№ 46
гр. Троян, 13.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТРОЯН, I-ВИ СЪСТАВ - ГРАЖДАНСКИ, в
публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Антоанета М. Симеонова
при участието на секретаря Ценка Т. Банчева
като разгледа докладваното от Антоанета М. Симеонова Гражданско дело №
20234340100109 по описа за 2023 година
Производство с правно основание чл.79, ал.1 вр. чл.430 ТЗ от ЗЗД
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 430 ТЗ, предявен
от „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД, ****, със седалище и адрес на управление: ****
представлявано от Н*** и ****, в качеството им на изпълнителни директори, пълномощник
- юрисконсулт Д. И., срещу И. К. К., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ****
Предявеният осъдителен иск е с цена на иска 16 446.26 лв., като предмет на същия е
вземане, за което е отказано да бъде е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 575/2022
г. по описа на Троянски районен съд.
Ищецът обосновава предявяването на осъдителния иск срещу ответника с влязло в сила
разпореждане № 579 от 30.08.2022 г. , постановено по ч.гр.д. № 575 по описа на Троянски
районен съд за 2022 г., с което изцяло е отхвърлено заявление от „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД, ****,
с което се иска издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.417, т.2 ГПК срещу И. К.
К., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ****
В ИМ се сочи, че на 25.10.2019 г. между страните е сключен договор за
потребителски кредит № ***, по силата на който ответникът е получил от ищцовото
дружество кредит в размер на 15 661.25 лв., който той следвало да върне на 48 месечни
вноски, всяка в размер на 597.84 лв.
В ИМ се твърди, че ответникът не е направил 3 погасителни вноски по кредита на
падежните дати 25.09.2021г., 25.10.2021 г. и 25.11.2021 г. , поради което задължението е
обявено за предсрочно изискуемо, като уведомлението до К. е получено на 27.04.2022 г.
1
Ищецът прави искане съдът да постанови решение, по силата на което да бъде осъден
И. К. К., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: **** да му заплати сумата 13 056.56
лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит № ***, сключен на
25.10.2019 г. между „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД, **** и И. К. К.; сумата 2 731.17 лв.,
представляваща договорна лихва за периода 25.09.2021 г. – 27.04.2022 г.; сумата 658.53 лв.
– лихва за забава за периода 25.09.2021 г. - 20.07.2022 г.
Претендират се направените в настоящото и в заповедното производство разноски.
При проведената процедура по реда на чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът И. К. К. е
представил отговор в указания едномесечен срок, като е взел становище за неоснователност
на предявения иск.
В съдебно заседание за ищцовото дружество, р.пр., не се явява законен представител
и същото не се представлява от пълномощник. В представена молба/писмени бележки чрез
юрисконсулт Д. И. е изложено становище на ищеца, че поддържа иска, като са развити
доводи и правни аргументи в подкрепа на искането да бъде уважена изцяло заявената
претенция.
Ответникът И. К. К., р. пр., не се явява в с.з. и не се представлява от процесуален
представител. Не е взето допълнително становище по предявения иск.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства по реда на чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК, намира за установено
следното:
По делото е представен договор за потребителски кредит № ***, сключен на
25.10.2019 г. между „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД, **** и И. К. К., от който се установява, че
размера на кредита е 10 000.00 лв. Лихвеният процент, с който се олихвява предоставения
кредит, изразен като годишен лихвен процент, е 33.67 %, а ГПР е 49.74. Посочено е в
договора, че общата сума, дължима от потребителя, е 28 696.82 лв.
Видно от погасителния план към договора, задължението на И. К. К. е уговорено да
бъде заплатено на 48 равни месени вноски, всяка в размер 598.84 лв., общо 28 696.82 лв.
С клауза в договора е уговорена еднократна такса за оценка на риска в размер на
1 678.02 лв.
Във връзка с договора за кредит от 25.10.2019 г., на същата дата е сключен договор за
застраховка между „Кардиф Животозастраховане, клон България“ и И. К., като вноските
по застраховките, чийто общ размер на застрахователна премия е 3 983.50 лв., е уговорено
да се изплащат към вноските по кредита.
Съдът с определение № 243/18.05.2023г. задължи ищцовото дружество да представи
справка за сумите, заплатени от ответника по процесния договор, както и да уточни какви
суми са включени в размера на главницата ( вкл. ли са застраховките и еднократната такса
за оценка на риска) и как е формиран ГПР по конкретния договор за кредит.
Ищецът е представил молба вх. № 2520/07.06.2023г., в която е посочено, че
2
ответникът И. К. К. е заплатил по договор за потребителски кредит № ***, сключен на
25.10.2019 г., сума в общ размер 10 866.10 лв.
От заключението по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза се установява, че с
направените от ответника вноски, без да се включват еднократната такса за оценка на риска
и двете застраховки, които са в общ размер 5 661.52 лв., са погасени 10 939.62 лв. за
договорна лихва и е останала дължима договорна лихва в размер 293.30лв.
При така установеното от фактическа страна, съдът от правна страна, намира
следното:
Съдът счита, че по делото се доказаха твърденията, изложени в исковата молба, че
страните са установили помежду си облигационни отношения, произтичащи от сключения
между тях договор за потребителски кредит ***, сключен на 25.10.2019 г.
Видно е, че сумата, предмет на договора, е 10 000.00 лв., а ответникът е направил
погасителни вноски в общ размер 10 866.10 лв.
Именно от договора се установява, че в размера на главницата са включени двете
застраховки, чийто общ размер на застрахователна премия е 3 983.50 лв., и таксата за
оценка на риска, която е в размер на 1 678.02 лв.
Предвид, че договорът за кредит е сключен при действието на Закона за
потребителския кредит, нормите му следва да бъдат съобразени от съда.
Съгласно чл.21, ал.1 от Закона за потребителския кредит, всяка клауза в договор за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е
нищожна.
Разпоредбите на чл.10а, ал.1 и ал.2 от ЗПК предвиждат, че кредиторът може да
събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за
потребителски кредит, но не може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита.
В случая с процесния договор са уговорени клаузи, предвиждащи суми,
представляващи такси и комисионни за дейности, свързани с усвояването и управлението на
кредита, което е изрично забранено с разпоредбата на чл.10а, ал.2 от ЗПК, затова тези
уговорки са нищожни поради противоречие със закона.
Посочената такса за оценка на риска представляват действие по усвояването и
управление на кредита, за което кредиторът не разполага с възможността да събира отделна
такса извън сумата по общите разходи по кредита.
По отношение застрахователната премия, която също е включена в размера на
главницата по кредита, видно от представения договор е, че застраховката е сключена на
25.10.2019 г. между „Кардиф Животозастраховане, клон България“ и И. К.. В случая "Ти
Би Ай Банк" АД е застрахователен посредник и ползващо се лице, но дружеството-заявител
не договаря за себе си, а от името и за сметка на застрахователя - чл. 313 от КЗ. По договора
за застраховка правата и задълженията на застрахователя, вкл. да получи застрахователната
премия, възникват направо в патримониума на застрахователната компания. "Ти Би Ай
3
Банк" АД, като трето правоимащо лице по договора за застраховка, има право да получи
застрахователното обезщетение при настъпил риск, но не и да търси реално изпълнение на
вноските по премията.
Съдът счита, че клаузата за заплащане на застраховки е неравноправна по смисъла на
чл. 143 ЗЗП, тъй като е уговорена във вреда на потребителя, не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията на
търговеца или доставчика и потребителя, предвид и размера на вноските по кредита и тази
по сключения договор за застраховка. Освен това, предвид свързаността с договора за
кредит и договорката да се разсрочи и изплаща заедно с погасителната вноска по заема, се
заобикаля разпоредбата на чл.19, ал. 4 от ЗПК, налагаща ограничение в размера на ГПР.
Нарушена е и императивната норма на чл.33, ал.1 от ЗПК регламентираща, че при забава на
потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето
на забавата. Недопустимо е под формата на „застраховки“ кредиторът да начислява други,
дължими от потребителя суми, различни от лихвата. Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК всяка
клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне
изискванията на този закон, е нищожна, поради което и клаузите за застраховки следва да се
приемат за такива.
Предвид нищожността на клаузата на чл.7.1 от процесния договор, с която са
уговорени заплащане на застрахователна премия и еднократна такса за оценка на риска,
същите се явяват недължими.
По отношение на договорната и мораторната лихва е видно, че същите са формирани
върху размер на главница, който включва не само отпуснатата сума по кредита, но и две
застраховки и таксата за оценка на риска.
За да бъде валидно сключен договорът за потребителски кредит, е необходимо той
да отговоря кумулативно на всички предвидени в разпоредбите на чл. 10, ал.1 от ЗПК, чл.
11, ал.1, т. 7-12 и т. 20 и ал. 2 от ЗПК и чл. 12, ал. 1, т.7-9 от ЗПК изисквания. Неспазването
на което и да е от изискванията, залегнали в посочените разпоредби, според цитираната
императивна норма на чл. 22 от ЗПК, води до извод за недействителност на договора за
потребителски кредит. А съгласно чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит
е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи по кредита.
Разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т.10 от ЗПК урежда, че договорът за потребителски
кредит трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.
В чл. 10 от процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР
49.74%, т. е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, като този размер
не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Този ГПР обаче не отразява действителния
4
такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита, а именно – такса за оценка на
риска, която се включва в общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК.
По този начин ответникът заобикаля нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Съгласно чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, договорът за потребителски кредит
е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на разходите и общата сума,
дължима от потребителя. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по
кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
(лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.
ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит. Съобразно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК,
"Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително
лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на
кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни
услуги, свързани с договора за кредит, и по - специално застрахователните премии в
случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване
на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането
на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва
нотариалните такси". Предвид изложеното, то е необходимо в ГПР да бъдат описани всички
разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да
тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния
случай е посочено, че ГПР е 49.74 %, но от съдържанието на договора потребителят не може
да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран
ГПР. Нещо повече, предвид предпоставките, при които възниква задължението на
потребителя да заплати еднократна такса за оценка на риска, то същото е с характер на
сигурен разход и следва да бъде включено изначално при формирането на ГПР. В случая, от
една страна, в тежест на потребителя се възлага заплащането на допълнително
възнаграждение за ползвания финансов ресурс, а от друга страна, ако това обстоятелство му
бе известно (чрез изначалното му включване в разходите по кредита), то той би могъл да
направи информиран избор дали да сключи договора.
Всичко това поставя потребителя в подчертано неравностойно положение спрямо
кредитора, тъй като на практика той няма информация колко точно (като сума в лева) е
оскъпяването му по кредита. Бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР,
на практика обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се
формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК. Целта на
цитираната разпоредба е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна
информация за разходите, които следва да направи във връзка с кредита, за да може да
направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. От посоченото
следва, че за да е спазена и разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, то е необходимо в
договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на
5
предоставения кредит представлява ГПР, но и изрично, и изчерпателно да бъдат посочени
всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР.
Целта на уредбата на ГПР е чрез императивни норми да се уеднакви по еднозначен начин
изчисляването и посочването на ГПР на кредита и това да служи за съпоставка на
кредитните продукти и да ориентира икономическия избор на потребителя.
Съдът счита, че доколкото се констатира, че в процесния договор за кредит е налице
несъответствие между действителния и отразения в договора ГПР и включените в него
компоненти, то следва да се приеме, че договор за потребителски кредит № ***, сключен на
25.10.2019 г., е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, вр. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК доколкото
не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Посочването в договора на по-нисък от действителния ГПР представлява невярна
информация и следва да се квалифицира като нелоялна, и по-конкретно- заблюждаваща
търговска практика по см. на чл.68г, ал.4 от ЗЗП във вр. чл.68д, ал.1 от ЗЗП. Тя подвежда
потребителя относно спазване на забраната по чл.19, ал.4 от ЗПК и не му позволява да
прецени реалните икономически последици от сключване на договора за кредит.
Предвид изложеното съдът намира, че следва да отхвърли като неоснователен
предявения иск от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД срещу И. К. К., предвид че договорът за
потребителски кредит № ***, сключен на 25.10.2019 г. между тях, е недействителен на
основание чл. 22 ЗПК, вр. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. На основание чл.23 от ЗПК ответникът не
дължи на ищцовото дружество лихва или други разходи по кредита, тъй като в този случай
потребителят връща само чистата стойност на кредита. От доказателствата по делото бе
установено, че по процесния договор ответникът е заплатил сума 10 866.10 лв.,
надвишаваща размера на отпуснатия кредит от 10 000.00 лв.
По разноските:
Ответникът не е претендирал присъждане на разноски.
Мотивиран от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл.430 ТЗ от
„ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД, ****, със седалище и адрес на управление: **** представлявано
от Н*** и ****, в качеството им на изпълнителни директори, срещу И. К. К., ЕГН
**********, с постоянен и настоящ адрес: ***** да бъде осъден И. К. К. да им заплати
сумата 13 056.56 лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит № ***,
сключен на 25.10.2019 г. между „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД, **** и И. К. К.; сумата 2 731.17
лв., представляваща договорна лихва за периода 25.09.2021 г. – 27.04.2022 г.; сумата 658.53
лв. – лихва за забава за периода 25.09.2021 г. - 20.07.2022 г., като неоснователен.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд гр.Ловеч в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
6
Съдия при Районен съд – Троян: _______________________
7