№ 315
гр. Варна , 06.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 23 СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и
първи юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Даниела Михайлова
при участието на секретаря Пламен Б. Пламенов
като разгледа докладваното от Даниела Михайлова Административно
наказателно дело № 20213110201887 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на
„ДЗУ ГЛ“ ООД, представлявано от Г.С.Г., против Наказателно Постановление № 20-
0819-000438/ 18.09.2019г. на Началника на група в с-р „ПП“ при ОД-МВР , с което
на „ДЗУ ГЛ“ ЕООД е наложена “ Имуществена санкция“ в размер на 2 000лв. на
основание чл.638 ал.1 т.2 вр. чл.461 т.1 от Кодекса за застраховането.
В жалбата се твърди, че при издаване на наказателното постановление са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, доколкото е издадено въз
основа на акт, съставен срещу водача на превозното средство, а не срещу неговия
собственик.Наведени са доводи и за това, че не е посочена дата на извършване на
нарушението, доколкото то се осъществява чрез бездействие и в този смисъл датата на
нарушението е датата, на която за собственикът на МПС е възникнало задължението да
сключи договор за „Гражданска отговорност“, а не тази на която превозното средство е
било управлявано. На следващо място се сочи, че неправилно е била ангажирана
отговорността на дружеството с налагане на имуществена санкция, тъй като
административно-наказателното производство е започнало със съставянето на акт
против физическо лице. Поради тези и други съображения се иска отмяна на
наказателното постановление и присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание въззивната страна, редовно призована , представлява се от
надлежно упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата на
посочените в нея основания.По същество адв. А. отново пледира за отмяна на ел. фиш
и за присъждане на направените по делото разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, представлява се от надлежно
упълномощен представител, който оспорва жалбата. По същество ю.к. Л. пледира
постановлението да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
1
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
„ДЗУ ГЛ“ ООД било собственик на т.а. „Фолксваген Транспортер“ с рег. № В 35
49 НН.На 13.01.2020г. превозното средство, за което нямало сключен валиден договор
за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, било управлявано от Г. Г..
Около 16.00ч., в гр.Варна, по бул.“Хр.Смирненски“, до бл.22 на жк.“Левски“ той бил
спрян за проверка от полицейски служители , един от които св.Д.Д.. При извършена
проверка за автомобила се установило, че за превозното средство няма сключен и
действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.Поради това
и св.Д. съставил против Г. Г. акт за установяване на нарушение, което квалифицирал
като такова по чл.483 ал.1 т.1 от КЗ. Текстово обаче било изписано „ едноличен
търговец или юридическо лице, което притежава МПС, което е регистрирано на
територията на Р.България и не е спряно от движение, не е сключило договор за
застраховка „Гражданска отговорност“. При предявяването на акта, както и в срока
по чл.44 ал.1 от ЗАНН възражения не били направени и депозирани.В хода на
проверката били направени справки в Гаранционния фонд и в Търговския регистър,
като станало ясно, че Г. е управител на „ДЗУ ГЛ“ ООД, чиято собственост бил
автомобила.
Въз основа на акта за установяване на административно нарушение е издадено
и атакуваното пред настоящата инстанция наказателно постановление №20 -0819-
000438 / 02.03.2020г. , с което административно-наказващият орган приел, че Г. е
управлявал товарен автомобил , собственост на „ДЗУ ГЛ“ ООД и като юридическо
лице, което притежава МПС, не е сключил договор за застраховка „Гражданска
отговорност“.Нарушението било квалифицирано отново като такова по чл.483 ал.1 т.1
от КЗ и за него , на основание чл.638 ал.1 т.2 вр. чл.461 т.1 от КЗ, на „ДЗУ ГЛ „ ООД
била наложена „Имуществена санкция“ в размер на 2 000лв.
В хода на съдебното следствие като свидетел бе разпитан Д.Д. -
актосъставител, чиито показания съдът кредитира като логични, последователни и
непротиворечиви. Свидетелят си спомни за случая с необходимата конкретика и
поясни, че водача е бил управител на фирмата, собственик на автомобила и че липсата
на застраховка е била установена при извършена проверка.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателства по административно наказателната преписка, събраните в хода на
съдебното производство писмени доказателства, които са последователни, взаимно
обвързани и безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат различни
изводи.
При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразността му,обосноваността му и
справедливостта на наложеното административно наказание , съдът прави следните
правни изводи:
Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект,поради
което е процесуално допустима, а разгледана по същество се преценява като
основателна.
