Решение по дело №1192/2021 на Административен съд - Хасково

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 23 май 2022 г. (в сила от 24 юни 2022 г.)
Съдия: Василка Желева
Дело: 20217260701192
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 26 ноември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 346

23.05.2022 г. гр.Хасково

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на седми април две хиляди двадесет и втора година в състав:

                                                                                      СЪДИЯ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА

Секретар: Ивелина Въжарска

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдия В.Желева административно дело №1192 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.215, ал.1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ).

Образувано е по жалба на М.Х.Д. ***, против Заповед №1906 от 18.11.2021 г. на Кмета на Община Свиленград.

Жалбоподателката претендира отмяна на обжалвания административен акт като незаконосъобразен, издаден при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, противоречащ на материалноправни разпоредби и несъобразен с целта на закона.

В жалбата се излагат съображения, че оспорената заповед била издадена при неизяснена фактическа обстановка, както и при липса на законовите предпоставки за нейното издаване, в нарушение на предписаната от закона процедура, като в същата не се съдържали и изискуемите по закон реквизити и съдържание. По този начин органът затруднявал защитата на оспорващата и се избягвал съдебния контрол относно законосъобразността на заповедта.  

В съдебно заседание от пълномощника на жалбоподателката, АДВ.С., се навежда довод, че заповедта не била подписана от Кмета на Община Свиленград. В писмено становище АДВ.С. допълнително развива и съображението, че по делото не било установено наличието на предхождащ акт, в който да е определена нуждата от извършване на строително-монтажни дейности по западната фасада на сградата на заявителя, както и конкретния обхват на тези дейности. Твърди, че заповедта била и немотивирана, тъй като липсвала обосновка за невъзможността тези СМР да бъдат извършени през собствения на заявителя имот. Заповедта била и незаконосъобразна, тъй като в нея не били посочени конкретните пространствени параметри, като не бил определен участъкът от чуждия имот, който заявителят можел да ползва. В кръга на адресатите на заповедта не било включено лицето Г. Д., в полза на което било учредено право на ползване на ПИ с идентификатор 65677.701.1857, а това щяло да доведе до затруднения при изпълнението на заповедта.

Ответникът, Кмет на Община Свиленград, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание и в писмени бележки, развива съображения за законосъобразност на оспорената заповед и претендира жалбата да бъде отхвърлена.

Заинтересованата страна, Г.А.Д., не ангажира становище по делото.

Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Според Нотариален акт №8, том I, дело 14/97 г., от 10.01.1997 г. заинтересованата страна по делото Г.А.Д. се легитимира като собственик на следния недвижим имот: дворно място от 356 кв.м., находящо се в гр.Свиленград, обособено в парцел XII-1856, образуван за имот планоснимачен номер 1856, в квартал 110 по регулационния план на Свиленград, утвърден със Заповед №602/22.11.1993 г., ведно с построената в това дворно място масивна жилищна сграда и подобрения.

Под рег.индекс В-5691/08.09.2021 г. е регистрирано подаденото до Кмета на Община Свиленград Искане от Г.А.Д., в което моли за съдействие да му се предостави достъп до съседен имот, находящ се на ***, със собственик Г. Б. П., като сочи, че една от стените на имота му на ул.„Околчица“ №18 се нуждае от саниране, поради обстоятелството, че е външна и има големи пукнатини, които задържат влага, която прониква в стаята на жилището. Сочи, че от множество разговори с г-жа Попова по проблема, тя отказва да осигури доброволно и по съседски достъп за санирането на въпросната проблемна стена.

Във връзка с подаденото искане, от Кмета на Община Свиленград е издадена Заповед №1468/21.09.2021 г., с която е назначена четиричленна комисия от специалисти в отдел „УТ“ на Общинска администрация – Свиленград, със задача да извърши оглед на място на ***, като прецени възможността за осигуряване на свободен достъп за извършване саниране на стена от жилищната сграда, намираща се на ул.„Околчица“ №18.

Видно от представения по делото Протокол, на 14.10.2021 г. назначената Комисия е извършила оглед на място в имоти с идентификатори 65677.701.1856 и 65677.701.1857 по КК на гр.Свиленград, в присъствието на М. Д. Д., като представител на първия имот и Г. Б. Д., като представител на втория имот. Комисията е извършила преценка на възможността за осигуряване на свободен достъп за саниране на стена от жилищна сграда, намираща не са ***, както и сроковете и начина на изпълнение на санирането, като след изслушване на заинтересованите собственици в протокола са обективирани следните констатации: За санирането работниците ще минават от южната страна на жил.сграда, намираща се в имот 65677.701.1856, има пътека от около 0,80 м. преградена с керемиди – керемидите да бъдат преместени, за да се минава и след това да бъдат върнати обратно. Пътеката е оплочена. На западната страна има стоп.постройки. При санирането да се пази покрива на стопанската сграда. Протоколът е подписан от всички членове на Комисията и двете присъствали лица.

С писмо рег.индекс И-6377/26.10.2021 г. Кметът на Община Свиленград уведомява Г.А.Д., във връзка с подаденото от него искане, че жилищната сграда, чиято стена иска да санира, се намира в имот с идентификатор 65677.701.1856 по КК на * и е на границата на имот с идентификатор 65677.701.1857 по КК на гр.Свиленград. Указва му, че имайки предвид, че стената е на границата, с поставянето на изолация ще навлезе в чужд имот, а право на строеж в чужд имот може да се извършва само със съгласие на собствениците на поземления имот с писмен договор, а заповед за свободен достъп в съседния имот може да му бъде издадена за укрепване на напуканата стена на жилищната му сграда, включващо измазване и боядисване.

Г.А.Д. *** писмо рег.индекс В-6918/01.11.2021 г., в което посочва, че неговият случай представлява текущ ремонт по смисъла на §5, т.43 от ЗУТ, касаещ заздравяване на сградата и повишаване на нейната енергийна ефективност, а когато строителните работи съставляват текущ ремонт по смисъла на чл.151, ал.1 от ЗУТ, за тях не е необходимо издаване на разрешение за строеж и одобряване на инвестиционни проекти. Прилага Конструктивно становище относно „Укрепване на напукана калканна стена“ за обект „Жилищна сграда – текущ ремонт“ с местонахождение ПИ 65677.701.1856 по КККР на *, част Строителни конструкции, с възложител Г.А.Д., изготвено от конструктор с пълна проектантска правоспособност.

Със Заповед №1906 от 18.11.2021 г. на Кмета на Община Свиленград, на основание чл.194, ал.1 от ЗУТ, във връзка с постъпило искане вх.№В-5691/08.09.2021 г. за осигуряване на достъп за извършване на текущ ремонт на съществуваща сграда от Г.А.Д., и констатираното, че за извършването на текущия ремонт, касаещ заздравяване на сградата и повишаване на нейната енергийна ефективност, е необходим достъп в УПИ XI, кв.110 по ПУП-ПРЗ на гр.Свиленград, ПИ с идентификатор 65677.701.1857 по КК на *, собственост на М.Х.Д., който достъп може да се осъществи през източната граница на имота, където има подредени керемиди, които следва да бъдат изместени и след приключването на ремонта да бъдат върнати на мястото си, е разпоредено собственикът на ПИ с идентификатор 65677.701.1857, а именно М.Х.Д., да осигури свободен достъп до същия на Г.А.Д. за периода от 22.11.2021 г. до 30.11.2021 г. включително в часовете от 8,00 до 14,00 часа. Ремонтът да се извърши по начин, по който да не се навлезе в чуждия имот, а именно да се изравни ширината на съществуващия цокъл на сградата, обект на текущия ремонт.

В заповедта е посочено, че съгласно чл.194, ал.4 от ЗУТ, след завършване на ремонта, лицето, на което е осигурен достъпа, е длъжно веднага да отстрани всички повреди, причинени на недвижимия имот, през който е разрешен достъпа, а ако повредите не могат да бъдат отстранени, съгласно чл.194, ал.5 от ЗУТ правоимащият се обезщетява за причинените вреди с обезщетение в размер, определен по реда на чл.210 от ЗУТ.  

По делото са представени две Служебни разписки на Община Свиленград, за получаване на Заповед №1906/18.11.2021 г. на Кмета на Община Свиленград. Според едната, заповедта е получена срещу подпис на 19.11.2021 г. от Г.А.Д., а в другата Служебна разписка Г. Б. Д. е удостоверила с вписването на имената си и подпис, че е получила заповедта на 19.11.2021 г. Според заявеното от пълномощника на ответника в съдебно заседание на 10.02.2022 г., Гинка Борисова Д. е майката на жалбоподателката М.Х.Д. и заповедта е връчена на последната чрез нея.

Жалбата срещу заповедта е подадена на 26.11.2021 г.  

Жалбата е процесуално допустима, като насочена срещу годен за оспорване индивидуален административен акт и подадена от адресат на акта, за който е налице правен интерес от оспорването, при спазване на предвидения в чл.215, ал.4 от ЗУТ 14-дневен срок от съобщаване на акта.

Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административния акт, с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна.

Заповед №1906 от 18.11.2021 г. на Кмета на Община Свиленград е издадена с посочено правно основание чл.194, ал.1 от ЗУТ, съгласно която разпоредба собствениците и обитателите на недвижими имоти са длъжни да осигуряват свободен достъп в тях за извършване на разрешени или предписани проучвателни, проектни, строителни, монтажни, контролни и други работи, във връзка с устройството на територията, въз основа на заповед на кмета на общината, а в определените от закона случаи – със заповед на началника на Дирекцията за национален строителен контрол.

Тъй като ЗУТ изрично предвижда компетентността на кмета на общината да издава заповед за осигуряване на достъп в недвижими имоти, функционално и териториално компетентен орган да издаде оспорената заповед е посоченото в нея лице – А. К., Кмет на община Свиленград.

В депозирано писмено становище вх.№967/17.02.2022 г. А. В. К., Кмет на Община Свиленград, заявява, че Заповед №1906 от 18.11.2021 г. е подписана „със запетая“ от М. К., заместник кмет на общината, поради неговото отсъствие на датата на подписването й и обективна невъзможност да изпълнява правомощията си поради ползването на платен отпуск. Представя Заповед №1865 от 11.11.2019 г., с която на основание чл.44, ал.2, вр. чл.39, ал.2 от ЗМСМА А. К. – Кмет на Община Свиленград, определя М. П. К. – Заместник-кмет на Община Свиленград, да изпълнява функциите на Кмет при отсъствието на Кмета на Община Свиленград, както и Уведомление, удостоверяващо, че на 18.11.2021 г. Кметът на Община Свиленград А. К. е ползвал един ден платен годишен отпуск, като през време на отсъствието му е заместван от М. К..

При така представените доказателства, представляващи изрична писмена заповед, издадена от компетентния орган, с която се определя лицето, което да изпълнява функциите му при негово отсъствие, и доказателство за отсъствието на компетентния орган на датата на издаване на акта, съдът приема, че обжалваната заповед, като подписана от Заместник-кмета на Община Свиленград, при условията на заместване на компетентния да я издаде орган, представлява валиден административен акт.

Заповедта е надлежно мотивирана, като в нея са изложени фактически и правни основания за издаването й, а възраженията на жалбоподателката за немотивираност и липса на изискуеми по закон реквизити от съдържанието на заповедта, са неоснователни.

От фактическа страна необходимостта от осигуряване на свободен достъп в имота, собственост на жалбоподателката М.Х.Д., е обоснована с извършването на текущ ремонт на стената на сграда, намираща се в съседния имот, собственост на Г.А.Д.. В заповедта е изложено, че жилищната сграда в имот с идентификатор 65677.701.1856 е на границата с имот с идентификатор 65677.701.1857, по стената на сграда с идентификатор 65677.701.1856.1 има пукнатина по цялата дължина и е необходимо тя да бъде ремонтирана, видно от становището на инженер-конструктор. Посочено е също, че извършването на ремонта следва да се съобрази с това конструктивно становище, вписано е откъде и по какъв начин е възможно и следва да се осъществи достъпа, посочен е периодът и часовете от денонощието, за които се разрешава достъпа в чуждия имот.

От съдържанието на оспорения акт ясно и недвусмислено са установими основанията, поради които административният орган е издал административното разпореждане за осигуряване на свободен достъп в чужд имот, с което правото на адресата на акта да разбере основанието на отправеното му административно разпореждане не е накърнено.

Настоящият съдебен състав не споделя основателността на доводите на оспорващата за незаконосъобразност на заповедта, поради липса на предхождащ акт, в който да е определена нуждата от извършване на строително-монтажни дейности по западната фасада на сградата на заявителя, както и конкретния обхват на тези дейности. Безспорно необходимостта от извършването на строително-монтажните работи се установява от съдържанието на Обяснителната записка към представеното Конструктивно становище, в която подробно е описано разположението на жилищната сграда в ПИ 65677.701.1856 и констатираното при техническото обследване. Посочено е, че стената на сградата, откъм имот 65677.701.1857, в открития участък, където няма припокриване на калканна стена от съседите, притежава сериозно намалена носимоспособност за вертикални товари и е непредвидимо поведението при хоризонтално въздействие – има пукнатина по цялата си дължина, която не е само на циментовата мазилка, а и тухленият зид е напукан отвътре и отвън. Посочена е необходимостта от вземане на спешни мерки и са предложени варианти за укрепване. При наличието на Конструктивното становище, към което е извършено и препращане в текста на оспорената заповед, липсата на друг акт, в който по административен ред да е определена необходимостта от извършването на строително-монтажни работи по ремонта на фасадата на сградата, не представлява непълнота в съдържанието на оспорената заповед, нито нарушаване на административнопроизводствените правила при нейното издаване.

