РЕШЕНИЕ
№ 363
гр. Бургас, 12.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
в публично заседание на двадесет и девети септември, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Таня Т. Русева Маркова
Кристиян Ант. Попов
при участието на секретаря Ани Р. Цветанова
като разгледа докладваното от Кристиян Ант. Попов Въззивно гражданско
дело № 20212100500965 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по повод
въззивната жалба, подадена от Ж. П. Н., ЕГН ********** и Д. П. Н., ЕГН
********** и двамата представлявани от упълномощения от тях адв. Георги
Костадинов, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. Патриарх Евтимий № 2, вх. 1,
ет. 1 против Решение № 260023 от 24.03.2021 г. постановено по гр.д. № 426 по
описа за 2020 г. на Районен съд Царево, допълнено с Решение № 260035 от
10.05.2021 г. по същото дело, в отхвърлителната му част, с което частично е
уважен предявените от въззивниците – ищци в първоинстанционното
производство, субективно съединени искове с правна квалификация чл. 124,
ал. 1 ГПК като е прието за установено между страните, че Община Царево,
ЕИК ********* не е собственик на 580 кв.м. от следния имот: УПИ ХШ-22
/тринадесети, за имот, с планоснимачен номер двадесет и две/, в квартал 5
/пети/ по регулационния план на с. Фазаново, община Царево, одобрен със
заповед № -353 от 24.07.1984 год. целия с площ от 1430 кв.м. и е отхвърлен
като неоснователен предявения иск в останалата му част за над 580 кв.м. до
претендирания размер от 1430,00 кв.м. С цитираното решение Община
Царево, ЕИК ********* е осъдена да заплати на ищците сумата от 300,00
лева, за направени разноски по делото, а с допълнителното решение ищците
са осъдени да заплатят на ответната община юрисконсултско възнаграждение
в размер на 80,00 лева.
1
С подадената от въззивниците - ищци въззивна жалба постановеното от
ЦРС решение се атакува в неговата отхвърлителна част като се сочи, че
същото е неправилно поради противоречие с материалния и процесуалния
закон, както и необосновано. Оспорват се изводите на ЦРС досежно
оспореният от ищците Акт за държавна собственост № 124 от 17.05.1960 г.
Според тях при съставянето на акта са допуснати нарушения на чл. 21, ал. 4
от Правилника за държавните имоти /отм./ и чл. 7, ал. 2 от Инструкцията за
прилагане на Правилника за държавните имоти /отм./, действали към момента
на издаването му. Настоява се, че върху акта липсвали положени подписи за
одобряващия орган в лицето на Председателя на изпълкома на Окръжния
народен съвет - Бургас, евентуално на Председателя на съответния околийски
народен съвет, каквито следвало да бъдат поставени в съответствие с
изискванията на цитирания чл. 21, ал. 4 от Правилника за държавните имоти
/отм./. По изложените съображения намира, че фактическият състав по
издаването на акта за държавна собственост не се е осъществил. Излага се
предположение, че вероятно поради това актът за частна общинска
собственост, на който ответната община основавала правото си на
собственост /АЧОС №126 от 15.12.2003 г./ предхожда с две години датата на
деактуването на имота като държавен съгласно Заповед № РД-11-233/11.
10.2005 г. на Областен управител - Бургас. Поради тази причина в графи 4 и 6
на посочения АЧОС липсвали данни за бивш собственик на актувания имот в
лицето на държавата, както и номер и дата на по - рано съставени актове.
Последното обстоятелство било в противоречие с придобивното основание
посочено в графа втора на АЧОС, а именно § 42 от ПЗР на ЗИД на Закона за
общинската собственост, според който първото условие за осъществяването
на състава на този придобивен способ е имотът да е бил държавна
собственост.
Излагат се доводи и досежно оспорването на Акта за държавна
собственост от 17.05.1960 г. като неистински /с невярно съдържание/, поради
съществуващото несъответствие между посоченото основание за
одържавяването на имота, посочено в графа 2, а именно Закон за държавните
имоти и датата, от която имотът се считал за одържавен - 09.09.1944г. В тази
връзка се сочи, че в Закона за държавните имоти, обн. ДВ бр. 66 от 25.03.1941
г. няма предвидено основание за придобиване на един имот като държавен,
което да е свързано с датата 09.09.1944 г.
В допълнение се сочи, че към исковата молба, ищците представили
четири броя нотариални актове за установяване правото си на собственост
върху процесния имот, като в процедурата по издаването на всеки един от
тези актове, ответната община била издавала скица на имота, която
задължително била заверявана от нейния отдел „Общинска собственост“ за
липса на актове за общинска собственост, а преди 1966 г. за липса на актове
за държавна собственост.
Прави се искане за отмяна на обжалваното решение в отхвърлителната
му част и постановяване на решение по същество на спора, с което
предявеният иск да бъде уважен в пълен размер. Претендират се разноски.
Препис от въззивната жалба е връчен на въззиваемата страна - Община
2
Царево чрез главен юрисконсулт Мария Динкова на 20.04.2021 г. като в срока
по чл. 263 от ГПК писмен отговор не е постъпил.
Въззивната жалба е допустима, подадена в законовия срок и отговарящи
на изискванията на чл. 260-261 ГПК.
При служебната проверка по чл. 269 ГПК, въззивният съд констатира,
че обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което жалбата
следва да бъде разгледана по същество.
За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият
съдебен състав обсъди данните по делото, във връзка с доводите на
страните, при което приема от фактическа страна следното:
Предявени са били субективно съединени отрицателни, установителени
искове, с правна квалификация чл. 124 ГПК, с които ищците претендират да
бъде установено между страните, че ответника не е собственик на УПИ ХIII-
22 /тринадесети, за имот, с планоснимачен номер двадесет и две/, в квартал 5
/пети/ по регулационния план на с. Фазаново, община Царево, одобрен със
заповед № 353 от 24.07.1984 год. с площ от 1430,00 кв.м.
В исковата молба се твърди, че родителите на ищците, са им дарили
урегулирано, дворно място, представляващо парцел ХIII-22 /тринадесети, за
имот, с планоснимачен номер двадесет и две/, в квартал 5 /пети/ по
регулационния план на с. Фазаново, община Царево, ведно с построените в
парцела едноетажна жилищна сграда и стопанска постройка, при условието,
че дарителите си запазват пожизнено и безвъзмездно, заедно и поотделно
правото на ползуване върху дарения имот. Според ищците, дарителите са
установили пред районния съдия, правото си на собственост върху дарявания
недвижим имот, с нотариални актове № **, том *, нот. дело 15** от 10** г. и
№ **, том *, нот. дело № *** от 19** г. на нотариуса при Районен съд- Бургас
и нотариален акт № **, том *, нот. дело № ** от 19** г. на районния съдия
при Районен съд- Царево, с които на основание придобивна давност баща на
ищците е бил признат за собственик на бивш парцел II /втори/ в квартал 5
/пети/ по действащи към момента на издаването на нотариалния акт план на с.
Фазаново от 1952 год. с площ от 840,00 /осемстотин и четиридесет/ квадратни
метри и на 420 /четиристотин и двадесет/ квадратни метри идеални части от
бивш парцел III /трети/ в квартал 5 /пети/ по същия план на с. Фазаново, с
площ на парцела от 840 /осемстотин и четиридесет/ квадратни метри/. Според
исковата молба, със заповед №- 353 от 24.07.1984 год. е бил одобрен
действащия в момента ПУП на с. Фазаново, община- Царево, с който парцел
II /втори/ в квартал 5 /пети/ и част от парцел III /трети/ в квартал 5 /пети/ по
предходния план на селото са урегулирани в общ УПИ ХIII-22 /тринадесети,
за имот, с планоснимачен номер двадесет и две/, в квартал 5 /пети/ по
регулационния план на с. Фазаново, община Царево, с площ от 1430,00 кв.м.
Според исковата молба, наследодателя на ищците получил владението върху
бившите парцел II /втори/ и парцел III в квартал 5 /пети/ по предходния план
на с. Фазаново от неформалния му осиновител Ж.С., при когото той е бил
даден за отглеждане, след което през 1958 г. и 1981 г. е построил съответно
описаните по-горе жилищна сграда и стопанска постройка и от тогава до
смъртта си ги владеел, а след смъртта на наследодателите, двамата ищци
3
продължават да владеят имота и го владеят и до настоящия момент. Според
исковата молба, по заявление от м. декември 2019 год. Община- Царево
издала скица за гореописания поземлен имот, с изх. № 411 от 03.12.2019 г.
върху която е направена заверка от съответния главен експерт на общината,
че УПИ ХIII-22 е общинска собственост и за него има отстъпено право на
строеж и след справка в Службата по вписванията при Районен съд- Царево
ищците установили, че същият имот е актуван за частна общинска
собственост с акт № 126 от 15.12.2003 год. на кмета на община Царево,
вписан на 18.12.2003 г. в Службата по вписванията при Районен съд- Царево
като акт № 15, том X. Според исковата молба, бивши парцел II /втори/ в
квартал 5 /пети/ и част от парцел III /трети/ в квартал 5 /пети/ по предходния
план на село Фазаново, от които е урегулиран в УПИ ХIII-22, в квартал 5 по
действащия регулационен план на с. Фазаново, община Царево, никога не са
били частна държавна собственост, поради което не е налице фактическият
състав, посочен в §42 от ПЗР на ЗИД на Закона за общинската собственост за
придобиването на собствеността му от община Царево.
В отговора на исковата молба, ответника твърди, че иска е допустим, но
неоснователен. Според ответника, Община Царево е собственик на
процесиите имоти. Посочва се, че бивш парцел II, в кв. 5 по плана но с.
Фазаново е бил държавна собственост, за което е съставен и Акт за държавна
собственост № 124 от 17.05.1960 г. в който е отразено, че е отстъпено право
на строеж на П.Н. П. от с. *** с протокол от 28.07.1958 г. на ИК на съвета.
Според ответника, съгласно комбинирана скица, 850 кв.м. от бивш парцел II,
в кв. 5 по плана но с. Фазаново, попадат в обхвата на УПИ ХIII-22, кв. 5 по
действащия ПУП на с. Фазаново, като за УПИ ХIII-22, кв. 5 по действащия
ПУП на с. Фазаново е съставен АЧОС № 126 от 15.12.2003 г. като
актосъставителят му не е извършил проверка за наличието на съставен
предходен АДС, поради което, в графа 4 от АЧОС не е отразено - бивш
собственик на имота, както и в графа 6 от същия, не са посочени съставени
по-рано актове. Твърди се, че това е било констатирано на по-късен етап,
предвид което с писмо с вх. № 0813-33 от 21.03.2003 г. кметът на Община
Царево е поискал деактуване на бивш парцел II, в кв. 5 по плана но с.
Фазаново в полза на Община Царево и със заповед № РД-11-233/ 11.10.2005 г.
областният управител е отписал от актовите книги за държавна собственост
850/1400 кв. м. идеални части от УПИ ХIII-22, кв. 5 по действащия ПУП на с.
Фазаново и ги е предал на Община Царево. Тъй като е бил съставен вече
АЧОС за УПИ ХIII-22, кв. 5 по действащия ПУП на с. Фазаново, а нов акт не
е бил съставен, само към досието на АЧОС №126 от 15.12.2003 г. са били
приложени заповед № РД-11-233/11.10.2005 г. на областният управител и
Акт за държавна собственост № 124 от 17.05.1960 г.
Настоящия съдебен състав намира за правилни фактическите изводи по
отношение на представените по делото нотариален акт № *, том *, нот. дело
№ ** от **.**.19** год. на районния съдия при Районен съд- Царево,с който
родителите на ищците П.Н. П. и М.Д.П. са им дарили процесното дворно
място, а с нотариални актове № **, том *, нот. дело 15** от 10** г. № **, том
*, нот. дело № *** от 19** г. на нотариуса при Районен съд- Бургас и
4
нотариален акт № **, том *, нот. дело № ** от 19** г. на районния съдия при
Районен съд- Царево, по силата на които, на основание придобивна давност
бащата на ищците П.Н. П. е признат за собственик на бивш парцел II и бивш
парцел III, двата поземлени имота урегулирани в общ УПИ ХIII-22
/тринадесети, за имот, с планоснимачен номер двадесет и две/, в квартал 5
/пети/ по регулационния план на с. Фазаново, община Царево, с площ от
1430,00 кв.м., който факт е безспорен по делото.
Приложен по делото е Акт № 126 от 15.12.2003 год. на кмета на община
Царево, вписан на 18.12.2003 г. в Службата по вписванията при Районен съд-
Царево като акт № 15, том X, с който процесния имот е бил актуван за частна,
общинска собственост. А по-късно на 11.10.2005 г. Областния управител на
Бургас, със заповед деактува част от процесния имот, с площ от 850 кв.м. на
основание § 42 от ЗИДЗОС.
По делото е представен Акт за държавна собственост № 124 от
17.05.1960 год. съставен от инспектор в отдел „Жилищно стопанство и
държавни имоти“ при ОНС- Бургас, видно от който е, че процесният имот най
– напред е бил държавна собственост и е бил актуван като такъв с посочения
АДС, издаден от Инспектор при отдел „Жилищно стопанство и държавни
имоти“, като за основание за одържавяване на имота е записано „Закон за
държавните имоти 9.09.1944 г.“
Пред първата инстанция е разпитана като свидетел М.П.Ш., от чийто
показания се потвърждава, че баща на ищците П.Н. П. е получил владението
върху бившите парцел II /втори/ и парцел III в квартал 5 /пети/ по предходния
план на с. Фазаново, от неформалния му осиновител Ж.С., при когото той е
бил даден за отглеждане. От същите показания се установи че през 1958 г. и
1981 г. наследодателя на ищците е построил наличните в имота жилищна
сграда и стопанска постройка и от тогава до смъртта си ги владеел, а след
неговата и на майката на ищците смърт, ищците са продължили това
владение и то продължава и до настоящия момент.
Въззивният съд, като прецени събраните в процеса доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка по
делото се установява такава, каквато е изложена в обжалваното решение.
Районният съд е съобразил и анализирал всички относими и допустими
доказателства, въз основа на които е достигнал до правилни изводи относно
това какви релевантни за спора факти и обстоятелства се установяват с тях.
Във въззивното производство не са ангажирани допустими доказателства,
които да променят приетата и изяснена от първата инстанция фактическа
обстановка, поради което настоящият съд я възприема изцяло и препраща към
нея, като не е необходимо да се преповтарят отново всички събрани пред
районния съд доказателства.
С оглед така установеното от фактическа страна, съдът достига до
следните правни изводи:
Правилен е извода на първата инстанция за допустимост на предявените
искове. Формалното наличие на вписан акт за частна общинска собственост,
поражда спор между страните, поради което е налице правен интерес, да бъде
отречено със силата на присъдено нещо претендираното от ответника право
5
на собственост върху същия имот и да бъде поставен край на правния спор. В
този смисъл ТР № 8 от 27.11.2013 г. по тълк. дело № 8/ 2013 г. на ОСГТК на
ВКС.
Въззивната инстанция намира, че в настоящото производство в тежест
на ответника е да докаже свое придобивно основание. Ако ответната община
в настоящия процес не докаже фактите, от които черпи своето право на
собственост върху процесния имот, искът следва да бъде уважен.
Както представените по делото нотариални актове, така и актът за
държавна собственост, и актът за частна общинска собственост притежават
легитимиращо действие (само констатират наличието на правото на
собственост, без обаче преценката на органа да обвързва съда) и нямат
правопораждащо действие за правото на собственост. Легитимиращото
действие обръща доказателствената тежест относно фактическия състав на
придобивното основание, като при валиден АДС в тежест на страната, на
която и се противопоставя акта е да докаже, че вписаното придобивно
основание не се е осъществило. Като официални свидетелстващи документи
имат материална доказателствена за обстоятелствата засвидетелствани от
удостоверителния орган, който ги съставя. Поради противопоставящото
легитимиращо действие на нотариалните актове и актовете за държавна и
общинска собственост, трябва да се изследва налице ли е придобивно
основание, от което първоначлно ответната страна е станала собственик.
Община – Царево се позовава на § 42 от ПЗР на ЗИДЗОС (ДВ, бр.
96/1999 г.), според която застроените и незастроени парцели и имоти частна
държавна собственост, отредени за жилищно строителство и за обществени и
благоустройствени мероприятия на общините, съгласно предвижданията на
действащите към датата на влизането на този закон в сила подробни
градоустройствени планове, преминават в собственост на общините, като при
спор съдът следва да съобрази за какво имотът е отреден. За да се извърши
преценка налице ли са били предпоставките за трансформация на
собствеността на държавата в общинска собственост съдът следва да изясни
статута на процесния имот, след което да характеризира тяхното
предназначение съобразно горецитираните законови норми. Според
настоящата инстанция, както и според първоинстанционния съд не се спори
по този въпрос, а и са налице доказателства, че процесния имот е застроен и
отреден за жилищно строителство и попада в хипотезата на § 42 от ПЗР на
ЗИДЗОС (ДВ, бр. 96/1999 г.). За да е налице обаче фактическият състав на
това придобивно основание се изисква към момента на влизане на този закон
в сила, имотът да е бил държавна собственост. Именно това е и спорният
материланоправен въпрос.
Ищците са позовават на нотариални актове № **, том *, нот. дело 15**
от 10** г. № **, том *, нот. дело № *** от 19** г. на нотариуса при Районен
съд- Бургас и нотариален акт № **, том *, нот. дело № ** от 19** г. на
районния съдия при Районен съд- Царево, които са съставени по
обстоятелствена проверка на техен праводател – П.Н. П., придобил правото
на собственост по силата на давностно владение за целия парцел II /втори/ с
площ от 840,00 /осемстотин и четиридесет/ квадратни метри и на 420
6
/четиристотин и двадесет/ квадратни метри идеални части от бивш парцел III
/трети/. За да бъде приет за правилен изводът на нотариуса в тези нотариални
актове, следва да се установи, дали към периода на това давностно владение
имотите не са били държавна собственост, тъй като по силата на чл. 86 ЗС
(Обн. - Изв., бр. 92 от 1951 г.) не може да се придобие по давност вещ,
която е социалистическа собственост, като според действащата към този
момент правна уредба и основен закон, социалистическата собственост
представлява държавна собственост. Тук правният спор се концентрира само
върху парцел II /втори/ с площ от 840,00 /осемстотин и четиридесет/
квадратни метри, който е актуван като държавен с представения и оспорен
акт за държавна собственост № 124 от 17.05.1960 год. По отношение на
другата част от имота – 580 кв.м. от УПИ ХIII-22 /тринадесети, за имот, с
планоснимачен номер двадесет и две/, в квартал 5 /пети/ по регулационния
план на с. Фазаново, община Царево, одобрен със заповед № -353 от
24.07.1984 год. целия с площ от 1430 кв.м., първоинстанционния съд е приел,
че не е собственост на ответната община, която не е обжалвала решението в
тази част, поради това тази част на първоинстанционното решение не е
предмет на въззивна проверка и е влязло в сила.
Представеният и оспорен по реда чл. 193 ГПК пред първостепенния съд
Акт за държавна собственост № 124 от 17.05.1960 год. според настоящия
съдебен състав е валиден и законосъобразен, тъй като ищецът не е въвел
никакви доказателства в подкрепа на твърденията си, че актът не е подписан
от председателя на изпълкома на окръжния народен съвет, а именно той е
носил доказателствената тежест да установи неавтентичността на документа –
чл. 193, ал. 3 ГПК. Видно от самия документ, върху който е обективиран
процесният АДС, той е подписан от административния орган, но не точно на
определеното за това място в бланката, а по- в страни. Налице е и печат на
издаващата го институция. Въззвиният съд приема, с оглед изхода от
оспорване на документа и с оглед правомощията си по чл. 17, ал. 2 ГПК, че е
налице валиден АДС, като приема, че изцяло са спазени изискванията на
действащия към момента на издаване на процесния АДС, чл. 21 от Правилник
за държавните имоти (приет с ПМС № 545 от 5.07.1952 г., обн., Изв., бр. 59 от
15.07.1952 г.). Въпреки това, дори и валиден АДС не доказва факта на
придобивното основание на Община - Царево.
В Акт за държавна собственост № 124 от 17.05.1960 год. е записано
основанието за придобиване на имота – Закона за държавните имоти
09.09.1944 г., въпреки грешното изписване на основанието, в Царство
България към датата на одържавяване на имота, която предхожда датата на
издаване на процесния АДС, е действал Законъ за държавните имоти, Обн.
ДВ, бр. 66 от 25.03.1941 г. /Отменен със Закон за държавните имоти,
Утвърден с Указ № 1772 от 7.12.1948 г. обн. ДВ, бр. 300 от 22.12.1948 г./
Поради което е неоснователно възражението на въззивната страна, че такъв
закон не е действал в историята на българската държава и право.
Вярно е твърдението във въззивната жалба, че в този закон няма
придобивно основание свързано с датата 09.09.1944 г. Въпреки това
погрешното изписване на основанието в АДС не може да опорочи оборимата
7
презумпция са собственост, която произтича от характера му на валиден
установителен административен акт. В тежест на жалбоподателите е да
установят, че предпоставките за одържавяване на имота, съгласно действащия
тогава – Законъ за държавните имоти, Обн. ДВ, бр. 66 от 25.03.1941
г. /Отменен със Закон за държавните имоти, Утвърден с Указ № 1772 от
7.12.1948 г. обн. ДВ, бр. 300 от 22.12.1948 г./, не са били налице. Те не успяха
да убедят въззивния съд за това в настоящото производство, тъй като не са
представени никакви доказателства в тази насока.
Въззивниците, ищци в първоинстанционното производство, не доказаха
свое придобивно основание към датата на съставяне на Акт за държавна
собственост № 124 от 17.05.1960 год. Легитимиращото действие на АДС,
както и на нотариалните актове е уредено в закона именно, поради
обстоятелството, че при такива отдалечени във времето придобивания
приобретателят е затруднен да установи правата на праводателя си. При
предявения в настоящото производство отрицателен установителен иск,
ответника се легитимира като собственик с представения по делото АДС №
124 от 17.05.1960 год. След като той не беше оспорен успешно и след като е
издаден по определения за това ред, както и като се установи, че той
легитимира ответната община като собственик на действащо към датата на
одържавяване правно основание, като не е нужна неговата конкретизация, то
настоящата въззивна инстанция намира за доказано придобивното основание
на § 42 от ПЗР на ЗИДЗОС (ДВ, бр. 96/1999 г.) и намира, че Община –
Царево е станала собственик с влизане на този закон в сила.
Тази теза се подкрепя и в Решение № 2 от 22.04.2019 г. на ВКС по гр. д.
№ 326/2018 г., I г. о., ГК, в което е дадено тълкуване на чл. 6, ал. 2 от ЗС в
първоначалната му редакция /ДВ, бр. 92/1951 г./, според който държавата
става собственик на имотите, които придобива по силата на законите, а така
също и на имотите, които нямат друг собственик. С чл. 2, ал. 2, т. 5 от ЗОС, в
първоначалната му редакция, ДВ, бр. 44/1996 г., общинска собственост стават
и "недвижимите имоти на територията на общината, чийто собственик не
може да бъде установен". Тъй като общината не може да докаже
отрицателния факт, че даден имот не е имал друг собственик към момента на
актуването, в тежест на този, който оспорва констатациите в акта за
държавна, респ. за общинска собственост, е да установи, че към момента на
актуването имотът е имал собственик. Ако успее да докаже това, имотът не се
придобива от държавата, респ. от общината, и за него не действа забраната за
придобиване по давност, установена с нормата на чл. 86 от ЗС. Точно поради
това и настоящият състав не може да приеме, че имотът е придобит по
давност от праводателите на ищците. В настоящия случай забраната е
действала, тъй като към датите на издаване на нотариалните актове от 1981 и
1982 и към момента на осъществяване на владението, имотът е бил държавен.
Дори и след този период, когато имотът вече е придобит от общината, и е
общинска частна собственост за него действа мораториумът по § 1, ал. 1 (Изм.
- ДВ, бр. 105 от 2006 г., изм. - ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 31.12.2007 г.,
изм. - ДВ, бр. 105 от 2011 г., в сила от 31.12.2011 г., предишен текст на § 1,
изм. - ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 31.12.2014 г., изм. - ДВ, бр. 7 от 2018 г.,
8
в сила от 31.12.2017 г., доп. - ДВ, бр. 18 от 2020 г.) ЗР на ЗС и не тече
придобивана давност и към настоящия момент.
С оглед изложеното до тук въззивният съд намира, че е налице
претендираното от ответната община придобивно основание, а искът следва
да бъде отхвърлен за тази част от имота. Поради което направените от страна
на настоящата инстанция фактически и правни изводи съвпадат с тези, които
е направил районния съд в атакуваното първоинстанционно решение,
Бургаския окръжен съд намира, че въззивната жалба е неоснователна, а
постановеното решение следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора, не са налице предпоставките да бъдат
присъждани направените от въззивната страна разноски в настоящото
производство.
Мотивиран от горното и на основание чл. 271 ГПК, Бургаският окръжен
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260023 от 24.03.2021 г. постановено по
гр.д. № 426 по описа за 2020 г. на Районен съд Царево, допълнено с Решение
№ 260035 от 10.05.2021 г. по същото дело, в обжалваната му част, с което са
отхвърлени субективно съединени установителни искове с правна
квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК предявени от Ж. П. Н., ЕГН ********** и
Д. П. Н., ЕГН ********** срещу Община Царево, ЕИК *********, за
установяване, че последната не е собственик на 850 кв. м. ид. ч. от следния
имот: УПИ ХIII-22 /тринадесети, за имот, с планоснимачен номер двадесет и
две/, в квартал 5 /пети/ по регулационния план на с. Фазаново, община
Царево, одобрен със заповед № -353 от 24.07.1984 год. целия с площ от 1430
кв.м.
Първоинстанционното решение в останалата необжалвана част е влязло
в сила.
Решението не подлежи на касационно обжалване и е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9