№ 14663
гр. София, 02.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДИАНА К. АНГЕЛОВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. ВЛАДИМИРОВА
като разгледа докладваното от ДИАНА К. АНГЕЛОВА Гражданско дело №
20211110127125 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба с вх.№ 3913/17.05.2021
година от ТС против наследниците на Л. В. П. - Ц. С. П., ЕГН **********, с постоянен
адрес: гр. С и М. Ц. С., ЕГН **********, с адрес - гр. С.
Ищцовото дружество твърди, че ответникът като собственик на топлоснабдения имот е
клиент на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди. Твърди се, че ответникът е ползвал
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване за домакинството си.
Твърди се, че продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното
предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на
топлинна енергия от ТС на клиенти за битови нужди в гр. София, които са изготвени от ТС и
са одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране. Твърди се, че за процесните
суми и период са действали Общите условия за продажба на топлинна енергия от ТС на
потребители за битови нужди в гр, София, одобрени с Решение № ОУ-ОО 1/07.01.2008 г. на
ДКЕВР, в сила от 14.01.2008 г., както и ОУ, одобрени с Решение № ОУ-02/03.02.2014г. на
ДКЕВР, в сила от 12.03.2014 г. , както и одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 година,
публикувани във в-к „Монитор“, влезли в сила на 10.7.2016 година. Твърди се, че съгласно
чл.33 от Общите условия срокът за заплащане на дължимите се суми в размер, посочени в
ежемесечно получаваните фактури, е 45-дневен след изтичане на периода, за който се
отнасят, а обезщетение за забава в размер на законната лихва се начислява само в случай, че
клиентът изпадне в забава, т.е. не престира до изтичане на 45-дневния срок.
Сочи се, че ответниците, съгласно извлечение от сметки за абонат - Аб.№ 29098, ИД №
161725, номер на инсталацията - ********** е използвал доставяната от дружеството -
ищеца топлинна енергия през процесния период и не е погасил задължението си за
топлоснабдения имот.
Сочи се, че сградата - етажна собственост, в която се намира топлоснабдения имот е
сключила договор за извършване на услугата дялово с фирма „Технокомплект” ООД и се
1
твърди, че разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда - етажна
собственост се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с
лице вписано в публичния регистър.
При горното се иска от съда да се постанови решение, с което да осъди наследниците
на Л. В. П., а именно: Ц. С. П., ЕГН **********, с адрес: гр. С и М. Ц. С., ЕГН **********,
с адрес: гр. С да заплатят в условията на разделна отговорност на ТС сума за консумирана
топлинна енергия в общ размер на 726,68 лв., от които 589,49 лв. - главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода от 1.05.2017 г. –
30.04.2019 година, 116,45 лв. - мораторна лихва за забава от 15.09.2018 г. до 02.04.2021 г.,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 17.5.2021 година до
окончателното изплащане на вземането, както и сума за дялово разпределение в размер на
20,74 лв. за периода от 1.03.2018 г. до 30.04.2019 г., от които 17.08 лв. главница и 3,66 лева
мораторна лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от
01.05.2018 г. до 02.04.2021 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от
датата на депозиране на исковата молба – 17.5.2021 година до окончателното изплащане на
сумите, както следва:
1. Ц. С. П., ЕГН ********** да заплати 3/4/три четвърти/, а именно: сума в размер на
545,01 лв., от които 442,12 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна
енергия /ТЕ/ за периода 1.05.2017 г. – 30.04.2019 г., 87,34 лв. - мораторна лихва за забава от
15.09.2018 г. до 02.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба – 17.5.2021 година до окончателното изплащане на вземането, както и сума за дялово
разпределение в размер на 15.56 лв. за периода от 1.03.2018 г. до 30.04.2019 г., от които
12,81 лв. главница и 2,74 лв. мораторна лихва за забава върху главницата за дялово
разпределение за периода от 01.05.2018 г. до 02.04.2021 г., ведно със законната лихва от
датата на депозиране на исковата молба – 17.5.2021 година до окончателното изплащане на
сумите,
2. М. Ц. С., ЕГН ********** да заплати 1/4/една четвърт/, а именно: сума в размер на
181,67 лв., от които 147,37 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна
енергия /ТЕ/ за периода 1.05.2017 г. – 30.04.2019 г., 29,11 лв. - мораторна лихва за забава от
15.09.2018 г. до 02.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба -17.5.2021 година до окончателното изплащане на вземането, както и сума за дялово
разпределение в размер на 5.18 лв. за периода от 1.03.2018 г. до 30.04.2019 г., от които 4.27
лв. главница и 0.92 лв. мораторна лихва за забава върху главницата за дялово разпределение
за периода от 01.05.2018 г. до 02.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба – 17.5.2021 година до окончателното изплащане на сумите.
Прави се искане за присъждане на съдебни разноски за ищеца и юрисконсултско
възнаграждение на основание чл. 78 от ГПК.
Ответникът М. С.о не е депозирала отговор на исковата молба.
С отговора на исковата молба ответникът Ц. П., чрез назначения особен представител,
оспорва иска изцяло по основание и размер, като се твърди, че ответникът не е
съсобственик на топлоснабдения имот, находящ се в гр. София, ж.к. Л, № 881, вх. Д, ет. 9,
ап. 132, респ. не притежава качеството потребител на топлинна енергия.
Твърди се от ответника, че вземането на ищеца е погасено поради изтичането на
кратката тригодишна погасителна давност.
Прави се искане съдът да отхвърли заявените претенции като неоснователни и
погасени по давност, като се претендират направените в хода на процеса съдебни разноски.
По делото е допуснато до участие и конституирано като трето лице помагач на
страната на ищеца – „Т, със седалище и адрес на управление: гр. С, район Л, ж.к.“Л“, бул.“
проф. ......... Станишев“ № 2, ЕИК ...........
2
В съдебно заседание за ищцовото дружество, редовно призовано, се е явил надлежно
упълномощен процесуален представител, който поддържа исковите претенции, сочи
доказателства и претендира присъждане на разноски, за което е представен списък на
разноските по чл.80 ГПК.
От ответниците, редовно призовани, в съдебно заседание за ответника Ц. П. се явява
назначения особен представител, като ответникът М. С. не се явява в съдебно заседание.
Третото лице – помагач на ищеца не изпраща представител в съдебно заседание, като
изразява становище, че претенцията на ищеца е допустима и основателна и сочи
доказателства.
В хода на съдебното дирене са събрани писмени и гласни доказателства, допуснати и
приети са заключенията по съдебно – техническа и съдебно – счетоводна експертиза, въз
основа на които и след техния анализ поотделно и в съвкупност, от една страна и при
съобразяване на чл.12 ГПК съдът е мотивиран да приеме за доказано следното от
фактическа страна:
От приетите по делото писмени доказателства се установява, че Л. В. П. е придобил
собствеността върху процесния недвижим имот на основание покупко –продажба по време
на брака си с Ц. П., като собствеността е придобита в режим на семейно – имуществена
общност.
В този мисъл, съдът приема, че приживе Л. П. е била потребител на топлинна енергия
за битови нужди по смисъла на чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката. Доказва се, че
ответниците Ц. П. и М. С. са съответно преживял съпруг и дъщеря на починалата Л. П. и
съответно я наследяват при квоти в собствеността – за Ц. П. -3/4/три четвърти/, за М. С. –
1/4/една четвърт/.
Установява се, че в процесния период продажбата на топлинна енергия за битови
нужди от топлопреносното предприятие се е осъществявала при публично известни Общи
условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от ТС на клиенти за битови нужди в гр.
София, които са изготвени от ТС и са одобрени от Комисията за енергийно и водно
регулиране. Твърди се, че за процесните суми и период са действали Общите условия за
продажба на топлинна енергия от ТС на потребители за битови нужди в гр.София, одобрени
с Решение № ОУ-ОО 1/07.01.2008 г. на ДКЕВР, в сила от 14.01.2008 г., както и ОУ,
одобрени с Решение № ОУ-02/03.02.2014г. на ДКЕВР, в сила от 12.03.2014 г. , както и
одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 година, публикувани във в-к „Монитор“, влезли
в сила на 10.7.2016 година.
