Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е    № 82  

гр.Сливен, 28.01.2020г.

 

В    И М Е Т О   НА   Н А Р О Д А

 

    Сливенският районен съд, гражданско отделение, трети състав  в публично съдебно заседание на двадесет и трети януари през две хиляди и двадесета  година  в  състав :

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:  КРАСИМИРА КОНДОВА

 

при секретаря Маргарита Ангелова, като разгледа докладваното от  съдията гр. дело № 3717 по описа за 2019г. на СлРС, за да се произнесе,  съобрази следното:

 

Предявени са искове с правно основание чл.422 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД.

Ищцовото търговско дружество твърди, че при него имало открита партида за доставка на вода в недвижим имот, находящ се в гр.Сливен, кв.”Дружба”, бл.37, вх.В, ап.1 с титуляр ответника С.. Имотът бил свързан към водопреносната мрежа и към него ежемесечно се извършвали доставки на питейна вода. Доставената и консумирана вода се отчитала по партидата от представител на ищцовото дружество и стойността на доставката се фактурирала, след което за титуляра възниквало задължение в 30 дневен срок от издаване на фактурата да погаси задължението си, съобразно ОУ на  ВиК оператора. Ако това не стори в срок абоната изпадал в забава и дължал обезщетение в размер на законната лихва за съответния период.

Сочи се, че за периода 01.03.2018г. – 16.12.2018г. ответникът не заплатил дължимата сума за доставена и консумирана вода и ВиК услуги. Поради това ищцовото дружество подало заявление по чл.410 ГПК за издаване на заповед за изпълнение и било образувано ЧГД № 1390/2019г. на СлРС. В това производство била издадена заповед за изпълнение за исковите суми, но заповедта за изпълнение била връчена при условията на чл.47, ал.5 ГПК.

От съда се иска признаване на установено в отношенията между страните, че ответника дължи на ищцовото дружество присъдените със Заповед за изпълнение на парично задължение суми, а именно сума в размер  на 118,43 лв., от която 115,55 лв. - главница, представляваща стойност на доставена и консумирана питейна вода в имота на ответника  за периода от 01.03.2018г. – 16.12.2018г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението 13.03.2019г. до окончателното изплащане на сумата, както и сума в размер на 2,88 лв., обезщетение за забавено изпълнение /мораторна лихва/, начислена към 04.02.2019г.

Претендира разноските от заповедното производство и в настоящото исково производство.

В срока по чл.131 ГПК не е депозиран отговор на исковата молба.

В открито съдебно заседание ищецът се представлява от пълномощник, който поддържа предявената претенция и моли за уважаването й. Претендира присъждане на деловодни разноски, съобразно представен списък по чл.80 ГПК.

Ответникът, редовно призован се явява лично и признава изцяло предявените претенции.

Съдът счита, че са налице предпоставките на чл. 237, ал. 1 ГПК, тъй като ответникът в с.з.  прави признание на иска, признатото право не противоречи на закона и добрите нрави и с това право  страната може да се разпорежда.

Съобразно признанието на исковете – главен и акцесорен, същите  се явяват основателни и биват уважени в пълния им предявения размер. Основателно се явява и искането за присъждане на законна лихва върху търсената като главница сума, считано от датата на депозиране на заявлението  по чл.410 ГПК – 13.03.2019г. до окончателното изплащане на сумата.

С оглед изхода на правния спор ответника следва да понесе тежестта за деловодни разноски, сторени от ищеца, тъй като с поведението си – неплащане в срок на консумирана в негов имот вода е дал повод за завеждане на настоящия исков процес.

Той бива осъден да заплати на ищеца сума в общ размер на 461 лв., от която 26 лв., деловодни разноски, сторени в заповедното производство по ч.гр.д. № 1390/2019г. на СлРС  и 435 лв. сторени в настоящото исково производство /360 лв. адвокатско възнаграждение и  75 лв., платена държавна такса за разглеждане на претенциите/.

 

Решението се основава  на признание на иска.

 

С оглед изложеното, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, вр.чл.415, вр.124, ал.1 ГПК, вр.чл.86, ал.1 ЗЗД в отношенията между страните, че Й.Й.С., ЕГН: ********** *** ДЪЛЖИ на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - СЛИВЕН” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Сливен, ул. ”Шести септември” № 27, представлявано от управителя Севдалин Рашев,  сума в размер на 118,43 лв./сто и осемнадесет лева и 0,43 ст./, от която 115,55 лв. /сто и петнадесет лева и 0,55 ст./, главница, представляваща стойност на доставена и консумирана питейна вода в имот, находящ се в гр.Сливен, кв.”Дружба”, бл.37, вх.В, ап.1  за периода от 01.03.2018г. – 16.12.2018г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от 13.03.2019г. до окончателното изплащане на сумата, както и сума в размер на 2,88 лв. /два лева и 0,88 ст./, обезщетение за забавено изпълнение /мораторна лихва/, начислена към 04.02.2019г.

 

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК Й.Й.С., ЕГН: ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - СЛИВЕН” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Сливен, ул. ”Шести септември” № 27, представлявано от управителя Севдалин Рашев, сума в размер 461 лв. /четиристотин шестдесет и един лева/, деловодни разноски.

 

 

Решението подлежи на обжалване пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването на страните.

 

 

 

                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: