Номер 195409.09.2020 г.Град София
Апелативен съд - София8-ми граждански
На 09.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Иванка Ангелова
Членове:Красимир Машев
Златина Рубиева
като разгледа докладваното от Красимир Машев Въззивно частно гражданско дело №
20201000502942 по описа за 2020 година
Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.
Подадена е частна жалба от въззиваемия-ищец Д. Ц. Б. срещу Определение,
постановено в о. с. з. на 21.07.2020 г. по в. гр. д. № 12819/2019 г. по описа на СГС, ГО, ІV-Г
с-в, с което съдебното производство по делото е спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК
до приключване с влязъл в сила краен съдебен акт на преюдициален правен спор, предмет
на гр. д. № 16291/2018 г. по описа на СГС, ГО, I-5 състав.
Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е незаконосъобразно,
тъй като, макар и отмяната на процесното дарение, въз основа на което основава своята
материална легитимация по иска с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС, да притежава
ретроактивно действие, решението, с което ще се допусне тази промяна в правната сфера на
дарения, ще настъпи едва с влизане в сила на съдебното решение по иска с правно
основание чл. 227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД. Именно поради това обстоятелство – до влизане в сила
на конститутивното съдебно решение, дареният е носител на съответната идеална част от
правото на собственост върху спорния имот, като има право да го ползва и да извлича
всички негови граждански плодове.
Ответникът е подал в законоустановения срок писмен отговор на частната жалба, в
който поддържа становище за нейната неоснователност, тъй като поради ретроактивното
действие на констативното решение, с което се отменя дарението, за ищеца би отпаднала
материалната му легитимация като съсобственик на процесния имот и към минал момент,
вкл. и през процесния период.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, като е заплатена дължимата
държавна такса, поради което тя е процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба се явява неоснователна.
1
Установява се, че с Определение, постановено в о. с. з. на 21.07.2020 г. по в. гр. д. №
12819/2019 г. по описа на СГС, ГО, ІV-Г с-в, първоинстанционният съд е спрял на
основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК образуваното въз основа на предявен иск с правно
основание чл. 31, ал. 2 ЗС исково производство до приключване на правния спор, предмет
на предявения конститутивен иск с правно основание чл. 227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД за отмяна на
дарението на идеалната част върху спорния имот, въз основа на която ищецът и частен
жалбоподател основава своята материална легитимация в настоящия исков процес като
съсобственик на процесната недвижима вещ.
Установява се, че дарителят по релевантния безвъзмезден транслативен договор,
удостоверен в н. а. 36, съставен по н. д. № 32/2016 г. от нотариус Р. Д., е предявил срещу
дарения и ищец в настоящото исково производство – Д. Ц. Б. , конститутивен иск с правно
основание чл. 227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД за отмяна на процесния договор за дарение.
Нормативната цел на правната норма, уредена в чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, е насочена
към обезпечаване принципа на законност (арг. чл. 5 ГПК), а именно когато е налице висящо
дело пред друг съд, чийто изход е обуславящ правилното решаване на повдигнатия
материалноправен спор по друго дело, обусловеното съдебно производство трябва да бъде
спряно до приключване на преюдициалния правен спор с влязъл в сила краен съдебен акт.
По този начин, при съотнасяне на тези два спора като обуславящ към обусловен, не би се
достигнало до две противоречиви разрешения от българския съд по обусловения правен
спор.
В случай че бъде уважен предявеният конститутивен иск с правно основание чл. 227,
ал. 1, б. „в“ ЗЗД за отмяна на процесното дарение, съдебното решение ще породи
ретроактивно действие, като по отношение на ищеца в настоящото исково производство ще
се счита, че той не е бил носител на дарената идеална част от правото на собственост върху
процесния имот от момента на дарението – 26.01.2016 г., т.е. преди исковия период (от м.
11.2017 г. до м. 02.2018 г.), като именно от този момент ще се отрече неговата материална
легитимация като съсобственик на процесната недвижима вещ. Следователно, изходът по
гр. д. № 16291/2018 г. по описа на СГС, ГО, I-5 състав е от преюдициално значение за
правилното решаване на повдигнатия материалноправен спор с иска по чл. 31, ал. 2 ЗС, въз
основа на който е образувано спряното исково производство.
В този смисъл, като е спрял на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК съдебното
производство по гр. д. № 12819/2019 г. по описа на СГС, ГО, ІV-Г с-в до решаване на
материалноправния спор, предмет на гр. д. № 16291/2018 г. по описа на СГС, ГО, I-5 състав,
въззивният съд е постановил законосъобразно определение, което трябва да бъде
потвърдено, а частната жалба оставена без уважение.
Тъй като настоящото съдебно производство е образувано по реда на чл. 274, ал. 2
ГПК (обжалва се постановен за първи път от въззивен съд съдебен акт), настоящото
2
Определение е окончателно и не подлежи на обжалване пред ВКС.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение, постановено в о. с. з. на 21.07.2020 г. по в. гр. д. №
12819/2019 г. по описа на СГС, ГО, ІV-Г с-в, с което съдебното производство по делото е
спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до приключване с влязъл в сила краен съдебен
акт на преюдициален правен спор, предмет на гр. д. № 16291/2018 г. по описа на СГС, ГО, I-
5 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3