Р Е Ш Е Н И
Е
№………./02.08.2019г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито
съдебно заседание, проведено на втори юли през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Деспина Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Иванка
Дрингова
мл.с. Филип Радинов
при секретар Димитричка Георгиева,
като разгледа докладваното от съдията
Дрингова
въззивно гражданско дело № 1052 по описа за 2019г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е
по въззивна жалба вх. №
30422/24.04.2019г. на Н.А.М., ЕГН ********** ***, чрез пълномощника й адв. Н.Х.
от ВАК, срещу решение № 1555 от 15.04.2019г., постановено по гр.дело №
9679/2017г. на ВРС, ХLVІІІ-ми
състав, в частта, с която е
постановено да бъде изнесен на публична
продан поземлен
имот с идентификатор 10135.2520.7042 по КККР на гр.Варна, с площ от 740 кв.м.
по скица на поземлен имот № 15-153250-04.04.2017г. изд. от СГКК-гр.Варна, при
съседи 10135.2520.9623, 10135.2520.9523, 10135.2520.309, 10135.2520.7041 и
10135.2520.9514, а по заключението по СТЕ на в.л. Ж. Б.на л. 94-105 от делото с
площ от 600 кв.м., ведно с разположена в него сграда с идентификатор 10135.2520.7042.1
по КККР на гр.Варна, със застроена площ от 92 кв.м. по скица на сграда №
15-215681-11.05.2017г. на СГКК гр.Варна, а по заключение по СТЕ на в.л. Ж. Б.на
л. 94-105 от делото със застроена площ на първия
надземен етаж 91,11 кв.м, застроена площ на втория етаж 92,36 кв.м, обща част
на сградата 4,24 кв.м, РЗП 187,71 кв.м., на стойност 40 100 лв., при начална цена определена от съдебния
изпълнител, на основание чл.348 от ГПК, както и в частта, с която въззивницата
е осъдена да заплати съответната за това държавна такса.
В жалбата е
изразено становище за неправилност на решението в обжалваната част, като
постановено в противоречие на материалния закон. Излага се, че допуснатият до
делба имот е неподеляем жилищен имот и въззивницата е преживяла съпруга, която
не притежава друго жилище, поради което своевременно релевираното искане за
възлагане е установено от събраните по делото доказателства и следва да бъде
уважено. Изразява несъгласие с извода на съда за недопустимост на
възлагателната претенция, поради обстоятелството, че съсобствеността между
страните е възникнала от повече от един юридически факт /прекратена СИО и
наследяване/. Счита, че е налице хипотезата на чл.349, ал.1 от ГПК, при която
съсобствеността настъпва от един юридечески факт, а именно смъртта на
наследодателя, водеща до прекратяване на СИО и до наследяване. Отправеното
искане е за отмяна на решението в обжалваната част и за постановяване на друго,
с което допуснатият до делба жилищен имот да се постави в дял на въззивницата.
В срока по
чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор от насрещната страна по жалбата.
Варненският
окръжен съд, с оглед наведените оплаквания и след преценка на събраните
доказателства, в предметните предели на жалбата, приема за установено от
фактическа страна следното:
С
влязло в сила решение № 3024/26.06.2018г. е допусната делба на недвижим имот,
представляващ поземлен имот с
идентификатор 10135.2520.7042 по
КККР на гр.Варна, с площ от 740 кв.м. по скица на поземлен имот №
15-153250-04.04.2017г. изд. от СГКК-гр.Варна, при съседи 10135.2520.9623,
10135.2520.9523, 10135.2520.309, 10135.2520.7041 и 10135.2520.9514, а по
заключението по СТЕ на в.л. Ж. Б.на л. 94-105 от делото с площ от 600 кв.м.,
ведно с разположена в него сграда с
идентификатор 10135.2520.7042.1 по
КККР на гр.Варна, със застроена площ от 92 кв.м. по скица на сграда №
15-215681-11.05.2017г. на СГКК гр.Варна, а по заключение по СТЕ на в.л. Ж. Б.на
л. 94-105 от делото със застроена площ на
първия надземен етаж 91,11 кв.м, застроена площ на втория етаж 92,36 кв.м, обща
част на сградата 4,24 кв.м, РЗП 187,71 кв.м., между съделителите
при квоти: за Н.А.М., ЕГН **********, с адрес ***, СО Траката 308 - 3/4 ид.ч. и Л.И.М., ЕГН **********, с
адрес *** - 1/4 ид.ч., на осн. чл.34
от ЗС.
