Решение по дело №2802/2024 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на Глава Дванадесета от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН.

Делото е образувано по касационна жалба подадена от Агенция „Пътна инфраструктура“ чрез юрк. С. С. - Г. против Решение № 1378/04.11.2024г. постановено по АНД № 1050/2024 по описа на РС – [област] с което е отменен ЕФ № ********** за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал.1 от Закона за пътищата, издаден от АПИ, с който на основание чл. 187а, ал.2, т.3 вр. с ал.3 във вр. с чл. 179, ал.3б от ЗДвП на „Р. и Р. Син“ ЕООД с ЕИК ********* е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 2500 лева за нарушение на чл. 102, ал.2 ЗДвП;

Релевираните касационни основания се субсумират в доводите, че атакувания съдебен акт е неправилен, като постановен в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК вр. чл.63в от ЗАНН.

Поддържа се, че в случая е налице пълно и ясно описание на нарушението с всички негови съставомерни признаци, като фактическия състав на нарушението е доказан по безсъмнен начин.

Претендира се отмяна на обжалваното решение на Пловдивския районен съд и потвърждаване на отменения с него електронен фиш.

Претендира се присъждане на сторените разноски по производството.

Ответникът по касационната жалба – „Р. и Р. Син“ ЕООД чрез процесуалния си представител адвокат М. М. - М. оспорва жалбата в депозиран по делото писмен отговор, в който са изложени подробни съображения за законосъобразността и правилността на оспореното съдебно решение.

Претендира се присъждане на сторените разноски в настоящото производство.

Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура [населено място] дава заключение, че жалбата е неоснователна.

Касационната жалба е подадена в предвидения законен срок и от страна по първоинстанционното производство, за която решението е неблагоприятно, поради което се явява допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съдът намира за установено по делото, въз основа на фактическите констатации на първоинстанционния съд и приетите по делото доказателства, че на 14.12.2020г., в 14:15 часа., на път А-1 (Автомагистрала “Тракия“), км.107+663, на територията на община Родопи, с посока нарастващ километър, който път е включен в обхвата на платената пътна мрежа, е установено движението на ППС (пътно превозно средство), представляващо влекач (товарен автомобил) “Скания Р 410“, с Рег.№[рег. номер], с технически допустима максимална маса 18 000 (кг.), брой оси 2, екологична категория ЕВРО 6D, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща техническа допустима максимална маса 44 000 (кг.), за което ППС не е заплатена изцяло дължимата пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП, тъй като за посоченото ППС има тол декларация за преминаването, но платената категория е по-малка от измерената.

Движението на процесното ППС на 14.12.2020г. е установено с устройство с №20212 (АПИ), за което е генериран доказателствен запис в системата по чл.167а, ал.3 от ЗДвП, с номер на нарушението B67А17E663340717E053041F160AE84F.

Прието е за установено, че процесното ППС е регистрирано като собственост на ответника „Русев и Русев Син“ ЕООД.

Установеното движение на процесното ППС по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което не е заплатена съответната такса по чл.10, ал.1 от ЗП, се квалифицира като административно нарушение по смисъла на чл.102, ал.2 от ЗДвП, поради което и на основание чл.187а, ал.2, т.3, във връзка с ал.3 и във връзка с чл.179, ал.3б от ЗДвП се издава процесният ЕФ.

Според процесния ЕФ, наказаното лице може да се освободи от административнонаказателна отговорност, ако в 14-девен срок от получаването на фиша, бъде заплатена компенсаторна такса по чл.10, ал.2 от ЗП в размер на 750,00 лева при спазване на чл.189е, ал.3 и 4 от ЗДвП.

Съдът като взе предвид дело С-61/23 на Съда на Европейския съюз (СЕС), относно тълкуването на нормите на Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999г. относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури (Директива 1999/62/ЕО) и единственият поставен преюдициален въпрос по това дело, който е във връзка със съответствието на чл.9а от Директива 1999/62/ЕО и националната правна уредба, с която се предвижда налагане на имуществена санкция във фиксиран размер за нарушенията на правилата относно задължението за предварително установяване и заплащане на размера на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, при положение че е предвидена възможност за освобождаване от административнонаказателна отговорност при заплащане на т. нар. “компенсаторна такса“.

Според Решението на Съда (шести състав) от 21 ноември 2024 година по дело С-61/23, Член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011г., трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на „компенсаторна такса“ с фиксиран размер.

Според разпоредбата на чл.179, ал.3б от ЗДвП, собственик на ППС от категорията по чл.10б, ал.3 от ЗП, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП, включително в резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл.10б, ал.1 от ЗП, се наказва с глоба в размер 2500 лв. Глобата се налага на вписания ползвател на ППС-то, ако има такъв. Ако собственикът или вписаният ползвател е юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер 2500 лв.

А според разпоредбата на чл.187а, ал.2, т.3 от ЗДвП, ако собственикът на ППС-то е юридическо лице или едноличен търговец, за допускане движението на ППС-то, без да са изпълнени задълженията по установяване размера и заплащане на съответната такса по чл.10, ал.1 от ЗП, на собственика се налага имуществена санкция по чл.179, ал.3б в размер [рег. номер].

При това положение, настоящият състав на съда намира, че налагането на разглежданата имуществена санкция във фиксиран размер от 2500,00 лв., за което е издаден процесният ЕФ, се явява направено в противоречие с принципа за съразмерност, нормативен израз на който е чл.9а от Директива 1999/62/ЕО, съгласно която норма, Държавите-членки установяват съответен контрол и определят система от наказания, приложими за нарушаване на националните разпоредби, приети по настоящата директива. Те предприемат всички необходими мерки, за да гарантират изпълнението на тези национални разпоредби. Установените наказания трябва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи.

От своя страна, противоречието с принципа за съразмерност обуславя незаконосъобразността на процесния ЕФ.

Следователно, като отменя процесният ЕФ, по идентични съображения, районният съд постановява правилно решение. Също така, решението на районния съд е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила.

С оглед очерталия се изход на делото, искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на АПИ е неоснователно и не следва да бъде уважено. В полза на ответника следва да бъдат присъдени направените по делото разноски, а предвид изрично направеното възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, съдът съобрази следното:

Според чл.63д, ал.2 от ЗАНН, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата (ЗАдв). Според чл.36, ал.2 от ЗАдв, размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката и клиента; размерът на възнаграждението трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа, каквато в случая се явява Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредба №1/09.07.2004г.). Съгласно установеното от нормата на чл.18, ал.2 от Наредба №1/09.07.2004г., ако административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция (в случая 2 500,00 лева) и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл.7, ал.2 върху стойността на всяка наложена глоба, санкция и/или обезщетение, като при размер на глобата от 1 000,00 лева до 10 000,00 лв. минималното адвокатско възнаграждение е 400,00 лева + 10% за горницата над 1 000,00 (чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1/09.07.2004г.) или в размер на 550,00 лв.

По Договор за правна защита и съдействие по дело №2802/2024г. на Административен съд- [област] е заплатено по банков път възнаграждение на Адв. М. М. - М. в размер на 550 лв., което очевидно не е прекомерно.

Така мотивиран и на основание чл.221, ал.2 от АПК, съдът

 

 

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1378/04.11.2024г. постановено по АНД № 1050/2024 по описа на РС – [област];

 

ОСЪЖДА Агенция “Пътна инфраструктура“, ЕИК/БУЛСТАТ *********, да заплати на „Русев и Русев Син“ ЕООД, ЕИК *********, сумата от 550,00 (петстотин и петдесет) лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.

 

Решението е окончателно.