При преценка законосъобразността на заповедта се установява, че са налице установените предпоставки за нейното издаване и заповедта е в съответствие с материалния закон. Заинтересованата страна Г.А.Д. е поискал да му бъде осигурен достъп в съседния на неговия имот, за да извърши текущ ремонт на стената на собствената си сграда, касаещ нейното заздравяване. От легалните дефиниции на понятията „основен ремонт“ и „текущ ремонт“, дадени в §5, т.42 и т.43 от ДР на ЗУТ е видно, че под „текущ ремонт“ на строеж се разбира подобряването и поддържането в изправност на сградите, постройките, съоръженията и инсталациите, както и вътрешни преустройства, при които не се засяга конструкцията на сградата, не се извършват дейности като премахване, преместване на съществуващи зидове и направа на отвори в тях, когато засягат конструкцията на сградата и не се променя предназначението на помещенията и натоварванията в тях. Безспорно е, че предписаните в Конструктивното становище дейности по укрепване фасадата на жилищната сграда с идентификатор 65677.701.1856.1 представляват текущ ремонт, за който не се изисква изрично издаване на разрешение за строеж за извършването на строителните работи. От представената по делото Комбинирана скица за проектиране №872/13.12.2021 г. и от обяснителната записка към Конструктивното становище се установява по несъмнен начин, че извършването на СМР на подлежащата на ремонтиране фасадата на сградата обективно е невъзможно да се осъществят без достъп в съседния имот, т.е. липсва друго техническо решение за извършването на необходимите строителните дейности.

В чл.151, ал.1, т.1 от ЗУТ е регламентирано, че не се изисква разрешение за строеж за текущ ремонт на сгради, постройки, съоръжения и инсталации, а с оглед липсата на изискване за издаване на разрешение за строеж, съдът не споделя наведеното от оспорващата възражение, че не било спазено изискването на закона достъпът да се предоставя само за „разрешени“ или „предписани“ строителни работи.

Неоснователно е и възражението, че в заповедта не били посочени конкретни „пространствени параметри“ на достъпа, тъй като законът не вменява задължение за посочване на такива. Задължението, предписано с оспорената заповед, е конкретно – да се осигури свободен достъп в имота за извършване на текущ ремонт по заздравяването на стената на сградата, който да е съобразен с приложеното конструктивно становище на инж.Б. П. – неразделна част от заповедта, както и е описано откъде и по какъв начин следва да се осъществи достъпа – през източната граница на имота, след изместване на подредените там керемиди.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че адресатът на заповедта е правилно определен, тъй като няма спор, и се доказва от съдържащия се в административната преписка Нотариален акт №111, т.III, дело №916/93 г. от 25.08.1993 г. и справка за имот 1857 по КККР на *, че М.Х.Д. е собственик на този имот, а обстоятелството, че в заповедта не са вписани други носители на други вещни права (право на ползване) в имота, не води до незаконосъобразност на така издадената заповед.

Останалите доводи – за нарушаване на административнопроизводствените правила и издаване на акта в несъответствие с целта на закона, са изложени неконкретизирано в жалбата и съдът не констатира наличието на тези основания за отмяна на акта.

Като издадена от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила, материалния закон и неговата цел, оспорената заповед следва да бъде потвърдена, а жалбата срещу нея – отхвърлена като неоснователна.

С оглед изхода на делото, на основание чл.143, ал.3 от АПК, основателна е своевременно заявената претенция на ответника в негова полза да се присъди юрисконсултско възнаграждение, платимо от жалбоподателя. Съдът определя възнаграждението в размер на 100 лева, съгласно чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, вр. чл.37, ал.1 от ЗПП.

Водим от изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.Х.Д. *** против Заповед №1906 от 18.11.2021 г. на Кмета на Община Свиленград.

ОСЪЖДА М.Х.Д., ЕГН **********,***, да заплати на Община Свиленград юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

                                                                                                     

                                                                                                         СЪДИЯ: