Р Е
Ш Е Н
И Е №664
гр.Пловдив,14.05.2018 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски окръжен съд, гражданско
отделение, І гр. с., в публично заседание на дванадесети април през две хиляди и осемнадесета година ,в
състав:
Окръжен съдия:Атанаска
Букорещлиева
при участието на секретаря Елена Ангелова, като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 2259 по описа за 2017г. , за да се произнесе ,взе
предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба, подадена от
„***“ ЕАД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: ****, чрез упълномощения процесуален представител- юрисконсулт С.К., против И.И.П.
с ЕГН ********** *** ,с която е предявен иск с правно основание чл.422,ал.1 от ГПК.
Твърди се в исковата молба, че на дата 19.04.2017г. ответникът П. е издал запис
на заповед „без разноски/без протест“, с който неотменимо и безусловно е поел
задължението да заплати на ищцовото дружество или на негова заповед сумата от
45 842,69лв. с падеж – дата 31.05.2017г. и място на изпълнение –
индивидуализирана банкова сметка на „***“ ЕАД в „***“
ЕАД. Тъй като задължението не било изпълнено на падежа, кредиторът подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК и се снабдил с
изпълнителен титул по образуваното ч.гр.д. №*** по
описа на Районен съд-*** за 2017г., *** състав. В хода на образуваното впоследствие изпълнителното производство длъжникът подал
възражение срещу издадената заповед за изпълнение. При така описаната фактическа обстановка, за ищеца се
породил правен интерес от иницииране на настоящия процес, като се иска от съда
да постанови решение, с което да се признае за установено ,че ответникът И.И.П.
дължи на „***“ ЕАД сумата от 45 842,69лв.,
представляваща задължение съгласно записа на заповед, издаден на 19.04.2017г. с
падеж 31.05.2017г., ведно със законната лихва върху главницата ,считано от
датата на образуване на ч.гр.д. №***/2017г.
по описа на РС-*** до окончателното й изплащане, които
задължения са предмет на Заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д.№***/2017г.
Претендират се и разноските, сторени в хода на
заповедното производство: 916,85 лв. - държавна такса и 150,00лв. -
юрисконсултско възнаграждение, както и разноските в настоящия процес-916,85лв.
държавна такса и 150,00лв.-юрисконсултско възнаграждение.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК
ответникът И.И.П. ,чрез пълномощника адв. Д.Н.А., подава отговор, с който
оспорва исковата претенция по основание и размер. Счита, че представеният запис
на заповед не отговаря на изискванията по чл. 535 от ТЗ, тъй като ,от една
страна, не съдържа израза „безусловно“ досежно поемането на задължението за
плащане, а от друга – за място е посочена банкова сметка, а не административен адрес,поради което същият не поражда целения
менителничен ефект. Твърди се още, че записът на заповед бил подписан като
каузална сделка, тъй като ответникът И.П. бил служител в ищцовото дружество и
изпълнявал длъжността „***“ по силата на трудов
договор №****, който бил прекратен със заповед №***. При подписване на документите, касаещи
прекратяването на трудовото правоотношение, ответникът бил заставен против
волята му да подпише въпросния запис на заповед, както и декларация от дата
19.04.2017г., в която изрично е записано, че записът се издава “като гаранция
за точното изпълнение“. Твърди се също, че законът не допуска възможността
работник/ служител да бъде задължаван спрямо работодателя си за вреди в размер,
надхвърлящи месечното му брутно възнаграждение, а дължимата по записа сума надхвърля
заплатата на П. над 65 пъти. Освен това, същата сума касае признание за
претърпени имуществени вреди, които подлежат на доказване от работодателя и за
които се твърди, че „***“ ЕАД не е претърпяло.
Поради изложеното, ответникът прави възражение за нищожност на записа на
заповед на основание чл. 26 от ЗЗД ,като издаден в противоречие на закона и при
заобикаляне на закона и по-точно разпоредбите на чл. 210 и чл. 211 от КТ. При
условията на евентуалност, прави възражение за унищожаемост на процесния
документ, като твърди, че записът е подписан от ответника ,след като прекият му ръководител е оказал върху него
психически натиск и заплаха и е използвал неговото притеснение, объркване и
погрешно възприемане на обстоятелствата.
