Решение по дело №495/2021 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

№.......

 

гр. София, 29.01.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

     СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІІ - Д въззивен състав, в закрито заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

                                                                                

                                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ                                                                                            

                                                                                     ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА

                                                                                             мл. съдия ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА

 

     като разгледа докладваното от младши съдия Симеонова ч. гр. д. № 495 по описа на съда за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

     Производството е по реда на чл. 435 - 438 ГПК.

     Образувано е по частна жалба вх. № 74028/27.10.2020 г. от длъжника К.Р.П., срещу постановление от 09.10.2020 г. по изпълнително дело № 20158510401672 по описа на ЧСИ М.П., с рег. № 851 на КЧСИ, с което съдебният изпълнител е отказал да прекрати изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

     Жалбоподателят счита, че постановлението е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Излага доводи, че същинско изпълнително действие по смисъла на чл. 116, б. „в“ ЗЗД е налице само в случай, че е налице реално засягане на правната сфера на длъжника. Позовава се на т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС и на решение № 451/29.03.2016 г. по гр. д. № 2306/2015 г. по описа на ВКС, IV г. о., съгласно които молбата на взискателя за извършване на определено изпълнително действие не прекъсва погасителната давност, а само предприемането на изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ. Жалбоподателят твърди, че от 16.08.2015 г. до 30.04.2020 г. са изминали повече от две години, през които не са извършвани изпълнителни действия и изпълнителното дело се е прекратило по силата на закона на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК на 16.08.2017 г. Предвид изложеното моли за отмяна на обжалваното постановление и за връщане на делото на съдебния изпълнител, за да бъде извършено прекратяване на делото поради настъпила перемпция.  

     Взискателят „Ф. 1“ ООД не е депозирал становище по подадената жалба в срока по чл. 436, ал. 3 ГПК.

     На основание чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител е депозирал мотиви по жалбата, с доводи за нейната неоснователност. Посочва, че няма двугодишен период, през който да не са поискани от страна на взискателя или да не са извършвани от страна на частния съдебен изпълнител действия по изпълнението, както и че е налице частично погасяване на задълженията от страна на длъжника. Счита, че предвид липсата на предпоставките на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК за прекратяване на изпълнителното дело, жалбата следва да бъде оставена без уважение. Твърденията в жалбата за изтекла погасителна давност съдебният изпълнител намира за ирелевантни към изпълнителния процес, както и извън неговата компетентност.

     Софийски градски съд, като прецени доводите на жалбоподателя, материалите по делото и изложените от ЧСИ мотиви, намира следното:

     Жалбата е подадена в рамките на законоустановения срок за обжалване по чл. 436, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване на основание чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК акт на съдебния изпълнител - отказ за прекратяване на изпълнителното производство, поради което е процесуално допустима.

     Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

     Изпълнително дело № 20158510401672 по описа на ЧСИ М.П., рег. № 851 на КЧСИ, е образувано по молба от 25.06.2015 г. на „Ф. 1“ ООД, ЕИК********, срещу К.Р.П., ЕГН **********, въз основа на изпълнителен лист, издаден на 06.01.2014 г. по гр. д. № 30793/2013 г. по описа на СРС, 62 състав, за сумата от 325 лв. - разноски в исковото производство, и изпълнителен лист, издаден на 08.01.2014 г. по гр. д. № 23201/2013 г. по описа на СРС, 62 състав, за сумата от 551 лв., ведно със законната лихва за периода от 29.05.2013 г. до изплащане на вземането и 227 лв. - разноски по делото. С молбата е възложено на частния съдебен изпълнител да извърши проучване на имущественото състояние на длъжника, да наложи възбрани върху установени негови недвижими имоти, запор върху банкови сметки и вземания от трети лица, да изпрати покана за доброволно изпълнение, предоставени са му и правомощия по реда на чл. 18 ЗЧСИ да определи подходящ начин на изпълнение, както и да предприеме действия по принудително събиране на сумите по изпълнителните листове и разноските по изпълнителното дело.

     На 17.07.2015 г. на длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение с изх. № 89085/30.06.2015 г.

     Със запорни съобщения от 16.07.2015 г. съдебния изпълнител е наложил запор върху всички банкови сметки, банкови касетки и вземания на длъжника по договори, сключени с търговските банки в Република България до размера на сумата от 2 039,42 лв., изчислена към 30.07.2015 г.

     Запорните съобщения са получени от банките на 21.07.2015 г. и 22.07.2015 г.   

     С писмо с изх. № 1103-29499/23.07.2015 г. „А.Б.Б.“ АД е уведомило ЧСИ, че е наложен запор по разплащателна сметка на длъжника в банката.

     С разпореждане от 13.08.2015 г. на основание чл. 458 ГПК съдебният изпълнител е присъединил държавата като взискател.

     На същата дата е наложен запор върху МПС - лек автомобил „БМВ 325 И“, рег. № СА ******, собственост на длъжника (запорното съобщение е получено от СДВР - Пътна полиция, гр. София на 04.09.2015 г.) и върху трудовото му възнаграждение, получавано от „Л.Г.“ ЕООД и „К. 2011“ ЕООД (запорното съобщение до последното е връчено на 04.09.2015 г.).

     С писмо от 07.09.2015 г. СДВР - отдел „Пътна полиция“ е уведомила ЧСИ за наложения запор върху лекия автомобил, считано от 07.09.2015 г.

     С молба с вх. № 43211/06.10.2015 г., подадена от адвокат Д.А., пълномощник на взискателя, е поискано постъпилите суми по изпълнителното дело да бъдат превеждани по посочена в молбата банкова сметка.

     С молба с вх. № 29893/03.05.2017 г., подадена от адвокат Д.А., е поискано насочване на изпълнението върху установеното имущество на длъжника чрез извършване на действия по принудително изпълнение, налагане на запор върху вземания по сметки в банки, възбрана, извършване на опис и продажба на недвижими имоти, извършване на справки за трудови правоотношения на длъжника и налагане на запор върху трудовото му възнаграждение.

     С разпореждане от 10.12.2018 г. ЧСИ е наложил запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, получавано от „Д.Б.“ ООД. По делото няма данни запорното съобщение да е получено от третото задължено лице.

     С молба с вх. № 12514/13.02.2019 г., подадена от адвокат Д.А., е поискано насочване на изпълнението върху установеното имущество на длъжника чрез извършване на действия по принудително изпълнение, налагане на запор върху вземания по сметки в банки, възбрана, извършване на опис и продажба на недвижими имоти, извършване на справки за получавана пенсия и/или трудови правоотношения на длъжника и налагане на запор върху тях.

     С разпореждане от 15.04.2020 г. ЧСИ е наложил запор върху МПС - лек автомобил „Фолксваген голф“ и лек автомобил „Пежо“, собственост на длъжника.

     С молба с вх. № 54202/07.08.2020 г., подадена от длъжника К.П., чрез адвокат Р.Г., е поискано прекратяване на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК с доводи, че са налагани запори, без да са налице данни за връчването им, като от образуването на изпълнителното дело е имало периоди от две години без да са извършвани изпълнителни действия.

     С разпореждане от 07.08.2020 г. ЧСИ е отказал да прекрати изпълнителното дело, поради липса на основанията на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

     Длъжникът е уведомен за разпореждането на 04.09.2020 г.

     С молба с вх. № 69738/09.10.2020 г., подадена от длъжника К.Р.П., чрез адвокат А.Т., отново е поискано прекратяване на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК с доводи, че от образуването му е имало период от 2 години, без да са извършвани изпълнителни действия. Посочено е, че исканите справки не са изпълнителни действия. Изложени са и доводи, че са наложени запори на 15.04.2020 г. и 20.04.2020 г. в период на пандемия, когато запорите спрямо физически лица са забранени със закон.

     С постановление от 09.10.2020 г. ЧСИ е отказал да прекрати изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Актът на съдебния изпълнител е получен на 21.10.2020 г. от процесуалния представител на длъжника - адвокат Т..

     С молба с вх. № 72222/20.10.2020 г., подадена от адвокат Д.А., отново е поискано насочване на изпълнението върху установеното имущество на длъжника чрез извършване на действия по принудително изпълнение, налагане на запор върху вземания по сметки в банки, възбрана, извършване на опис и продажба на недвижими имоти, опис в жилището на длъжника и насочване на изпълнението върху установените секвестируеми вещи.

     На 21.10.2020 г. на длъжника е връчена призовка за принудително изпълнение с изх. № 54348/20.10.2020 г., с която същият е уведомен, че ЧСИ ще пристъпи към принудително изпълнение чрез извършване на опис, оценка и изземване на движими вещи, включително на леки автомобили, находящи се на адрес: гр. София, ж. к. „*********на 17.11.2020 г.

     Със запорно съобщение от 01.09.2020 г. съдебния изпълнител е наложил запор върху всички банкови сметки, банкови касетки и вземания на длъжника по договори, сключени с банка „ДСК“ ЕАД до размера на сумата от 2 368,28 лв., изчислена към 15.09.2020 г.

     Запорното  съобщение е получено от банката на 09.09.2020 г.    

     С писмо от 09.09.2020 г. от „ДСК“ ЕАД са уведомили ЧСИ, че е наложен запор по разплащателна сметка на длъжника в банката.

     Със запорно съобщение от 01.09.2020 г. съдебния изпълнител е наложил запор върху всички банкови сметки, банкови касетки и вземания на длъжника по договори, сключени с банка „Т.Б.А.Б.“ ЕАД до размера на сумата от 2 368,28 лв., изчислена към 15.09.2020 г.

     Запорното  съобщение е получено от банката на 09.09.2020 г.    

     На 27.10.2020 г. длъжникът е подал жалба срещу постановения отказ за прекратяване на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, която жалба е предмет на настоящото производство.

     По делото няма данни за извършвани плащания от длъжника, нито такива са отбелязани в изпълнителните листове.

     При така установените факти съдът намира следното от правна страна:

     Изпълнителното производство, съгласно императивната норма на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, се прекратява, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години. Според приетото в т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. „перемпция“ настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правнорелевантни факти. Всички предприети изпълнителни действия след настъпването на този момент се обезсилват по право, с изключение на  изпълнителните действия, изграждащи тези изпълнителни способи, от извършването на които трети лица са придобили права. Волята на законодателя, заложена в нормата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, е свързана с това, че правният интерес за събиране на вземането е на взискателя - кредитор, поради което той има задължението със своите действия да поддържа висящността на изпълнителното производство, тъй като изцяло в негов интерес е да бъде събрано вземането му, като тази висящност не е обусловена само от подадената молба за образуване на изпълнителното производство и липсата на предпоставки за неговото прекратяване. Движението на изпълнителното производство зависи от волята на взискателя, от това дали е поискал прилагането на определен изпълнителен способ от съдебния изпълнител, дали е поискал извършване на конкретни изпълнителни действия в рамките на този изпълнителен способ, дали е внесъл авансово таксите и разноските, дължими за тяхното осъществяване, както и от това дали е поискал съдебният изпълнител да повтори неуспешни изпълнителни действия или неизвършени такива. С оглед на това и законодателят е счел, че липсата на активност от взискателя в хода на изпълнителното производство - да отправя искания до съдебния изпълнител да извърши определени изпълнителни действия, което състояние продължава в период от две години, има за правна последица - прекратяване на изпълнителното производство по право.

     С оглед на така дадените разяснения настоящият съдебен състав намира подадената жалба за неоснователна. От приложеното копие на изпълнителното дело се установява, че по същото регулярно са били извършвани изпълнителни действия, които са прекъсвали двугодишния срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Неоснователни са твърденията в жалбата за липса на активност от страна на взискателя. „Ф. 1“ ООД е подало няколко молби след образуването на делото, с които е поискало да бъдат предприети конкретни изпълнителни действия по принудително събиране на вземането, както следва: на 03.05.2017 г.; на 13.02.2019 г.; на 20.10.2020 г., всяка от които е прекъсвала двугодишния срок и видно от които взискателят не се е дезинтересирал от производството. От друга страна е налице изрично възлагане на съдебния изпълнител по смисъла на чл. 18 ЗЧСИ, по силата на което той периодично е предприемал изпълнителни действия /налагал е запори на 16.07.2015 г., на 13.08.2015 г., на 01.09.2020 г., за които има данни, че са съобщени на третите задължени лица, тъй като съгласно т. 5 от ТР № 3/10.07.2017 г. по тълк. д. № 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС, запорът се счита наложен само с разпореждането на съдебния изпълнител и с получаването на запорното съобщение от третото задължено лице, което е видно от изричните разпоредби на чл. 450, ал. 3 и чл. 507 ГПК/. От изложеното се установява, че считано от датата на образуване на изпълнителното дело - 25.06.2015 г., не е налице период от две години, през който взискателят да не е поискал извършване на изпълнителни действия или такива да не са предприемани от ЧСИ, с оглед на упълномощаването по чл. 18 ЗЧСИ. 

     Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че сезирането на съдебния изпълнител с молба за предприемане на изпълнително действие не е достатъчно за прекъсване на срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, за което било необходимо още съдебният изпълнител да е пристъпил към извършване на посоченото в молбата действие в рамките на съответния изълнителен способ. Отсъствието на активност от страна на взискателя да отправи искане до съдебния изпълнител за предприемане на определени изпълнителни действия, продължило две години, е въведено от законодателя като основание, водещо до прекратяване на изпълнителното производство. В този смисъл от значение за срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е това дали е налице искане на взискателя за извършване на определено изпълнително действие, независимо от това дали съдебният изпълнител е пристъпил към осъществяване на поисканото действие по принудително изпълнение, което обстоятелство е от значение за прекъсване на срока на погасителната давност, но не и за обсъжданото прекратително основание по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Ето защо, правилен и законосъобразен е отказът на частния съдебен изпълнител с обжалваното постановление от 09.10.2020 г. да прекрати изпълнителното производство поради настъпила перемпция.

     Следва да се посочи, че изложените от жалбоподателя оплаквания, касаещи наличието на основания за прекратяване на изпълнителното дело поради погасяване на вземането по давност не могат да се обсъждат от СГС в настоящето производство по чл. 435, ал. 2 ГПК, доколкото за тях ГПК предвижда друг ред за защита.

     По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че частната жалба е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.

     По аргумент от чл. 437, ал. 4 ГПК настоящото решение не подлежи на обжалване.

     Така мотивиран, Софийски градски съд

 

Р Е Ш И:

 

     ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с вх. № 74028/27.10.2020 г., подадена от длъжника К.Р.П., ЕГН **********, срещу постановление от 09.10.2020 г. по изпълнително дело № 20158510401672 по описа на ЧСИ М.П., с рег. № 851 на КЧСИ, с което съдебният изпълнител е отказал да прекрати изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

     Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

     ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                      ЧЛЕНОВЕ: 1.                                    2.