№ 4781
гр. Варна, 16.10.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Светла В. П.
Членове:Красимир Т. В.
Деница Славова
като разгледа докладваното от Светла В. П. Въззивно гражданско дело №
20253100501615 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Настоящото производство е въззивно и е образувано по жалба на В. А. Д., действащ
със съгласието на майка си и негов законен представител И. М. П., чрез адвокат В. В. срещу
решение № 1155 от 04.04.2025 г., постановено по гр.д.№ 20243110112171на Районен съд –
Варна, четиридесет и осми състав, в частта, с която е отхвърлен предявеният от въззивника
против А. Й. Д. иск за изменение размера на присъдената с решение по гр.д.№ 9989/2019 г.
на Варненски районен съд издръжка от 700 паунда на 1 300 паунда месечно, считано от
датата на подаване на исковата молба /27.09.2024 г./, ведно със законната лихва за всяка
закъсняла вноска от падежа до окончателното й изплащане, на основание член 150 от СК,
както и е осъден В. А. Д., действащ със съгласието на своята майка и законен представител
И. М. П., да заплати на А. Й. Д. сумата от 500 лева - разноски в производството - на
основание член 78, алинея 3 от ГПК.
Във въззивната жалба се излага, че решението в обжалваната му част е неправилно,
незаконосъобразно и необосновано. Сочи се, че от определяне на на предходната издръжка
са изминали повече от 5 и половина години, което само по себе си е съществено изменение
на обстоятелствата, тъй като в този период са настъпили трайни изменения в потребностите
на детето, респективно са нараснали и разходите. И въпреки, че това обстоятелство е
признато от първостепенния съд, то е направен последващ извод, че присъдената издръжка в
размер на 700 паунда е актуална и съответна. Още повече, че по делото няма спор, а и е
доказано посредством писмени доказателства, че детето страда от тежка форма на аутизъм и
е с 85 % степен на увреждане с придружител. Потребностите на В. са изключително
специфични и значително надхвърлят обичайните нужди на дете на неговата възраст.
1
Поради заболяването на детето и нуждата от придружител, майката не може работи.бащата
работи като корабен инженер в Шотландия и получава значителни доходи, има и имущество
в България.
Иска се решението в атакуваната му част да бъде отменено и вместо него да се
постанови друго, с което да се уважи изцяло предявения иск.
Във въззивната жалба са направени следните доказателствени искания:
1/ Да се изиска от „Банка ДКС“ АД информация за извършени парични преводи в полза
на ответника А. Й. Д. от шотландски работодотели за една година назад преди предявяване
на иска;
2/ Да се изиска от Агенция по приходите и митниците на Обединеното кралство и НАП
какви доходи от трудови възнаграждения е декларирал А. Й. Д., считано една година назад
от датата на предявяване на иска.
Въззиваемата страна в срока по член 263, алинея 1 от ГПК е депозирала отговор по
така подадената жалба чрез адвокат В. И., с който същата се оспорва, като подробно се
излага, че решението в обжалваната му част е правилно и законосъобразно и следва да бъде
потвърдено. Набляга се, че сам по себе си изминалият реиод от време не е достатъчно
основание за изменение на издръжката; че районният съд е взел предвид здравословното
състояние на В. и специфичните му потребности. Твърди, че майката получава средства като
личен асистент на детето, а самото то – ТЕЛК пенсия. Бащата е осигурил голямо жилище и
заплаща комуналните услуги.
На основание член 267, алинея 1 от ГПК при извършената служебна проверка съдът
констатира, че въззивната и частната жалба са допустими – депозирани са от активно
легитимирана страна по делото, имаща правен интерес от обжалването, в
законовоопределените срокове, отговарят на изискванията за редовност по член 260 и член
261 от ГПК.
Съгласно тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г.,
ОСГТК, доколкото основната функция на съда е да осигури прилагането на закона, тази му
дейност не може да бъде обусловена от волята на страните, когато следва да се осигури
приложение на императивен материален закон, установен в обществен интерес. Затова,
когато законът е възложил на съда служебно да следи за интереса на някоя от страните в
процеса, негово задължение е служебно да събере доказателствата в подкрепа или
опровержение на правнорелевантните факти, както и да допусне поисканите от страните
допустими и относими доказателства без ограничения във времето. При проверка на
правилността на първоинстанционното решение въззивният съд може да приложи
императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е въведено като
основание за обжалване. Поради това, когато за приложението на тази императивна
2
материалноправна норма е необходимо събирането на доказателства, въззивният съд следва
служебно да събере тези доказателства, дори ако във въззивната жалба не е въведено
оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение или за
необоснованост на фактическите изводи, поставени в основата на първоинстанционното
решение.
Имайки предвид така постановеното в цитираното тълкувателно решение, както е
предмета на спора по делото, настоящият състав на съда намира, че следва да задължи А. Й.
Д. да представи доказателства за доходите си за една година назад, доколкото по делото няма
никакви представени такива; да задължи И. М. П. да представи доказателства за
получаваните от нея суми като личен асистент на детето В. през 2025 г.; да изиска от ТП на
НОИ – Варна какъв размер на пенсия получава В. А. Д., както и от ДСП – Варна какъв
размер на помощи са изплащани за детето В.. Искането на въззивника за изискване от
„Банка ДКС“ АД на информация за извършени парични преводи в полза на ответника А. Й.
Д. от шотландски работодотели за една година назад преди предявяване на иска следва да
бъде оставено без уважение, доколкото няма наведени твърдения, че именно по сметка в
посочената банка се превежда трудовото му възнаграждение.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ЗАДЪЛЖАВА А. Й. Д. в срок до първото по делото заседание да представи
доказателства за доходите си за една година назад.
ЗАДЪЛЖАВА И. М. П. в срок до първото по делото заседание да представи
доказателства за получаваните от нея суми като личен асистент на детето В. през 2025 г.
ДА СЕ ИЗИСКА от ТП на НОИ – Варна какъв размер на пенсия получава В. А. Д.
ЕГН ********** през 2025 г.
ДА СЕ ИЗИСКА от ДСП – Варна какъв размер на помощи са изплащани на детето В.
А. Д. ЕГН ********** през 2025 г.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззивника за събиране от „Банка ДКС“ АД
на информация за извършени парични преводи в полза на ответника А. Й. Д. от шотландски
работодотели за една година назад преди предявяване на иска
3
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 17.11.2025 година
от 10,00 часа, за която дата и час да се призоват страните.
НАПЪТВА на основание член 273 във връзка с член 140, алинея 3 от ГПК страните
към медиация или към спогодба, като указва на същите, че постигането на спогодба
посредством взаимни отстъпки от страна на всяка от тях ще доведе до бързото и ефективно
уреждане на спора по между им и ще благоприятства процесуалните и бъдещите
извънпроцесуални взаимоотношения по между им. При приключване на делото със спогодба
половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, на основание член 78, алинея 9
от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4