РЕШЕНИЕ
Номер: 18.01.2021 г. гр.Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорски районен съд Шести наказателен състав
На четиринадесети януари Година: 2021
В публичното заседание в следния състав:
Председател: Златко
Мазников
Съдебни заседатели:
Секретар: Диана Стоянова
Прокурор:
Разгледа докладваното от съдията Златко Мазников
а.н.дело № 3209 по описа за 2020 година
и
за да се произнесе, съобрази:
Обжалвано е НП (наказателно
постановление) № 349а-1443 от 05.10.2020 год. на директора
на ОД на МВР гр.Стара Загора.
Жалбоподателят Н.М.М. твърди,
че НП е незаконосъобразно, и моли същото да бъде отменено. Претендира за
направените по делото разноски.
Въззиваемата страна ОД на
МВР гр.Стара Загора, редовно призована, не изпраща представител в съдебно
заседание.
Съдът, като прецени
събраните доказателства и служебно провери изцяло законосъобразността на обжалваното
НП, намери за установено следното:
В обжалваното НП е посочено, че същият се издава въз основа на АУАН (акт за
установяване на административно нарушение) № 1959-690-13.05.2020 г., т.е.
начинът, по който е последният е индивидуализиран, обуславя извод, че номерът
на АУАН е 1959-690, а 13.05.2020 г. е датата на издаването му. В представения с
преписката АУАН обаче са посочени два номера – 500780, именуван регистрационен,
и 1959-690-13.05.2020 (липсата на обозначението „г.“ след числото „2020“
обуславя извод, че не става въпрос за 2020 г., т.е. „13.05.2020“ не е датата на
издаване на акта), като от текста по-долу става ясно, че актът е съставен на
27.04.2020 год. Следователно налице е несъответствие между номера и датата на
издаване на АУАН, посочени в НП, и номера (или по-скоро номерата) и датата на
издаване на представения с преписката АУАН, като същественото в случая е
несъответствието в датата на издаване на АУАН, тъй като именно тя е предвидена
в закона като задължителен реквизит на АУАН и НП (чл.42, т.2 и чл.57, ал.1, т.3
от ЗАНН), т.е. не е представен посочения в НП АУАН, въз основа на който то е
било издадено, за да се приеме, че е била спазена предхождащата издаването на
НП процедура, а извеждането на извод за идентичност между посочения в НП АУАН и
представения с преписката АУАН въз основа на съдържанието на НП и АУАН
(описанието на нарушението и т.н.) би означавало да се игнорират императивните
изисквания чл.42, т.2 и чл.57, ал.1, т.3 от ЗАНН. Ако пък се приеме, че в
представения АУАН „13.05.2020“ означава дата на издаването му, това означава,
че са налице две несъвместими една с друга дати на издаване на акта –
13.05.2020 год. и 27.04.2020 год., което е недопустимо и опорочава АУАН, като
не отговарящ на изискванията на чл.42, т.2 от ЗАНН (не става ясно кога е бил
съставен), респективно – издаденото въз основа него НП, още повече като се имат
предвид правните последици, които законът обвързва с датата на съставяне на
АУАН – чл.34 от ЗАНН.
На следващо място: налице
е противоречие между АУАН и НП относно квалификацията на противоепидемичната
мярка, за неизпълнение на която е бил санкциониран жалбоподателя: по чл.63,
ал.1 от Закона за здравеопазването – според АУАН, какъвто закон междувпрочем не
съществува, и по чл.63 от Закона за здравето – според НП, а това обстоятелство
е от съставомерно значение, тъй като чл.209а, ал.1 от Закона за здравето, на
което именно основание е бил санкциониран жалбоподателят, в редакцията му към
датата на извършване на нарушението (27.04.2020 год.) препраща мерки по чл.63, ал. 1 или 2 от него. Допуснатото
несъответствие е съществено, тъй като волята на актосъставителя, съответно – на
наказващия орган, следва да бъде ясно и точно формулирана, намирайки обективен
израз в реквизитите на АУАН и НП по чл.42, т.4 и т.5 и чл.57, ал.1, т.5 и т.6
от ЗАНН, а не да се извежда от доказателствата – в частност от съдържанието на заповедта
на министъра на здравеопазването, на която се позовават актосъставителя в АУАН
и наказващия орган в НП. Допуснатото противоречие между АУАН и НП е съществено,
ако и да се касае за техническа (очевидна или явна фактическа) грешка, тъй като
законът (ЗАНН или НПК, към който препраща чл.84 от ЗАНН за неуредените в него
случаи) не предвижда възможност за отстраняването й в хода вече образуваното
съдебно производство по ЗАНН (процедурата по чл.248а от НПК с оглед на
особеностите й, свързани с производството, за което е предвидена, на практика
няма как да бъде приложена в съдебното производство по ЗАНН). Отделено от това,
имайки предвид бланкетния характер на чл.209а, ал.1 от Закона за
здравето – препращането към чл.63, ал.1 или ал.2 от същия
закон, следва изрично да бъде посочено за коя от двете алинеи (1 или 2) на
чл.63 става въпрос, а в НП това не е направено, т.е. налице и непълнота при
формулирането в НП на административнонаказателното обвинение.
С оглед
на изложените съображения съдът намира, че обжалваното НП се явява
незаконосъобразно и следва да бъде отменено на посочените по-горе формални
(процесуални) основания, което прави безпредметно разглеждането на спора по
същество, респективно – на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН въззиваемата страна
следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя сумата от 300 лева,
представляваща направени от него разноски за платено адвокатско възнаграждение
на представлявалия го по делото упълномощен защитник съобразно представените
договор за правна защита и съдействие и списък на разноските.
Водим от горните мотиви,
съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯВА наказателно постановление № 349а-1443 от 05.10.2020 год.
на директора на ОД на МВР гр.Стара Загора.
ОСЪЖДА ОД на МВР гр.Стара Загора да заплати на Н.М.М. ***, ЕГН **********,
сумата от 300 (триста) лева, представляваща направени разноски в производството
по а.н.дело № 3209/2020 год. на Старозагорския районен съд.
Решението подлежи на
касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е
изготвено, пред Административен съд Стара Загора.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: