РЕШЕНИЕ
гр. София, 23.05.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II-Б въззивен състав, в публично съдебно
заседание на тринадесети май през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
мл. съдия СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ
при секретаря Донка Шулева, като разгледа докладваното от младши съдия Спасенов в.гр.дело № 14144 по описа за 2018 год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Инициирано е по въззивна жалба
на „Т.С.“ ЕАД срещу решение № 444655 от 05.07.2018 г., постановено по гр. д. № 5637/2016
г. по описа на СРС, ГО, 37 състав, в частта, с която са отхвърлени претенциите
на ищеца Т.срещу ответника А.Л.Д. за сумата от 47,34 лева, представляваща
главница за дялово разпределение за периода м. 09.2012 г. – м. 04.2015 г. и
сумата от 7,69 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за дялово
разпределение за периода 10.08.2012 г. до 09.10.2015 г., като неоснователни и
недоказани.
Във въззивната жалба се излагат съображения за
неправилност на първоинстанционното решение в обжалваната му част. Поддържа се,
че съгласно чл. 22, ал. 2 от обвързващите страните Общи условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди, клиентите заплащат на продавача стойността на
услугата „дялово разпределение“, извършвана от избрания от тях търговец.
Посочва се още, че претендираната сума, представляваща стойността на услугата
„дялово разпределение“ е дължима по издадени фактури от Т.С. ЕАД във връзка с
потреблението на топлинна енергия от клиента през процесния период, както и че
сумата за услуга „дялово разпределение“ е фактурирана в съответствие с
договорните задължения между Т.С. ЕАД и фирмата за дялово разпределение.
Поддържа се, че върху сумата за дялово разпределение е начислена лихва до
датата на изготвяне на извлечение от сметки, представено по делото.
Моли се за отмяна на първоинстанционното
решение в обжалваните части. Претендират се разноски.
В законоустановения срок е постъпил отговор на
въззивната жалба от ответника по делото А.Л.Д.. В същия се излагат съображения
за неоснователност на въззивната жалба и за правилност и законосъобразност на
обжалваното първоинстанционно решение. Моли се за оставяне на въззивната жалба
без уважение и за потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваните му
части.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт,
намира за установено следното:
Предявени са установителен иск с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД.
Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в
срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирани лица, поради което се явява
процесуално допустима.
В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата
обстановка. Във връзка с чл. 269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка
за нищожност и недопустимост на съдебното решение , като такива основания не се
констатират . Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените
във въззивната жалба изрични доводи, като може да приложи и императивна норма в
хипотезата на т. 1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело
№1/2013 г на ОСГТК на ВКС .
Правоотношението по продажба на топлинна енергия за
битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния Закон за
енергетиката като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор,
сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл.
150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за действителност, а
форма за доказване. Тази договорна природа на правоотношението по продажба на
топлинна енергия за битови нужди остава непроменена при множеството изменения
на относимите норми от ЗЕ (чл. 149, чл. 150, чл. 153, ал. 1 и пар. 1 ДР), които
регламентират и страните по договора при публично известни общи условия.
Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба на
топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови
нужди.
Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с
изградени инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така
и на новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138,
ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването)
със собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху
топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от
законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди,
дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното
предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при
публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на
сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са
подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са
адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на
топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия
те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с
предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и
дължат цената на доставената топлинна енергия. Гореизложеното се отнася и за
редакцията на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, действаща към процесния период – в този смисъл
са и разрешенията дадени с Тълкувателно решение № 2/2017 от 17 май 2018 г. по
тълкувателно дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/,
в редакцията, действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда-етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна
енергия, и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140,
ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна
енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба. Разпоредбата
императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие,
като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота -
собственост или вещно право на ползване.
От събраните по делото писмени доказателства, а именно
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 44, том I, рег. № 1387,
дело № 43/2003 г. от 24.04.2003 г. на нотариус Л.Б., рег. № 375 в Нотариалната
камара, с район на действие – СРС, се установява, че наследодателят на ответницата,
а именно М.С.Д. е запазила за себе си безвъзмездно и докато е жива, правото на
ползване върху ½ част от процесния недвижим имот, представляващ ап. 5,
находящ се в гр. София, район Красно село, ж.к. ******. Следователно, както правилно е приел и
районният съд, за тази част от имота ползвателят изключва собственика и именно
той е в облигационно правоотношение с ищеца. Видно от приобщеното към
доказателствения материал по делото удостоверение за наследници изх. №
РКС16-УГ01-5470/29.07.2016 г., лицето М.С.Д. е починала на 22.10.2015 г. и е оставила
за наследници ответницата А.Л.Д., В.Л.Д./наследници на починалия ѝ преди
нея син Л.В.Д./ и О.О.Д./наследник на починалия ѝ преди нея син О.В.Д./,
т.е. с оглед смъртта на наследодателя задълженията му към ищеца са преминали
към наследствената маса. Ответницата А.Д. е възразила в отговора си на исковата
молба, че за процесните задължения към ищцовото дружество следва да отговарят и
другите наследници, като настоящият съдебен състав се солидализира с извода на
първоинстанционния такъв за основателност на това възражение. Съгласно чл. 60,
ал. 1 Закон за наследството, наследниците отговарят за задълженията, с които
наследството е обременено, съобразно дяловете, които получават. От обсъденото
по-горе удостоверение за наследници се установи, че има и други наследници на
починалата М.Д., които следва да отговарят за задълженията, които са част от
наследството. В тази връзка и на основание чл. 10 вр. чл. 5 ЗН, въззивният
съдебен състав намира, че правилно районният съд е приел, че ответницата следва
да отговаря за задълженията на починалия си наследодател до размера на ¼
част от претендираните вземания.
Основните спорни въпроси, които следва да намерят отговор
в настоящото производство са свързани с дължимостта на сумите за главница за
възнаграждение за дялово разпределение за периода м. 09.2012 г. – м. 04.2015 г.
и за лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода
10.08.2012 г. до 09.10.2015 г.
По отношение на иска за установяване съществуването на
вземане за главница за възнаграждение за дялово разпределение за периода м.
09.2012 г. – м. 04.2015 г., съдът намира следното:
Съгласно чл. 36, ал. 1 от Общи условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от Т.С. ЕАД ***, клиентите заплащат цена за
услугата дялово разпределение, извършвана от избран от клиента търговец.
Съгласно чл. 22, ал. 1 от Общите условия дяловото разпределение на топлинна
енергия се извършва възмездно от продавача на топлинна енергия, като на
основание чл. 22, ал. 2 от същите Общи условия клиентите заплащат на продавача
на топлинна енергия стойността на услугата дялово разпределение, извършвана от
избраната от тях фирма за дялово разпределение. В случая несъмнено е, че Общите
условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани.
По делото не са релевирани нито твърдения, нито има данни, че ответницата Д. е
упражнила правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал.
3 ЗЕ, поради което, настоящият съдебен състав приема, че страните по делото са
били обвързани от действащите през процесния период Общи условия за продажба на
топлинна енергия на ищцовото дружество. Предвид гореизложеното, ищецът доказва
основанието да получи таксата за изготвяне на дялово разпределение, чието
събиране му е възложено от ФДР. По отношение на размера, за който претенцията
следва да бъде уважена, настоящият съдебен състав съобрази изложеното по-горе,
а именно, че ищцата следва да отговаря за ¼ част от претендираните
вземания, следователно претенцията за главница за възнаграждение за дялово
разпределение за периода м. 09.2012 г. – м. 04.2015 г. се явява основателна за
сумата от 11,84 лева, до която сума следва да бъде уважена, а
първоинстанционното решение – отменено в тази му част.
По отношение иска за лихва за забава върху главницата за
дялово разпределение за периода 10.08.2012 г. до 09.10.2015 г., съдът намира
следното:
За да бъде уважен предявеният иск с правна квалификация
чл. 86 ЗЗД следва да бъде установено при условията на пълно и главно доказване
наличието на главен дълг, както и забава на ответника.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение
липсва предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия,
поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По
делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора за
плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на исковата молба и
касаеща процесния период, поради което акцесорната претенция за лихва в тази
част се явява неоснователна и правилно е отхвърлена с първоинстанционното
решение.
По изложените съображения, настоящият съдебен състав
намира, че първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, с
която е отхвърлен иска за главница за дялово разпределение за периода от м.
09.2012 г. до м. 04.2015 г. за сумата от 11,84 лева, като в останалите
обжалвани части, а именно, с които е отхвърлен иска за главница за дялово
разпределение за периода от м. 09.2012 г. до м. 04.2015 г. за разликата над
уважения размер от 11,84 лева до пълния предявен размер от 47,34 лева, както и
иска за лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода
10.08.2012 г. до 09.10.2015 г. за сумата от 7,69 лева, първоинстанционното
решение следва да бъде потвърдено.
Решението в необжалваните части е влязло в сила.
По отношение на разноските:
Предвид частичната основателност на въззивната жалба
първоинстанционното решение следва да бъде отменено и в частта за разноските,
като съобразно изхода на спора отговорността за разноските следва да бъде
разпределена по следния начин:
На основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК ответницата А.Л.Д.
следва да бъде осъдена да заплати в полза на Т.С. ЕАД сумата от 284,73 лева,
представляващ разноски в първоинстанционното производство /за държавна такса –
42,69 лева; за депозити за вещи лица – 142,04 лева; за юрисконсултско
възнаграждение – 100 лева/.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК Т.С. ЕАД, следва да бъде
осъдено да заплати в полза на А.Л.Д. сумата от 710,96 лева, представляваща
разноски за адвокатско възнаграждение в първоинстанционното производство.
При този изход на спора право на разноски пред
въззивната инстанция имат и двета страни. Същите са претендирали такива и са
представили доказателства за тяхното извършване.
На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК /изм. – ДВ бр.8/2017/,
вр. чл. 37, ал.1 от ЗПП вр. чл. 25 от Наредба за заплащането на правната помощ,
на ищецът - въззивник се дължи юрисконсултско възнаграждение, което съдът
определя на 100 лева, доколкото действията на пълномощника се изразяват
единствено в подаване на въззивна жалба, без по делото да са били извършени
други процесуални действия и без същият да е взел участие в проведеното по
делото открито съдебно заседание. От страна на въззивника е заплатена държавна
такса за разглеждане на подадената въззивна жалба в размер на 50,00 лева.
Съразмерно на уважената част от иска и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК, на „Т.С.“ ЕАД следва да се присъди сумата от 32,27 лева за юрисконсултско
възнаграждение и държавна такса във въззивното производство.
Въззиваемата страна е представила доказателства за
извършени разноски в размер на 300,00 лева за заплатено адвокатско
възнаграждение за правна защита и съдействие пред въззивната инстанция.
Съразмерно на отхвърлената част от исковете и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на
А.Л.Д. следва да се присъди сумата от 235,45 лева, представляваща разноски за
адвокатско възнаграждение във въззивното производство.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №
444655 от 05.07.2018 г., постановено по гр. д. № 5637/2016 г. по описа на СРС,
ГО, 37 състав, в частта, с която е отхвърлен
иска за главница за дялово разпределение за периода от м. 09.2012 г. до м.
04.2015 г. за сумата от 11,84 лева, както и в частта за разноските, КАТО ВМЕСТО
ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА А.Л.Д., ЕГН **********,
с адрес: *** да заплати на Т.С. ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление:*** Б сумата от 11,84 лева, представляваща главница за дялово
разпределение за периода от м. 09.2012 г. до м. 04.2015 г.
ОСЪЖДА А.Л.Д., ЕГН **********,
с адрес: *** да заплати на Т.С. ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление:*** Б на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК сумата от 284,73 лева,
представляващ разноски в първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА Т.С. ЕАД, ЕИК *****,
със седалище и адрес на управление:*** Б да заплати на А.Л.Д., ЕГН **********,
с адрес: *** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 710,96 лева,
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение в първоинстанционното
производство.
ПОТВЪРЖДАВА решение №
444655 от 05.07.2018 г., постановено по гр. д. № 5637/2016 г. по описа на СРС,
ГО, 37 състав, в останалите обжалвани части, а именно, с които е отхвърлен иска
за главница за дялово разпределение за периода от м. 09.2012 г. до м. 04.2015
г. за разликата над уважения размер от 11,84 лева до пълния предявен размер от
47,34 лева, както и иска за лихва за забава върху главницата за дялово
разпределение за периода 10.08.2012 г. до 09.10.2015 г. за сумата от 7,69 лева.
ОСЪЖДА А.Л.Д., ЕГН **********,
с адрес: *** да заплати на Т.С. ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление:*** Б на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК сумата от 32,27 лева,
представляващ разноски във въззивното производство.
ОСЪЖДА Т.С. ЕАД, ЕИК
*****, със седалище и адрес на управление:*** Б да заплати на А.Л.Д., ЕГН **********,
с адрес: *** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 235,45 лева,
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение във въззивното
производство.
Решение
№ 444655 от 05.07.2018 г., постановено по гр. д. № 5637/2016 г. по описа на
СРС, ГО, 37 състав в необжалваните му части е влязло в сила.
Решението
е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач „Н.” ЕАД.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.