2
Наказателното постановление № 20-0819-000438 / 02.03.2020г.. е издадено от
компетентен орган - от Началника на сектор „ПП” при ОД-МВР-Варна, съгласно
Заповед № 365з-271/21.01.2016г. на Директора на ОД-МВР-Варна и в
шестмесечния преклузивен срок.
Съобразно събраните по делото доказателства съдът намира за безспорно
установено, че е било допуснато нарушение на чл.483 ал.1 т.1 от КЗ, тъй като за т.а.
„Мерцедес“ с рег. № В 35 49 НН на 13.01.2021г. не е имало валиден и действащ
договор за сключена застраховка „Гражданска отговорност“.Такъв е имало в
предходен период и е бил валиден до 12.01.2021г.Това се установява от приложените
по преписката справки от Гаранционния фонд, а и не се оспорва.
Съдът намира обаче, че в хода на производството са били допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила.От съдържанието на приложения по
преписката акт се установява, че той е бил издаден срещу Г. Г. като физическо лице и в
качеството му на водач на превозно средство, за което няма сключен договор за
„Гражданска отговорност“. Тези действия в акта са били квалифицирани като
нарушение на чл. 483 ал.1 т.1 от КЗ, който сочи, че договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ е длъжно да сключи всяко лице, което притежава МПС, което е
регистрирано на територията на Р.България и не е спряно от движение. Въпреки това, и
в акта, и в постановлението, текстово е било изписано, че „ едноличен търговец или
юридическо лице, което притежава МПС, което е регистрирано на територията на
Р.България и не е спряно от движение, не е сключило договор за застраховка
„Гражданска отговорност“.По този начин, още при съставяне на акта е останало
неясно чия отговорност е била ангажирана- на водача или на собственика на
превозното средство, който е бил установен още при проверката.Наказващият орган от
своя страна пък не е изпълнил задължението си по чл.52 ал.4 от ЗАНН , не е проверил
акта с оглед на неговата законосъобразност и на свой ред е допуснал съществено
нарушение на процесуалните правила като е издал наказателно постановление срещу
„ДЗУ ГЛ“ ООД.Т.е. срещу юридическо лице, срещу което не е имало съставен акт за
установяване на административно нарушение, респективно срещу което не е било
образувано административно-наказателно производство.По този начин е е била
ангажирана отговорността на дружеството в нарушение на разпоредбата на чл.36 ал.1
от ЗАНН и безспорно е било нарушено правото на защита на нарушителя. Поради
изложеното до тук, съдът намира, че атакуваното наказателно постановление е
неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
С оглед изхода на делото и съобразно направените искания, на основание
чл.63 ал.3 от ЗАНН и чл.143 ал.1 от АПК, съдът намира, че следва на „ДЗУ ГЛ“ ООД
да се присъдят направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение. По
делото е приложен договор за правна защита и съдействие , в който е посочено, че е
заплатено в брой възнаграждение в размер на 444лв. с включен ДДС. Това
3
възнаграждение е определено в минималния размер , предвиден в чл.18 ал.4 вр. чл.7
ал.2 т.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения , като на основание § 2 „а“ от ДР на наредбата и по аргумент от
Решение на Съда на Европейския съюз от 23 ноември 2017 г., по съединени дела С-
427/16 и С-428/16, към адвокатското възнаграждение следва да се присъди и
начисленият данък, тъй като в случая не е налице двойно облагане с ДДС. Поради това
и съдът намира , че на „ДЗУ ГЛ“ ООД следва да се присъдят разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 444лв.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно Постановление № 20-0819-000438/ 18.09.2019г. на
Началника на група в с-р „ПП“ при ОД-МВР , с което на „ДЗУ ГЛ“ ЕООД е
наложена “ Имуществена санкция“ в размер на 2 000лв. на основание чл.638 ал.1
т.2 вр. чл.461 т.1 от Кодекса за застраховането.
ОСЪЖДА ОД на МВР-Варна да заплати на „ДЗУ ГЛ“ ООД –ЕИК ********* ,
сумата от 444 / четистотин и четиридесет / лева, представляващи разноски за
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване
на съобщението за изготвянето му пред Административен съд-Варна по реда на АПК .
След влизане в сила на съдебното решение, административно- наказателната
преписка да се върне на наказващия орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4