№ 250
гр. Пазарджик, 31.05.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на тридесет и
първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Кристина Л. Пунтева
Съдия:Димитър Б. Бишуров
СъдебниАНТОНИЯ ИВ. Г.
заседатели:ШЕРМИН Р. РАДЕВА
ВАЛЕРИ Д. БЕНЗАРОВ
при участието на секретаря Виолета Сл. Боева
в присъствието на прокурора С. Ст. Д.
като разгледа докладваното от Димитър Б. Бишуров Частно наказателно дело
№ 20245200200362 по описа за 2024 година
След проведеното тайно съвещание настоящият съдебен състав намира,
че не следва да пристъпва към разглеждане на делото по същество, а
производството следва да бъде прекратено по следните съображения:
Настоящото производство е образувано по реда на чл.449 и сл. от НПК,
въз основа на молба на осъдения А. Н. Д., ЕГН ********** с искане да бъде
заменено наложеното му наказание – доживотен затвор без замяна, с
наказание лишаване от свобода за срок от 30 години.
Видно е от материалите по делото, че молителят Д. е осъден с присъда
по НОХД № 197/2000г. по описа на ОС –Пазарджик, влязла в сила на
17.12.2001г., за извършени от него престъпления по чл.116, ал.1 и чл.194, ал.1
от НК, като на основание чл.23 ал.1 от НК му е определено и наложено едно
общо най-тежко наказание, а именно доживотен затвор без замяна. Това
наказание осъденият търпи в момента в затвора в гр.Пазарджик.
Съгласно разпоредбата на чл.38а ал.3 от НК, наказанието доживотен
затвор може да бъде заменено с наказание лишаване от свобода за срок от
тридесет години, ако осъденият е изтърпял не по-малко от двадесет години,
като процедурата по замяна е регламентирана в Глава ХХХV, Раздел V от
НПК „Замяна на наказанието доживотен затвор с наказание лишаване от
1
свобода“.
В българския НК липсва материалноправна предпоставка за замяна на
наказанието доживотен затвор без замяна, по смисъла на чл.38 от НК, с
наказание лишаване от свобода. Такава съществува само за наказанието
доживотен затвор. С оглед на това молбата на осъдения Д. е процесуално
недопустима, а като такава ще следва да се остави без разглеждане.
Несподеляемо е разбирането, че наказанието доживотен затвор без
замяна може и следва да бъде заменено с наказание лишаване от свобода,
посредством пряко приложение от страна на съда на ЕКЗПЧОС, т. к. липсата
на вътрешноправен регламент за замяна на това наказание е нарушение на
чл.3 от Конвенцията. Тук веднага следва да се каже, че Европейският съд по
правата на човека /ЕСПЧ/ по редица поводи се е произнасял в кои случаи
доживотният или дългосрочен затвор представляват нечовешко и унизително
отношение или наказание, включително и по дела срещу България, заведени
от осъдени на доживотен затвор без замяна. Нарушенията са преценявани в
два аспекта. От една страна досежно режима на осъдените на такова
наказание, условията на изолация, на отдих на открито, на занимания и др., а
от друга – досежно възможността основни човешки права да са нарушени с
факта на налагане на наказанието, заради въздействието на строгостта му.
Последователно застъпената позиция на ЕСПЧ позволява следната
систематизация: Конвенцията се нарушава ако наказанието лишава осъдените
от всякаква надежда да си върнат свободата. Разпоредбата на чл. 3 от
ЕКЗПЧОС изисква от присъединилите се държави да дадат на осъдените на
доживотен затвор перспектива, колкото и да е далечна, един ден да получат
корекция на присъдата си и да заживеят свободно. Такава възможност би
могла да съществува de jure и de facto.
Според вътрешното ни право, доживотният затвор без замяна не
подлежи на трансформация в срочно наказание, нито е допустимо условно
предсрочно освобождаване от изтърпяването му. Налице е обаче законовата
възможност за помилване и ЕСПЧ е констатирал, че този механизъм,
позволяващ преразглеждане на доживотните присъди без право на замяна,
действа de facto в страната ни след 21 януари 2013 г., когато е издаден Указ за
помилване № 12 на Вицепрезидента на Република България.
Виж в този смисъл е Решение от 08.07.2014 г. на ЕСПЧ по делото на
2
Харакчиев и Толумов срещу България, станало окончателно на 08.10.2014 г.
Поради всичко посочено до тук, молбата на А. Д. като процесуално
недопустима следва да се остави без разглеждане по същество, а
производството следва да се прекрати.
По изложените съображения Пазарджишкият окръжен съд:
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на осъдения А. Н. Д., ЕГН
********** за замяна на наложеното му наказание – доживотен затвор без
замяна, с наказание лишаване от свобода за срок от 30 години.
ПРЕКРАТЯВА производството по ЧНД № 362/2024 год. по описа на
Пазарджишкия окръжен съд.
Определението може да се обжалва и протестира пред Пловдивския
апелативен съд в 7-дневен срок от днес по реда на Глава ХХІІ от НПК.
Председател: _______________________
Член-съдия:
1._______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
3._______________________
3