Решение по дело №593/2009 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

С решение №433/07.07.2005г., постановено по гр.д.№160/2005г., Кърджалийският районен съд е отхвърлил предявения от В.Н.К.от с.К., О.К. против Република България, представлявана от Министъра на финансите и Министерство на вътрешните работи Г., иск по ЗОДВПГ за сумата от 6 000 лева, представляващи неимуществени вреди, като недопустим. С решението си съдът е осъдил В.Н.К.да заплати на Министерството на вътрешните работи юрисконсултско възнаграждение в размер на 380 лева, а по сметка на Районен съд – К. да заплати държавна такса в размер на 240 лева и разноски в размер на 26.50 лева.

С Решение № 279/30.12.2005г. Окръжен съд-К. е обезсилил решение №433 от 07.07.2005г., постановено по гр.д.№160/2005г. по описа на Кърджалийския районен съд, в частта, с която е отхвърлен предявения от В.Н.К.от с.К., О.К. против Република България, представлявана от Министъра на финансите, иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДВП, за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 6 000 лева като недопустим и е прекратил производството по делото в тази му част. Със същото решение въззивният съд е отменил решението в частта, с която е отхвърлен предявения от В.Н.К.против Министерството на вътрешните работи Г., иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДВПГ, за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 6 000 лева като недопустим, вместо което е отхвърлил предявения от В.Н.К.против Министерството на вътрешните работи гр. София, иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДВПГ, за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 6 000 лева, произтичащи от незаконни действия на полицейски служители при ПУ с.Перперек при РПУ – К., извършени на 17.09.2004г., като неоснователен. Осъден е В.Н.К.да заплати по сметка на Кърджалийския окръжен съд държавна такса в размер на 120 лева. В останалата му част решението е оставено в сила.

Против въззивното решение е депозирана касационна жалба. С Решение № 614/10.08.2009г., постановено по гр.д.№ 395/2006г. ВКС на РБългария е отменил решение № 279 от 30.12.2005г. по в.гр.д. № 301/05г. на Кърджалийския окръжен съд и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд, като е дал задължителни указания за събиране на нови доказателства.

Пред настоящия състав въззивникът В. Николов К., редовно призован не се явява, не се представлява.

Въззиваемият – Министерство на вътрешните работи Г., не се представлява и не взима становище по жалбата.

Въззиваемият – Република България, чрез Министъра на финансите, не се представлява и не взима становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – К., изразява становище за неоснователност на подадената жалба и моли съда да потвърди решението на районния съд.

Окръжният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на въззивника, констатира следното:

Съдът е сезиран с предявен от В.Н.К.против Република България и Министерство на вътрешните работи иск за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 6 000 лева, причинени му от служители на МВР на 17.09.2004г., на основание Закона за отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани. Ищецът твърди, че в резултат на незаконни действия на служители на Министерството на вътрешните работи е претърпял посочените вреди, чието обезщетение се претендира, поради което съдът намира, че е предявен иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДВПГ.

С атакуваното решение първоинстанционният съд е приел, че искът с който е сезиран, е недопустим поради липса на пасивна процесуалноправна легитимация, и го е отхвърлил като такъв.

С решението си ВКС е посочил, че въззивният съд правилно е квалифицирал предявения иск като такъв по чл.1, ал.1 ЗОДВПГ /загл. изменено - ЗОДОВ/, и че държавата в лицето на министъра на финансите не е пасивно легитимирана да отговаря по предявения от В. К. иск за вреди, и е изложил съображения в този смисъл в обстоятелствената част на решението си –приел е, че в тази му част решението на въззивния съд е обосновано и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Тъй като обаче произнасяне в диспозитива на решението на ВКС в този смисъл липсва, и решението на окръжния съд е отменено изцяло, то настоящият състав дължи мотивиране и произнасяне по иска по отношение и на двамата ответници.

Въззивният съд в настоящия състав намира, че държавата /Република България/ не е пасивно легитимирана да отговаря по така предявения иск. Разпоредбата на чл.7 от ЗОДВПГ предвижда отговорност на държавата за вреди, причинени на граждани чрез нейните органи – това са органите по чл.1 и чл.2 от закона. Легитимиран ответник по иск по ЗОДВПГ би бил държавният орган – юридическо лице със своя правосубектност, чиито длъжностни лица с незаконните си действия /както се претендира в исковата молба/ са причинили вредите. Ето защо предявения срещу държавата /Република България/ иск е недопустим, както правилно е приел и районния съд. При това положение обаче, съдът е следвало да прекрати производството по делото, а не да отхвърля иска като такъв с решение. Произнасяйки се по недопустим иск районният съд е постановил недопустимо решение, което като такова в тази му част следва да се обезсили, а производството по делото да се прекрати.

По отношение на предявения срещу МВР иск, настоящият съдебен състав взе предвид следното:

По силата на разпоредбата на чл.11, ал.4 от Закона за МВР, териториалните служби и в частност регионалните дирекции на вътрешните работи, са юридически лица, респективно такова е и РДВР – К., към което са и служителите в полицейски участък с.Перперек към РПУ – К., от чиито действия ищецът твърди, че е претърпял вреди. Настоящият състав намира обаче, че доколкото териториалните служби и в частност РДВР – К. е основно структурно звено на Министерството на вътрешните работи и доколкото последното е правосубектно, то в случая е налице пасивната му процесуалноправна легитимация, поради което предявения срещу Министерството на вътрешните работи иск е допустим.

Разгледан по същество, и с оглед събраните по делото доказателства, искът против Министерството на вътрешните работи, с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДВПГ, е неоснователен. Посочената разпоредба определя отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани от дейност на администрацията. Съгласно чл.1, ал.2 от ЗОДВПГ, обезщетение за вреди от незаконни актове по ал.1 може да се иска след тяхното отменяване по съответния ред, а когато вредите са причинени от незаконно действие /както се претендира в настоящия случай/ незаконосъобразността на действието, се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетение.

С оглед задължителните указания на ВКС, дадени с цитираното по-горе Решение 614/10.08.2009г., съдът изиска и приобщи като доказателства по делото заверено ксерокопие на преписка с Вх.№7625/27.09.2004г. по описа на РДВР-К., образувана по жалба на В.Н.К.от с.К., О.К.; и преписка Вх.№ Ж-4300 от 20.09.2004г. по описа на „КИАД”-МВР.

От представените по делото доказателства се установява, че по повод на подадена от въззивника К. жалба против действия на служители на МВР, е била извършена полицейска проверка. В хода на проверката е установено, че на 17.09.2004г. в ПУ Перперек е постъпило устно оплакване от Н.Н.Ю. от с.С., О.К. против В.Н.К.от с.К., О.К. за това, че седем броя биволи, собственост на К. навлезли в царевичната нива на Н.Ю. и унищожавали реколтата. Н.Ю. повел биволите към стопанския двор в с.Перперек, за да ги затвори там, тъй като собственикът им не бил на мястото, но в близост до стопанския двор ищецът К. настигнал Ю., започнал да го замерва с камъни и го заплашил, че ще го убие. Изплашен от това, св.Ю. отишъл до полицейския участък и поискал съдействие от намиращите се там полицаи. Началникът на участъка – подп. М. разпоредил на полицаите Тодоров и Мехмед да доведат К. за изясняване на случая. Когато ищецът видял патрулния автомобил, побягнал и не се подчинил на нареждането да спре; впоследствие бил хванат от главен сержант Мехмед и отведен в полицейският участък. Там в канцеларията на началника, св. М. провел разговор с въззивника К. в присъствието на свидетелите М.М. и С.Т.. Свидетелят М.М. предложил на свидетеля М. да бъде задържан за 24 часа въззивника К. заради неподчинение на полицейски орган, но началникът М. отказал и разпоредил на последния да му бъде съставен акт за установяване на административно нарушение и протокол за предупреждение. Същите били съставени в канцеларията за прием на граждани, след което били връчени на въззивника. Около 17.30 часа В. К. бил освободен и напуснал ПУ с.Перперек. Съдът кредитира тези показания, тъй като същите са логични, последователни, еднопосочни и кореспондиращи с останалите събрани по делото гласни доказателства. Тази фактическа обстановка се установява както от представения по делото като доказателство Акт № 661/17.09.2004г. за установяване на административно нарушение, така и от показанията на разпитаните по делото свидетели Д.К., А.А. и Н.Ю.. Свидетелят Н.Ю. освен, че потвърждава изцяло показанията на цитираните по – горе свидетели, установява, че когато въззивникът К. излязъл от полицейския участък видял добре, че по него нямало наранявания. Впрочем, в приетата като доказателство преписка Вх.№7625/27.09.2004г. по описа на РДВР-К. се съдържат писмени обяснения на личния лекар на въззивника К. - д-р Петя Димова, от които е видно, че на 21.09.2004г. В. К. отишъл в кабинета й и се оплакал от хронично главоболие от около месец. Не се оплаквал, че му бил нанесен побой, нито имал видими белези от травматично естество.

Действително, пред съда е представено съдебномедицинско удостоверение № 268/2004г., но съдът намира, че същото не установява по какъвто и да е начин твърденията на въззивника К. за причинен му на 17.09.2004г. физически тормоз от полицейски служители и това е така, тъй като тези твърдения не се подкрепят от други доказателства, а и удостоверението е изготвено на 23.09.2004г., или на седмия ден от твърдяното от въззивника насилие. Впрочем, съдът съобрази също, че отразените в съдебномедицинското удостоверение увреждания не кореспондират с описаните от въззивника наранявания, които според него бил получил - той твърди, че в продължение на час и половина бил удрян с ръце, юмруци, крака и лакти в областта на хълбоците от двама сержанти, а началникът на участъка го скубал за косата и му удрял главата в стената, както и го ритал в хълбоците; а в удостоверението е отразено кръвонасядане по долния клепач на лявото око - каквото оплакване не е имало, и едно кръвонасядане в дясната хълбочна област. Следва да се има предвид също, че при прегледа при личния си лекар на четвъртия ден от твърдяния от него побой, въззивникът не се е оплаквал от травматични увреждания и болки, нито е имал такива белези по себе си, поради което може да се направи извод, че описаните в медицинското удостоверение кръвонасядания са били причинени в периода между тези два прегледа - извършения на 21.09.2004г. при личния лекар, и този на 23.09.2004г., извършен при съдебния лекар.

Съдът прецени и показанията на разпитаната по делото свидетелка Ел.А. – майка на въззивника К., но не ги кредитира, тъй като от една страна същите са косвени и произтичат единствено от твърденията на въззивника, от друга - се опровергават от останалите събрани гласни доказателства; и не на последно място - същата е близък роднина на въззивника и като такава е заинтересована от изхода на делото.

Като взе предвид изложеното, и доколкото по делото не се установяват незаконни действия на полицейски служители на 17.09.2004 г., изразяващи се в осъществяване на физически и психически тормоз над въззивника К., то предявения срещу Министерството на вътрешните работи иск, с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДВПГ, за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 6 000 лева, следва да се отхвърли като неоснователен.

Ето защо, следва обжалваното решение да се отмени в частта, с която е отхвърлен като недопустим предявения от В. К. против Министерството на вътрешните работи, иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДВПГ, за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 6 000 лева, вместо което същият се отхвърли като неоснователен. Както бе казано по-горе, решението в частта му, с която е отхвърлен като недопустим искът, предявен срещу РБългария следва да се обезсили, а производството в тази му част следва да се прекрати.

В останалата част атакуваното решение на РС-К. следва да се остави в сила.

При този изход на делото следва в тежест на В. К. да се възложи да заплати по сметка на Кърджалийския окръжен съд държавна такса за тази инстанция в размер на 120 лева.

Водим от изложеното, съдът

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА решение № 433 от 07.07.2005г., постановено по гр.д.№ 160/2005г. по описа на Кърджалийския районен съд, в частта, с която е отхвърлен предявения от В.Н.К.от с.К., О.К. против Република България, представлявана от Министъра на финансите, иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДВПГ, за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 6 000 лева като недопустим и прекратява производството по делото в тази му част.

ОТМЕНЯВА решение № 433 от 07.07.2005г., постановено по гр.д.№ 160/2005г. по описа на Кърджалийския районен съд, в частта, с която е отхвърлен предявения от В.Н.К.от с.К., О.К. против Министерството на вътрешните работи Г., иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДВПГ, за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 6 000 лева като недопустим, вместо което постановява:

ОТХВЪРЛЯ предявения от В.Н.К.от с.К., О. К., с ЕГН * против Министерството на вътрешните работи гр. София, иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДВПГ, за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 6 000 лева, произтичащи от незаконни действия на полицейски служители при ПУ с.Перперек при РПУ – К., извършени на 17.09.2004г., като неоснователен.

ОСЪЖДА В.Н.К.от с.К., О. К., с ЕГН * да заплати по сметка на Кърджалийския окръжен съд държавна такса в размер на 120 лева.

ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата част.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд на Република България в 30 - дневен срок от съобщението му на страните.

Председател : Членове : 1.

2.