Р Е Ш Е Н
И Е
гр.Етрополе, 03.06.2019г.
Етрополски районен съд в открито съдебно заседание на двадесет и втори март през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Мая Николова
при секретаря: Климентина
Чикова, с участието на р.прокурор:……………., изслуша докладваното от Председателя
гр.дело № 00468 по описа за 2018 година
Производството
е образувано по подадена искова молба от В.Б.Т. *** срещу И.В.Н. ***. Твърди, че е домоуправител на жилищен блок в
гр.Етрополе, на бул.Руски № 67, като живущите в блока още през 2010-2011г.
взели решение да се извърши ремонт на покрива. Събирали по 50 лева, но парите
не били събрани. Поради лошото състояние на покрива твърди, че през 2014г. той
ангажирал частни лица, които да извършат ремонта. Били подменени цигли, капаци
и дъски, направена била обшивка на комините, поставени били мембрани между
ъглите и циглите, улуци, ламперия. Общата стойност на ремонта – материали и
труд възлязла на сумата 5980 лева. Твърди, че се разбрали с ответника двамата
да заплатят по 2500 лева, а останалата сума да се разпредели между другите
собственици на жилища. Твърди, че през 2015г. ответника му заплатил на два пъти
сумата от по 200 лева, общо 400 лева, като останал да му дължи сумата 2100
лева.
Моли да се постанови решение, с
което ответника да бъде осъден да му заплати сумата в размер на 2100.00 лева,
стойността на заплатените от него на работниците суми, ведно със законната
лихва от датата на предявяване на иска. Претендира и заплащане на направените
по делото разноски.
В едномесечния срок от получаване на искова молба, ответникът Н., чрез пълномощника си адв.Бойко Ненов, е подал писмен отговор. Твърди, че е
нямал уговорка с ищеца да заплатят по 2500 лева. Твърди, че никога не е правено
общо събрание на съсобствениците. Твърди, че ищеца от 2012г. на два пъти е
наводнил апартамента му, като е отремонтирал щетите е не е търсил компенсации.
Твърди, че след ремонта е дал на ищеца общо сумата от 550 лева. Твърди, че
ищеца е правил ремонта с помощта на близки и познати и не е представял какъвто
и да е договор за извършване на ремонта, както и фактури за закупени материали.
В съдебно заседание
ищецът, лично и чрез адв.Димитрова поддържа предявения иск и моли да се уважи
изцяло.
Ответникът в с.з., лично и
чрез пълномощника си адв.Ненов, поддържа подадения отговор и моли искът да се
отхвърли като неоснователен и недокан. Претендира заплащане на направените
разноски.
Съдът след като обсъди
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за
установено следното от фактическа и правна страна.
Не се спори между
страните, че същите живеят в жилищен блок в гр.Етрополе, бул.“Руски“ № 67, като
ищецът е собственик на ап.№ 5, ет.2, а ответникът – на ап.№ 1, ет.1.
Не се спори, че
домоуправител на жилищния блок е ищецът. Не се спори, че живущите през 2008г.
са провели Общо събрание на етажната собственост, взели са решение за събиране
на средства за поддръжка на общите части – заплащане на токи др., както и че
покрива следва да се отремонтира. Не се спори, че парите не били събрани и
ремонт на покрива не бил извършен.
От показанията на разпитаните свидетели се установи по безспорен начин, че
през 2014г. бил извършен ремонт на покрива от хора от с.Галата. Съкооператорите
не събирали пари за ремонта, като св.Валентин Стоянов и съседката му дали на
ищеца 300.00 лева, а ответникът му дал общо 400 лева /с оглед твърдението на
ищеца в исковата молба/
По делото не се ангажираха
доказателства да е било проведено преди ремонта Общо събрание на етажната
собственост, да е взето решение кой ще го извърши, кога,какви средства са
необходими, всеки собственик каква сума ще дължи.
С оглед на горното съдът
достигна до следните изводи:
Разпоредбата на чл.61 ал.2 ЗЗД постановява, че
тогава когато работата е била предприета уместно, била е добре управлявана
както в чужд, така и в свой интерес, заинтересованият отговаря само до размера
на обогатяването. За основателността на този иск първата предпоставка, която
следва да бъде доказана е съсобственикът да е заплатил разходи, които поначало
се дължат и от останалите съсобственици на индивидуални обекти на правото на
собственост в жилищната сграда.
Разпоредбите на ЗУЕС придават на етажната
собственост особена правосубектност. Чл.23 ал.1 т.5 посочва, че управителният
съвет или управителят представлява етажната собственост в отношенията й с
органите на местната власт и с други правни субекти, а чл.41 - че собствениците
или сдружението се представляват пред съда от председателя на управителния
съвет (управителя) или от упълномощено от тях лице. Макар да е налице
разминаване в термините смисълът не тези разпоредби е именно, че етажната
собственост (собствениците на имоти в режим на етажна собственост) има
самостоятелна правосубектност и се представлява, включително и пред съд, от
управителя. Собствениците на самостоятелни обекти на осн. чл.6 т.10 ЗУЕС са
задължени да заплащат разходите по поддръжка за общите части, като за тяхното
неизпълнение разпоредбата на чл.38 ал.2 ЗУЕС предвижда, че когато собственик,
ползвател или обитател не изпълни решение в определения срок, председателят на
управителния съвет (управителят) може да подаде заявление за издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл.410 ал.1 т.1 от Гражданския процесуален кодекс.
Към заявлението се прилага препис от решението на общото събрание. Кредитор на
това вземане е Етажната собственост, чиято самостоятелна правосубектност и
процесуална легитимация законът признава за вземания произтичащи от поддръжка
на общи части.
Предвид гореизложеното и доколкото не се доказа
твърдението на ищеца, че той е заплатил претендираните суми, то претенцията
следва да бъде изцяло отхвърлена като неоснователна. Ищеца предяви иск в
качеството си на съсобственик, в такова качество поддържаше, че е осъществил и
процесните плащания за разходи по ремонта на покрива, като доказателства за размера на
разходите не бяха представени.
Предявеният иск съдът счете за неоснователен, поради
което подлежи на отхвърляне.
Предвид изхода на спора сторените от ответника
разноски следва да бъдат възложени изцяло в тежест на ищеца, на основание чл.78
ал.3 ГПК. Същите възлизат на сумата в размер от 460 лева – заплатен адвокатски хонорар.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН
предявения от В.Б.Т. *** срещу И.В.Н. *** иск с правно основание чл.61 ал.2 от ЗЗД за заплащане на сумата в размер на 2100.00 лева, ведно със законната лихва,
считано от 19.10.2018г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА В.Б.Т. да заплати на И.В.Н.
направените по делото разноски в размер на 460.00 лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД в двуседмичен срок от получаване на преписи от страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: