Решение по дело №101/2022 на Окръжен съд - Габрово

Номер на акта: 80
Дата: 5 май 2022 г. (в сила от 5 май 2022 г.)
Съдия: Симона Миланези
Дело: 20224200500101
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 28 февруари 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 80
гр. Габрово, 05.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в публично заседание на
пети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Веселина Топалова
Членове:Ива Димова

Симона Миланези
при участието на секретаря Милкана Ив. Шаханова Балтиева
като разгледа докладваното от Симона Миланези Въззивно гражданско дело
№ 20224200500101 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 260239 от 23.12.2021 г., постановено по гр.д. № 855/20 г. от
ГРС, е осъдено ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве" АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Изгрев, ж.к. Дианабад, бул.
„Г.М.Димитров" № 1, да заплати на П. ХР. М., ЕГН **********, с адрес: гр.
Г., ул. „Т." № 41, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ вр. чл. 45 и чл.86, ал.1 ЗЗД,
сумата 4000 лева - обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания
за увреждане на здравето му при настъпило на 09.11.2019 г. на кръстовището
образувано от път 1-5, около километър 142+599 /гр. Д.-гр. Г./ и път 111-5004
ПТП, причинено от застраховано при ответника лице, ведно със законната
лихва за забава върху главницата от 21.01.2020 г. до окончателното й
погасяване, както и сумата от 72.92 лева - обезщетение за имуществени вреди
- разходи за лечение на полученото увреждане, ведно със законната лихва за
забава върху главницата от предявяване на исковата молба - 26.06.2020 г. до
окончателното й погасяване, на основание чл.86, ал.1 ЗЗД, сумата 3.18 лева -
обезщетение за забава върху главницата от 72.92 лева за периода 22.01.2020 г.
- 25.06.2020 г., като ОТХВЪРЛЯ акцесорния иск за заплащане на обезщетение
за забава за разликата до предявения размер от 4.66 лева и за периода
09.11.2019 г. - 20.01.2020 г., като неоснователен. Разноските са разпределени
по съразмерност между страните.
Срещу решението, в осъдителната му част, е постъпила въззивна жалба от
ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве" АД, в която се твърди, че същото е
1
неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че не е приложен правилно чл.
52 от ЗЗД. Не е взето предвид съпричиняването на вредоносния резултата от
страна на ищеца. Не са преценени в съвкупност всички доказателства по
делото. Неправилно не е взето предвид от съда, че преди ПТП-то пострадалия
е страдал от множество заболявания. Не било доказано претърпяването на
твърдените от ищеца неимуществени вреди. Моли да се отмени изцяло
постановеното решението, евентуално да бъде намален размера на
присъдените обезщетения за имуществени и неимуществени вреди.
Претендират се разноските по делото за двете инстанции.
В срок е постъпил отговор от насрещната страна по жалбата, чрез адв. Д.
С., в който същата се оспорва, като неоснователна, по подробно изложени
аргументи. Моли са, да се остави без уважение жалбата и да се присъдят
разноските на процесуалния представител на осн. чл. 38 от ЗАдв.
Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск от П. М. против ЗАД
„ДаллБогг: Живот и Здраве" АД, с която е поискано да се осъди дружество да
му заплати обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания, неудобства и психически стрес, вследствие на телесни увреждания
от ПТП претърпяно на 09.11.2019 г., причинено от застраховано при
ответника лице, ведно със законната лихва за забава върху главницата от
09.01.2019 г., както и имуществени вреди в размер на 72, 92 лв. изразяващи се
в разходи за закупуване на лекарства, ведно със законната лихва за забава
върху главницата от 09.01.2019 г.
В срок е постъпил отговор от ответното дружество, в който се оспорва иска
по основания и размер. Прави се възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат. Възразява се срещу размера на предявения иск за
неимуществени вреди, като прекомерно завишен.
За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел,
че водача на „А.", модел „А.", с per. № ***, застраховано при ответното
дружество, е предприел, в нарушение на чл. 25 ал.1 ЗДП, маневра и
отнемайки предимството на ППС-то управлявано от ищеца, виновно е
причинил същото. От ПТП-то ищецът е претъпял неимуществени вреди,
които при приложението на чл. 52 от ЗЗД и съобразявайки приетата съдебно –
медицинска експертиза е определил на 4000 лв. Приел е, че имуществените
вреди са доказани и са извършени разходи във връзка с проведеното лечение
на получените при ПТП-то травми от ищеца. Приел е, че не е налице
съпричиняване на вредоносния резултата от страна на ищеца, тъй като
същият не е имал противоправно поведение, движил се е по път с предимство,
което му е отнето от водача на „А."-то и това е причина за настъпилото ПТП.
Въззивният съд, като прецени, заедно и по отделно доказателствата по
делото, приема за установено следното от фактическа страна:
От представения двустранен констативен протокол от 09.11.2019 г.,
съставен от водачите на МПС, между които е настъпило процесното ПТП, се
установява, че в срока на действие на застрахователния договор - на
2
09.11.2019 г. на път I-V и път 5004 (III-5004) е настъпило пътно транспортно
произшествие между лек автомобил марка „А. А.", per. № *** и мотоциклет
марка „Я.", с per. № **, управляван от ищеца. В протокола не е отразено
водачът на мотоциклет марка „Я." М. да е пострадал при произшествието.
От прието заключение по съдебно-медицинска експертиза, при изготвянето
на която са взети предвид представените от ищеца медицински документи, се
установява, че в резултат на процесното ПТП ищецът е получил травма в
областта на поясния отдел на гръбначния стълб с болки в същата област,
изтръпване на крайниците /ищецът е с диабетна полиневропатия, засягаща
долните крайници/. Консултиран на 11.11.2019 г. със специалист ортопед-
травматолог и направена рентгенография на поясните прешлени на 12.11.2019
г., при което не са установени травматични промени на поясните прешлени.
Ищецът получил травма на гръдния кош, изразяваща се в остри болки при
извършване на дихателни движения, предимно в дясната гръдна половина
/при произшествието паднал назад и надясно/. На 12.11.2019 г. консултиран
със спациалист-пулмолог. Вечерта след произшествието ищецът получил
главоболие и световъртеж, замъглено зрение, повърнал двукратно. По този
повод на 14.11.2019 г. е консултиран със специалист невролог. Поставена е
диагноза мозъчно сътресение и е предписана медикаментозна терапия. На
19.11.2019 г. е проведен контролен преглед, в който е отразено, че
оплакванията продължават. На 13.11.2019 г. е направена компютърна
томография на главен мозък, при което не са установени травматични
увреждания. След инцидента ищецът започнал да страда от безсъние и
намален апетит. Бил напрегнат, притеснявал се при управление на
мотоциклет или автомобил. Консултиран със специалист- психиатър на
13.11.2019 г. и е предписана медикаментозна терапия, която ищецът прилагал
известно време без особен ефект. Описаните телесни увреждания могат да
бъдат в причинна връзка с процесното ПТП. Съгласно заключението
възстановителния и оздравителния период при ищеца е продължил около 2
месеца. Вещото лице сочи, че ищецът е търпял умерени болки и страдания,
изразяващи се в главоболие, световъртеж, замъгляване на зрението,
дразнимост от светлина и шум, болки в кръста със засилено изтръпване на
долните крайници и спонтанни болки при извършване на дихателни
движения; страдал и страда от безсъние, липса на апетит и напрежение при
управление на МПС. Към настоящия момент ищецът се оплаква от
периодични болки в кръста при по-тежки физически усилия. Продължава да
има безсъние и изпитва напрежение при управление на МПС. Вещото лице
сочи, че ищецът е страдал и страда от неинсулинозависим захарен диабет,
диабетна полиневропатия на долните крайници. Преди около 4 години е
диагностициран с бронхиална астма, приложено е временно медикаментозно
лечение и от тогава няма оплаквания. Ищецът страда още от артериална
хипертония и митрална инсуфициенция. Съгласно заключението диабетната
полиневропатия може да попречи на нормалния възстановителен процес и
оплакванията от нея да съвпаднат или се засилят от травмата в поясния отдел
на гръбнака. В съдебно заседание вещото лице е разяснил, че болките в кръста
не могат да се свържат с полиневропатията или диабета. Вещото лице,
3
вземайки предвид представените от ищеца фискални бонове за закупени
медикаменти за периода 22.11.2019 г. - 17.12.2019 г. на обща стойност от
72.92 лева., сочи, че закупените лекарства са във връзка с претърпените
травми и нямат никакво отношение към заболяванията на ищеца.
От свидетелските показания на св. Г. С. И., се установява, че след
претърпяното ПТП ищецът е изпитвал силно главоболие, бил притеснен,
изпитвал болки в кръста и в краката. В деня на процесното ПТП ищецът
тръгнал с пълна екипировка - кожено яке, панталон, подлакътници,
наколенки, каска.
От заключението на изслушаната автотехническа експертиза, която е взела
предвид и показанията на свидетеля Л. И. Л., се установява, че установените
увреждания на мотоциклета и указаното възприемане на изправено
положение на мотоциклета при удара, определят удар на предна гума в
задната част на автомобила. Установените увреждания на мотоциклета са от
лявата му страна и е възможно получаването им при падане на мотоциклета
на ляво. Скоростта на лекия автомобил, достигната в момента на удара е 28.6
km/h. Липсата на увреждания на бронята и предното окачване на мотоциклета
определят, че при удара, мотоциклета се е движил със скорост от 37.6 km/h.
Скоростта на движение на мотоциклета при удара определя, че
мотоциклетиста е реагирал за намаляване на скоростта на движение. С оглед
на указаното спиране на автомобила и последващото му потегляне от
състояние на покой, водачът на мотоциклета е реагирал не по-рано от
потеглянето на автомобила. Максимално възможната скорост на движение на
мотоциклета е при вариант на реагиране на мотоциклетиста, към момента на
потегляне на лекия автомобил, при което максималната скорост на движение
на мотоциклетиста при приближаване към зоната на удара е 81.7 km/h.
Характерът на оформяне на кръстовището и на път 1-5, определя, че при
положение на лекия автомобил с предна част в зоната на „стоп линията"
видимостта за двамата водачи е взаимна и е не по- малка от 150 метра.
Скоростта на движение на мотоциклета при удара, определя, че
мотоциклетиста е реагирал за намаляване на скоростта на движение. С оглед
на указаното спиране на автомобила и последващото му потегляне от
състояние на покой, водачът на мотоциклета е реагирал не по - рано от
потеглянето на автомобила, когато се е намирал на разстояние не повече от 95
метра до мястото на удара. По делото няма данни мотоциклетиста да е
предприел действия за отклоняване на мотоциклета. В случая, лекият
автомобил осъществява навлизане в лентата за движение на мотоциклета от
ляво на последния. В този аспект технически правилните действия на
мотоциклетиста е осъществяване на процес на спиране. Разположението на
превозните средства към момента на навлизане на автомобила в лентата за
движение на мотоциклета, определя, че мотоциклетистът не разполага с
техническа възможност, при реагирането в този момент да предотврати удара
с автомобила. Водачът на лекия автомобил е имал техническа възможност да
възприеме мотоциклета преди да осъществи потегляне за изпълнение на
маневрата за включване в път 1-5 и при правилна преценка на движението на
мотоциклета да го пропусне и предотврати удара с мотоциклета. Съгласно
4
заключението, мотоциклетът е бил преминал необходимия технически
преглед преди произшествието и е бил технически изправен и годен за
движение по пътищата отворени за обществено ползване. В данните по
делото липсват данни, които да определят наличие на техническа
неизправност на мотоциклета преди настъпване на произшествието и
причинно-следствена връзка между техническото му състояние, настъпилото
ПТП и уврежданията. Съгласно заключението техническите параметри на
каската на мотоциклета съответстват на европейския стандарт.
Видно от представеното свидетелство за управление на МПС издадено на
02.04.2019 г. със срок на валидност 02.04.2029 г. ищецът притежава
правоспособност категория „А" за управление на мотоциклети с двигател с
3
работен обем над 50 cm и/или с конструктивна максимална скорост, по-
висока от 45 km/h.
От представеното по делото уведомление за щета на МПС се установява,
че на 27.12.2019 г. ищецът е уведомил ответното дружество за настъпилото
застрахователно събитие, по което е образувана застрахователна преписка по
щета № 0801-004965/2019-02, като на застрахователя по застраховка „ГО" са
представени документи, обосноваващи претенцията - констативен протокол
за ПТП, застрахователна полица, медицински експертизи и амбулаторни
листи. В писмо от 17.01.2020 г. от страна на ответника до ищеца е
обективирано изявление, че ще се произнесе по претенцията след представяне
на допълнителна първична и последваща медицинска документация и
посочване на банкова сметка, като с последващо писмо от 10.03.2020 г. е
отказал да изплати застрахователно обезщетение.
При така установеното от фактическа страна, въззивният съд намира, че
обжалваното решение е валидно и допустимо.
По същество постановеното решение е правилно и законосъобразно,
постановено при всестранно и задълбочено обсъждане на доказателствата по
делото, като настоящата инстанция споделя мотивите на първоинстанционния
съд и по реда на чл. 272 от ГПК препраща към тях.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че първоинстанционният
съдът неправилно не е приел, че пострадалият водач на мотоциклета е
съпричинил вредоносния резултата и не е отчел, че в съставения протокол за
ПТП не е отразено същият да е пострадал. Протоколът за ПТП е частен
свидетелстващ документ, съставен от участниците в ПТП, поради което
същият следва да се приеме като доказателство за факта на настъпилото ПТП
и констатираните щети по мотоциклет марка „Я.", с per. № **, както и
обстоятелството, че водачът на лек автомобил марка „А. А.", per. № *** Л. Л.,
представил полица за застраховка „ГО" № BG/30/119002409267, сключена със
ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве" АД, валидна към датата на настъпването на
ПТП, които факти не са спорни между страните. Относно спорния факт, че
единият от водачите – ищеца, е пострадал от ПТП-то, в следствие на което е
претъпял неимуществени и и имуществени вреди, този протокол не обвързва
съда с доказателствена сила и този факт подлежи на доказване, каквото
безспорно е проведено от ищеца пред първоинстанционния съд. От
5
заключението на приетата съдебно – медицинска експертиза безспорно се
установяват настъпилите увреждания на здравето на ищеца, които са в
причинна връзка с процесното ПТП. Причинно - следствената връзка между
вредите и ПТП-то се установява и от приетата съдебно –техническа
експертиза. Не може да бъдат споделени доводите на жалбоподателя, че при
определяне на обезщетението за неимуществени вреди съдът неправилно е
приложил чл. 52 от ЗЗД. От събраните доказателства безспорно се
установява, че възивникът е търпял болки страдания, в следствие на
получените травми, около 2 месеца, като присъденото обезщетение от 4 000
лв. е изцяло съобразено с критерия за справедливост, закрепен в нормата на
чл. 52 от ЗЗД. Съдът правилно е оценил относимите към спора доказателства
и не е допуснал твърдяното процесуално нарушение при извършване на
решаващата си дейност.
Не се установява и твърдяното нарушение на съда, при отхвърляне на
възражението на въззивника за съпричиняване на вредоносния резултата от
пострадалото лице. Безспорно нарушаване на правилата за движение е
допуснал водачът управлявал лекия автомобил, застрахован при въззивника.
Същият е навлязъл в път с предимство, по който се е движил мотоциклета, и
водача на последния не е имал задължение да го пропусне, не се движил със
скорост над разрешената за населеното място, а именно с установената от 35
км/ч, поради което не се доказва поведението на същия да е противоправно,
което да обоснове твърдяното съпричиняване.
Предвид гореизложеното, решението на Районен съд Габрово, като
правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено, а въззивната жалба
да се остави без уважение, като неоснователна.
При този изход на делото в полза на процесуалния представител на
ответника по жалбата – адв. Д. С., следва да се присъди възнаграждение по
реда на чл. 38 от ЗАдв, в размер на 809, 71 лв.
Воден от гореизложеното, Габровският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260239 от 23.12.2021 г. постановено от
Габровския районен съд гр.д. № 855/20 г., като правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве" АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Изгрев, ж.к. Дианабад, бул.
„Г.М.Димитров" № 1, ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Д.С. от АК-Габрово, сумата
809.71 лева възнаграждение по. чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 от ЗАдв, на осн. чл.
78, ал. 3 от ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
6
1._______________________
2._______________________
7