Р Е Ш Е Н И Е
№ 122
гр. Габрово, 18.10.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на двадесети септември две хиляди двадесет
и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛА ГИШИНА
при
секретаря РАДОСЛАВА КЪНЕВА и с
участието на прокурора ……………… като разгледа докладваното от съдия Д. Гишина адм.
дело № 154 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 186, ал. 4 от Закона
за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ и е образувано по жалба на „******“
ЕООД – гр. Дряново против Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от Закона за данък върху добавената
стойност № 11102 от 02.06.2021 година, издадена от Началник отдел „Оперативни
дейности“ – Велико Търново в Дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция
„Фискален контрол“ в Централно управление на Националната агенция за приходите.
В жалбата се изразява несъгласие с изложеното от органите
по приходите в оспорената заповед.
В открито съдебно заседание оспорващото дружество се
представлява от надлежно упълномощен процесуален представител – адвокат,
поддържа се жалбата, развиват се доводи за несъответствие на наложената
принудителна административна мярка /ПАМ/ с принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК и с целите по чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания
/ЗАНН/, поради което се прави искане жалбата да бъде уважена и се претендира
присъджане на разноски по чл. 38 от Закона за адвокатурата /ЗАдв./.
Ответната страна Началник отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново в
Дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно
управление на Националната агенция за приходите се представлява в открито
съдебно заседание от надлежно упълномощен процесуален представител – юрисконсулт
/л. 36/, оспорва се жалбата, по същество
се прави искане за отхвърляне на оспорването, претендира се присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, включително тези в административната преписка, на доводите и възраженията на страните, и като извърши служебна проверка за законосъобразност, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:
На 26.05.2021 година за времето от 10:55 до 12:20 часа е била извършена проверка на търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС – автосервиз, находящ се в гр. Дряново, ул. „******“ № *, стопанисван от оспорващото дружество.
Според резултатите от проверката, материализирани в Протокол за извършена проверка в обект сер. АА, бланков № 0018345 от 26.05.2021 година /л. 18-20/, в 10:55 часа от орган по приходите, преди легитимация, е извършена контролна покупка на 1 брой моторно масло “TOTAL” 1 литър на цена от 10.00 лева, заплатена в брой от лицето И.Т.Т.с 1 брой банкнота от 10.00 лева; плащането било прието от М.С.К., като не бил издаден фискален касов бон от наличното и работещо в обекта фискално устройство, нито касова бележка от кочан, какъвто имало наличен и неизползван в обекта. След легитимиране на проверяващите бил изведен Х отчет № 0001565 от 26.05.2021 година /л. 25/. В Протокола е посочено, че е констатирано нарушение, изразяващо се в неиздаване на фискален бон – чл. 25, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 година, предпоставка за налагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС, както и установена разлика в касовата наличност – чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 година, която разлика е в резултат на неиздаден фискален бон за извършената контролна покупка. При проверката към Протокола е съставен опис на паричните средства в касата към момента на започване на проверката /л. 21/, като са приложени отчети и фискални бонове /копие/ от наличното в обекта и работещо фискално устройство /л. 24/; събрани са Декларация от лице, работещо по трудово/гражданско/ правоотношение в обекта /л. 22-23/. Протоколът е подписан от управителя на дружеството, стопанисващо обекта, без възражения.
С разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ във връзка с ал. 3 във връзка с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, законодателят е предвидил налагането на ПАМ с мотивирана заповед, която да съдържа посочване на предвидените в закона предпоставки. Тези предпоставки съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС са формулирани така: „Принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не издаде съответен документ за продажба по чл. 118. В нормата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство /фискален бон/ или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност /системен бон/, независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Редът и начинът за издаване на фискални касови бележки е уреден с Наредба № Н-18 от 13.12.2006 година за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, наричана по-долу за краткост „Наредбата“. По силата на чл. 3, ал. 1 от Наредбата, всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.
Съгласно чл. 187, ал. 1 от ЗДДС при прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС се забранява и достъпът до обекта.
От цитираните разпоредби може да се направи извод, че при установено по съответния ред неспазване на задължението за отчитане на продажбите чрез издаване на фискална касова бележка или касова бележка от кочан, административният орган, при условията на обвързана компетентност, налага на търговеца ПАМ – „запечатване на обект и забрана за достъп до него“, т.е. при установено нарушение от вида на процесното, принудителна административна мярка се налага от административния орган без право на преценка дали да наложи мярката или не. С неиздаването на валидна фискална касова бележка за извършена продажба на стока приходите от продажбата са укрити и дължимият за продажбата данък върху добавената стойност и съответният корпоративен данък няма да бъдат внесени в бюджета, в което се изразява и вредата от деянието.
Доказателствено средство за правнорелевантния факт на получаване на плащането и момента му е протоколът за проверка от 26.05.2021 година, а тогава възниква задължението на лицето по чл. 3 от Наредбата за издаване на фискалната бележка /чл. 25, ал. 1 от Наредбата/. Щом е установено извършването на плащане, за лицето по чл. 3 от Наредбата е възникнало задължението за документиране на продажбата, чието неизпълнение е основание на мерките за административна принуда по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. “а“ и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС. Установената в случая продажба на моторно масло от проверения търговски обект, за което не е издадена фискална касова бележка от фискалното устройство, въведено в експлоатация в обекта, или с касова бележка от наличен в обекта кочан, е обоснована с годно доказателствено средство - протокол, съставен при условията и реда на чл. 50 от ДОПК, обективиращ действията на органите по приходите, от длъжностни лица в кръга на правомощията им, по установения ред и форма. Протокол за извършена проверка в обект сер. АА, бланков № 0018345 от 26.05.2021 година е съставен в присъствието на управителя на оспорващото дружество, стопанисващо обекта, който е присъствал по време на проверката и е подписал протокола, като е посочил, че няма възражения, като такива не е правил и в по-късен момент до издаване на процесната заповед. Протоколът е официален свидетелстващ документ, съставен по установения ред и форма от органите по приходите в кръга на правомощията им, поради което е годно доказателствено средство за извършените от органите по приходите действия и за установените факти и обстоятелства, съгласно чл. 50, ал. 1 от ДОПК.
Органът съобразява продължителността на срока на мярката с оглед на всички факти и обстоятелства в конкретния случай, т.е. при определяне продължителността на срока органът действа при условията на оперативна самостоятелност, което следва и от използвания в чл. 186, ал. 1 от ЗДДС израз „до 30 дни“. Действайки при условията на оперативна самостоятелност относно срока за прилагане на ПАМ в рамките на законоустановения в чл. 186, ал. 1 от ЗДДС максимум до 30 дни, издателят на процесната заповед изрично е посочил, че продължителността на срока е съобразена с вида и обема на упражняваната в съответния обект дейност, както и със степента на обществената опасност на деянието. Изрично е посочено, че срокът е подходящ с оглед постигане целите на мярката, посочени в заповедта, както и с оглед осъществяване на превенция срещу превръщането на установеното противоправно поведение в трайна практика; тежестта на извършеното нарушение и последиците от него; местоположение на обекта, дейност, площ, заети лица, оборот от извършени продажби и наличие на други нарушения. В мотивите на заповедта като допълнител аргумент при индивидуализиране на срока е установената положителна разлика в касовата наличност в размер на 10.00 лева, представляваща стойността на контролната покупка.
Настоящият съдебен състав намира, че оспорената заповед не е в колизия с преследваната от закона цел, както и с принципа на съразмерност в административния процес, уреден в чл. 6 от АПК. Съгласно чл. 187, ал. 4, изр. последно от ЗДДС при повторно нарушение не се разрешава отпечатване на обекта преди изтичането на един месец от запечатването му - при тази уредба в ЗДДС, определянето на продължителност на принудителната административна мярка за първо нарушение за 14 дни не се явява несъразмерно по чл. 6 от АПК. Срокът на наложената ПАМ е съразмерен на извършеното нарушение и е съобразен с целената превенция за преустановяване на лошата практика в обекта, както и с необходимото време за създаване на нормална организация за отчитане на дейността от страна на търговеца.
Съгласно чл. 186, ал. 3 от ЗДДС принудителната административна мярка по ал. 1, каквато е процесната, се прилага с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. По делото е представена Заповед № ЗЦУ-1148 от 25.08.2020 година на Изпълнителния директор на НАП /л. 26/, според която определени да издават заповеди за налагане на ПАМ запечатване на обект по чл. 186 от ЗДДС са директорите на дирекции „Контрол“ в териториалните дирекции на НАП и началниците на отдели „Оперативни дейности“ в главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП.
По изложените съображения съдът намира, че оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от Закона за данък върху добавената стойност № 11102 от 02.06.2021 година, издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново в Дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно управление на Националната агенция за приходите, е издадена от компетентен орган предвид разпоредбата на чл. 186, ал. 3 от ЗДДС във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 3 от ЗНАП и представената Заповед № ЗЦУ-1148 от 25.08.2020 година на Изпълнителния директор на НАП /л. 26/, в писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби, както и в съответствие с целта на закона, което обуславя извода за законосъобразност на акта и съответно неоснователност на оспорването.
При този изход на спора, предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 3-4 от АПК и своевременно направено искане от процесуалния представител на ответната страна, оспорващата страна следва да бъде осъдена да заплати на ответната страна юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева за настоящата инстанция, изчислен по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, съобразен с вида и количеството на извършената дейност от процесуалния представител на ответната страна, както и с продължителността на производството пред настоящата инстанция.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ оспорването на „******“ ЕООД – гр. Дряново против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от Закона за данък върху добавената стойност № 11102 от 02.06.2021 година, издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново в Дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно управление на Националната агенция за приходите.
ОСЪЖДА „******“ ЕООД – гр. Дряново с ЕИК ****** да заплати на Националната агенция за приходите сумата от 100 /сто/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно оспорване пред Върховен административен съд на Република България в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: