Р Е Ш
Е Н И Е
№ 66 от 11.04.2022 г., гр. Кюстендил
В И М
Е Т О НА Н А Р О Д А
Административен
съд – Кюстендил, в открито съдебно заседание на шестнадесети март две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА
АСЯ СТОИМЕНОВА
при секретар Антоанета Масларска и с участието на прокурор Марияна
Сиракова, като разгледа докладваното от съдия Ася Стоименова касационно
административнонаказателно дело № 48 по описа
за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 63в от Закона
за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Делото е
образувано по касационна жалба от Регионална здравна инспекция (РЗИ) –
Кюстендил срещу Решение № 176/23.12.2021 г., постановено по административнонаказателно дело
(АНД) № 1088/2021 г. по описа на Районен съд – Дупница, с което отменено
Наказателно постановление (НП) № 349-РГ/23.07.2021 г., издадено от директора на
РЗИ – Кюстендил. С посоченото наказателно постановление на Г.Й.Д., с ЕГН **********,
на основание чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето (ЗЗ) е наложено
административно наказание глоба в размер на 300 лева. В жалбата
е изложено касационното основание по чл. 348,
ал. 1, т. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК). Претендира
се отмяна на решението и потвърждаване на наказателното постановление.
В съдебното заседание по делото юрисконсулт Д. В.
– процесуален представител по пълномощие
на РЗИ – Кюстендил, поддържа жалбата.
Г.Д. не се явява и не се представлява в
съдебното заседание по делото. С отговор с вх. № 963/07.02.2022 г. по описа на
Районен съд – Дупница процесуалният ѝ представител по пълномощие –
адвокат М.З., оспорва касационната жалбата като неоснователна.
Прокурорът
дава заключение за неоснователност на
жалбата.
Касационната
жалба е допустима. Подадена е от страна с право на касационно оспорване по
смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, срещу съдебен акт, подлежащ на касационен
контрол и в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, и отговаря на
изискванията за форма и съдържание по чл. 212 от АПК.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:
Предмет
на въззивно обжалване е НП №
349-РГ/23.07.2021 г., издадено от директора на РЗИ – Кюстендил. От фактическата
страна на спора съдът е приел, че на 20.10.2020 г. електронната
медия „Четвърта власт” е публикувала видеоматериал за проведена на 19.10.2020 г. среща
на граждани в хотел „Универсал” в гр. Дупница,
който видеоматериал бил гледан от длъжностни лица при РЗИ – Кюстендил. Последните
констатирали, че по време на срещата трима души не
носят защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба или друго
средство, покриващо носа и устата през цялото време, а не само по време на
изказване. От справка за самоличността на лицата, изготвена от Районно управление – Дупница, е установено, че едно от тях
е Г.Д.. Срещу нея е съставен Акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) № 000349/26.03.2021 г. за нарушение по чл. 63, ал. 4 от ЗЗ и
Заповед № РД-01-548/30.09.2020
г. на министъра на здравеопазването. Въз основа на съставения АУАН е издадено
процесното наказателно постановление, в което са възпроизведени фактическите констатации по същия.
Районният съд е отменил наказателното постановление като незаконосъобразно.
Приел е, че в административнонаказателното производство е допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила на ЗАНН, доколкото в
процесния АУАН като нарушена е посочена нормата на чл. 63, ал. 4
от ЗЗ, която не съдържа предписание за поведение, както и че нарушението не е доказано.
В
пределите на касационната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК и във връзка с
наведеното в жалбата касационно основание настоящият касационен състав намира,
че решението на районния съд е валидно и допустимо. Същото следва да бъде
оставено в сила по следните съображения:
При
реализирането на административнонаказателната отговорност на Г.Д. не са
допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до опорочаване на
производството. Процесните АУАН и НП са съставени в предвидените за това
срокове, от надлежни органи и съдържат реквизитите съответно по чл. 42 и чл.
57, ал. 1 от ЗАНН. Фактическите обстоятелства, относими към процесното деяние,
както и към съставомерните елементи на нарушението, са посочени ясно в акта и в
наказателното постановление. Действително, в процесния АУАН като нарушена е
посочена нормата на чл. 63, ал. 4 от ЗЗ, която предвижда
единствено правомощие на министъра на здравеопазването при обявена извънредна
епидемична обстановка да въвежда със заповед временни противоепидемични мерки
по предложение на главния държавен здравен инспектор за територията на страната
или за отделна област, но това нарушение е санирано от
административнонаказващия орган по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН.
Правилен е изводът на районния съд за недоказано
деяние. Фактическият състав на нормата на чл.
209а, ал. 1 от ЗЗ включа
нарушаване или неизпълнение на въведени от министъра на здравеопазването или от
директор на регионална
здравна инспекция противоепидемични
мерки по чл. 63, ал. 4 или ал. 7 и чл. 63а, ал. 1 или 2 от ЗЗ, освен ако
деянието не съставлява престъпление. Процесното нарушение касае първата
хипотеза на чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ, чието изпълнително деяние е неизпълнение на
противоепидемични мерки, въведени от министъра на здравеопазването със заповед по
чл. 63, ал. 4 от ЗЗ, в случая – Заповед № РД-01-548/30.09.2020 г. за въвеждане
на противоепидемични мерки на територията на Република
България, в сила от 01.10.2020 г., отменена със Заповед № РД-01-609/21.10.2020 г., в сила от
22.10.2020 г. (съгласно чл. 63, ал. 11 от ЗЗ заповедите по ал. 4 подлежат на
предварително изпълнение). В т. I.5 от заповедта е въведено
задължение за всички лица, когато се намират в закрити обществени места, в т.ч.
транспортни средства за обществен превоз, лечебни и здравни заведения, аптеки,
оптики, национални центрове по проблемите на общественото здраве,
административни учреждения и други места, в които се обслужват или имат достъп
гражданите, железопътни гари и автогари, летища, метростанции, търговски
обекти, църкви, манастири, храмове, музеи и др., да имат поставена защитна
маска за лице за еднократна или многократна употреба или друго средство,
покриващо носа и устата (в т.ч. кърпа, шал, шлем и др.), които се използват
съгласно препоръките в приложение № 3. В т. I.6 от заповедта
са въведени
четири изключения от задължението по т. 5 – за клиентите
в местата за хранене и в питейните заведения, за спортуващите на закрито за
времето на физическата дейност, за участниците в конгресно-конферентни
мероприятия, брифинги, пресконференции и семинари по време на изказване
(лекция, презентация и др.) при спазване на физическа дистанция от 1,5 м от
останалите участници, и за участниците (водещи и гости) в телевизионни
предавания при спазване на физическа дистанция от 1,5 м от останалите
участници. Обвинението в процесните АУАН и НП почива на възприятията на
длъжностните лица от изгледания видеоматериал на електронната медия, за който нe e извършена проверка
за автентичност (същата е дължима чрез съответните процесуални способи,
включително по експертен път). Тази проверка се предхожда от приобщаване на
материала по преписката, тъй като същият представлява веществено доказателство
по смисъла на чл. 109 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН. В случая липсва техническият
носител на заснетото от електронната медия и не е налице приобщаване. Не е
доказано и стриктното спазване на чл. 32, ал. 2 от Конституцията на Република
България, поради липсата на данни, че заснетите лица са имали знание за
изготвения запис. Изложените
съображения обуславят извод за незаконосъобразност на процесното наказателно
постановление, поради което решението на районния съд следва да бъде оставено в
сила.
Воден от гореизложеното и на основание чл.
221, ал. 2, изр. 1, пр. 1 от АПК във вр. с чл.
63в от ЗАНН,
съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА
Решение № 176/23.12.2021 г.,
постановено по АНД №1088/2021 г.
по описа на Районен съд – Дупница.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.