Съображения
по спора са изложени в писмени бележки на адвокат Д.А. -пълномощник на
ответника. Заявено е искане за присъждане на разноски.
Съдът ,след като прецени събраните по делото доказателства ,поотделно
и в тяхната съвкупност ,намира следното:
Установява
се по делото, че със запис на заповед от 19.04.2017г. ответникът И.П. се е
задължил да заплати на ищеца или на негова заповед сумата от 45842,69лв. на
уговорения падеж -31.05.2017г. ,с място на плащане –по посочената банкова
сметка на „***”ЕАД в ***ЕАД.
Установява
се ,че страните са били в трудово правоотношение- помежду им е сключен трудов
договор №*** ,съгласно който И.П. е изпълнявал длъжността „***” в направление „***”,с
място на работа- всички *** на територията на ***.
Със Заповед
№*** на ответника е наложено наказание-„***” и е прекратен трудовия договор за
извършени от него действия, представляващи тежко нарушение на трудовата
дисциплина, в условията на системно извършване. В мотивите на заповедта е
посочено ,че И.П. със своето *** и *** е създал ,отразил и активирал в
системата за *** /описани в табличната част на заповедта-Приложение 1/,като ***
са *** и *** без знанието и присъствието на посочените в тях ***. Отразено е
,че с извършените действия ответникът е причинил на „***” ЕАД материална вреда
,представляваща *** без ***, която е в размер на 45842,69лв. Заповедта е
връчена на ответника на 19.04.2017г.
На същата
дата -19.04.2017г. И.П. е подписал и декларация, с която декларира, че приема
констатациите ,отразени в *** от ***, и поема отговорност за вреди в размер на
45 842,69лв. ,като изразява съгласие доброволно да заплати на ищцовото дружество
обезщетение за причинената имуществена вреда в горепосочения размер, както и се
съгласява сумата да бъде удържана /прихваната от работодателя от вземанията му
за трудово възнаграждение и други ,произтичащи от действащо и /или прекратено трудово
правоотношение .Посочено е още в декларацията, че като гаранция за точното
изпълнение ответникът издава в полза на ищеца запис на заповед за сумата
45 842,69лв .
От приложеното ч.гр.д. №***/2017г.
на ***РС e видно ,че
по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, подадено от „***”
ЕАД против длъжника - И.И.П., за сумата от 45 842,69лв. по записа на заповед, издаден
на 19.04.2017г., РС-*** е издал заповед №*** за незабавно изпълнение срещу
настоящия ответник. Разпоредено е от съда ,длъжникът П. да заплати на кредитора
„***” ЕАД сумата от 45 842,69лв., представляваща вземане, произтичащо от запис на
заповед от 19.04.2017г. с падеж- 31.05.2017г., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от датата на подаване на заявлението в съда- 23.06.2017г. до
окончателното й изплащане, както и разноски по делото в размер на 916,85лв.- за
държавна такса и 150лв.- юрисконсултско възнаграждение. За сумите ,посочени в
заповедта ,е издаден на 28.06.2017г. изпълнителен лист в полза на ищеца, въз основа
на който е образувано изпълнително дело №*** на ЧСИ Д. М. и са предприети действия по
събиране на вземането. На 25.07.2017г. е връчена на ответника покана за
доброволно изпълнение ,а на 27.07.2017г., в срока по чл.414, ал.2 ГПК, същият е
подал възражение против издадената заповед за изпълнение. С определение №*** по ч.гр.д. №***/2017г.
**РС е спрял принудителното изпълнение
на Заповед №*** за изпълнение на парично задължение по отношение на длъжника И.
и е дал указания на кредитора да предяви иск относно вземането си в едномесечния
срок по чл.415 от ГПК, което той е сторил с предявяване на иска, предмет на
настоящото производство.
