МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА №672/19.12.2017 Г. ПО НОХД №1091/2017
Г. ПО ОПИСА НА ВИДИНСКИ РАЙОНЕН СЪД
Делото
е образувано по внесен обвинителен акт от Районна прокуратура-Видин, с който е
повдигнато обвинение против подсъдимия Р.А.К.,
роден на *** г в гр. Плевен, с пост. адрес: ***, българин, с българско
гражданство, неосъждан, с неустановено местонахождение в чужбина, обявен за ОДИ
с телеграма №30401/2016г на ГД"НП", ЕГН: ********** в това, ч е: 1. За периода
от месец септември
2015г. до месец
февруари 2017г. включително в гр.
Видин след като е осъден с решение № 5147/06.1 1.2014г.по гр. дело №
9718/2014г. на Варненски районен съд, влязло в законна сила на 06.11.2014г., да
заплаща на свой низходящ - малолетното си дете Асен Радославов А.
НГН ********** месечна
издръжка в размер на 90/деветдесет/ лева, съзнателно не
изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно
осемнадесет месечни вноски размер на 1620 /хиляда шестотин и двадесет/ лева -
престъпление по чл.183, ал. 1 от НК;
2.
На 02.01.2016г. в гр. Видин като родител не е изпълнил съдебно решение №
5147/06.11.2014г. по гр.
дело № 9718/2014г.
на Варненскирайонен съд, влязло
в законна сила на 06.11.2014г., относно режим на лични контакти с детето си
Асен Радославов К., изменен с Определение по гр.дело №516/2015г. на Районен съд
- гр. Видин, влязло в сила на 15.10.2015г., с което е одобрена постигната
спогодба между Р.А.К. и Е.Ц.Б., в следния смисъл: бащата Р.А.К. има право да
взема детето 4 дни за Новогодишните празници за всяка нечетна календарна година
от 09.00 ч. на 30 - ти декември до 18.00 ч. на 2-ри януари, като не е върнал
детето на майка му Е.Ц.Б. в уговорения срок - престъпление по чл. 182, ал. 2 от НК.
Представителят на РП-Видин заяви в
с.з., че поддържа обвинението така, както е повдигнато с обвинителния акт.
Подсъдимият се заема становище в с.з.,
като процесуалният му представител моли подзащитният му да бъде оправдан по
двете обвинения, като алтернативно моли, ако бъде признат за виновен, то да му
бъдат наложени минимални наказания.
По делото няма конституиран частен
обвинител и граждански ищец.
Съдът, като се запозна с
доказателствата, прие за установено следното:
За периода от месец октомври 2012г. до
месец април 2014 г. свид. Е.Б. живяла на семейни начала с подс. Р.А.К.. От
съвместното им съжителство имат общо дете Асен Радославов А.. През април 2014 г. двамата с К. се разделили.
Докато били заедно, живели в гр. Варна откъдето бил К., а след като се
разделили свид. Б. с детето им се върнали в гр. Видин, където Б. полагала грижи
за него. С решение № 5147/06.11.2014г. по гр. дело № 9718 по описа за 2014г. на
Варненски районен съд, влязло в закона сила на 06.11.2014г. родителските права
по отношение на общото им дете Асен А. се предоставили за упражняване на свид. Б..
С горецитираното решение бил определен и режима на лични контакти на К. със
сина си, описани подробно в решението. По силата на същото решение, К. бил
осъден да заплаща месечна издръжка на малолетното си дете Асен А. в размер на
90 лв. Предвид това свид. Б. завела изпълнително дело и й бил издаден
изпълнителен лист от PC-Варна. К. плащал издръжката до септември 2015г. без
вноската за месец август 2015г. След това от месец октомври 2015г. преустановил
плащането на издръжката. Във връзка с режима за лични контакти, свид. Б. и
подс. К. се споразумели за промяна па режима и с Определение по гр. дело № 516
по описа на РС-Видин, влязло в законна сила на 15.10.2015г. била одобрена
спогодба между тях, с която К. има право да взима детето при себе си 5 дни през
зимните месеци на всяка календарна година до навършване на първи клас на
детето, като през зимния период
на 2015 2016г. режима на лични контакти следвало да се осъществи от 09.00 ч. на
27.12.2015г. до 17.00 ч. на 02.01.2016г. На 27.12.2015г. К. взел детето и
заминали за гр. Варна, където да прекарат новогодишните празници. След като
вечерта на 02.01.2016г. К. не върнал детето при св. Б., последната му се
обадила по телефона, като той й заявил, че й е изпратил писмо по електронната
поща и да си го прочете. Свид. Б. прочела писмото, в което К. й пишел, че са се
били уговорили, тя да вземе детето от баща му. Свид. Б. е заявила в показанията
си, че не са имали никакви уговорки, различни от одобрената от съда спогодба и
въобще не са се разбирали, тя да вземе детето, а е трябвало К. да го върне в
гр. Видин, от където го е взел. Тъй като се притеснила, заминала за гр. Варна.
На 03.01.2016г. пристигнала в гр. Варна. Обадила се па К., че е в града и си
иска детето. Той й отговорил, че не са в града, а са отишли на планина в гр.
Банско. На следващия ден 04.01.2016г. К. с детето се прибрали в гр. Варна и
свид. Б. си взела детето и заедно се прибрали в гр. Видин. Свид. Б. е заявила,
че с тези си действия К. е нарушил режима за лични контакти. Посочила е още, че
К. и преди е нарушавал режима на лични контакти с детето и в тази връзка е била
подала жалба до PУ-Видин. Изискана е писмена информация от ТД на НАП - Варна,
«БТ» - Варна, Служба по вписвания - Варна, Агенция по вписванията - Търговски
регистър-Варна, КАТ - Варна и СИС при PC-Варна и ДСП Отдел „Закрила на
детето" -Видин, в отговор на която е видно, че К. има действащ трудов
договор, няма актуална регистрация в «БТ», няма регистриран фирма, не притежава
недвижимо имущество, има регистрирани МПС на негово име, има образувано
изпълнително дело. Становището на ДСП-Видин е, че действията на К. не са в
интерес на малолетното дете и застрашават неговото израстване и формиране като
личност. Изпратено е Постановление по чл.218, ал.2 от НПК до 03 РУ- Варна, с
което е възложено установяването на К. и снемане на обяснение от него по
случая. Видно от приложената по досъдебното производство Докладна записка от
мл. ПИ Панайотов, К. не е установен на посочения адрес и в разговор с
управителя на входа е установено, че К. е заминал за чужбина и се намира извън
пределите на страната. Към настоящия момент Р.А.К. е с неустановено
местонахождение. Р.А.К. е обявен за ОДИ с телеграма №30401/2016г. на
ГД"НП". Видно от справка на РУ-Видин от 08.06.2017 г. /л.85/ за
извършените към момента ОИМ по установяване на местонахождението на Р.А.К., при
проведен разговор със свид. Б. същата е заявила, че К. се намира в Република
Южна Африка и няма сведение да се е прибирал. От направената справка в масивите
на МВР било установено, че К. е напуснал Р.България на 23.01.2016 г. с полет
QR-228 в 15.15ч. от аерогара София и към момента на изготвяне на справката няма
регистрирано влизане в страната. Обстоятелството,
че К. знае за образуваното срещу него
досъдебно производство се извежда от факта, че К. е подал жалба до РС-Видин
срещу Постановление на РП-Видин за спиране на наказателното производство от
21.07.2016г. Видно от съдържанието на жалбата,която е написана собственоръчно
от К. и подписана от него е, че той знае за образуваното срещу него досъдебно
производство, като е пожелал РС-Видин да отмени постановлението за спиране на
РП-Видин и след като РП-Видин провери изнесените от него /в жалбата/ факти да
прекрати воденото срещу него наказателно производство.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава
от показанията на свидетеля Б., както и от приетите писмени доказателства.
Между посочените гласни и писмени
доказателства няма противоречие, поради което Съдът ги кредитира.
Извършените престъпления и участието на
подсъдимия в него се доказва от показанията на свидетелите , които са
последователни, логични, вътрешно непротиворечиви, поради което Съдът ги
кредитира. От посочените гласни доказателства, се налага изводът относно
извършеното деяние и авторството му. Всички установени по делото релевантни
факти относно времето, начина и механизма на извършеното престъпно
посегателство, по безспорен начин налагат извода, че именно подсъдимият е автор
на престъплението, което е предмет на обвинителния акт.
При това положение съдът счита, че
подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на чл.183,
ал. 1 от НК и на чл. 182, ал. 2 от НК. Видно от приложената справка за
съдимост, подс. К. не е осъждан, което следва да се приеме за смекчаващо
отговорността обстоятелство.
От субективна страна подсъдимият е съзнавал
противообществения характер на деянията си, предвиждал е общественоопасните
последици и е искал настъпването им.
Деянията са извършени с пряк умисъл по смисъла н чл. 11, ал. 2 от НК, който
извод се налага от конкретното поведение на подсъдимия.
От обективна страна подсъдимият Р.А.К.,
роден на *** г в гр. Плевен, с пост. адрес: ***, българин, с българско
гражданство, неосъждан, с неустановено местонахождение в чужбина, обявен за ОДИ
с телеграма №30401/2016г на ГД"НП", ЕГН: ********** ЗА ВИНОВЕН в
това, ч е:
1. За
периода от месец
септември 2015г. до
месец февруари 2017г. включително в гр. Видин след като е
осъден с решение № 5147/06.1 1.2014г.по гр. дело № 9718/2014г. на Варненски
районен съд, влязло в законна сила на 06.11.2014г., да заплаща на свой низходящ
- малолетното си дете Асен Радославов А. НГН
********** месечна издръжка
в размер на 90/деветдесет/ лева,
съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни
вноски, а именно осемнадесет месечни вноски размер на 1620 /хиляда шестотин и
двадесет/ лева - престъпление по чл.183, ал. 1 от НК.
2.
На 02.01.2016г. в гр. Видин като родител не е изпълнил съдебно решение №
5147/06.11.2014г. по гр.
дело № 9718/2014г.
на Варненскирайонен съд, влязло
в законна сила на 06.11.2014г., относно режим на лични контакти с детето си
Асен Радославов К., изменен с Определение по гр.дело №516/2015г. на Районен съд
- гр. Видин, влязло в сила на 15.10.2015г., с което е одобрена постигната
спогодба между Р.А.К. и Е.Ц.Б., в следния смисъл: бащата Р.А.К. има право да
взема детето 4 дни за Новогодишните празници за всяка нечетна календарна година
от 09.00 ч. на 30 - ти декември до 18.00 ч. на 2-ри януари, като не е върнал
детето на майка му Е.Ц.Б. в уговорения срок - престъпление по чл. 182, ал. 2 от НК;
Причина за извършеното деяние е ниската
правна култура на подсъдимия.
Съдът, съобразявайки горното и
разпоредбата на чл. 54 и чл. 57 от НК, приема, че целите на наказанието по чл.
36 от НК ще се постигнат, като ПРИЗНАВА подсъдимия Р.А.К., роден на *** г в гр.
Плевен, с пост. адрес: ***, българин, с българско гражданство, неосъждан, с
неустановено местонахождение в чужбина, обявен за ОДИ с телеграма №30401/2016г
на ГД"НП", ЕГН: ********** ЗА ВИНОВЕН в това, ч е:
1. За
периода от месец
септември 2015г. до
месец февруари 2017г. включително в гр. Видин след като е
осъден с решение № 5147/06.1 1.2014г.по гр. дело № 9718/2014г. на Варненски
районен съд, влязло в законна сила на 06.11.2014г., да заплаща на свой низходящ
- малолетното си дете Асен Радославов А. НГН
********** месечна издръжка
в размер на 90/деветдесет/ лева,
съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни
вноски, а именно осемнадесет месечни вноски размер на 1620 /хиляда шестотин и
двадесет/ лева - престъпление по чл.183, ал. 1 от НК, за което и на основание
същия текст във вр. с чл. 36 и чл.54 и чл.57, във вр.с чл.42а, ал.1, т 1 и т
.2 от НК го ОСЪЖДА, като му налага наказание „ Пробация”
при следните пробационни мерки:
На основание чл.42а, ал.2, т.1 от НК -
Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от ДЕСЕТ МЕСЕЦА, с периодичност за явяване и
подписване пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице с
периодичност два пъти седмично;
На основание
чл.42а ал.2, т.2 от НК - Задължителни периодични срещи с пробационен служител
за срок от ДЕСЕТ МЕСЕЦА;
2. На 02.01.2016г.
в гр. Видин като родител не е изпълнил съдебно решение №
5147/06.11.2014г. по гр.
дело № 9718/2014г.
на Варненскирайонен съд, влязло
в законна сила на 06.11.2014г., относно режим на лични контакти с детето си
Асен Радославов К., изменен с Определение по гр.дело №516/2015г. на Районен съд
- гр. Видин, влязло в сила на 15.10.2015г., с което е одобрена постигната
спогодба между Р.А.К. и Е.Ц.Б., в следния смисъл: бащата Р.А.К. има право да взема
детето 4 дни за Новогодишните празници за всяка нечетна календарна година от
09.00 ч. на 30 - ти декември до 18.00 ч. на 2-ри януари, като не е върнал
детето на майка му Е.Ц.Б. в уговорения срок - престъпление по чл. 182, ал. 2 от НК за което и на основание същия текст, във вр. с чл. с чл. 36 и чл.54 и чл.57,
във вр.с чл.42а, ал.1, т. 1 и т .2 от НК
го ОСЪЖДА, като му налага наказание
„наказание „Пробация” при
следните пробационни мерки:
На основание чл.42а ал.2, т.1 от НК - Задължителна
регистрация по настоящ адрес за срок от
ОСЕМ МЕСЕЦА, с периодичност за явяване и подписване пред пробационен служител
или определено от него длъжностно лице с периодичност два пъти седмично;
На основание
чл.42а ал.2, т.2 от НК - Задължителни периодични срещи с пробационен служител
за срок от ОСЕМ МЕСЕЦА;
На осн.чл.23 ал.1
от НК определя едно общо наказание за изтърпяване на подсъдимия К., като му
налага най-тежкото измежду наложените по- горе, а именно „Пробация” със
следните пробационни мерки:
На основание чл.42а, ал.2, т.1 от НК -
Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от ДЕСЕТ МЕСЕЦА, с периодичност за явяване и
подписване пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице с
периодичност два пъти седмично;
На основание чл.42а ал.2, т.2 от НК -
Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от ДЕСЕТ МЕСЕЦА
Водим от горното Съдът постанови
присъдата си.
Р А Й О Н Е Н С Ъ Д И Я :