№ 604
гр. Дупница, 22.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, V-ТИ СЪСТАВ ГО, в публично
заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Мирослав Р. Саневски
при участието на секретаря Роза Д. Цветанова
като разгледа докладваното от Мирослав Р. Саневски Гражданско дело №
20221510101118 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е за съдебна делба във фазата на извършването й.
С влязло в сила решение № 448 от 14.10.2022г., постановено по делото, е допусната
делба между И. К. Н., ЕГН: **********, с адрес: ***, и Д. И. А., ЕГН: **********, с адрес:
***, на лек автомобил марка „Опел“, модел „Фронтера“, с рег. № ***, с рама №
SED52SUD2RV603559, при следните делбени части: за И. К. Н. -1/6 (една шеста) идеална
част и за Д. И. А. – 5/6 (пет шести) идеални части.
В първото съдебно заседание след влизане в сила на решението по допускане на
делбата съдът е приел за разглеждане, на основание чл. 346 ГПК, претенция за извършени
подобрения от ответника Д. И. А., изразяващи се в извършени ремонтни работи и заплащане
на данъци и застраховки на процесния автомобил, възлизащи на общо 2317.44 лв., като
искането е за осъждане на И. К. Н. да му заплати сумата от 386.24 лв., съразмерно в дела й в
съсобствеността.
От своя страна И. Н. е възразила срещу така направената претенция, като твърди, че
подобренията са извършени с оглед едноличното ползване от автомобила от ответника.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от
фактическа страна:
Със определение, постановено в закрито съдебно заседание от 08.11.2022г., е
допусната и назначена съдебно – техническа експертиза, изпълнена от вещото лице инж. Н.
1
К. В., съгласно заключението на която експертиза, прието от съда в проведеното по делото
открито съдебно заседание на 15.12.2022г. и неоспорено от страните, се установява, че
пазарната стойност на процесния автомобил е 2680.00 лв. Вещото лице сочи, че
допълнително монтираната уредба за втечнен нефтен газ или за сгъстен природен газ
(ВНГ/СПГ) е довело до повишаване стойността на автомобила с 590.00 лв., а извършените
авторемонтни работи с подмяна на предавателната (скоростната) кутия и на съединителя са
били необходими за техническата изправност на автомобила и възможността същият да
бъде годен за експлоатация.
По делото са представени с отговора на исковата молба и приети като доказателства в
първата фаза Протокол №493/2021г. за допълнително монтиране на МПС на уредба за
ВНГ/СПГ, съставен от „МИБО ГАЗ“ ЕООД, гр. Дупница, Удостоверение за първоначална
проверка на газова уредба, Фактура № **********/17.11.2021г. за смяна на моторен кит и
контролер, на обща стойност 600.00 лв., Фактура № ********* за закупуване на авточасти-
скоростна кутия за лек автомобил „Опел Фронтера“, на стойност 240.00 лв., Фактура №
**********/11.07.2022г., за закупуване на съединител-комплект, на стойност 600.00 лв.,
както и документи за заплатени местен данък, технически прегледи и сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомбилистите“.
При така установеното съдът прави следните правни изводи:
Съсобствеността в делбеното производство се прекратява посредством четири
способа: чрез теглене на жребий, чрез разпределение на имотите по реда на чл. 353 от ГПК,
чрез възлагане по реда на чл. 349 от ГПК или чрез изнасяне на имота на публична продан.
Съобразно естеството на допуснатата до делба вещ-лек автомобил, единственият възможен
способ в настоящия случай е изнасянето му на публична продан. Изнасянето на публична
продан не лишава всеки от съделителите от възможността да участва при наддаването в
същата съгласно чл. 348, изр. 2 ГПК.
Съдът приема оценката на процесния автомобил, направена от вещото лице В., която
е на стойност 2680.00 лв. Възприетата пазарната стойност е от значение с оглед
първоначалната цена, при която имотът следва да се изнесе на публична продан.
Относно претенциите по сметки, предявени от ответника Д. И. А.:
По своята същност исканията по чл. 346 ГПК имат облигационен характер и
представляват осъдителни искове, чрез предявяването на които в рамките на делбеното
производство се постига последващо обективно съединяване на искове. Допустими за
разглеждане по реда на чл. 346 ГПК са онези искания за сметки между съделителите, които
са свързани с отношенията между съсобствениците по повод управлението, стопанисването
и използването на съсобственото имущество, предмет на делбата. Полезните разноски се
наричат подобрения. Това са онези разноски, които без да са необходими за запазване на
вещта, са довели до увеличение на нейната стойност. Целта, с която те са направени, е без
значение. Достатъчно е да са увеличили стойността на вещта. Като подобрения на вещта се
считат тези нововъдения в нея, които увеличават полезните й качества, но не и тези, които
2
нямат практически смисъл. Последните не подлежат на обезщетяване и остават за сметка на
този, който ги е извършил (решение № 520 / 22.06.2010 г. по гр. д. № 496 / 2010 г., ВКС).
Подобренията следва да са направени с оглед конкретното предназначение на вещта. Ако с
тяхното извършване това предназначение се променя, разноските не са полезни, освен ако
останалите съсобственици са съгласни с промененото предназначение. Извършените в имота
подобрения по силата на приращението увеличават дяловете на всички съсобственици
съобразно частта, която всеки от тях има в съсобствеността. Поради това съсобственикът,
който е извършил подобренията, може да иска от другите съсобственици само сумата, която
се припада на техните дялове. Сумата, която се припада на неговия дял, не му се следва, тъй
като е налице сливане на качеството кредитор и длъжник. Когато претенцията за вземане за
подобрения, извършени в делбения имот е със съгласието на другите съсобственици -
квалификацията на иска е по чл. 30, ал. 3 ЗС и се присъждат действително направените
разходи, когато е без съгласието на останалите съсобственици правоотношенията се уреждат
съобразно правилата за водене на чужда работа без пълномощие - чл. 61 ЗЗД, а когато е при
противопоставянето им, отношенията се уреждат съобразно правилата на чл. 59 ЗЗД. По
въпроса коя от двете стойности е дължима при извършени подобрения в съсобствен имот -
увеличената стойност на имота или стойността на направените разходи за строително -
ремонтни дейности - e постановено решение № 339/10.10.2011г. по гр.д. № 1072/2010 г.,
ВКС, I г.о., в което се сочи следното: в т. 5 на ППВС № 6/1974 г. е прието, че ако
съсобственикът не е владелец на частите на останалите съсобственици, отношенията му с
тях за подобренията се уреждат съгласно чл. 30, ал. 3 ЗС. Това принципно положение е
развито в практиката на ВС и ВКС - решение 532/17.06.94 г. по гр. д. № 382 / 94 г. на ВС, I
ГО; решение № 615 / 02 г. по гр. д. № 93 / 02 г. на ВКС, I ГО и др. В тях се приема, че, когато
съсобственикът извършва подобрения в качеството си на владелец на своята идеална част и
държател на идеалните части на другите съсобственици, отношенията по повод
извършените подобрения се уреждат по правилото на чл. 30, ал. 3 ЗС, ако подобрението е
извършено със съгласието на останалите съсобственици; ако липсва такова съгласие - по
правилата на водене на чужда работа без пълномощие - чл. 60 и сл. ЗЗД, а ако останалите
съсобственици са се противопоставили - по правилото на чл. 59 ЗЗД. От тези принципни
постановки следва, че само, когато съсобственикът владее цялата вещ, отричайки правата на
останалите съсобственици, отношенията между тях по повод извършените в имота
подобрения се уреждат по правилата на чл. 72 - чл. 74 ЗС. В този случай увеличената
стойност на имота може да се претендира, ако владението е добросъвестно (съсобственикът
е придобил другите идеални части от имота по силата на годно правно основание, без да
знае, че праводателят му не е собственик) или при недобросъвестно владение, на основание
чл. 74, ал. 2 ЗС - когато другият съсобственик е знаел, че се правят подобрения в общия
имот, но не се е противопоставил на това. В останалите случаи, когато съсобственикът е
владелец само на своята идеална част от имота и е държател на частите на останалите
съсобственици, той не може да претендира за увеличената стойност на имота при
извършване на подобрения, а отношенията във връзка с тях следва да се уредят по начина,
указан в т. 5 на ППВС № 6/1974г. и посочената практика на тричленни състави на ВС и
3
ВКС.
От събраните в първата фаза гласни доказателства и заключението на вещото лице В.
по назначената СТЕ, се установи, че подобренията, които претендира ответникът Д. А., са
извършени по автомобила изцяло с негови средства в периода 2021-2022г., като ищцата И.
Н. няма принос по отношение на тях, същата е знаела за извършените в съсобствения
автомобил ремонтни работи, тъй като той я е уведомявал за същите и липсва
противопоставяне от нейна страна. Следователно отношенията между страните по делото
следва да се уредят по правилото на чл. 30, ал.3 от ЗС /Тълкувателно решение № 85 от
2.XII.1968 г. по гр. д. № 149/68 г., ОСГК/: всеки съсобственик следва да участва в ползите и
тежестите на общата вещ съразмерно с частта си, респ. – дължи припадащата му се част от
стойността на необходимите и полезни разноски.
С оглед фактическите твърдения за вида и характера на извършените разноски и
събраните доказателства, описаните в молбата по чл. 346 ГПК ремонтни дейности и
направени разходи имат характер на необходими разноски и подобрения – полезни
разноски, които са довели до увеличение на стойността на автомобила, направили са
възможна неговата експлоатация и са увеличили полезните му качества.
От заключението на вещото лице по съдебно – техническата експертиза и от
представените в първата фаза писмени документи се установява, че стойността на
направените разходи за описаните ремонтни дейности и възлиза общо на 2428.72 лв., от
които: закупуване и монтаж на газова уредба-600.00 лв.; закупуване на моторен кит-300.00
лв., закупуване и монтаж на контролер-300.00 лв.; заплатена сума за първоначална проверка
на газова уредба-65.00 лв.; заплатена сума за годишен технически преглед на лек автомобил-
45.00 лв.; заплатена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомбилистите“-239.95 лв.; заплатен местен данък МПС към общ. Дупница-38.77 лв.;
заплатена сума за закупуване и монтаж на скоростна кутия-240.00 лв., заплатена сума за
закупуване и монтаж на съединител-600.00 лв.
Припадащата се на съделителя И. Н. част от разноските съобразно квотите, при които
е допусната делбата (1/6 ид. част), възлиза на 404.79 лв. Претендираната от съделителя Д. А.
сума е в размер на 386.42 лв., поради което претенцията му по чл. 346 от ГПК следва да бъде
уважена изцяло.
На основание чл. 8 от Тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата по
ГПК, всеки съделител следва да заплати държавна такса в размер на 4 % върху стойността
на дела си. Съделителката Н. следва да внесе по сметка на РС-Дупница и държавна такса в
размер на 4% върху уважената претенция с правно основание чл. 346 от ГПК.
С оглед характера на производството, и отчитайки факта, че всяка страна е
едновременно ищец и ответник, на страните не следва да се присъждат разноски за
заплатено от тях адвокатско възнаграждение, като те остават за всяка една от тях така, както
са направени, а разноските по делото (възнаграждение за вещо лице) са разпределени от
съда съобразно дяловете на страните, съгл. чл. 355 от ГПК.
4
Водим от горното и на основание чл. 348 ГПК, съдът
РЕШИ:
ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН лек автомобил марка „Опел“, модел
„Фронтера“, с рег. № ***, с рама № SED52SUD2RV603559. Стойността на автомобила е
2680.00 (две хиляди шестстотин и осемдесет) лева.
Получената от проданта сума да бъде разпредЕ. между съделителите съобразно
квотите, при които е допусната делбата, а именно:
1. за И. К. Н. -1/6 (една шеста) идеална част и
2. за Д. И. А. – 5/6 (пет шести) идеални части.
ОСЪЖДА И. К. Н., ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати на Д. И. А., ЕГН:
**********, с адрес: ***, на основание чл. 30, ал. 3 ЗС, сума в размер на 386.42 лв. (триста
осемдесет и шест лева и четиридесет и две стотинки), представляваща, съобразно правата
й в съсобствеността, 1/6 (една шеста от стойността на подобренията, извършени в
допуснатия до делба лек автомобил в периода 2021-2022г., а именно: закупуване и монтаж
на газова уредба; закупуване на моторен кит; закупуване и монтаж на контролер; заплатена
сума за първоначална проверка на газова уредба; заплатена сума за годишен технически
преглед на лек автомобил; заплатена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомбилистите“; заплатен местен данък МПС към общ. Дупница; заплатена сума за
закупуване и монтаж на скоростна кутия, заплатена сума за закупуване и монтаж на
съединител.
ОСЪЖДА И. К. Н., ЕГН: **********, с адрес: ***, да внесе по сметка на РС –
Дупница държавна такса в размер на 17.87 (седемнадесет лева и осемдесет и седем
стотинки), на основание чл. 8 от Тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата
по ГПК, както и държавна такса в размер на 15.46 лв. (петнадесет лева и четиридесет и
шест стотинки), върху уважената претенция с правно основание чл. 346 от ГПК.
ОСЪЖДА Д. И. А., ЕГН: **********, с адрес: ***, на основание чл. 30, ал. 3 ЗС, да
внесе по сметка на РС - Дупница държавна такса в размер на 89.33 лв. (осемдесет и девет
лева и тридесет и три стотинки), на основание чл. 8 от Тарифата за държавните такси,
събирани от съдилищата по ГПК.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд - Кюстендил в двуседмичен срок от
връчването му в препис на страните.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
5