По делото са изслушани
показанията на свидетелката Е. И. Я.-майка на ответника. Заявява се от същата
,че от м.юни *** до м. април *** синът й работил в „***„ ЕАД .От края на месец
март ответникът излязъл в отпуск ,но от *** му се обадили по повод оплакване от
*** и се наложило да отидат до местоработата му ,където *** го накарал да
подпише обяснение под диктовка. Свидетелката сочи ,че след като излязъл от ***
синът й бил много притеснен ,разстроен, впоследствие отново му се обадили и се
наложило той да се върне и да подпише и други документи- запис на заповед и декларация
,което направил, тъй като го заплашили
със съд ,прокуратура и затвор.
При така събраните по делото
доказателства и установени обстоятелства, съдът намира заявената претенция за неоснователна.
За успешното провеждане на
установителния иск по чл.422,ал.1 от ГПК ищецът е следвало да докаже в
производството дължимостта на претендираната сума. В конкретния случай, в
негова тежест е било да установи, че ответникът е издал валиден запис на
заповед, по силата на който едностранно и безусловно се е задължил да му
заплати посочената сума, както и настъпването на падежа на задължението.
Видно е от приложения по делото
запис на заповед ,че същият е редовен от външна страна и съдържа изискуемите от
закона реквизити /чл.535 ТЗ/.С него е поето задължение за заплащане на горепосочената
парична сума без да се поставят условия, отразени са място на издаване ,място
на плащане ,дата на издаване и падеж, документът съдържа наименованието „запис
на заповед” ,както в заглавието ,така и в текста , посочено е лицето ,на което
трябва да се плати ,и е подписан от издателя.
Неоснователно е възражението на
ответника ,че поради липсата в записа на заповед на израза „безусловно се задължавам” същият не може да породи целения
менителничен ефект. Не са условие за валидност на записа на заповед посочени в
него изрази като „безусловно обещавам“ или „безусловно се задължавам”
,достатъчно е за спазване на изискването по чл.535, т.2 от ТЗ да не е поставено условие за пораждане на
действието на поетото задължение за плащане ,тъй като законът не допуска
задължа-ването на издателя да е под условие ,а щом лисва условие ,налице е
изискването за безусловно плащане.
Неоснователни
са и доводите на ответника ,свързани с липсата на конкретно посочен
административен адрес в процесния запис на заповед. С оглед определения от
издателя способ на плащане - посочване на банката и банковата сметка ,по която
задължението да бъде платено ,то не е и необходимо за точното изпълнение на
менителничното задължение наличието на административен адрес за плащане ,тъй
като същото ще се извърши по банков път.
Освен това ,съдът преценява като неоснователно направеното възражение на
ответника за унищожаемост на записа на заповед, като подписан при заплаха .
Според разпоредбата на чл.30 от ЗЗД, заплашване има, когато едната страна е
принудена от другата или от трето лице ,чрез
възбуждането на основателен страх да сключи договор т.е. при
заплашването има осъзнавано несъответствие между волята и нейното обективиране.
За да се обяви сделката за унищожаема, е необходимо да се установяват следните
предпоставки –да е налице правна сделка, страната да сключила тази сделка под
влияние на определени страхови представи ,тези страхови представи да са
предизвикани от другия участник в сделката или от трето лице ,както и да е
налице причинно-следствена връзка между волеизявлението и страховите представи на
страната за засягане на нейни лични или имуществени блага или такива на нейни
близки.
В процесния случай не
може да се обоснове категоричен извод въз основа на събраните гласни
доказателства, че записът на заповед ,като едностранна правна сделка, е
унищожаем на посоченото от ответника основание. Разпитаната свидетелка Е.Я. не
е била пряк очевидец на подписването на записа на заповед ,а изнесеното от нея
,че същият е издаден по настояване на служители на ищеца и че синът й бил
принуден да го подпише, като е заплашван с наказателно преследване и затвор ,се
основава единствено на казаното й от ответника. С оглед на това и отчитайки
обстоятелството ,че свидетелката е в близки родствени отношения с ответника
,съдът не дава вяра на показанията й. Следователно, не се установява в
настоящото производство записът на заповед да е подписан под въздействие на
страхови представи, каквито твърдения се поддържат от ответника, при което
същият не е унищожаем по силата на чл.30 от ЗЗД.
В случая не се съдържат в исковата молба
твърдения на ищеца за връзка между записа на заповед и конкретна каузална
сделка ,сключена с ответника .Последният обаче е навел в допустимите за това
процесуални срокове ,освен възражения за недействителност на менителничния
ефект ,и твърдения за наличието на каузално отношение ,което се обезпечава с
процесния запис на заповед ,и което трябва да се изследва в настоящото
производство при преценка на основателността на поетото със записа на заповед
парично задължение. В отговора на исковата молба се твърди ,че записът на
заповед е подписан с оглед ангажиране имуществената отговорност на ответника
,като служител на ищцовото дружество ,за обезщетяване на настъпили за
работодателя вреди в общ размер на претендираната сума, а въз основа на представените писмени доказателства
следва да се приеме ,че се установява съществуването на ТПО между страните и обвързаността на каузалното правоотношение
със записа на заповед. Подписвайки последния като издател ,ответникът се е
задължил да заплати на работодателя сумата 45 842,69лв. ,представляваща размера на вредата /посочен в заповедта за налагане
на дисциплинарно наказание/ ,настъпила
в резултат на допуснатото нарушение на трудовата дисциплина. От своя страна ищецът не
е оспорил наличието на трудово правоотношение между страните, дисциплинарното
уволнение на ответника ,нито че процесният запис на заповед служи за
обезпечаване задължението на служителя за репариране на вредите, описани в
заповедта ,с която му е наложено дисциплинарното наказание. Но за да се реализира вземането
му, е било необходимо да се докаже факта, от който произтича същото
,действителността на правоотношението и пораждането на задължение за ответника
,станало причина за подписване на записа на заповед. По делото липсват доказателства за това да е
ангажирана имуществената отговорност на ответника от работодателя по реда на
чл.200 и сл. от КТ. Не се установи от ищеца и наличието на причинени вреди от
ответника, както и техния размер. Не са представени от него каквито
и да е доказателства в тази насока , нито са направени доказателствени искания
за събиране на такива. Същият не твърди , а и от данните по делото не може да
се направи извод ,че се е породило задължение по въведеното от ответника и
доказано каузално отношение- обезпечителна функция на издадения запис на заповед
във връзка с евентуално настъпили имуществени вреди за „***”ЕАД в
резултат на допуснати нарушения на трудовата дисциплина от служителя. А след
като липсват доказателства за това вземането на ищеца по каузалното
правоотношение да е дължимо ,то и искането му за установяване дължимост на
вземането по записа на заповед, издаден за обезпечение на първото ,е
неоснователно.
По изложените
съображения ,съдът намира, че издадените въз основа на записа на заповед от 19.04.2017г.
заповед за изпълнение и изпълнителен лист не удостоверяват подлежащо на
изпълнение вземане,поради което предявеният установителен иск следва да се
отхвърли.
Предвид изхода на правния спор и
на основание чл.78,ал.3 от ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответника направените в настоящото производство разноски ,които съобразно
представения списък по чл. 80 ГПК, възлизат на 1900 лв.-за заплатен адвокатски
хонорар.
С оглед изложеното ,съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ ,като неоснователен, предявения
от „***“ ЕАД, ЕИК ***,
седалище и адрес на управление: ****,
против И.И.П., ЕГН **********,***, иск с правно основание
чл.422, ал.1 от ГПК -за признаване за установено в отношенията между страните ,че ответникът И.И.П. дължи на „***“ ЕАД сумата от 45 842,69лв., представляваща
задължение съгласно запис на заповед, издаден на 19.04.2017г., с падеж-
31.05.2017г., ведно със законната лихва върху главницата ,считано от датата на
образуване на ч.гр.д. №***/2017г. по описа на РС-***-23.06.2017г. до окончателното й изплащане, за които задължения са били издадени в полза на ищеца Заповед за незабавно изпълнение №*** и изпълнителен лист по ч.гр.д.№***/2017г. на **РС.
ОСЪЖДА „***“
ЕАД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление: ****, да заплати на И.И.П. , ЕГН **********,***, сумата от 1900/ хиляда и деветстотин/лв.-разноски
по настоящото производство.
Решението
подлежи на обжалване пред Пловдивския апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия: