24.09.2019 г. експертът Н.Р. уточнява, че не е възможно на копие
да бъде извършено техническо изследване на документ и особено „кражба“ на
подпис.
С
оглед събраните по делото доказателства, съобразявайки доводите на страните,
въззивната инстанция намира за доказана претенцията на ищеца.
Въз
основа на така установените правнорелевантни за спора факти, по възраженията на
страните, съдът приема от правна страна следното:
Оспорването
от страна на ответниците на истинността на документа-
предварителен договор от 20.02.2011г., в частта относно подписа на Д. Д. Кючукова,
не е успешно проведено. Установено е от графологичната
експертиза, че подписът под текста „продавач“ е положен от нея. Нещо повече, при заверката на процесния договор помощник - нотариусът
е удостоверил, че в първообраза няма зачерквания, прибавки, поправки и други
особености.
По
възраженията на ответниците относно верността на съдържащото се в този документ
удостоверително изявление за получаване на сума настоящата инстанция съобразява
практиката на ВКС, и конкретно Решение №
205/13.10.14 по гр.д. № 2308/14г., че наследник на лице, което в качеството си
на продавач е направило удостоверително изявление за получаване на продажната
цена, няма правен интерес от оспорване на изявлението на праводателя
си, защото в качеството си на наследник встъпва в неговото процесуално
положение и не може да има повече права и процесуални възможности, отколкото би
имал наследодателят, ако беше жив. В качеството си на наследници, ответниците
са обвързани от признанието за получаване на продажната цена напълно и в брой
на своята праводателка и не могат да го оспорват.
При
тези изводи обжалваният акт, с който е отхвърлен искът по чл. 422 ГПК, следва
да бъде отменен и да се признае за установено съществуване на вземането на
ищеца Н.М.С. срещу Д.В.Д. и Н.В.Д. за връщане на сума в общ размер на 15 000
лв. /по 7 500 лв. от всяка от тях/, която била дадена от ищеца на общата
наследодателка на ответниците – Д. Д. К., по
предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 20.02.2011г.,
поради разваляне на същия договор.
С
оглед изхода на спора, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят
направените от него разноски за заповедното и исковите производства. Съгласно
приложения списък, общият размер на разноските е 5580 лв. Възражението на
ответниците по жалбата за прекомерност на адвокатското възнаграждение е
основателно, предвид фактическата и правна сложност на спора и конкретно
извършените процесуални действия от страна на упълномощения от ищеца адвокат, и
следва да се намали до определените възнаграждения в Наредба № 1/09.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения: за заповедното
производство по ч.гр.д. № 4926/16г. на РРС - 500 лв. за адвокатско възнаграждение
и 300 лв. държавна такса; за първоинстанционното производство по гр.д. №
5807/16г. на РРС – 980 лв. за адвокатско
възнаграждение и 300 лв. държавна такса; за въззивното производство по в.гр.д.
№ 490/17г. на РОС – 980 лв. адвокатско възнаграждение в полза на адв. Б. Б. К. за оказаната от него безплатна правна помощ и
150 лв. държавна такса; за касационното производство по гр.д. № 567/18г. на ВКС – 330 лв. държавни такси; за настоящото
производство – 980 лв. – адвокатско възнаграждение и 375 лв. депозити за вещо
лице, т.е. 800 лв. за заповедното производство и 3115 лв. за исковите
производства в полза на ищеца Н.М.С. и 980 лв. полза на адв.
Б. Б. К..
Водим
от горното, Русенският окръжен съд
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Решение № 575/15.05.2017 г., постановено по гр.д. № 5807/2016г. по описа на
Русенския районен съд, и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че Д.В.Д., ЕГН **********, адрес *** и Н.В.Д., ЕГН **********,
адрес ***, ДЪЛЖАТ на Н.М.С., ЕГН **********, адрес-***, сумата от 15 000 лв.
/по 7 500 лв. всяка от тях/, представляваща платена продажна цена от Н.М.С. на
общата наследодателка на Д.В.Д. и Н.В.Д. - Д. Д. К.,
по предварителен договор за продажба на имот от 20.02.2011г., поради разваляне
на предварителния договор, ведно със законната лихва върху нея, считано от
30.08.2016г. до окончателното изплащане на задължението, за която сума е
издадена Заповед за изпълнение по ч.гр. дело № 4926/2016г. по описа на Русенския
районен съд.
ОСЪЖДА
Д.В.Д. с ЕГН ********** с адрес *** и Н.В.Д., ЕГН ********** с адрес *** ДА
ЗАПЛАТЯТ на Н.М.С., ЕГН **********, адрес-*** сумата от 800 лв. - разноски за
заповедното производство и сумата от 3115 лв. - разноски за исковите
производства.
ОСЪЖДА
Д.В.Д., ЕГН **********, адрес *** и Н.В.Д., ЕГН **********, адрес *** ДА
ЗАПЛАТЯТ на адв. Б. Б. К. от АК - Бургас, сумата от 980
лв. – адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на основание
чл. 38, ал. 1 от ЗА.
Решението
подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: