РЕШЕНИЕ
№ 119
гр. Балчик, 01.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БАЛЧИК в публично заседание на шести юни през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГАБРИЕЛА П. Д.
при участието на секретаря ГАЛЯ КР. И.А
като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛА П. Д. Гражданско дело №
20253210100075 по описа за 2025 година
Производството се развива след Решение № 44/10.02.2025 г. по т. д. № 2161/2024 г. по
описа на ВКС, първо отделение, с което е отменено Решение №14/01.03.2024 г. по гр. д. №
47/2023 г. по описа на Районен съд – Балчик, на основание чл. 303, ал. 1, т. 6 от ГПК, и
делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – Балчик.
Образувано е по предявен от „****“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: ****, представлявано от управителя Н. Д. Н., срещу И. И. Д., ЕГН **********,
с адрес: ****, осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 233, ал. 1, изр. 2 от
ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 6000.00 лв., представляваща
обезщетение за нанесени вреди на лек автомобил марка и модел „****“ с рег. № ****,
предоставен от ищеца на ответника по силата на сключен между страните Договор за наем
от 26.08.2022 г., вследствие на настъпило на 28.08.2022 г. ПТП, ведно със законната лихва,
считано от датата на увреждането – 28.08.2022 г., до окончателното изплащане на
задължението.
По твърдения в исковата молба на 26.08.2022 г. между страните е сключен Договор за
наем **** по силата на който ищецът в качеството си на наемодател, е предоставил на
ответника, в качеството му на наемател, за временно и възмездно ползване лек автомобил
марка и модел „****“ с рег. № ****. Сочи се, че съгласно т. IV от договора при щети по
вина на наемателя в резултата на неправомерно използване на наетия автомобил
застрахователят заплаща пълния размер на щетата. Излага се, че на 28.08.2022 г. около 16:00
ч. по път II-71, 300 м преди **** ответникът, като водач на лек автомобил марка и модел
„****“ с рег. № ****, допуснал ПТП, нарушавайки чл. 20, ал. 1 и 2 от ЗДвП. Твърди се, че за
настъпилото ПТП е съставен протокол ****. от мл. автоконтрольор при РУ - Балчик, а на
виновния водач - АУАН №**** от ОД на МВР – Добрич. Посочено е, че от извършения оглед
на МПС и направена оценка било установено, че необходимата сума за отстраняване на
щетите на автомобила е в размер на 5886 лв. По изложените съображения по същество
ищецът моли за уважаване на предявения иск и присъждане на сторените по делото
1
разноски.
В открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния му представител адв. В. Д.,
поддържа исковата молба. Претендира присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът И. И. Д. е депозирал отговор на исковата молба, с
който оспорва иска като неоснователен. Не оспорва, че между страните е сключен Договор
за наем №**** г., както и че на 28.08.2022 г. е настъпило ПТП, в резултат на което на
процесния автомобил са причинени щети. Твърди, че се е движел със съобразена скорост,
съобразно атмосферните условия, релеф, видимост и интензивност на движение. Намира, че
няма вина за настъпилото произшествие, като поддържа, че причината за настъпване на
ПТП-то е спукана задна гума на автомобила. В тази връзка сочи, че автомобилът не е
предаден на наемателя в добро техническо състояние - всички гуми били стари и износени,
поради което прави възражение по чл. 83, ал. 1 от ЗЗД. Оспорва вида и размера на
причинените на автомобила щети, механизма на произшествието, както и причинната
връзка между поведението му като водач на автомобила и нанесените вреди на МПС. Сочи
още, че в т. I 2.3 от договора е посочено, че наемната цена включва застраховка гражданска
отговорност и пълно автокаско, което гарантирало обезщетяване на всички вреди по
автомобила от застрахователя. По изложените съображения отправя искане за отхвърляне на
предявения иск и присъждане на разноски.
В открито съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния му представител адв. С.
Т., поддържа отговора на исковата молба. Намира клаузата по т. IV от договора за
неравноправна. Отправя искане за отхвърляне на предявения иск. В условията на
евентуалност ако искът бъде уважен прави възражение за прихващане за сумата от 415 лв.,
от които 200 лв. - платен депозит при сключване на договора за наем и 215 лв. - платена
наемна цена за седем дни. Претендира присъждане на разноски.
След като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна
следното:
С изготвения и обявен за окончателен доклад по делото като безспорно и
ненуждаещо се от доказване е отделено обстоятелството, че между „****“ ЕООД и И. И. Д.
е налице валидно възникнало облигационно правоотношение по Договорът за наем №****
г., въз основа на който ищецът, в качеството на наемодател, е предоставил на ответника, в
качеството на наемател, за временно и възмездно ползване лек автомобил марка и модел
„****“ с рег. № ****. Договорът за наем №**** г. е приобщен към доказателствения
материал по делото (л. 4). Според I, т. 1 автомобилът се предоставя за ползване от наемателя
в добро техническо състояние и пълна изправност, снабден със задължително оборудване,
изискано от органите на КАТ. Видно от договора, същият е сключен за срок от 26.08.2022 г.
до 02.09.2022 г. с наемна цена от 245 лв. и депозит – 200 лв. Съгласно I, т. 3 наемната цена се
изчислява на база тарифите, определени в ценовата листа, на базата на 24 часа. Съгласно I, т.
4 наемателят заплаща депозит, изчислен на база тарифите, определени в ценовата листа,
същият представлява гаранция, не може да бъде използван за плащане при удължаване на
срока и се връща на наемателя след като бъде върнат автомобилът. В IV, т. 1 от договора е
уговорено, че при щети по вина на наемателя в резултата на неправомерно използване на
наетия автомобил, които не покриват застрахователните условия, застрахователят заплаща
пълния размер на щетата.
Като безспорно е отделено също, че на 28.08.2022 г. около 16:00 ч. по път II-71, 300м
преди **** е реализирано пътнотранспортно произшествие с участието на лек автомобил
марка и модел „****“ с рег. № ****, управляван от И. И. Д.. Това обстоятелство се
потвърждава и от представения двустранен констативен протокол от № 1750566/28.08.2022 г.
(л. 5), изготвен и подписан от участниците в ПТП. Видно от същия на 28.08.2022 г. около
16:00 ч. по път II-71, 300м преди **** е настъпило ПТП, при което ответникът И. И. Д.
2
управлявал лек автомобил марка и модел „****“ с рег. № **** и поради несъобразена
скорост е загубил контрол над автомобила и е излязъл извън пътното платно. Според
протокола вследствие на удара са настъпили материални щети по лекия автомобил.
В приложения опис по щетата (л. 9) са отразени констатираните при първоначалния
оглед увредени детайли на автомобила, индивидуализирани чрез отразяване на вида,
количеството и начина на възстановяване на всеки от тях.
От приетото като компетентно изготвено и неоспорено от страните заключение на
съдебно-автотехническа експертиза (л. 56 и сл.) се установява следният механизъм на ПТП,
а именно на 28.08.2022 г. около 16:00 ч. по път II-71, 300м преди **** се движел лек
автомобил, марка и модел „****“ с рег. № ****, управляван от И. Д. И.. Наближавайки
мястото на произшествието, при преминаване на лекия автомобил по кривата на плавен ляв
завой, поради причини, които не са от технически характер водачът на автомобила е загубил
контрол над управлението му, при което МПС навлязло в уширението на платното за
движение, намиращо се в дясно от него, след което се насочил в лявата част на платното за
движение и след като е преминал косо през него, плъзгайки се странично е навлязъл в левия
банкет, където е настъпил удар в ската, намиращ се вляво от платното за движение. При
страничното плъзгане по платното за движение автомобилът е започнал да се завърта около
вертикалната си ос по посока, обратна на часовниковата стрелка, при което след
напускането на платното за движение първоначално е настъпил удар на предната дясна част
на автомобила в ската, след това завъртането на автомобила е продължило и е последвал
страничен удар на задното дясно колело в ската, намиращ се в ляво от платното за движение,
след което автомобилът се е установил в покой върху левия банкет на разстояние от около
300 м от с. Оброчище. При страничния удар на задното дясно колело в ската е настъпило
разхерметизиране на задната дясна гума и налягането в нея е паднало. Според експертното
заключение се потвърждават по вид и степен щетите по процесния лек автомобил, както
следва: ляв фар – счупен корпус, за смяна; десен фар – счупен, за смяна; предна броня –
счупена за смяна; воден радиатор – деформиран, за смяна; греда радиатор воден –
деформирана, за смяна; преден ляв калник – деформиран, за смяна; предна надлъжна греда –
деформирана, за възстановяване; дясна странична колона – деформирана, за възстановяване;
предна лява врата – повредено лаково покритие, за възстановяване; ляв носач – деформиран
за смяна; десен носач – деформиран, за смяна; шенкел – повреден, за смяна; заден мост -
деформиран за смяна; задна броня – счупена за смяна. Вещото лице определя стойността на
ремонта на лекия автомобил при използването на оригинални части в размер на 6111.80 лв.,
а при използването на части от алтернативен производител – 5869.40 лв. Според експерта
установените повреди по лекия автомобил от техническа гледна точка се намират в
причинно следствена връзка с ПТП, настъпило на 28.08.2022 г. Вещото лице уточнява, че не
е възможно в посочения участък от пътя и при конкретната обстановка на метеорологичните
условия, маркировка и пътни знаци, задната дясна гума на лекия автомобил да се е спукала,
автомобилът да е останал без контрол от водача и да е променил посоката си на движение в
ляво. От експертното заключение се установява, че от техническа гледна точка не е
възможно спукването на задна дясна гума да е довело до загубата на контрол над
управлението на автомобила от страна на водача му и поради тази причина той да е напусне
платното за движение. Според експертизата пазарната стойност на лекия автомобил преди
настъпване на ПТП е 3026 лв., а след настъпване на ПТП стойността на запазените части на
лекия автомобил - 908 лв.
При изслушването на вещото лице Е. Ж. по реда на чл. 200 ГПК (л. 108 и сл.)
експертът пояснява, че при конкретната конструкция на автомобила - предно предаване не е
възможно при спукване на задна дясна гума да се загуби контрол над управлението на
автомобила. Излага, че щом по асфарта е имало следи от гуми това означава, че при
движение на автомобила гумите са били с налягане, съответно не са били разкъсани. Вещото
лице е категорично, че напускането на платното за движение не е вследствие на технически
3
причини, а в резултат от действията на водача.
По делото са събрани и гласни доказателствени средства посредством разпита на
разпитаните по инициатива на страните свидетели (л. 100 и сл.).
Разпитан при режим на призоваване е свид. Н. Н. К. – полицейският служител,
посетил мястото на инцидента и съставил протокола за ПТП. От неговите показания се
потвърждава механизмът на произшествието, при който водачът на лек автомобил „****“
преди лек ляв завой загубил контрол върху него, навлязъл в лентата за насрещно движение и
излязъл от другата страна на банкета. По данни на свидетеля настилката била суха, като по
същата нямало нито чакъл, нито пясък. Като причина за настъпване на инцидента посочва
несъобразена с пътните условия скорост. След ПТП една от гумите била спаднала.
Свидетелят сочи, че автомобилът бил нормален, с добър външен вид.
От показанията на водения от ответника свидетел Д. И. Р. (без дела и родство със
страните) се изяснява, че същият е пътувал в процесния автомобил при настъпване на
инцидента. Свидетелят излага, че докато пътували непосредствено преди ляв завой
предницата на колата се подхлъзнала, дясната гума се пръснала, автомобилът се завъртял на
360 градуса и влязъл в банкета. Твърди, че след ПТП откарали колата пред дома на И.,
където съставили протокол за ПТП в присъствието на полицейски служители. По данни на
свидетеля водачът се е движел с около 70 км/ч. Според свидетеля колата била неподдържана,
имала драскотини, бронята била избледняла, предницата „тропала“, съединителят
„прескачал“, а гумите му били износени.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Предявеният осъдителен иск е с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 233, ал. 1, изр.
2 от ЗЗД.
Основателността на иска е обусловена от наличието на следните кумулативни
материалноправни предпоставки, а именно: 1) валидно възникнало договорно
правоотношение по сключен между страните договор за наем; 2) изпълнение на
задължението на наемодателя да предаде обекта за ползване в състояние, отговарящо на
предназначението, за което е нает; 3) реализирани имуществени вреди, причинени през
време на ползването. Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест в
процеса, обективирани в разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да проведе
пълно и главно доказване на тези факти. В негова тежест е да установи също и размера на
претендираното обезщетение. С оглед релевираното от ответника възражение по чл. 83 от
ЗЗД, той носи тежестта да докаже, че кредитотър е допринесъл за настъпване на вредите.
Безспорно по делото е наличието на валидно възникнало наемно правоотношение по
силата Договор за наем №**** г. с предмет лек автомобил марка и модел „****“ с рег. №
**** и срок на действие от 26.08.2022 г. до 02.09.2022 г. Съгласно I, т. 1 на Договора
автомобилът се предава за ползване на наемателя в добро техническо състояние и пълна
изправност, снабден със задължително оборудване, изисквано от органите на КАТ. Според т.
IV, т. 1 от договора при щети по вина на наемателя в резултата на неправомерно използване
на наетия автомобил, които не покриват застрахователните условия, застрахователят
заплаща пълния размер на щетата.
От обсъдените по-горе писмени и гласни доказателства се установява, че
наемодателят е изпълнил задължението си да предаде обекта за ползване в състояние,
отговарящо на предназначението, за което е нает. Съдът не кредитира показанията на
свидетеля Д. Р. в частта, в която същият заявява, че автомобилът не е предаден на наемателя
в добро техническо състояние - гумите му били без грайфер, тъй като същите не се
подкрепят от останалите доказателства по делото и в частност заключението на съдебно-
автотехническата експертиза и показанията на свид. Н. К.. Нещо повече от обстоятелството,
4
че автомобилът е минал годишен технически преглед, където се измерва дълбочината на
грайфера, следва че гумите са годни за употреба. Доколкото не се установява наемателят да е
направил възражения относно техническа изправност на автомобила или забележки за
увреди по външния му вид пред наемодателя в момента на предаване на автомобила за
ползване, то следва да се приеме, че е предаден в добро техническо състояние, като не е
оборена законовата презумпция на чл. 233, ал. 1, изр. трето ЗЗД. По изложените
съображения съдът намира за неоснователно възражението по чл. 83, ал. 1 от ЗЗД, направено
от ответната страна.
От представения протокол за ПТП се установи, че при наличие на реализирано
облигационно право на ползване, основано на валидно наемно правоотношение, ответникът
И. И. Д. - наемател на лек автомобил марка и модел „****“ с рег. № **** е реализирала ПТП
на дата 28.08.2022 г., като го управлявал по път II-71, 300м преди **** с несъобразена
скорост, при което загубил контрол над автомобила и излязъл извън пътното платно.
Въпросният протокол е съставен съобразно изискванията на чл. 4 вр. чл. 2, ал. 1, т. 2 от
Наредба № Iз - 41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при
пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на
вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Информационния център към
Гаранционния фонд, по образец - приложение № 2 от Наредбата и след посещение на място
от длъжностно лице – орган на МВР, в кръга на служебните му задължения, като съставлява
официален документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК. Доколкото органите за контрол по
пътищата не са възприели самото настъпване на произшествието, документът не се ползва с
материална доказателствена сила относно цялостния механизъм на ПТП, който е оспорен от
ответната страна. Описаният в протокола механизъм обаче е потвърден от други
доказателствени източници, а именно от заключението на допуснатата съдебно-
автотехическа експертиза, което съдът кредитира, на основание чл. 202 ГПК, като
компетентно изготвено, правилно и обосновано. Съдът не кредитира от друга страна
показанията на свид. Д. И. Р. в частта, в която същият заявява, че причина за настъпване на
ПТП е пръсната задна дясна гума на автомобила, тъй като същите не се подкрепят от
останалите доказателства по делото. Вещото лице е категорично, че от техническа гледна
точка не е възможно спукване на задна дясна гума да е довело до загубата на контрол над
управлението на автомобила от страна на водача му и поради тази причина той да е напусне
платното за движение. При така установения механизъм на произшествието се налага извод
за доказано противоправно поведение на ответника, който при избиране скоростта на
движение не се е съобразил със състоянието на пътя и конкретните условия на видимост. От
съдебно-автотехническата експертиза се установяват също настъпилите по време на
ползването щети върху процесното МПС, както и че е налице пряка причинно-следствена
връзка между същите и противоправното поведение на ответника.
Следователно е налице виновно неизпълнението на задължението на ответника по
договора за наем към ищеца - да не допуска увреждането на наетия автомобил през време на
ползването му. За обезвреда на претърпените от ищеца от това договорно неизпълнение
имуществени вреди (загуби), ответникът му дължи обезщетение. По отношение на размера
на дължимото обезщетение следва да се отбележи, че законът се интересува от стойността на
вредите по средната им пазарна стойност към момента на настъпването им. Обемът на
отговорността при неизпълнение на договорно задължение е в размер на действително
причинените вреди (чл. 82 ЗЗД), а обезщетението трябва да съответства на това, което
увреденият следва да разходва, за да възстанови предхождащото увреждането състояние.
При частична увреда това е възстановителната стойност на имуществото, а при пълна увреда
-действителната стойност на имуществото, като и в двете хипотези обезщетението не може
да надхвърли действителната стойност на имуществото. Възстановителната стойност e
стойността, срещу която може имущество да се възстанови до състояние, в което е било
преди увредата, вкл. и разходи за транспорт, монтаж, строителство, ремонт и т. н., като
5
обезценка не се прилага.
Според кредитираното заключение средната пазарна цена на процесния автомобил
възлиза на 3026 лв., а средната цена на ремонта с части от алтернативен производител – на
5869 лв., двете определени към датата на настъпване на застрахователното събитие.
Следователно възстановителната стойност надхвърля 70 % от действителната такава, поради
което увреждането представлява тотална щета на процесното моторно превозно средство.
Така ремонтът на автомобила се явява икономически неизгоден, поради което дължимото
обезщетение следва да се определи според действителната стойност на погиналата вещ в
размер на 3026 лв. Тази сума следва да бъде намалена с 908 лв., представляваща стойността
на запазените части на автомобила, поради което дължимото на ищцовото дружество
обезщетение възлиза на 2118 лв.
По претенцията за законна лихва:
При непозволено увреждане забавата на длъжника за заплащане на обезщетение
настъпва към момента на увредата, но в случая искът е за неизпълнение на договорно
задължение. В случая не е предявен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Надлежното
предявяване на иск с предмет акцесорно вземане по чл. 86, ал. 1 ЗЗД предполага в исковата
молба да са посочени размерът на неизпълнения главен дълг, върху който се претендира
заплащане на законни лихви като форма на обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, началния
момент, от който се дължи обезщетението, крайния момент, до който то се претендира, и
неговият размер. Размерът на вземането е от значение и за цената на иска по чл. 86, ал. 1
ЗЗД, върху която ищецът дължи заплащане на държавна такса. Ето защо, предвид липсата на
предявен иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗДД, искането за присъждане на законна лихва върху
главницата, следва да бъде уважено от дата на подаване на исковата молба в съда –
23.01.2023 г., до окончателното й плащане.
По възражението за прихващане:
Предвид сбъдването на вътрешнопроцесуалното условие, под което е предявено,
следва да бъде разгледано направеното от ответника възражение за прихващане с негово
насрещно вземане в размер на 445 лв., от които 200 лв. – за платен депозит и 245 лв.
недължимо платена наемна цена.
За да се уважи възражението за прихващане следва да са изпълнени условията на чл.
103 ЗЗД, а именно – наличие на насрещни еднородни вземания (задължения), изискуемост
на вземанията и ликвидност. В настоящия случай се касае за съдебно прихващане,
извършено чрез материално правно възражение, заявено в срока по чл. 371 ГПК.
Няма спор между страните, че при сключване на договора ответникът е заплатил
депозит в размер на 200 лв. и наемна цена в размер на 245 лв., която съгласно I, т. 3 от
Договора се изчислява на база тарифите, определени в ценовата листа, на базата на 24 часа,
или иначе казано по 35 лв. на ден. Според уговореното в I, 4 от договора депозитът подлежи
на връщане на наемателя след като бъде върнат автомобила. Установи се по делото, че
автомобилът е върнат на 28.08.2022 г., от която дата договорът за наем е прекратил
действието си. Считано от датата на прекратяване на договора за наемодателя се е породило
задължението да върне платените от ответника депозит в размер на 200 лв. и недължимо
платена наемна цена за пет дни, равняваща се на 175 лв., т. е. вземането на ответника е
станало изискуемо. За ликвидността на вземането не се спори от страните, а и видно от
договора същото е определено по основание и размер, поради което съдът приема, че е
изпълнена и тази предпоставка.
Ето защо съдът намира възражението за прихващане за частично основателно.
Следователно вземането на наемателя в размер на 375 лв. (200 лв. – депозит и 175 лв. -
недължимо платена наемна цена) следва се прихване със задължението му да заплати на
наемодателя обезщетение за претърпени от същия имуществени вреди вследствие
6
неизпълнение на договорно задължение в размер на 2118 лв.
По изложените съображения, предявеният иск следва да бъде уважен до размера от
1743 лв. и отхвърлен за разликата над тази сума до пълния претендиран размер от 6000 лв.
По разноските:
Предвид изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 и 3 ГПК, на всяка от страните
следва да бъдат присъдени разноски по делото.
Съобразно т. 4 от ТР № 6/06.11.2013 г. по т. д. 6/2012 г. ОСГТК, настоящият съдебен
състав следва да се произнесе и по разноските в производството по отмяна.
В рамките на производството по гр. д. № 47/2023 г. по описа на Районен съд – Балчик
ищцовата страна е претендирала присъждане на разноски в размер на 2970 лв., включващи
заплатена държавна такса в размер на 240 лв., заплатен депозит за вещо лице в размер на
300 лв., платен допълнителен депозит за вещо лице в размер на 310 лв., заплатен депозит за
свидетел в размер на 20 лв., заплатен депозит за особен представител в размер на 900 лв.,
както и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лв. За доказване реалното
извършване на разноските, страната е представила платежни документи (л. 16, 29, 45, 115 и
л. 144) и договор за правна защита и съдействие от 06.12.2023 г. (л. 135), съдържащ разписки
за платено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лв. По отношение на
претендираните разноски в размер на 20 лв. за депозит за свидетел не са ангажирани
доказателства за реално извършване на такива в посочения размер, поради което същите не
следва да бъдат присъждани в полза на ищеца.
Пред ВКС ищцовото дружество е претендирало разноски в размер на 1000 лв.,
представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, а ответникът – разноски в размер на
820 лв., от които 700 лв. за адвокатско възнаграждение и 120 лв. за държавна такса.
Извършването на разноски в претендираните размери се установява с разписка от 07.08.2024
г. (л. 4а) и договори за правна защита и съдействие от 26.07.2024 г. (л. 9а гръб) и 23.09.2024 г.
(л. 19).
Пред настоящата инстанция ищцовата страна е претендирала разноски в размер на
2540 лв., от които 2000 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение, 100 лв. за платен
депозит за вещо лице и 440 лв. за платен допълнителен депозит за вещо лице, а ответникът е
претендирал разноски в размер на 1000 лв., от които 900 лв. за заплатено адвокатско
възнаграждение и 100 лв. за платен депозит на СТЕ. Извършването на разноски в
претендираните размери се установява с разписки от 19.05.2025 г., 21.05.2025 г. и
11.06.2025 г. (л. 39, 44 и 121) и договори за правна защита и съдействие от 02.06.2025 г. (л.
94) и 04.06.2025 г. (л. 95).
Съдът намира за основателно възражението на процесуалния представител на
ответната страна за прекомерност на претендираните възнаграждения, с оглед фактическата
и правна сложност на делото, поради което същите следва да бъдат намалени до
предвидения в чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска
работа минимум от 900 лв.
Така съразмерно с уважената част от исковата претенция в полза на ищеца „****“
ЕООД следва да бъде присъдена сумата от 1449.59 лв. (при общ размер на разноските от
4990 лв., от които 2650 лв. сторени при предходното разглеждане на делото пред Районен
съд – Балчик, 900 лв. сторени пред ВКС и 1440 лв. сторени в настоящото производство), а
съразмерно с отхвърлената част от исковата претенция в полза на ответника И. И. Д. следва
да бъде присъдена сумата от 1291.29 лв. (при общ размер на разноските от 1820 лв., от които
820 лв. сторени пред ВКС и 1000 лв. сторени в настоящото производство).
Мотивиран от горното, съдът
7
РЕШИ:
ОСЪЖДА И. И. Д., ЕГН **********, с адрес: ****, да заплати на „****“ ЕООД,
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ****, представлявано от Н. Д. Н.,
управител, сумата от 1743.00 лв. (хиляда седемстотин четиридесет и три лева),
представляваща обезщетение за нанесени вреди на лек автомобил марка и модел „****“ с
рег. № ****, предоставен от ищеца на ответника по силата на сключен между страните
Договор за наем от 26.08.2022 г., вследствие на настъпило на 28.08.2022 г. ПТП, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 23.01.2023 г. до
окончателното изплащане на задължението, на основание чл. чл. 79, ал. 1, вр. чл. 233, ал. 1,
изр. 2 ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ иска в частта за разликата над присъдената сума от 1743 лв. до
претендираната такава от 6000 лв.
ОСЪЖДА И. И. Д., ЕГН **********, с адрес: ****, да заплати на „****“ ЕООД,
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ****, представлявано от управителя Н. Д.
Н., сумата от 1449.59 лв. (хиляда четиристотин четиридесет и девет лева и петдесет и девет
стотинки), представляваща сторени съдебно-деловодни разноски в производството по гр. д.
№ 47/2023 г. по описа на Районен съд – Балчик, т. д. №2161/2024 г. по описа на ВКС и гр. д.
№ 75/2025 г. по описа на Районен съд - Балчик, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „****“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ****,
представлявано от Н. Д. Н., управител, да заплати на И. И. Д., ЕГН **********, с адрес:
****, сумата от 1291.29 лв. (хиляда двеста деветдесет и един лева и двадесет и девет
стотинки), представляваща сторени съдебно-деловодни разноски в производството по т. д.
№2161/2024 г. по описа на ВКС и гр. д. № 75/2025 г. по описа на Районен съд - Балчик, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Добрич в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните, чрез процесуалните им
представители, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Балчик: _______________________
8