Р Е Ш Е Н И Е
№
02.07.2020 година,гр.Велинград.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ВЕЛИНГРАД на двадесет и втори юни две хиляди и двадесета година, в публично заседание в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:ИВАНКА ПЕНЧЕВА
СЕКРЕТАР: Донка Табакова
като
разгледа докладваното от районния съдия Пенчева
а.н.дело № 123 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 59 и
сл. ЗАНН
Образувано е по жалба на „СТИЛ и УЮТ” ЕООД,
ЕИК *********, представлявано от М.Н.Т. с ЕГН **********,чрез адв. Н. Бангеев, срещу Наказателно
постановление № 431281-F475357 от
23.04.2019 година на Началник отдел „Оперативни дейности” –Пловдив към ЦУ на
НАП, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание „имуществена
санкция“ в размер на 600,00 лв. на осн. чл. 185, ал.
1 ЗДДС, за нарушение на чл. 118, ал. 1 ЗДДС, във вр.
чл. 25, ал. 1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006г. на Министъра на финансите.
Релевират се
доводи за незаконосъобразност на наказателното постановление и се иска неговата
отмяна. Твърди се, че по време на проверката обектът не е работил – не е имало
гости, не е имало персонал, извършвани са ремонтни дейности; описаното като
нарушение е формално и незначително; плащането е прието от лице,което не работи
към дружеството; безспорно е, че обекта през м. 01 и 02.2019 година не е
реализирал никакви обороти; наказателното постановление засяга правната сфера
на ЮЛ несъразмерно.
В писмено становище жалбоподателят счита, че в хода на
административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални
нарушения, представляващи самостоятелни основания за отмяна на обжалвания акт.
Твърди се, че непосочването на конкретната хипотеза на запълващата разпоредба
на чл. 25, ал. 1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. е ограничила правото на
жалбоподателя да разбере в какво е обвинен и да организира защитата си. Счита,
че нарушението е несъставомерно, предвид че плащането е извършено на лице без
представителна власт по отношение на дружеството, поради което не може да бъде
ангажирана отговорността му. Евентуално се позовава на чл. 28 ЗАНН. Претендира
разноски.
Ответникът по жалбата ЦУ на НАП, в писмено становище
чрез юрисконсулт Трифонов, сочи, че наказателното постановление следва да бъде
потвърдено, като правилно и законосъобразно – нарушението е доказано по
безспорен начин, представляващият дружеството не се е противопоставил на
сключената сделка от представителя без представителна власт веднага след
узнаването, поради което плащането го обвърза и следва да се ангажира
отговорността му. Поискано е присъждане на юрисконсултско
възнаграждение на осн. чл. 63,ал.5 от ЗАНН.
Жалбата е подадена в законоустановения
срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН /наказателното постановление е връчено на жалбоподателя
на 26.06.2019 г., а жалбата е подадена на 02.07.2019 г./, от лице с правен
интерес да го обжалва, поради което е процесуално допустима.
След като обсъди събраните по делото писмени и гласни
доказателства, съдът намира за установено следното:
На 21.02.2019г, в 11:30 часа, в к.к.Цигов чарк, служител на НАП С.Е.С.–
ст.инспектор по приходите в ГДФК и Р.О.С.–ст. инспектор по приходите в ГДФК извършили
проверка за спазване на данъчното и осигурителното законодателство на обект стопанисван
от „СТИЛ и УЮТ ”ЕООД ЕИК *********, а
именно вили „УЮТ”, находящ се в к.к.”Цигов чарк”. Към датата на проверката обектът не работел, нямало
други посетители. В двора се намирал съпругът на управителя на дружеството и
едноличен собственик на капитала М.Т.-свидетелят Т.Г.Т., който по настояване на
проверяващите, се съгласил да им предостави помещение за ползване. Преди
легитимиране била извършена покупка на 1 бр. нощувка. Плащането на услугата се извършило от
свидетелката С. и е прието от Т.Г.Т.. Не
бил издаден фискален бон в момента на приемане на плащането. Теодосиев
информирал посетителите, че касова бележка ще им бъде издадена впоследствие от
съпругата му, на която се обадил да дойде, за да приготви стаята. Лицето,
приело плащането, към момента на проверката, не се намирал в трудови
правоотношения с дружеството и не фигурира сред управителните или
представителните органи. Плащането е извършено извън обекта. След легитимацията
на органите по приходите била издадена фискална касова бележка от управителката
на дружеството. Изискано е свидетелство за регистрация на ФУ, паспорт на ФУ, договор
за техническо обслужване, книга за ДФО. За посочените констатации е съставен Протокол
за извършена проверка №0397143/21.02.2019 г.
На 06.03.2019г. на дружеството
жалбоподател е съставен АУАН № F475357 за това,че при извършена проверка на 21.02.2019 г. на търговски обект по смисъла
на §.1,т.41 от ПР на ЗДДС – вили „УЮТ”, находящ се в к.к.Цигов чарк,яз.Батак, стопанисван от„СТИЛ и УЮТ ”ЕООД ЕИК *********, за извършена покупка на бр. нощувка на стойност 30,00 лв., не е
издадена касова бележка от фискално устройство. Лицето едновременно с плащането
не е представило на клиента фискална касова бележка от наличното в обекта фискално
устройство модел Tremol ZK-KL-V2.
Прието е, че деянието осъществява състав на нарушение по чл. 118, ал. 1 ЗДДС,
във вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба
Н-18/13.12.2006г.
На
11.03.2019г. е постъпило възражение от управителя на дружеството против съставения
АУАН, в което сочи, че обекта не е работел по време на проверката и че не следва
да носи отговорност за деянието, предвид че не е приела плащането, а
волеизявлението на Теодосиев не я обвързва.
Въз основа на акта, на 23.04.2019 г. е
издадено обжалваното Наказателно постановление № 431281-F475357 от 23.04.2019 г., с което на жалбоподателя, е
наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 600 лв. на
осн. чл. 185, ал. 1 ЗДДС. И в двата акта фактическите обстоятелства във
връзка с извършване на деянието и дееца са отразени по идентичен начин. По
идентичен начин е посочена нарушената разпоредба.
Съдът установи фактическата обстановка
въз основа на представените по делото писмени и гласни доказателства, които
кредитира.
При така установената фактическа
обстановка, се налагат следните правни изводи
Актът за установяване на нарушение № F 475357
от 06.03.2019 г. и обжалваното наказателно постановление са издадени от органи
оправомощени съобразно чл. 7, ал. 1, т. 4 и т. 3, ЗНАП във вр.
със Заповед № ЗЦУ-ОПР-17 от 17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП /т.
2.1 и т.1.1/, във вр.
чл. 193, ал. 1 и ал. 2 ЗДДС, в сроковете по чл. 34 ЗАНН.
При издаването им не са допуснати
съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита на
жалбоподателя и възможността на съда да упражни контролни правомощия. Същите
съдържат описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено,
обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го
потвърждават, индивидуализиран е и нарушителят.
Неоснователно е възражението на
защитата на жалбоподателя за нарушение на чл. 17 ЗАНН при издаване на
наказателното постановление. Тази разпоредба е израз на принципа non bis in idem
и за да е приложима е необходимо да
е налице обективен и субективен идентитет на
нарушението. В случая, не се касае за
такава хипотеза. Деецът е санкциониран
за различни нарушения, засягащи различни по вид обществени отношения,
осигуряващи правилното функциониране на данъчната система.
Неоснователно е възражението за
допуснати процесуални нарушения чрез посочване на хипотезата на чл. 25, ал. 1
от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. Запълващата разпоредба разграничава правните
субекти, носители на задължение за отчитане на продажби с различни видове фискални
устройства, съобразно вида на продаваните стоки или извършваните услуги. Разграничението
не води до различното им третиране по отношение на задължението за издаване на
касова бележка, поради което непосочването на конкретната хипотеза не е води до
нарушаване на правото на субекта да разбере в какво е обвинен. Доколкото в АУАН и в наказателното
постановление са посочени фактическите обстоятелства от състава на нарушението,
а именно извършено плащане на услуга- 1 бр. нощувка, неиздаване на фискална
касова бележка от фискално устройство, субекта на нарушението, не може да се
счита, че е налице неяснота относно нарушението.
С чл. 118, ал. 1 ЗДДС е предвидено
задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях
доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване на фискална касова бележка
от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от
интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност
(системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Редът
и начинът за издаване на фискални касови бележки е уреден с Наредба № Н-18/2006
г. на МФ за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез
фискални устройства. По силата на чл. 3, ал. 1 от Наредбата всяко лице е длъжно
да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във
или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или
касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на
пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или
наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла
на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен
превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски
парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Текстът на чл. 118, ал. 1 ЗДДС е доразвит в чл. 25, ал. 1 от Наредбата, който гласи, че
независимо от документирането с първичен счетоводен документ, задължително се
издава фискална касова бележка за всяка продажба на лицата по чл. 3, ал. 1 - за
всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането е по банков път или
чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1. От
анализа на цитираните разпоредби на ЗДДС и Наредбата се налага изводът, че за
да възникне задължение за издаване на фискална касова бележка, следва да е
налице извършена продажба на стоки или доставка на услуги.
В конкретния случай, съдът намира, че
не е безспорно установено в проверявания обект да е извършена продажба на
услуга, за която да не е издадена фискална касова бележка. Безспорно по делото
е установено, че свидетелите С. и С. се извършили проверка на обект – вили “Уют“,
като и че са предали 30 лв. на св.Теодосиев, а той не им е издал фискален бон.
Установи се, че приелият плащането не е служител на “Стил и Уют“ ЕООД,
респективно законен или упълномощен негов представител, поради което не може да
ангажира отговорността му по чл. 185, ал. 1 ЗДДС. Теодосиев е съпруг на управителката,
което не го прави свързано лице по смисъла на параграф 3 от ДОПК.
Обстоятелството, че Т. не се е противопоставила на сключената от представителя
без представителна власт сделка веднага след узнаването й и е приела плащането,
следва да се разглежда в аспекта на създадената между равнопоставени
правни субекти облигационна връзка относно изпълнението на правата и
задълженията по нея, но не може да се
счита, че с това за дружеството се поражда отговорност за извършено нарушение. Неоснователно
е възражението, че след като управителката на дружеството в
последствие е издала фискален бон, то тя не е оспорила съответното
плащане.
Видно е
, че касовият бон е бил издаден след като е поискан от проверяващите – след
като те са се легитимирали и са заявили, че нямат издаден касов бон. Установи
се, че обекта не е работел, в него не се е намирал представител на
дружеството-жалбоподател, като в тази насока са показанията на всички свидетели
и писмените доказателства – приложени по делото. Установи се безспорно, че в
обекта не е имало клиенти, не е имало персонал /съпруга на управителката няма
договор с ЮЛ/, инсталациите са били замразени и в резултат на настояването на данъчните служители с
подвеждащи причини са започнали
подготовка,за да им се предостави стая. Освен
това, на проверяващите е заявено от св.Теодосиев, че той не е управител на
обекта, и че той няма ключ за вилите, а едва след като дойде съпругата му може да им предостави ключ и съответно касов бон,
парите са оставени на Теодосиев по изрично настояване на проверяващите.Освен
това плащането е станало извън вилите, които са отдавани за ползване. Плащането
е станало и преди да се индивидуализира за какво точно се плаща и коя вила ще
бъде използвана.
По тези съображения съдът счита,
че ЮЛ не е осъществило нарушението,за
което е санкционирано на основание чл. 185,ал.1 от ЗДДС,за нарушение на чл. 25,
ал. 1 от НАРЕДБА №
Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални
устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението
им и изисквания към лицата, които
извършват продажби чрез електронен магазин и жалбата
е основателна.
По отношение на
претенцията на жалбоподателя за присъждане на сторените в производството
разноски за процесуално представителство, съдът счита същата за неоснователна.
Съгласно
разясненията, дадени с т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012г.на ОСГТК на ВКС, предпоставка за
присъждане на разноски в производството по дело, приключило с благоприятен за
страната резултат, е разноските действително да се заплатени и заплащането да
е доказано. В договора за правна помощ
следва да бъде указан вида на плащане, освен когато по силата на нормативен акт
е задължително заплащането да се осъществи по определен начин – например по
банков път. Тогава, както и в случаите, при които е договорено такова
заплащане, то следва да бъде документално установено със съответните банкови
документи, удостоверяващи плащането. Когато възнаграждението е заплатено в
брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият
договор да е приложен по делото. В този случай той има характер на разписка, с
която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила
адвокатското възнаграждение.
В случая, видно от представеното пълномощно /л.59 по а.н.д.
173/2019 г. на РС Пещера/ е уговорено, че представителството по делото пред
съответната инстанция ще се осъществява безплатно, поради което извършването на
разноски остана недоказано.
В чл. 38 от Законът за адвокатурата не е предвидена хипотеза
на оказване на безплатна адвокатска помощ и съдействие на юридически лица, в
който случай в съответното производство насрещната страна следва да бъде
осъдена да заплати разноски за
процесуално представителство в полза на процесуалния представител.
Водим от изложеното до тук съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 431281-F475357 от 23.04.2019 година на
Началник на Отдел „Оперативни дейности” – Пловдив в ЦУ на НАП, с което на „СТИЛ
и УЮТ ”ЕООД ЕИК *********,със седалище и
адрес на управление гр.Пазарджик.ул.”Кн.Мария
Луиза”№89, ет.3, представлявано от М.Н.Т. е наложена административно наказание и м у щ е с т в е н а с а н к ц и я в
размер на 600 лева /шестстотин лева /,
на основание чл. 185, ал.1 от ЗДДС , за нарушение на 118, ал. 1, ал. 1 ЗДДС,
във вр. чл. 25, ал.1
от НАРЕДБА № Н-18 от
13.12.2006 г., във вр.
с чл. 118,ал.4 от ЗДДС.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ претенцията на „СТИЛ и УЮТ ”ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Пазарджик.ул.”Кн.Мария
Луиза”№89,ет.3, представлявано от М.Н.Т., с правно основание чл. 63, ал. 3 ЗАНН
за присъждане на сторените разноски за процесуално представителство по а.н.д.
123/2020г. на Районен съд Велинград.
Решението подлежи
на касационно обжалване пред Административен съд Пазарджик в 14-дневен срок от
съобщението на страните по делото, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Иванка
Пенчева