№ 341
гр. София, 23.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Мария Митева
Членове:Татяна Грозданова
Вера Чочкова
при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева
в присъствието на прокурора П. Ем. П.
като разгледа докладваното от Вера Чочкова Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20241000601096 по описа за 2024 година
С присъда от 04.06.2024г. по н. о. х. д. № 1742/23г. Софийски градски съд, НК, 2 с –в
е признал подсъдимия Б. В. С. за виновен в това ,че на 05.01.2024г. в гр.София, в
жилище,находящо се на ул.*** № *,ет. *,ап. *,без надлежно разрешително е държал
високорискови наркотични вещества –коноп и хашиш на обща стойност 209.58лв.,с цел
разпространение ,поради което и на осн.чл.354А ал.1 вр.чл.54 ал.1 от НК го е осъдил на
наказание лишаване от свобода за срок от две години,изпълнението на което е отложил за
четири години,както и глоба в полза на Държавата в размер на 5 000лв.С присъдата
наркотичното вещество е отнето в полза на Държавата. В тежест на подсъдимият са
възложени и направените по делото разноски.
Против постановената присъда,в законоустановения срок е постъпила жалба и
допълнение към нея от подсъдимия С.,с които се оспорва правилността на
първоинстанционния съдебен акт.Прави се искане за неговата отмяна и постановяване на
нова-оправдателна присъда по отношение на подсъдимото лице,поради недоказаност на
обвинението.Алтернативно се релевират оплаквания за нарушения на материалния закон,на
процесуалните правила и явна несправедливост на наложеното наказание.
В съдебно заседание, защитникът на подсъдимия ,поддържа жалбата и доводите
изложени в нея.
Представителят на САП,счита ,че обжалваната присъда е правилна и следва да бъде
потвърдена.
Подсъдимият моли да бъде оправдан.
1
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията
на страните и като провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт съобразно
изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното:
Въз основа на анализа на събраните в хода на досъдебното производство и по време на
съдебното следствие писмени и гласни доказателства,първият съд е приел за установено
следното:
Подсъдимият Б. В. С. с ЕГН ********** е роден на ********г. в
гр.***,българин,български гражданин,,неженен,със средно образование,работи като
градинар,не е осъждан.
Към месец януари 2023г. подсъдимият С. живеел под наем на адрес:гр.***,,ул.*** №
*,ет. *,ап. *.
По същото време във 2 РУ-СДВР постъпила оперативна информация ,че лице с малко
име „Б.“ държи и разпространява високорискови наркотични вещества на адрес на
ул.Козлодуй.Полицейски екип в състав свидетелите М. И.,св. Н. Н. и св. С. В.
посетили адреса, на който живеело подсъдимото лице- гр.***, ул. "***" № *, ет. 4, ап. 8 и
установили същия в жилището му. На подсъдимия било разяснено, че е получена
оперативна информация, че държи и разпространява наркотични вещества, както и че ще
бъде предприета полицейска проверка на жилището по реда на чл. 83 ЗМВР. Подсъдимият
допуснал полицейските служители в жилището си, като ги уведомил, че в жилището
действително държи наркотични вещества и сам посочил тяхното местонахождение.
Полицейският екип, запазил местопроизшествието докато на адреса била изпратена дежурна
оперативна група при 02 РУ-СДВР. Било предприето при условията на неотложност
действие по разследване- претърсване и изземване, при което били установени, описани и
иззети стъклен буркан с растителна маса, представляващ обект № 1, стъклен буркан с
растителна маса, представляващ обект № 2, стъклено бурканче с растителна маса,
представляващо обект № 3, и стъклен буркан, съдържащ топче с неправилна форма,
представляващ обект № 4,както и електронна везна.Бил съставен протокол за претърсване и
изземване ,одобрен с определение на СГС.Иззетите обекти били предадени за изследване.От
заключението на изготвената физикохимична експертиза по протокол №41-Х/16.01.2023 г. се
установява, че намерените вещества представляват, както следва:
-обект № 1 - коноп с нето тегло 6.32 грама, с процентно съдържание на наркотичния
компонент - тетрахидроканабинол 21 %, като стойността на наркотичното вещество е 37.92
лв. /тридесет и седем лева и деветдесет и две стотинки/ лева.
-обект № 2 - коноп с нето тегло 15.20 грама, с процентно съдържание на наркотичния
компонент - тетрахидроканабинол 17 %; като стойността на наркотичното вещество е 91.20
лв. /деветдесет и един лева и двадесет стотинки/ лева.
-обект № 3 - хашиш с нето тегло 08.28 грама, с процентно съдържание на наркотичния
компонент - тетрахидроканабинол 37 %; като стойността на наркотичното вещество е 74.52
лв. /седемдесет и четири лева и петдесет и две стотинки/ лева.
2
-обект № 4 - коноп с нето тегло 0.99 грама, с процентно съдържание на наркотичния
компонент - тетрахидроканабинол 12 %; като стойността на наркотичното вещество е 5.94
лв. /пет лева и деветдесет и четири стотинки/ лева. като общата стойност за всички обекти
към 05.01.2023 година е 209.58 лв. /двеста и девет лева и петдесет и осем стотинки/.
Към 05.01.2023 година подсъдимият не е имал разрешение за придобиване и
съхранение на визираните наркотични вещества по смисъла на чл. 73, ал. 1 и чл. 30 от
Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите /ЗКНВП/ и чл. 1 от
Наредбата за условията и реда за разрешаване на дейностите по чл. 73, ал. 1 от ЗКНВП, вр.
чл. 30 от ЗКНВП и Приложение № 1 към чл.3 ал.2 от специалния закон.
При така установеното от фактическа страна,първата съдебна инстанция е приела,че
подсъдимият С. е осъществил състава на престъплението по чл.354А ал.1 от НК,както от
обективна ,така и от субективна страна.
Както фактическите констатации, така и правните изводи на първостепенния съд се
споделят изцяло и от настоящия съдебен състав, защото те почиват на вярна и точна
интерпретация на събраните по делото доказателства.
Първоинстанционният съд е изпълнил задължението си за обективно ,всестранно и
пълно изясняване на фактическите обстоятелства,включени в предмета на доказване,като е
извел възприетото по фактите от надлежно събран доказателствен материал,след неговия
анализ ,при спазване на правилата на формалната и житейска логика.
Въпросите извършено ли е престъпление и извършено ли е виновно от подсъдимия
са намерили правилен и обоснован отговор в мотивите към съдебния акт.
И пред настоящата инстанция се релевират възражения относно формалната годност
на част от доказателствените източници,поставени в основаната на първостепенния съдебен
акт-показанията на полицейските служители,тези на поемните лица и протокола за
претърсване и изземване.
Въззивната инстнация не намира основания за ревизиране на възприетото от първия
съд относно доказателствената годност и стойност на изброените доказателства.Протоколът
за претърсване и изземване е изготвен по реда и условията на чл.161 от НПК в неотложност
и е получил последващо одобрение от компетентния съд.Тактическият подход на
разследващите,в каквато насока са доводите на защитата не е въпрос ,който следва да бъде
обсъждан ,ако не води до нарушения на процесуалните правила при събиране на
доказателствата, а такива настоящият съд не намира ,че са допуснати.Безспорно по делото е
установено,че полицейските служители В.,И. и Н. са влезли в жилището,обитавано от
подсъдимия и пред тях същия е признал ,че държи наркотични вещества,показвайки
местонахождението им.Едва,по-късно ,след пристигането на групата за оглед те са иззети по
надлежния ред,в присъствието на поемни лица.Несъмнено,не са предприети незабавни
действия по изземване на наркотичното вещество,но също така несъмнено това не
опорочава извършените по-късно процесуално следствени действия.Първо,защото до
пристигането на групата за оглед в жилището не са влизали или излизали други лица, и
3
второ, защото местпроизшествието е запазено от тримата свидетели-полицейски
служители,поради което не възникват съмнения, свързани както с местонахождението на
наркотичното вещество,така и със съпричастността на подсъдимия с него.
Обосновано първият съд е дал вяра на показанията на полицейските служители В.,И.
и Н.,които са еднопосочни и по категоричен начин установяват факта на държане на
инкриминираното вещество от подсъдимия в обитаваното от него жилище.Свидетелите са
единодушни ,че подсъдимият сам е посочил и неговото местонахождение,след като са
обяснили каква е целта на посещението им.В отговор на изложеното от защитника на
подсъдимия следва да се отбележи,че показанията на полицейските служители в принципен
план не представляват отделна категория доказателствени източници ,така че спрямо тях да
се прилага друг стандарт на оценка.За да бъдат отхвърлени конкретни показания ,е
необходимо да бъде установено,че същите са недостоверни,неубедителни или
противоречиви, но не и просто защото са неудобни за защитната теза на подсъдимото
лице.Изложеното от полицейските служители намира потвърждение и в показанията на
поемните лица-свидетелите П. и Р.,които добросъвестно са споделили непосредствените си
възприятия от извършеното претърсване.
Информацията от посочените гласни доказателства е подложена на внимателен
анализ и с необходимата критичност от първия съд,който е дал решаващ отговор ,че същата
освен,че не е компрометирана, носи и доказателствена стойност за обвинителната теза ведно
с протокола за претърсване и изземване.
Въззивната инстанция не намира основания аналитичната дейност на първия съд да
бъде упреквана в непълнота или непрецизност.Неточностите в детайли на показанията на
свидетелите са обсъдени с необходимата задълбоченост и внимание,а доводите на
защитникът са получили своя мотивиран отговор.
Назначените експертизи,заключенията на които са неоспорени от страните и се
възприемат и от настоящата инстанция като изцяло компетентни, установяват вида и
съдържанието на високорисковите наркотични вещества,вида и процентното съдържание на
активния компонент в тях.Липсва спор и относно тяхната стойност.
След собствен анализ на събраните доказателства от първия съд,въззивният съд
приема,че в съвкупност същите очертават фактологията ,описана във внесения пред
първата съдебна инстанция обвинителен акт,която сочи както на авторството ,така и на
виновността на подсъдимото лице.
При така установената фактология правилно действията на подсъдимият С. са
квалифицирани като престъпление по чл.354А ал.1 от НК.
От обективна страна подсъдимият е извършил система от действия под контрола на
съзнанието, насочени към държане на инкриминираното вещество. Подсъдимият е
упражнявал фактическа власт върху наркотичното вещество и е осъществявал тази власт до
момента,в който същото е иззето от полицейските служители.Подсъдимият е съзнавал ,че
държането на наркотичното вещество е запретено от закона и ,че не разполага с разрешение
4
за това.
Във връзка с твърденията в жалбата ,че действията на подсъдимия се субсумират под
признаците на по-леко наказуемо престъпление –такова по чл.354А ал.3 т.1 от
НК,въззивният съд счита за необходимо да отбележи следното:На първо
място,претърсването в дома на подсъдимия е предшествано от информация ,че от адреса се
разпространява високорисково наркотично вещество.Обстоятелството ,че информацията
изхожда от полицейските среди само по себе си не я компрометира, а в конкретния
случай,проверката на адреса е потвърдила оперативната информация,макар и подсъдимият
да не е заловен в момент на покупко-продажба..На следващо място,подсъдимият е държал в
обитаваното от него жилище два вида високорисково наркотично вещество,на различни
места.Няма данни същият да е зависим към него,т.е.поведението му не е било болестно
обусловено.Няма данни наркотичното вещество да е било предназначено за лична
употреба.Напротив, данни за употреба на наркотични вещества от подсъдимия отсъства
въобще.Не на последно място,количеството наркотично вещество надхвърля дозата за
еднократна/лична/ употреба,а наред с гореизложеното следва да се посочи и ,че в жилището
е открита и електронна везна.Всичко изброено подкрепя извода на първия съд,споделен и от
САС ,че наркотичното вещество е предназначено за разпространение.
Извършвайки цялостна служебна проверка на присъдата на първия съд, въззивната
инстанция счете, че наложеното наказание на подсъдимия лишаване от свобода е
справедливо и е съобразено с всички смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства.
Отчетени са като смекчаващи обстоятелства – младата му възраст,положителните
характеристични данни,както и факта ,че е с чисто съдебно минало,поради което и
наложеното наказание е в минималния предвиден в закона размер за конкретното
престъпление.В същото време отсъстват предпоставките на чл.55 от НК,тъй като изброените
смекчаващи отговорността обстоятелства не са от категорията на многобройните , а липсва
и изключително такова,което да налага приложението на чл.55 от НК.
Верен е и решаващият извод на първия съд,че личността на подсъдимия не налага
изолацията му от обществото в място за лишаване от свобода.И въззивният съд също счита
,че целите на наказанието могат да бъдат постигнати с приложението на института на
условното осъждане.
Първият съд е пропуснал да даде обоснован отговор защо подхождайки по принцип
снизходително към подсъдимия е определил изпитателен срок в размер на четири
години.Удължаването на отлагателния срок следва да бъде мотивирано с конкретни
обстоятелства свързани с личността на дееца и възможността за неговото поправяне.Липсата
на такива води до необоснованост на определения срок по чл.66 от НК.Настоящият съдебен
състав счита ,че минималната продължителност на изпитателния срок,предвидена в закона ,
е от естеството да постигне както необходимото поправително и превъзпитателно, а така и
възпиращо въздействие върху подсъдимото лице.Подсъдимият е млад човек,който има
легални доходи,проявява критичност към извършеното,съдействал е в хода на
5
разследването,по отношение на него не са налице и отегчаващи отговорността
обстоятелства.
В този смисъл,първостепенният съдебен акт следва да бъде ревизиран като
определеният от първия съд изпитателния срок бъде намален от четири на три години.
Накрая ,законосъобразно,с оглед изхода на делото в тежест на подсъдимия са
възложени направените разноски, а веществените доказателства-наркотични вещества са
отнети в полза на Държавата.
С оглед изложените съображения, и като не констатира неправилно приложение на
материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила, въззивният съд
счита, че обжалваната присъда следва да бъде изменена,поради което и на основание чл. 337
ал.1 т.1 вр. чл. 334 ал.1 , т. 3 от НПК Съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда от 07.03.2023г. постановена по н. о. х. д. № 1742/2023 год. на
Софийски градски съд, Наказателна колегия, 2 с – в.като НАМАЛЯВА определения на
подсъдимия Б. В. С. изпитателен срок по чл.66 ал.1 от НК от четири на ТРИ ГОДИНИ.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
Решението подлежи на обжалване и протест пред ВКС в 15-дневен срок от датата на
съобщението до страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6