Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

359/16.4.2019г.

гр. Шумен

 

 

 

Шуменският районен съд, XIІІ състав

на петнадесети април 2019 година

в открито заседание в следния състав:

 

Председател: К. Колешански

Секретар : Н. Йорданова

 

като разгледа докладваното от съдията ГД № 97/2019г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени искове, за съществуване на вземане с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК.

 

Искова молба от пълномощник на „***“ ООД, ЕИК : ***,  със седалище и адрес на управление – ***, срещу „***“ ЕООД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление – ***, с посочено правно основание чл. 232, ал. 2 от ЗЗД и цена от 658,47 лева.

Ищецът сочи, че имал вземане срещу ответника за сумата от 658,47 лева, представляваща 500 лева неплатен наем за м. 06.2018г., по договор за наем на недвижим имот и 138,33 лева лихви за забава. За така твърдяното вземане кредиторът, по реда на чл. 417 ГПК поискал издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист. Срещу издадената заповед по ЧГД № 2966/2018г., ответника възразил. Поради изложеното ищеца претендира признаване за установено съществуването на описаното вземане и осъждане на ответника да му заплати разноските в производствата.

В срока за отговор на исковата молба, ответникът, редовно уведомен, подава отговор. Счита иска недопустим и неоснователен. Твърди, че е заплатил дължимия наем и не е ставал причина за завеждане на делото. Иска прекратяването му или отхвърляне на исковете.

В открито съдебно заседание страните редовно призовани, не изпращат представители.

Така депозираната молба е допустима, разгледана по същество е частично основателна, по следните съображения :

 

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното:

На 01.12.2015г. страните сключили договор за наем на недвижим имот. За ползването му било уговорено месечно възнаграждение от 500 лева дължимо до 20-то число на следващия месец. Договора бил сключен за срок от една година, но предвид изявленията на страните и разменените между тях счетоводни документи следва да се приеме, че са се съгласили, той, да урежда отношенията им през исковия период, за ползването на недвижимия имот на ищеца, от ответника. Така, първият издал фактури за дължим наем за месеците 01-06.2018г.. Първите пет от тях, за сумата 2500 лева били заплатени на 15.11.2018г., а шестата, за сумата от 500 лева, на 29.01.2019г.. Заявлението по ЧГД № 2966/2018г., по описа на ШРС, е постъпило на 18.10.2018г.

 

Така установената фактическа обстановка, доведе до следните изводи :

За уважаване на предявените искове, е необходимо да се установи – наличието на валидно правоотношение между страните (валиден договор), за периода на претендирания наем; размера на дължимото му възнаграждение/наем/, за всеки от месеците на исковият период; че е предоставил на ответника вещ, за временно ползване; настъпил падеж на всяко или всички вземания; размер на обезщетението.

Посочените са налице, в настоящият случай – както е отразено, няма спор между страните, че отношенията им се уреждат от представения договор за наем, съдържащ уговорки за размер и конкретна дата за плащане на възнаграждението, за ползване на недвижим имот. Към момента на всяко едно от частичните плащания, ответникът е бил в забава, по отношение описаните в Заповед за изпълнение по ЧГД № 2966/2018г., по описа на ШРС, вземания. Поради това искът за главницата от 500 лева, представляваща дължим наем за месец юни 2018г., следва да се отхвърли, поради погасяване вземането с плащане на 29.01.2019г..Тук може да се отбележи, че издаването и връчването на фактури, няма никакво отношение към възникването, изискуемостта и погасяването на задължение определено в договор между страните, тоест наем се дължи до 20-то число на следващия месец, без значение дали е издадена фактура и тя включена ли е в някакъв дневник.

Основателен е искът за законна лихва върху главниците, по всяко от месечните вземания, до плащането им, общо за сумата от 172,92 лева – 138,33 лева сбор от лихви за забава, върху дължимия наем, за месеците януари, февруари, март, април и май, съответно от падежа на всяко задължение – 20.02.2018г.; 20.03.2018г.; 20.04.2018г.; 20.05.2018г. и 20.06.2018г., до 18.10.2018г. – подаване на заявлението по чл. 410 ГПК; 20,14 лева законна лихва върху сумата от 2500 лева за периода от 18.10.2018г., до плащането и на 15.11.2018г. и 14,45 лева законна лихва върху сумата от 500 лева – наем за месец юни 2018г., за периода от 18.10.2018г., до плащането и на 29.01.2018г.     

 

При този изход на спора, ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 752,77 лева разноски в настоящото и по ЧГД № 2966/2018г., по описа на ШРС, предвид липса на предпоставките по ал. 2 на чл. 78 ГПК. Както се посочи и двете частични плащания са след постъпване на заявлението по чл. 410 ГПК, в ШРС, и четири месеца след изпадане в забава, по отношение на последното задължение.   

 

Водим от горното и на посочените основания, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че в полза на „***“ ООД, ЕИК : ***,  със седалище и адрес на управление – ***, срещу „***“ ЕООД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление – ***, съществува вземане, по договор за наем от 01.12.2015г., в размер на 172,92 лева, представляващи 138,33 лева сбор от лихви за забава, върху дължимия наем, за месеците януари, февруари, март, април и май, съответно от 20.02.2018г.; 20.03.2018г.; 20.04.2018г.; 20.05.2018г. и 20.06.2018г., до 18.10.2018г. – подаване на заявлението по чл. 410 ГПК; 20,14 лева законна лихва върху сумата от 2500 лева за периода от 18.10.2018г., до плащането и на 15.11.2018г. и 14,45 лева законна лихва върху сумата от 500 лева – наем за месец юни 2018г., за периода от 18.10.2018г. до плащането и на 29.01.2018г..

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от „***“ ООД, ЕИК : ***,  със седалище и адрес на управление – ***, срещу „***“ ЕООД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление – ***, иск с правно основание чл. 422 ГПК, да се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 500 лева, представляваща наем, за месец юни 2018г., по договор за наем от 01.12.2015г., поради погасяване вземането с плащане на 29.01.2019г..   

 

ОСЪЖДА „***“ ЕООД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление – ***, да заплати на „***“ ООД, ЕИК : ***,  със седалище и адрес на управление – *** сумата от  752,77 лева, представляваща разноски в настоящото производство и по ЧГД № 2966/2018г., по описа на ШРС.

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок, от връчването му, пред Окръжен съд – Шумен.

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: