Мотиви по ЧНД № 343/2018 г.
Производството е по чл. 306, ал.
1, т. 1 от НПК във вр. с чл. 25 във вр. чл. 23,
ал. 1 от НК.
В РС-Кърджали е постъпило предложение от РП-Кърджали, с което иска
определяне на общо наказание относно осъжданията на Н.М.С. *** по присъди, както следва: Присъда № 2/10.01.2018 г. по
НОХД № 1 481/2017 г. по описа на Районен
съд - Хасково и Присъда № 4/17.01.2018 г. по НОХД № 1 381/2018 г. на Районен
съд - Кърджали, най-тежкото от тях, а именно „лишаване от свобода“ за срок от 2
години, което да бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим в затворническо
общежитие от закрит тип. Въвеждат се доводи, че в конкретния случай са налице
предпоставките на чл. 24 от НК, поради което се иска определеното общо
наказание да бъде увеличено с 12 месеца.
В съдебно
заседание представителят на Районна прокуратура - Кърджали прокурор Колева
поддържа предложението.
Н.М.С. лично и
чрез адв.Райчев излага съображения, че предложението е основателна, тъй
като престъпленията по посочените
наказателни производства били в реална съвкупност, поради което били налице
предпоставките на чл. 25 от НК. Моли съда да не прилага разпоредбата на чл. 24
от НК, а ако прецени, че са налице предпоставките за увеличаване на общото
наказание, то да бъде в минимален размер.
След като обсъди събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Н.М.С. е осъждан 24
пъти за извършени престъпления от общ характер, като последните му две присъди
са: С Присъда
№ 2/10.01.2018 г. по НОХД № 1 481/2017 г. по описа на Районен съд - Хасково му е наложено наказание „лишаване от свобода“
за срок от 2 години, което да бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим, за
извършено на 02.08.2017 г. престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 във вр. с чл.
195, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 29, ал. 1, б.„а“ от НК – в сила от 25.01.2018 г. и с Присъда № 4/17.01.2018 г. по НОХД
№ 1 381/2018 г. на Районен съд – Кърджали му е наложено наказание „лишаване от
свобода“ за срок от 16 месеца, което да бъде изтърпяно при първоначален „строг“
режим, за извършено на 12.11.2016 г. престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1 във вр.
с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 29, ал.
1, б.„а“ и „б“ от НК – в сила от 02.02.2018 г.
Съдът намира, че по отношение на горе цитираните осъждания са налице условията на чл. 25 във вр. с чл. 23, ал. 1 от НК, предвид обстоятелството, че престъпленията предмет на цитираните наказателни дела от общ характер се намират по между си в реална
съвкупност и по отношение на тях следва да се определи общо наказание.
Деянията по описаните горе присъди са извършени от Н.М. преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях, т.е. при условията на реална съвкупност, поради, което в случая са налице предпоставките за определяне на общо наказание по реда на чл. 25-23 от НК. Ето защо на молителя следва да бъде определено едно общо наказание по наложените с посочените
присъди, най-тежкото
от тях, а именно „лишаване от свобода"
за срок от 2 години, което за реализиране целите на личната и генерална
превенция на закона и преди всичко за поправянето на осъденото лице, следва да
бъде изтърпяно ефективно при първоначален „строг“ режим на изтърпяване на
основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б.„б“ от ЗИНЗС.
Така определеното общо
наказание следва
да бъде увеличено по реда на чл. 24 от НК с 10 месеца „лишаване от свобода“. В тази
връзка съдът намира, че по отношение на Н.С. са налице предпоставките на
цитираната разпоредба. Деецът е многократно осъждан на наказание „ лишаване от
свобода“ за извършени престъпления от общ характер, основно за деяния против
собствеността. Касае се за усложнена престъпна дейност, при която
престъпленията са извършени от дееца при условията на опасен рецидив. Всичко
това аргументира извода за една трайна и устойчива тенденция у подсъдимия към
незачитане на законодателството и установените в обществото норми на поведение
и добри нрави. По изложените съображения и с оглед обстоятелството, че
наложените наказания по съвкупността са от един и същи вид, а именно „лишаване
от свобода“ настоящият съдебен състав приема, че в конкретния случай са налице
условията на чл. 24 от НК и определеното общо наказание следва да бъде
увеличено с 10 месеца, което изцяло съответства на личността на дееца и
неговата обществена опасност.
Доколкото
престъпленията, предмет на Присъда № 2/10.01.2018 г. по НОХД № 1 481/2017 г. по описа на Районен
съд - Хасково и Присъда № 4/17.01.2018 г. по НОХД № 1 381/2018 г. на Районен
съд - Кърджали
са извършени, след като постановените съдебни актове по останалите осъждания на
С. са били влезли в
законна сила, т.е. в съотношение на рецидив, то не са налице предпоставките за групирането
с някое от наложените наказания по предходните осъждания. При цялостния преглед
на всички осъждания на Н.М. съдът намира,
че липсват основания да се извършва намеса по отношение на осъжданията за
престъпления, които не са предмет на настоящата съвкупност с оглед
прегрупирането им по начин, който да е най-благоприятен за дееца.
Водим от горното, съдът постанови определението си.
Председател: