РЕШЕНИЕ
№ 149
гр. Пловдив, 15.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Мария П. Шишкова
Членове:Миглена Р. Маркова
Силвия Люб. Алексова
при участието на секретаря Христина В. Христова
като разгледа докладваното от Силвия Люб. Алексова Въззивно наказателно
дело от частен характер № 20215300601458 по описа за 2021 година
С Присъда № 260018/14.09.2020 г., постановена по НЧХД № 5348/2019
г. по описа на Пловдивския районен съд, XVII-ти н.с., подсъдимият Д. Р. Д. е
признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК, за
това, че на 29.04.2019 г. в село М., обл. Пловдив, е причинил на другиму – Е.
Д. А., лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето извън
случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, като на основание чл. 78а, ал. 1 от НК, е
освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 1 000 лв.
Със същата Присъда подсъдимият Д. Р. Д. е признат за невиновен за
това, на 29.04.2019 г. в село М., обл. Пловдив, да е казал нещо унизително за
честта и достойнството на другиго – Е.А. Д. от село М., обл. Пловдив, в нейно
присъствие, поради което и на основание чл. 304 от НПК, е оправдан изцяло
по повдигнатото му обвинение по чл. 146, ал. 1 от НК.
Подсъдимият Д. е осъден да заплати на Е. Д. А. сумата от 500 лв.,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, резултат от
деянието по чл. 130, ал. 1 от НК, като за разликата до пълния претендиран
размер от 2 000 лв., гражданският иск е отхвърлен като неоснователен.
Подсъдимият е осъден да заплати на гражданския ищец Е.А. и сумата от 30
лв., представляваща причинени имуществени вреди, резултат от деянието по
чл. 130, ал. 1 от НК.
1
Предявеният от Е.А. против подсъдимия Д. граждански иск в размер на
500 лв., за причинени неимуществени вреди, вследствие на деянието по чл.
146, ал. 1 от НК, е отхвърлен като недоказан.
Постановено е вещественото доказателство – един брой магнитен
носител – компактдиск CD-R, приложен на л. 78 по делото, да остане към
материалите по делото, след влизане в сила на присъдата.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК, подсъдимият Д. е осъден да
заплати: на тъжителя и гражданския ищец Е.А., сумата от 582 лв.,
представляваща направени от нея разноски – за образуване на наказателното
дело от частен характер, за процесуално представителство от адвокат и за
възнаграждение на вещо лице; по сметка на Районен съд – гр. Пловдив,
сумата от 50 лв., представляваща държавна такса върху общия размер на
уважените граждански искове; по сметка на Районен съд – гр. Пловдив, в
полза на Висш съдебен съвет, сумата от 180 лв., представляваща направени
разноски по делото за възнаграждение на вещо лице;
Срещу така постановения съдебен акт, е постъпила въззивна жалба от
адв. Д.Д. – пълномощник на тъжителката Е.А., с която се твърди, че
Присъдата на Пловдивския районен съд е необоснована и незаконосъобразна,
както и че при постановяването й, са допуснати съществени процесуални
нарушения. Сочи се, че първостепенният съд не е приложил правилно
материалният закон и че присъденото обезщетение за причинени
неимуществени вреди, е явно несправедливо.
Постъпила е въззивна жалба и от адв. С.П. – пълномощник на
подсъдимия Д., с която се излагат подробни съображения за неправилност и
незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. Твърди се, че подсъдимият е
признат за виновен без да има категорични и достатъчно доказателства за
това. В този смисъл, се оспорва аналитичната дейност на първостепенния съд
по отношение на оценката както на гласните доказателствени средства, така и
на експертното заключение на изготвената в хода на първоинстанционното
производство съдебномедицинска експертиза. Иска се Присъдата на
Пловдивския районен съд да бъде отменена в осъдителната й част, а подс. Д.
– да бъде признат за невинен в извършване на престъпление по чл. 130, ал. 1
от НК.
След образуване на съдебното производство и произнасянето на съда по
реда на чл. 327 от НПК, е постъпило и допълнение към въззивната жалба на
адв. Д.. Правят се възражения относно анализа на доказателствата и
доказателствените средства, на които се е позовал съдът, за да приеме, че
подсъдимият не е осъществил състава на престъплението по чл. 146, ал. 1 от
НК. Акцентира се върху погрешното позоваване на показанията на свид. Д..
Иска се размерът на присъденото обезщетение за престъплението по чл. 130,
ал. 1 от НК, за което подсъдимият е признат за виновен, да бъде увеличен.
В съдебно заседание, на 23.09.2021 г., жалбоподателят подсъдим Д.,
редовно призован, не се явява, като вместо него се явява защитникът му – адв.
П., която излага подробни съображения в подкрепа на направеното с
въззивната жалба искане.
2
Частната тъжителка Е.А., се явява лично и с повереника си – адв. Д.,
поддържат подадената въззивна жалба с наведените в нея доводи.
Пловдивският окръжен съд, в настоящия съдебен състав, след като
обсъди приложените по делото доказателства, съобрази изложените от
страните доводи и служебно провери правилността на присъдата,
съобразно изискванията на чл. 313 и чл. 314 от НПК, намира следното:
За да постанови присъдата си, Пловдивският районен съд е възприел за
установена по несъмнен и категоричен начин следната фактическа
обстановка:
Подсъдимият Д. Р. Д. е роден в гр. Пловдив, живущ в село М., обл.
Пловдив, ул. ***, българин, български гражданин, женен, неосъждан, с ЕГН
**********.
Към месец април 2019 г., подс. Д. живеел на посочения адрес, заедно с
родителите си, съпругата си – свидетелката Т.Д. и двете им деца. На улица
„***“ – та № ***, в съседство с подсъдимия, живеела тъжителката Е. Д. АТ.
/72-годишна/. Нейната дъщеря – свидетелката М.Л., живеела в същото
населено място, на около километър разстояние от дома на майка си, заедно
със съпруга си – свидетеля Х.Л. и сина си – свидетеля Д.Л.. В двора на
тъжителката, внукът й – свид. Д.Л., бил поставил кошери, където гледал
пчели.
На 25.04.2019 г. следобяд, майката на подсъдимия Д. – М.Д., била
нахапана от пчели и тъй като била алергична към такива ухапвания, се
наложило да бъде извикан лекар, който да й окаже медицинска помощ.
На следващия ден – 26.04.2019 г., около обяд, подсъдимият, също
алергичен към ухапвания от пчели, бил нападнат и ужилен от пчели,
вследствие на което започнал да се задушава. Бил извикан екип на „Спешна
помощ“, като в издадения от екипа фиш, била записана работна диагноза
„остра алергична реакция“. Подс. Д. отказал хоспитализация.
Заради тези ухапвания и риска за здравето на подсъдимия и неговата
майка, последните настояли пчелите да бъдат премахнати от двора на
тъжителката. Подсъдимият подал сигнал до Районна прокуратура – гр.
Пловдив, по повод на който била образувана преписка – № 4139/2019 г., като
с Постановление от 25.07.2019 г., наблюдаващият прокурор отказал да
образува досъдебно производство, поради липса на данни за осъществен
състав на престъпление от общ характер.
След нападенията от пчелите, възникналите вследствие на тях спорове
между съседите и искането за премахването на тези пчели, св. Д.Л., с
помощта на свой приятел, премахнал кошерите от двора на баба си, като ги
извозил до дома си с микробус, предоставен от баща му.
Дори и след премахването на кошерите, част от пчелите се връщали към
предишното си местообитание. Късният следобяд на 29.04.2019 г. и
свидетелката Т.Д. била нахапана от пчели, като заради появили се оток и
зачервявания, потърсила медицинска помощ. След като свид. Д. се
почувствала по-добре, отишла с колелото си до дома на Л.. Д. започнала да
3
вика, плачейки пред вратата на къщата, като на показалия се свидетел Х.Л.,
казала, че мъжът й бил нахапан от пчели и умирал. След това тя се върнала
до дома си и заедно със съпруга си – подсъдимия Д., се насочили към къщата
на съседката си – тъжителката А., за да й потърсят сметка за поредното
ужилване. Двамата започнали да викат и блъскат по входната дворна врата,
като виковете и блъскането били чути от тъжителката, която била на двора.
Подсъдимият, чрез бутане, отворил входната дворна врата и влязъл в двора,
като между него и тъжителката възникнала словесна разпра. Подс. Д. нанесъл
няколко удара с ръце /с шамари и юмруци/ в областта на главата на
възрастната жена, като й причинил наранявания в областта на челото и по
устата и охлузвания по кожата на лицето - в лявата половина на челото и в
дясната половина на горната устна. Причинената рана в областта на устата,
предизвикала кръвотечение. Свидетелката Д. издърпала съпруга си и двамата
се прибрали в дома си.
Пострадалата Е.А. се прибрала в дома си и се обадила на дъщеря си –
свидетелката Л., като й съобщила, че била нападната и бита от съседа си.
Свидетелите М.Л., Х.Л., Д.Л. и приятелката на последния – свидетелката Е.Т.,
веднага се отправили към дома на тъжителката. Когато стигнали, те
възприели Е.А. като изплашена, трепереща и с кръв по устата. Тъжителката
им казала, че съседът й Д.Д. я нападнал в двора, удрял я с юмруци и шамари,
заплашил я с нож в ръката, псувал я и й се е заканвал с думите – „мамичката
ти да еба, боклук, ще те нарежа на парчета и теб, и внукът ти, ще те направя
на кайма, на курбан, ще подпаля къщата ти, ще те изгоря с горелката“.
Свидетелят Д.Л. подал сигнал на тел. 112 и съобщил за нападението и
отправените закани по отношение на баба му от страна на съседа й – подс. Д..
За обиди и псуване не съобщил нищо при това обаждане.
На място на инцидента в с. М., бил изпратен полицейски екип от
служителите на РУ – с. Труд – свидетелите Й.П. – старши полицай и Г.В. –
младши автоконтрольор. След пристигането на полицейските служители,
тъжителката им казала, че имала пререкания със съседа си, като подсъдимият
и съпругата му също били извикани, за да обяснят какво се е случило.
Полицаите приканили подс. Д. и тъжителката да прекратят пререканията си.
На основание чл. 65 от ЗМВР, свидетелят П. съставил и на двамата протоколи
за предупреждение – да не се саморазправят помежду си и да решават
спорните си въпроси по законоустановения ред, а подсъдимият – и да не
нарушава обществения ред.
По-късно, свидетелят Л. закарал баба си до УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД
гр. Пловдив – Спешен център, за да й бъде оказана медицинска помощ. При
прегледа, били установени повърхностните рани по главата – в лявата
половина на челото и в дясната половина на горната устна, направена била
рентгенография на череп, като не били установени данни за фрактури. След
прибирането на жената от болничното заведение в дома й в с. М., дъщеря й –
свид. Л., останала да спи при нея.
На следващия ден – 30.04.2019 г., тъжителката Е.А. била
освидетелствана в Отделение по съдебна медицина на УМБАЛ „Св. Георги“
4
ЕАД – гр. Пловдив, като установеното било обобщено в изготвено
съдебномедицинско удостоверение – № ***/2019 г. В следващите няколко
дни, пострадалата се оплаквала от главоболие, казвала на дъщеря си, че
главата й се въртяла.
На 30.04.2019 г. тъжителката Е. Д. А. подала заявление до началника на
РУ – с. Труд по повод събитията от предходния ден. По така подаденото
заявление, била извършена предварителна проверка с оглед данни за
евентуално извършено престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 от НК. По
образуваната прокурорска преписка № 5097/2019 г. по описа на РП – гр.
Пловдив, бил постановен отказ за образуване на досъдебно производство,
доколкото е прието, че в случая се касае за осъществен състав на
престъпление от частен характер.
В хода на първоинстанционното производство е назначена и изготвена
съдебномедицинска експертиза, от заключението на която е видно, че на
29.04.2019 г., в резултат на нанесени удари, на лицето Е. Д. А. са причинени:
охлузвания по кожата на лицето и контузия на главата. Контузията на главата
е довела до разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от
НК. Охлузванията по кожата на лицето са довели до болка и страдание, без
разстройство на здравето. Описаните травматични увреждания са причинени
по механизма на удар или притискане с или върху твърд тъп предмет или
неговото тангенциално действие и е възможно по начин и време да възникнат
така, както посочва пострадалата в тъжбата – а именно при нанасяне на удари
с шамари и юмруци по лицето.
Гореописаната фактическа обстановка, Районният съд е приел за
установена въз основа на задълбочен и прецизен анализ на събраните по
делото доказателства. Показанията на свидетелите, заключението на
съдебномедицинската експертиза, приобщените по делото писмени
доказателства, както и съдържащата се информация в записания на магнитен
носител файл от подадения на спешен номер 112 сигнал, са обсъдени
поотделно и в тяхната съвкупност. Изложени са ясни и убедителни
съображения от първата инстанция кои доказателства са кредитирани с
доверие и кои не, поради това и оплакванията във въззивната жалба на адв. Д.
– за необоснованост на присъдата и избирателен подход при оценката на
доказателствения материал, не могат да бъдат споделени от настоящия
съдебен състав.
Законосъобразно първият съд е приел, че в събраната по делото
доказателствена съвкупност липсват противоречия относно датата и мястото
на възникване на конфликтната ситуация, както и фактите, че подсъдимият и
тъжителката са съседи, че внукът на тъжителката – свид. Л., е отглеждал
пчели в двора й и че дни преди инкриминираната дата, подсъдимият и
неговата майка са били многократно ужилвани от тези пчели, поради което,
се е наложило да им бъде оказана медицинска помощ. Не са налице
несъответствия и досежно обстоятелството, че на мястото на инцидента са
пристигнали полицейски служители – свидетелите П. и В., които, на
основание чл. 65 от ЗМВР, съставили Протоколи за предупреждение на
тъжителката и подсъдимия.
5
Настоящият съдебен състав намира, че правилно първоинстанционният
съд е кредитирал с доверие показанията на свидетелите Л., Т., П., В. и Д.,
доколкото в изложеното от тях не се съдържат противоречия досежно лично
възприетите от тях факти и обстоятелства, относими към предмета на
доказване. Тук следва да се отбележи, че фактът, че свидетелите В. и Д.
твърдят, че не си спомнят да са забелязали физически наранявания по
тъжителката, не означава, че такива наранявания не са били налице. Фактът
на причинените увреждания е установен своевременно, непосредствено след
деянието и е надлежно отразен в приложената по делото медицинска
документация. В този смисъл, липсата на спомен у свидетелите В. и Д., най-
вероятно е резултат на темпоралната отдалеченост на инкриминираните
събития от момента на провеждане на разпитите, както и на естеството на
професионална ангажираност на свидетелите. Предвид това, наведените във
въззивната жалба възражения в тази насока, са неоснователни.
С необходимата прецизност са разгледани и показанията на свидетеля
Д.Л.. Правилно първостепенният съд е приел, че единственото недостоверно
твърдение в неговите показания, е заявеното относно часа, в който бабата на
свидетеля се е обадила на майка му, за да съобщи, че подс. Д. я е нападнал с
нож. В останалата им част показанията му са последователни и логични и
поради това, на същите следва да бъде дадена вяра.
Досежно показанията на свид. Л., въззивният съд намира следното:
Законосъобразно Районният съд е счел, че независимо от факта, че
свидетелката е дъщеря на тъжителката, показанията й са достоверни и
кореспондиращи с останалите доказателствени материали, приобщени в хода
на първоинстанционното съдебно следствие. Не е кредитирано с доверие
единствено изложеното от свид. Л., че същата е възприела синини под окото
на тъжителката непосредствено след инцидента. В действителност, за такива
наранявания не се споменава нито в показанията на останалите свидетели,
родственици на тъжителката, нито в медицинската документация, приобщена
по делото. В този смисъл, правилно първостепенният съд не е ценил
показанията на свидетелката в тази им част.
За повдигнатото обвинение по чл. 146, ал. 1 от НК, по делото се
съдържа оскъдна информация – изложеното в тъжбата, очертаващо рамката
на повдигнатото обвинение. Свид. Д. е единственият свидетел-очевидец, като
в показанията си, същата отрича подсъдимият да е обиждал и псувал
тъжителката. Макар че тези показания изхождат от свързано с подсъдимия
лице, респективно заинтересовано от изхода на делото в негова полза,
въззивният съд намира, че в тази им част, същите са достоверни, доколкото в
действителност липсват други свидетели-очевидци, които да са възприели
пряко отправени от страна на подсъдимия обиди и псувни по отношение на
тъжителката. Останалите разпитани в хода на съдебното следствие пред
първоинстанционния съд свидетели – Д.Л., М.Л. и Е.Т., в показанията си
пресъздават разказаното им от тъжителката и не са възприели пряко
отправени думи от страна на подсъдимия. Предвид липсата на други преки
доказателства, които да подкрепят казаното от тях, въззивната инстанция
споделя изцяло изводите на първостепенния съд за недоказаност на това
6
обвинение. Законосъобразно, с оглед поставената оправдателна присъда по
този пункт от обвинението, съдът е отхвърлил като неоснователен и
предявения граждански иск в размер на 500 лв., представляващ обезщетение
за претърпени неимуществени вреди от тъжителката, вследствие на това
деяние. По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира
оплакванията в допълнението към въззивната жалба на адв. Д., с които се
претендира отмяна на присъдата в оправдателната й част и присъждане на
търсеното обезщетение от непозволено увреждане за неимуществени вреди,
за несъстоятелни и не намиращи опора в събрания по делото доказателствен
материал.
Извършеният от първоинстанционния съд анализ на доказателствената
съвкупност, обосновава и законосъобразност на направения от същия извод,
че на инкриминираните дата и място подсъдимият е осъществил от обективна
и от субективна страна съставомерните признаци на престъплението по чл.
130, ал. 1 от НК, доколкото на 29.04.2019 г. в село М., обл. Пловдив, е ударил
с ръка /с юмруци и шамари/ по главата тъжителката А., вследствие на което й
е причинил контузия на главата и охлузвания по кожата на главата – по
кожата на лицето – в лявата половина на челото и в дясната половина на
горната устна. В тази връзка, възражението във въззивната жалба на адв. П.,
досежно липсата на достатъчно доказателства за виновността на подсъдимия,
се явява неоснователно. Според настоящия съдебен състав, от събраната по
делото доказателствена съвкупност с категоричност се доказва, че подс. Д. е
причинил описаните травматични увреждания на тъжителката при форма на
вина „пряк умисъл“. Извършената деятелност се установява по несъмнен
начин на първо място от показанията на разпитаните свидетели –
родственици на тъжителката – както правилно е приел първостепенният съд,
тези свидетели са посетили дома на тъжителката А. непосредствено след като
тя им се е обадила и им е съобщила за настъпилите събития, като те са я
възприели с видими наранявания – разкървавена уста. Причинените
травматични увреждания се установяват и от изготвената по делото
съдебномедицинска експертиза. В този смисъл, несподеляемо е възражението
на защитата, касаещо липсата на категоричност в приетото от
първостепенния съд експертно заключение. Фактът, че отговаряйки на
въпроса дали нараняванията са получени по начина, по който е описано в
тъжбата, вещото лице е използвало израза „е възможно“, не буди съмнение в
обосноваността на заключението, нито пък води до извода, че същото не е
категорично. Напротив, изготвеното експертно заключение е пълно, ясно и
отговарящо на всички поставени въпроси. Отделно от това, същото
кореспондира и с останалите приобщени в хода на първоинстанционното
съдебно следствие доказателства, поради което и становището на защитата не
се възприема от настоящия съдебен състав. Следва да се отбележи и че
въпросът за вината е винаги правен, а не медицински и подлежи на преценка
след обстоен анализ на всички приобщени по делото доказателства и
доказателствени средства.
Що се касае до възражението във въззивната жалба на адв. П. относно
това, че единственият свидетел-очевидец е съпругата на подсъдимия – свид.
7
Д., въззивният съд намира следното: В действителност, свидетелката е
единствената присъствала по време на инкриминираните събития.
Независимо от това обаче, показанията й, в тази им част, не следва да бъдат
ценени с доверие, доколкото според настоящия съдебен състав, твърденията й
са изцяло в подкрепа на защитната теза на подс. Д.. Отделно от това,
изложеното от нея по отношение на деянието по чл. 130, ал. 1 от НК, се
опровергава както от останалите гласни доказателства, така и от
заключението на изготвената съдебно-медицинска експертиза.
Първостепенният съд е приложил институтът на освобождаване от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание, тъй като
законосъобразно е преценил, че са налице законовите предпоставки за това,
визирани в чл. 78а от НК. При определяне размера на административното
наказание, първият съд правилно е преценил обществената опасност на
деянието и дееца, както и всички смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства, поради което наказанието се явява справедливо.
Приетият за съвместно разглеждане граждански иск в размер на 2000 лв.,
представляващ обезщетение за претърпени неимуществени вреди, резултат от
престъплението по чл. 130, ал. 1 от НК, законосъобразно е уважен частично
от Районния съд до сумата от 500 лв. и е отхвърлен за разликата до пълно
предявения размер, като неоснователен. От доказателствата по делото е
установено, че от неправомерното поведение на подсъдимия, пострадалата е
претърпяла вреди от неимуществен характер, поради което и следва да бъде
ангажирана деликтната отговорност на подс. Д., по смисъла на чл. 45 и следв.
от ЗЗД. Травматичните увреждания по лицето и главата на пострадалата,
причинени от подсъдимия, са довели до преживяване на болки и страдания от
страна на гражданския ищец Е.А.. Вследствие на охлузванията по кожата на
лицето и контузията на главата обаче, не са настъпили някакви усложнения,
като по делото липсват данни оздравителният процес да е продължил повече
от заявения в показанията на свид. Д. – дъщеря на тъжителката, 10-дневен
период. Предвид това, настоящият съдебен състав намира, че размерът на
присъденото обезщетение, определен от Районния съд, се явява напълно
съответен на претърпените болки и страдания от пострадалата и съобразен с
принципа за справедливост, визиран в чл. 52 от ЗЗД. С оглед изложеното,
присъдата не следва да търпи корекция в посока увеличаване този размер,
както се настоява в жалбата на адв. Д..
Законосъобразно първостепенният съд е осъдил подсъдимия да заплати
на тъжителката сума в размер на 30 лв., представляваща обезщетение за
причинени имуществени вреди, вследствие на деянието по чл. 130, ал. 1 от
НК, доколкото искането на тъжителката се явява доказано по основание и
размер.
Решението на Пловдивския районен съд за разпореждане с наличното
по делото веществено доказателство е съобразено със закона и също не
подлежи на корекция от въззивния съд, като правилно и законосъобразно.
Правилна е и присъдата в частта, в която съдът се е произнесъл по
отношение на направените в хода на производството разноски.
8
При извършената служебна проверка, въззивният съд констатира, че в
тъжбата, както и в събраните в хода на първоинстанционното съдебно
следствие доказателствени материали, се съдържат данни за евентуално
осъществен състав на престъпление от общ характер, и по-конкретно такова
от вида на регламентираните в разпоредбата на чл. 144 от Наказателния
кодекс. Предвид това и доколкото тези данни не са били предмет на
проверката, извършена по сигнал на частната тъжителка /пр.пр. № 5097/2019
г. по описа на РП – гр. Пловдив/, а и постановеният прокурорски акт не се
ползва със стабилитет на сила на пресъдено нещо по отношение на
възприетите фактически положения за случая, настоящият съдебен състав
намира, че препис от постановените съдебни актове, както и копие от
материалите, събрани в хода на първоинстанционното съдебно следствие,
следва да бъдат изпратени на Районна прокуратура – гр. Пловдив по
компетентност.
За обвиненията, по които съдът се е произнесъл с постановената
Присъда, предмет на настоящата въззивна проверка, не е налице основание за
прекратяване на съдебното производство и изпращане делото на
прокуратурата по смисъла на чл. 287, ал. 7 от НПК.
Предвид изложеното и доколкото настоящата инстанция не констатира
да са допуснати съществени отстраними нарушения на процесуалните
правила, обжалваната присъда подлежи на потвърждаване.
Воден от горните съображения и на осн. чл. 334, т. 6 вр. чл. 338 НПК,
Пловдивският окръжен съд:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 260018/14.09.2020 г., постановена по
НЧХД № 5348/2019 г. по описа на Пловдивския районен съд, XVII-ти н.с.
Препис от Решението, както и копие от материалите, събрани в хода на
първоинстанционното съдебно следствие, да се изпрати на Районна
прокуратура – гр. Пловдив по компетентност.
Решението е окончателно.
Да се уведомят страните за постановеното решение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9
10