Установява се, че съгласно чл.33 от Общите условия срокът за заплащане на
дължимите се суми в размер, посочени в ежемесечно получаваните фактури, е 45-дневен
след изтичане на периода, за който се отнасят, а обезщетение за забава в размер на законната
лихва се начислява само в случай, че клиентът изпадне в забава, т.е. не престира до изтичане
на 45-дневния срок.
За собствения на ответниците имот, който последните са придобили в условията на
наследствено правоприемство, същите имат качеството на наследник на потребител на
топлинна енергия и за процесния период е било изготвено - извлечение от сметки за абонат
- Аб.№ 29098, ИД № 161725, номер на инсталацията – **********, като съдът приема за
доказано, че ответниците са използвали доставяната от дружеството - ищеца топлинна
енергия през процесния период и поради не плащане на задължението за топлоснабдения
имот в срок, ищецът е начислил за плащане като доставена топлинна енергия за отопление,
подгряване на битова гореща вода, отдадена от сградна инсталация процесните суми и
лихва за забава.
Установява се, че сградата-етажна собственост, в която се намира топлоснабдения
имот е сключила договор за извършване на услугата дялово с фирма „Т, която и към
3
момента извършва монтаж на измервателни уреди - топлинни разпределители и термостатни
вентили, както и извършва дялово разпределение на доставената топлинна енергия и
извършване на услуга „топлинно счетоводство“.
От приетия като писмено доказателство договор между Етажната собственост и
третото лице – помагач на ищеца се установява, че разпределението на топлинна енергия
между потребителите в сграда - етажна собственост се извършва по системата за дялово
разпределение при наличието на договор с лице вписано в публичния регистър по чл. 139а
ЗЕ. Съгласно този договор – сумите за топлинна енергия за топлоснабдения имат са
начислявани от “ТС по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период
са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на
топлинна енергия в сградата на база реален отчет на уредите за дялово разпределение.
Доказва се, че за топлоснабдения имот са издадени изравнителни сметки.
Съдът приема за доказано, че в имота е използвана топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване за
домакинството, като съдът от анализа на съдебно – техническата експертиза, изслушването
на вещото лице Ж., приема за доказано от фактическа страна, че в имота на ответниците за
доставяната топлинната енергия е открита партидата с аб. № 390098, която се води на името
на Л. В. П.. Етажната собственост по местонахождение на процесния имот е сключила
Договор № 512/29.10.2003 г. с ФДР „Т за извършване на монтаж на измервателни уреди -
топлинни разпределители и термостатни вентили, на дялово разпределение на доставената
ТЕ и извършване на услуга „топлинно счетоводство“. Ответниците не са ползвали ТЕ за
отопление на имот през целия процесен период и такава не им е била начислявана от ищеца,
както и е била начислявана ТЕ отдадена от сградна инсталация и ТЕ за доставка на БГВ.
Доказва се, от събраните доказателства и заключението на вещото лице Ж., че ответниците
не са разполагали в жилището си с отоплителни тела - радиатори, на които не са монтирани
топлинни разпределители и термостатни вентили /радиаторите са демонтирани /затапени/,
както и 1 брой водомер за отчитане на БГВ. Доказва се, че за периода 1.05.2017 г. –
30.04.2019 г. потреблението на топла вода е на база реален отчет на показанията на 1 брой
технически изправен и узаконен водомер за топла вода, като до края на процесния период
БГВ е отчитана по неговите показания.
От приетото заключение по съдебно-счетоводната експертиза, което на основание чл.
202 ГПК съдът кредитира, се установява, че по партидата за процесния абонатен номер са
изготвени изравнителни сметки за топлинна енергия за процесния период въз основа на
което и са били издавани следните общи фактури: Издадени фактури за отопление на Аб.№:
059711, ID номер: 145380 от 1.05.2017 г. до 30.04.2019 г. .- фактура ********* за сумата от
281,16 лева - обща фактура за периода 1.05.2017 година до 30.04.2018 година и фактура
********* за сумата от 308,33 лева - обща фактура за периода от 1.05.2018 година до
30.04.2019 година. Доказва се, че освен двете общи фактури в счетоводството ТС има
вписани и суми за дялово разпределение на обща стойност 17,08 лева, които са
осчетоводени и въведени в информационната система на ищеца. Вещото лице сочи, че по
процесната партида има извършени плащания – платени суми на 15.06.2022 г. в размер на
201,64 лв.
Горната фактическа обстановка се установява от анализа на доказателствената
съвкупност, като следва да се посочи, че доказателствата са еднопосочни и без
противоречиви.
Въз основа на прието от съда за доказано като факти, настоящият съдебен състав е
мотивиран да стори следните правни изводи:
В настоящето производство по реда на чл.422 ГПК и в срока по чл.415, ал.4 ГПК са
заявени в условията на обективно и субективно кумулативно съединяване следните
осъдителни искови претенции:
4
- иск за главница - представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за
процесния периода с правна квалификация - чл.327, ал.1 от Търговския закон във връзка с
чл.318 от Търговския закон и чл.155, ал.1, т.2 от Закона за енергетиката във връзка с чл.79,
ал.1 от Закона за задълженията и договорите;
- иск за лихва - законна лихва за забава с правна квалификация чл.86 от Закона за
задълженията и договорите;
- иск за заплащане на суми за дялово разпределение с правна квалификация чл.79, ал.1
от Закона за задълженията и договорите;
- иск за заплащане на лихва за забава върху главницата на сумата за дялово
разпределение с правна квалификация чл.86 от Закона за задълженията и договорите.
Заявеното от ответника Ц. П. възражение за погасителна давност е с правна
квалификация чл.111, б.“в“ от Закона за задълженията и договорите.
Исковите претенции са допустими, като предявени от лице, което твърди и доказва
правен интерес, пред местно и родово компетентния съд и следва да бъдат разгледани по
същество.
По същество
По иска за главница - представляваща стойност на незаплатената топлинна
енергия /ТЕ/ за процесния периода с правна квалификация чл.327, ал.1 от Търговския
закон във връзка с чл.318 от Търговския закон и чл.155, ал.1, т.2 от Закона за
енергетиката във връзка с чл.79, ал.1 от Закона за задълженията и договорите
Съдът приема заявената искова претенция за частично основателна, като съобразява от
една страна доказаното в хода на съдебното дирене, че в имота е доставяна топлинна
енергия, както и съобразява заявеното от ответника Ц. П. възражение за изтекла
погасителна давност – такова по смисъла на чл.111, б.“в“ от Закона за задълженията и
договорите - за част от претендираните суми и периоди и съобразява и доказанотно
плащане от страна на М. С. на сумата от 201,64 лева.
За да се търси ангажиране на отговорността на ответниците за дължимост на
претендираните суми – както по главната, така и по акцесорната искова претенция се следва
ищецът да установи в условията на пълно главно доказване, че ответниците имат качеството
на битов клиент на топлинна енергия по смисъла на чл.153, ал.1 от 3акона за енергетиката.
Съдът приема за доказано, че ответниците са титуляри на правото на собственост на
процесния имот, като са наследили дълга към ищеца от своя праводател – Л. П., за който
имот при ищеца е открита партида за абонатен № 290098. Следователно между ищцовото
дружество и ответниците, като собственици на имота е налице възникнало валидно
облигационно правоотношение, въз основа на договор за доставка на топлинна енергия при
общи условия. Следва да се посочи, че по правната си характеристика договорът за
продажба на топлинна енергия при общи условия е неформален договор. В този смисъл и не
се изисква при заварени положения задължително договорът да е в писмена форма. /В този
смисъл - Определение № 981 от 24.07.2013 г. по гр. д. № 3153/2013 г. на Върховен
касационен съд/. В казуса е несъмнено за съда, че общите условия са влезли в сила, като се
има предвид, че общите условия за потребление на топлинна енергия влизат в сила в
едномесечен срок след публикуването им, като не е необходимо писмено приемане от
купувачите. Така съдебната практика приема, че „Те са задължителни и за заварените
купувачи и имат силата на сключен договор между тях и енергийното предприятие.“ – в
този смисъл Определение № 618 от 05.10.2010 г. по гр. д. № 393/2010 г. на Върховен
касационен съд.
На следващо място следва да се посочи, че съгласно т.68 от Решение на Съда на ЕС от
5.12.2019 година, постановено по съединени дела С – 708/17 и С – 725/17,
ECLI:EU:C:2019:1049, е прието, че при сградите етажна собственост, доколкото по смисъла
5
на чл.133, ал.2 от Закона за енергетиката, присъединяването на инсталациите на клиентите
в сграда - етажна собственост, се извършва с писмено съгласие на собствениците,
притежаващи най-малко две трети от собствеността в сградата - етажна собственост, то и с
оглед на разпоредбата на чл.153, ал.1 от същия закон - „доставката на отопление в сграда -
етажна собственост, е резултат от искане, направено за сметка на всички етажни
собственици в съответствие с предвидените в националното право особени правила за
етажната собственост.“. В този смисъл е и Решение от 8 май 2019 г., Кер, C - 25/18,
EU:C:2019:376, т.29).
Със същото решение е прието, че член 27 от Директива 2011/83/ЕС на Европейския
парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 година относно правата на потребителите, за
изменение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета и Директива 1999/44/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 85/577/ЕИО на Съвета и Директива
97/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета във връзка с член 5, параграфи 1 и 5 от
Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 година
относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния
пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/EО, 98/27/EО и
2002/65/EО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (EО) № 2006/2004 на
Европейския парламент и на Съвета („Директива за нелоялни търговски практики“), трябва
да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, която предвижда, че
собствениците на апартамент в сграда - етажна собственост, присъединена към система за
централно отопление, са длъжни да участват в разходите за топлинна енергия за общите
части на сградата и за сградната инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали
доставката на отопление и не го използват в своя апартамент. Прието е, че чл.13, параграф 2
от Директива 2006/32/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2006 година
относно ефективността при крайното потребление на енергия и осъществяване на енергийни
услуги и за отмяна на Директива 93/76/ЕИО на Съвета и член 10, параграф 1 от Директива
2012/27/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 година относно
енергийната ефективност, за изменение на директиви 2009/125/ЕО и 2010/30/ЕС и за отмяна
на директиви 2004/8/ЕО и 2006/32/ЕО, трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат
национална правна уредба, която предвижда, че в сградите в режим на етажна собственост
сметките за топлинна енергия за сградната инсталация се изготвят за всеки собственик на
апартамент в сградата пропорционално на отопляемия обем на неговия апартамент.
С оглед на гореизложеното съдът приема от правна страна, че ответниците са
потребители на топлинна енергия за подгряване на битова гореща вода, както за
топлинна енергия за отопление и отдадена от сградна инсталация. Както вече се посочи
от фактическа страна се доказа твърдяното от ищеца – в имота на ответниците се
ползва доставената от ищеца топлинна енергия.
Ответниците имат качеството „битов клиент“ по смисъла на чл. 153, ал. 1 от
Закона за енергетиката за претендирания от ищеца период, като съответно и са задължени
да заплащат доставяната топлинна енергия – за битова гореща вода. Така по смисъла на чл.5,
ал.1 от Закона за наследството – децата на починалия наследяват по равни части, при което
ответникът М. С. е наследила 1/4/една четвърт/, а съпругът на починалата е наследил 3/4/три
четвърти/ от дълга, представляващ сумите претендирани от ищеца.
От събраните по делото доказателства, в това число и от изготвените заключения на
вещите лица и приетото за доказано от фактическа страна, че в имота на ответниците е
доставяна и съответно ползвана топлинна енергия, се установява безспорно, че общото
потребление на топлинна енергия за имота е на стойност 726,68 лева, в точа число
главници и лихва за забава.
За процесния период доставката на топлинна енергия от правна страна представлява
продажба на стока, доставяна от ищцовото дружество. При тази именно доставка за
6
потребителя – клиент възниква задължението за заплащане. Това задължение за заплащане
противостои на задължението на ищеца да достави до топлоснабдения имот енергия за
отопление и подгряване на топла вода.
В казуса се доказа, че ищецът е изпълнил задължението си относно доставката на
топлинна енергия. В този смисъл ищецът е изпълнил договора за доставка при общи
условия в цялост, заради и което исковата му претенция следва да се уважи.
Ответникът Ц. П. в срок са релевирали възражение за погасяване по давност на
вземанията на ищеца, което съдът намира за частично основателно.
С оглед разпоредбата на чл. 155, ал. 1 ЗЕ и приложимите общи условия потребителите
на топлинна енергия заплащат цената й на месечни вноски. Задължението на потребителите
за заплащане месечно на цената на консумираната топлинна енергия представлява
задължение за периодично плащане по смисъла на чл. 111 б. „в” ЗЗД, тъй като са налице
повтарящи се през определен период от време - месец, еднородни задължения, имащи
единен правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през предварително определени в
общите условия интервали от време. В този смисъл са задължителните за съда указания,
дадени с ТР № 3 от 18.05.2012 г., постановено по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ОСГК и
ОСТК на ВКС. За приложението на специалната погасителна давност съгласно цитираната
разпоредба не е необходимо плащанията да са еднакви по размер. Следователно и
вземанията на ТС към потребителите се погасяват с изтичане на 3-годишен давностен срок.
Тригодишният срок, посочен в чл. 111 б. „в” ЗЗД, с изтичане на който вземанията за цената
на ТС се погасяват, започва да тече от деня, в който всяко едно месечно вземане е станало
изискуемо – чл. 114, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно общите условия на ТС, действащи за процесния период, купувачите са
длъжни да заплащат месечните дължими вноски за топлинна енергия в 30-дневен срок след
публикуване на фактурите на интернет страницата на дружеството, за който се дължат, а
съгласно общите условия на ТС, в сила от 12.03.2014 г., клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок от датата на публикуването
им на интернет страницата на продавача.
Следователно, срокът за изпълнение на задължението за заплащане на доставената
топлинна услуга е уговорен в договора, като не се спори между страните, че срокът за
плащане на всички задължения е изтекъл, от което следва, че вземането на ищеца е
изискуемо.
Съгласно действалите в процесния период – Общи условия, одобрени с Решение №
ОУ-1 от 27.06.2016 година, публикувани във в-к „Монитор“, влезли в сила на 10.7.2016
година е видно, че съгласно чл.33 от Общите условия срокът за заплащане на дължимите се
суми в размер, посочени в ежемесечно получаваните фактури, е 45-дневен след изтичане на
периода, за който се отнасят, а обезщетение за забава в размер на законната лихва се
начислява само в случай, че клиентът изпадне в забава, т.е. не престира до изтичане на 45-
дневния срок.
Следователно е приложима разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД и давностния срок за
всяко задължение тече от датата на възникването му, т.е. от изтичането на срока за плащане
– 45-дневния срок. В конкретния казус всички задължения, начислени от ищеца за период до
1.5.2017 година до 30.4.2018 година са погасени по давност.
С оглед така разпределената доказателствена тежест, до приключване на съдебното
дирене пред настоящата съдебна инстанция, ищецът не установи по безспорен начин
настъпването на обстоятелства, обуславящи спиране или прекъсване на давността, поради
което исковата претенция на ищеца за посочения период следва да се отхвърли.
По иска за заплащане на суми за дялово разпределение с правна квалификация е
чл.79, ал.1 от Закона за задълженията и договорите
7
Тази искова претенция е основателна в цялост като доказана по отношение на
ответника Ц. П. и неоснователна, поради плащане в хода на процеса за ответника М. С..
Съгласно разпоредбите на чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за
топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия на договорите между ищеца и търговец за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите
в сграда – етажна собственост се заплащат от потребителите на топлинна енергия на
ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на
дружествата за дялово разпределение. С оглед гореизложените изводи на съда за доказаната
фактическа обстановка при наличието на сградна инсталация в имота на ответниците,
сумата за дялово разпределение, претендирана от ищеца суми за ответника Ц. П. се дължат
в претендирания размер като за тях не е налице погасяване поради изтекла погасителна
давност, доколкото се претендират за период от 1.3.2018 година до 30.4.2019 година.
В казуса ищецът доказа, че е доставил на ответниците топлинна енергия отдадена от
сградна инсталация, поради което има право да претендира от тях изпълнение на насрещно
задължение – заплащане на цената, като с оглед на извършеното плащане от М. С. – иска
срещу нея е неоснователен при съобразяване на чл.235, ал.3 от ГПК и следва да се отхвърли.
По иска за лихва - законна лихва за забава върху главицата за топлинна енергия
и по иска за заплащане на лихва за забава върху главницата на сумата за дялово
разпределение с правна квалификация е чл.86 от Закона за задълженията и
договорите.
Във връзка с изложеното и прието от съда от фактическа и правна страна, че се дължи
различен от претендирания размер на главното вземане на ищеца, съдът следва да прецени
дали върху установеното задължение за главница за топлинна енергия и главница за дялово
разпределение се е дължала законна лихва за забава.
Основателността на иска за законна лихва предпоставя наличие на главен дълг и забава
в погасяването му. По делото се установи наличието на главен дълг – главница за топлинна
енергия за подгряване на битова гореща вода, отопление и отдадена от сградна инсталация.
По аргумент от чл. 119 ЗЗД лихва не се дължи върху погасената по давност главница, с
оглед на което акцесорната претенция в тази част се явява неоснователна, както и не се
дължи лихва при липса на главен дълг.
Предвид изложеното, за задълженията за потребена топлинна енергия за отопление и
сумата за дялово разпределение за процесния период, ответниците дължат обезщетение за
забава върху задълженията по фактури. Съгласно чл.33, ал.5 от Общите условия, в сила от
2016 година е настъпил падежът с изтичането на срока, т.е. след изтичане на 45-тия ден, след
изтичане на срока, за който фактурите са отнасят, като в казуса ответниците са изпаднали в
забава, доколкото срокът ги кани – така по аргумент от разпоредбата на чл.84, ал.1 от Закона
за задълженията и договорите.
При горното ответникът Ц. П. дължи лихва за забава само върху главницата за
доставена топлинна енергия в размер, определен от съда по реда на чл.162 от ГПК върху
признатия за дължим размер от 159,59 лева, която сума е равностойността на
претендираната от 442,12 лева, като от последната се приспадне сумата погасена по давност,
съобразно дела в собствеността – 282,53 лева. При това дължимата се лихва за забава за
периода от 30.4.2018 година до 30.4.2019 година е в размер на 41,28 лева, като над този
размер претенцията до заявения за лихва за забава – 87,34 лева, т.е. за разликата от 46,06
лева е неоснователна и следва да се отхвърли.
По разноските
При този изход на спора на ищеца, съобразно уважената част от исковете се дължат
разноски за заплатена държавна такса, депозит за вещи лица, както и присъждане на
юрисконсултско възнаграждение по реда на чл.78, ал.8 ГПК – според съда дължимото
8
такова е в размер на 100,00 лева за исковото производство, съобразно правната и фактическа
сложност на делото и обстоятелството. Ето защо ответниците следва да бъдат осъдени да
заплатят на ищеца разноски като Ц. П. заплати сумата от 329,19 лева, а М. С. – заплати
сумата от 312,50 лева, които суми съответстват както на дължимия от всеки размер и
съобразно размер равен на дела му в съсобствеността, възникнала от наследствено
правоприемство. За ответника М. С. разноски се дължат доколкото плащането от нея е
такова в хода на процеса, и съдът приема, че с поведението си е станала причина за
завеждане на делото.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответниците имат право на направените от тях
разноски, съобразно размера на отхвърлените претенции. В случая, на ответниците не се
дължат разноски, доколкото същите на доказват да са сторили такива в процеса.
Мотивиран от горното и на основание чл.327, ал.1 от Търговския закон във връзка с
чл.318 от Търговския закон и чл.155, ал.1, т.2 от Закона за енергетиката във връзка с чл.79,
ал.1 от Закона за задълженията и договорите, и на основание чл.79, ал.1 от Закона за
задълженията и договорите и чл.86 от Закона за задълженията и договорите, и на основание
чл.111, б.“в“ от Закона за задълженията и договорите, и на основание чл.235, ал.3 от ГПК и
чл.78, ал.1, ал.2 и ал.8 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Ц. С. П., ЕГН **********, с адрес: гр. С, като наследник на Л. В. П., ЕГН
**********, починала на 19.4.2019 година да заплати на ТС 3/4/три четвърти/ от дължимата
се доставена и неплатена топлинна енергия за имот с административен адрес – гр. С, Аб.№
29098, ИД № 161725, номер на инсталацията – **********, а именно:
- да плати сума в размер на 159,59 лева - главница, представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода от 1.5.2018 годна до 30.04.2019 година, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на исковата молба –
17.5.2021 година до окончателното изплащане на вземането, като над този размер до
първоначално претендирания от 442,12 лв. - главница, представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода 1.05.2017 г. – 30.04.2018 г., отхвърля
претенцията като неоснователна поради погасяването по давност,
- да плати сума в размер на 41,28 лева, представляваща мораторна лихва, дължима
върху главницата от 159,59 лева за периода от 15.09.2018 г. до 02.04.2021 година, като над
този размер до първоначално претендирания от 87,34 лв. - мораторна лихва за забава от
15.09.2018 г. до 02.04.2021 г., т.е. за разликата от 46,06 лева – отхвърля исковата претенция
като неоснователна;
- да плати сума за дялово разпределение за периода от 1.03.2018 г. до 30.04.2019
година: 12,81 лв. главница, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба – 17.5.2021 година до окончателното изплащане на сумата, и 2,74 лв. мораторна лихва
за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.05.2018 г. до 02.04.2021
г.
- сторените по гр.дело № 27125/2021 година по описа на Софийски районен съд
разноски, съобразно уважения размер на иска на стойност 496,37 лева.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни поради плащане извършено в хода на процеса,
предявените от ТС против М. Ц. С., ЕГН **********, с адрес - гр. С, обективно съединени
осъдителни искови претенции за заплащане на 1/4/една четвърт/ от дълга, като наследник на
Л. В. П., ЕГН **********, починала на 19.4.2019 година, а именно за следните суми: сума в
размер на 181,67 лв., от които 147,37 лв. - главница, представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода 1.05.2017 г. – 30.04.2019 г., 29,11 лв. -
9
мораторна лихва за забава от 15.09.2018 г. до 02.04.2021 г., ведно със законната лихва от
датата на депозиране на исковата молба -17.5.2021 година до окончателното изплащане на
вземането, както и сума за дялово разпределение в размер на 5.18 лв. за периода от 1.03.2018
г. до 30.04.2019 г., от които 4.27 лв. главница и 0.92 лв. мораторна лихва за забава върху
главницата за дялово разпределение за периода от 01.05.2018 г. до 02.04.2021 г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 17.5.2021 година до
окончателното изплащане на сумите.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК М. Ц. С., ЕГН **********, с адрес - гр. С
да заплати на „ТС сторените по гр.дело № 27125/2021 година по описа на Софийски
районен съд - разноски в размер на 312,50 лева.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на
ищеца – „Т, със седалище и адрес на управление: гр. С, район Л
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд – в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10