В първото по делото заседание, след влизане в сила
на съдебното решение по допускане на делбата, ищцата
е направила искане за възлагане на недвижимия имот, на основание чл.349, ал.1
от ГПК. В същото съдебно заседание, на основание
чл.346 от ГПК са предявени са съвместно разглеждане и претенции по сметки.
По
делото са ангажирани специални познания, чрез проведената съдебно-техническа
експертиза на вещото лице Р. И. П.. Съгласно заключението на експерта, делбения
имот е реално неподеляем. Пазарната стойност на ПИ възлиза на 60900 лв., а на
сградата – 40100 лв.
Гореизложената
фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:
Предпоставки
за уважаване на претенцията за възлагане на имота по реда на чл. 349, ал. 1 от ГПК са следните: делбеният имот да е неподеляемо жилище, което е било СИО и съделителят
– преживял съпруг да няма собствено жилище. В конкретния случай се установи, че
недвижимият имот, допуснат до делба, е неподеляемо жилище. Няма спор, че имотът
е бил в режим на СИО, прекратена със смъртта на наследодателя на страните.
Липсват ангажираните доказателства от въззиваемия за притежавано от
въззивницата друго жилище.
В трайната
съдебна практика на ВКС е възприето становището, че в хипотезата на чл.349,
ал.1, предл. първо от ГПК състоянието на съсобственост възниква само от един
юридически факт - смъртта на наследодателя, която е довела както до прекратяване
на съпружеската имуществена общност и придобиването от преживялата съпруга в
това й качество на 1/2 ид. ч. от имота, така и до съсобственост с останалите
наследници за другата 1/2 ид. ч. Наследственият характер на имота се запазва,
поради което следва да се приеме, че разглежданият случай не се включва в
понятието „смесена съсобственост“ по смисъла на ТР № 1/2004г. на ОСГК, на което
се е позовал първоинстанционния съд. Това е така, тъй като преживелият съпруг придобива
права не като трето за съсобствеността лице, а по силата на закона при действие
на режима на СИО в имуществените отношения между съпрузите /решение № 239 от
6.08.2012г. по гр.д. № 81 от 2011г. на ВКС, І г.о.; решение № 242 от
4.11.2014г. по гр.д. № 3345 от 2014г. на ВКС, І г.о.; решение № 18 от
27.02.2013г. по гр.д. № 572 от 2012г. на ВКС, І г.о.; решение № 158 от
25.11.2016г. по гр.д. № 2233 от 2016г. на ВКС, І г.о.; решение № 72 от 08.06.2015г.
по гр.д. № 6017 от 2014г. на ВКС, І г.о./. Целта на закона е да се даде
преимущество на преживелия съпруг пред останалите законни наследници на другия
съпруг, но не и по отношение на трети лица. Приемане на противното становище би
довело до неприложимост, респ. обезсмисляне съществуването на цитираната
законова разпоредба.
При
горната установеност и изложените съображения настоящият съдебен състав преценя
възлагателната претенция на Н.А.М. за основателна, поради което допуснатия до
делба недвижим имот следва да се постави в неин дял.
Съобразно
заключението вещото лице Попова по проведената съдебно – техническа експертиза
се установява, че пазарната стойност на ПИ възлиза на 60900 лв., а на сградата
– 40100 лв., или общо 101000 лв. Следователно, за уравнение на дяловете Н.А.М. следва
да заплати на Л.И.М. сумата от 25250 лв., за уравнение на дяловете на
съделителите.
Поради несъвпадение
на изводите на настоящата инстанция с тези на първоинстанционния съд, решението
в обжалваната част следва да бъде отменено.
Предвид
изхода на спора и характера на производството сторените разноски следва да
останат в тежест на всяка от страните, така както са сторени.
По
отношение на дължимата от страните държавна такса по чл.8 от ТДТССГПК, съдът
констатира, че същата е определена неправилно от първоинстанционния съд.
Пазарната стойност на имота е 101000 лв. Следователно ищцата, сега въззивница,
дължи държавна такса в размер на 3030 лв., а не 1203 лв. Ответникът, сега
въззиваем, дължи 1010 лв., а 401 лв. Страните са останали задължени за
разликите между дължимите и определените от ВРС суми, поради което следва да се
постанови определение за принудителното им събиране, на осн. чл.77 от ГПК.
Воден
от горното, съставът на Варненски окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 1555 от 15.04.2019г., постановено по гр.дело
№ 9679/2017г. на ВРС, ХLVІІІ-ми
състав, в частта, с която е
постановено да бъде изнесен на публична
продан поземлен
имот с идентификатор 10135.2520.7042 по КККР на гр.Варна, с площ от 740 кв.м.
по скица на поземлен имот № 15-153250-04.04.2017г. изд. от СГКК-гр.Варна, при
съседи 10135.2520.9623, 10135.2520.9523, 10135.2520.309, 10135.2520.7041 и
10135.2520.9514, а по заключението по СТЕ на в.л. Ж. Б.на л. 94-105 от делото с
площ от 600 кв.м., ведно с разположена в него сграда с идентификатор 10135.2520.7042.1
по КККР на гр.Варна, със застроена площ от 92 кв.м. по скица на сграда №
15-215681-11.05.2017г. на СГКК гр.Варна, а по заключение по СТЕ на в.л. Ж. Б.на
л. 94-105 от делото със застроена площ на първия
надземен етаж 91,11 кв.м, застроена площ на втория етаж 92,36 кв.м, обща част
на сградата 4,24 кв.м, РЗП 187,71 кв.м., при начална цена определена
от съдебния изпълнител, на основание чл.348 от ГПК,
И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ПОСТАВЯ В ДЯЛ И СОБСТВЕНОСТ на Н.А.М.,
ЕГН ********** *** недвижим имот, поземлен имот с идентификатор 10135.2520.7042
по КККР на гр.Варна, с площ от 740 кв.м. по скица на поземлен имот №
15-153250-04.04.2017г. изд. от СГКК-гр.Варна, при съседи 10135.2520.9623,
10135.2520.9523, 10135.2520.309, 10135.2520.7041 и 10135.2520.9514, а по
заключението по СТЕ на в.л. Ж. Б.на л. 94-105 от делото с площ от 600 кв.м.,
ведно с разположена в него сграда с идентификатор 10135.2520.7042.1 по КККР на
гр.Варна, със застроена площ от 92 кв.м. по скица на сграда №
15-215681-11.05.2017г. на СГКК гр.Варна, а по заключение по СТЕ на в.л. Ж. Б.на
л. 94-105 от делото със застроена площ на първия
надземен етаж 91,11 кв.м, застроена площ на втория етаж 92,36 кв.м, обща част
на сградата 4,24 кв.м, РЗП 187,71 кв.м., на осн. чл.349, ал.1, предл. първо от ГПК.
ОСЪЖДА Н.А.М., ЕГН ********** *** да заплати на Л.И.М., ЕГН **********
сумата в размер на 25250 лв. /двадесет и
пет хиляди двеста и петдесет лева/, за уравнение на дяловете на
съделителите.
В
необжалваните му части първоинстанционното решение е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА
Н.А.М., ЕГН **********, с адрес ***,
СО Траката 308 да заплати по сметка на ВОС сумата от 1827 лв. /хиляда осемстотин двадесет и седем лева/, представляваща
държавна такса, определена по реда на чл.8 от ТДТССГПК, на осн. чл.77 от ГПК.
ОСЪЖДА
Л.И.М., ЕГН **********, с адрес ***
да заплати по сметка на ВОС сумата от 609
лв. /шестстотин и девет лева/, представляваща държавна такса, определена по
реда на чл.8 от ТДТССГПК, на осн. чл.77 от ГПК.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен
срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: