№ 629
гр. София, 29.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-4, в публично заседание на
осемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Никола Чомпалов
при участието на секретаря Анелия Й. Груева
като разгледа докладваното от Никола Чомпалов Търговско дело №
20231100901250 по описа за 2023 година
СГС е сезиран с искова молба от „Е.Б.“ ЕООД, с която са предявени срещу „А.Е.С.“
ЕООД искове с правно основание чл.327 ТЗ и чл.86 ЗЗД. Твърди се от ищеца, че е продал на
ответника стоки при цена от общо 37 885,54 лв., за която сума са издадени 14 броя фактури
през периода 16.11.2022 г. – 25.01.2023 г., както и товарителници. Сочи се, че ответникът не
е изпълнил задължението си да плати продажната цена, поради което е изпаднал в забава, за
която дължи обезщетение в размер на законната лихва – от 1553,74 лв. Иска се от ищеца
ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 37885,54 лв. – главница, както и сумата от
1553,74 лв. - обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от един месец
след издаване на фактурата до 08.06.2023 г.
Ответникът е подал в срок писмен отговор, с който оспорва исковете с възражението, че не
е налице сключен договор за продажба на стоки, защото не е налице писмено приемане на
оферта и писмено потвърждение от страна на продавача. Поддържа се, че стоките по
фактурите не е била доставена на ответника, защото стоковите разписки са подписани от
лицето Т. Ц. П., който не е притежавал представителна власт.
Ищецът е подал допълнителна искова молба, с която поддържа предявените искове с
довода, че за отношенията между страните следва да се прилага правилото на чл.301 ТЗ.
Ответникът е подал допълнителен отговор, с който поддържа оспорването на исковете с
възражението, че не е налице хипотезата на чл.301 ТЗ, защото с писмения отговор е
направено противопоставяне на действията, извършени от лицето Т. Ц. П..
На страната на ответника е конституиран Т. Ц. П., който изразява становище в подкрепа
на предявените искове с довода, че при сключване на процесните продажби е действал като
1
представител на ответника в пределите на учредената представителна власт.
Представена е фактура N **********/15.11.2022 г., в която се сочи, че ищецът е продал на
ответника стоки /хартия/ при цена от 2 504,88 лв.
Представена е фактура N **********/28.11.2022 г., в която се сочи, че ищецът е продал на
ответника стоки /хартия/ при цена от 3544,80 лв.
Представена е фактура N **********/05.12.2022 г., в която се сочи, че ищецът е продал на
ответника стоки /хартия/ при цена от 1 664,64 лв.
Представена е фактура N **********/13.12.2022 г., в която се сочи, че ищецът е продал
на ответника стоки /хартия/ при цена от 4014,96 лв.
Представена е фактура N 10001966529/15.12.2022 г., в която се сочи, че ищецът е продал
на ответника стоки /хартия/ при цена от 1 664,64 лв.
Представена е фактура N **********/15.12.2022 г., в която се сочи, че ищецът е продал
на ответника стоки /хартия/ при цена от 2329,92 лв.
Представена е фактура N **********/04.01.2022 г., в която се сочи, че ищецът е продал
на ответника стоки /хартия/ при цена от 2033,28 лв.
Представена е фактура N **********/10.01.2023 г., в която се сочи, че ищецът е продал на
ответника стоки /хартия/ при цена от 2033,28 лв.
Представена е фактура N **********/10.01.2023 г., в която се сочи, че ищецът е продал
на ответника стоки /хартия/ при цена от 832,32 лв.
Представена е фактура N **********/11.01.2023 г., в която се сочи, че ищецът е продал
на ответника стоки /хартия/ при цена от 1833,36 лв.
Представена е фактура N **********/17.01.2023 г., в която се сочи, че ищецът е продал
на ответника стоки /хартия/ при цена от 5381,64 лв.
Представена е фактура N **********/20.01.2023 г., в която се сочи, че ищецът е продал
на ответника стоки /хартия/ при цена от 3551,04 лв.
Представена е фактура N **********/24.01.2023 г., в която се сочи, че ищецът е продал на
ответника стоки /хартия/ при цена от 1664,64 лв.
Представена е фактура N **********/25.01.2023 г., в която се сочи, че ищецът е продал на
ответника стоки /хартия/ при цена от 5041,14 лв.
Към фактурите са приложени товарителници и стокови разписки, в които е удостоверено,
че фактурираните стоки са били предадени на ответника.
Установява се от заключението на ССЕ, че за процесните фактури на стойност от общо
38 094,78 лв. са направени записвания в търговските книги на ищеца, които са водени
редовно, както и че 13 от фактурите на стойност от 36 430,14 лв. са записани в търговските
книги на ответника, който е ползвал данъчен кредит. Обезщетението за забава възлиза на
1912,75 лв. Извършено е от ответника плащане на сумата от 950 лв., с което се погасяват
задължения по фактура N **********/15.11.2022 г. и N **********.
2
Представено е пълномощно с нот.заверка на подписа от 12.05.2017 г., с което ответникът е
упълномощил Т. Ц. П. с правомощието да води преговори, да сключва договори, да получава
плащания и да извършва други необходими действия.
Представена е справка-удостоверение от 11.03.2024 г. на нотариус Ц.Г., в която се сочи,
че на 19.01.2023 г. е удостоверила подпис на декларация на управителя на ответника за
оттегляне на пълномощното на Т. Ц. П..
Представени са фотоснимки, на които са изобразени складови помещения с находящи се
в тях стоки.
Установява се от показанията на св.И., че ищецът е доставял на ответника стоки /хартия/
в производствената база в гр.София, ж.к.“Младост 1“, ул.“****. Свидетелят заявява, че е
изготвил приложените по делото фотоснимки през м.03.2023 г. Т. П. е лицето, което е
поръчвало стоки и ги е получавал от името на ответника до 31.03.2023 г.
В показанията на св.Х. се сочи, че е работел при „Медицинска техника Инженеринг“,
която е отдала под наем складовото помещение на ответника, в което са доставени стоки
/хартия/, а Т. П. е действал като управител на ответника до м.11-12 на 2022 г. След това за
около 3-4 месеца П. е продължил да посещава склада на ответника и да приема стоки. На
06.03.2023 г. складовете са били заключени и са подменени патроните на вратите. Според
свидетеля на кадри от видеонаблюдение е разбрал, че Т. П. е изнасял повече стоки,
отколкото е обявявал по документи на свидетеля. Свидетелят е проследил камион, който
няколко пъти е изнасял стоки от склада, до логистичен склад в кв.“Казичене“ и до „Летище“,
които са идвали с позволение на Т. П..
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
Предмет на спора пред първоинстанционния съд са искове с правно основание чл.327 ТЗ
и чл.86 ЗЗД.
В подкрепа на повдигнатото от ищеца фактическо твърдение, че е страна по сключен с
ответника неформален договор за търговска продажба на стоки /хартия/, са представени с
исковата молба фактури с N-ра: **********/15.11.2022 г., **********/28.11.2022 г.,
**********/05.12.2022 г., **********/13.12.2022 г., **********/15.12.2022 г.,
**********/15.12.2022 г., **********/04.01.2022 г., **********/10.01.2023 г.,
**********/10.01.2023 г., **********/11.01.2023 г., **********/17.01.2023 г.,
**********/20.01.2023 г., **********/24.01.2023 г., **********/25.01.2023 г., в които се
сочи, че ищецът е продал на ответника стоки /хартия/ при цена от общо 38 094,78 лв.
От заключението на ССЕ се установи, че за процесните фактури са направени записвания
в търговските книги на ищеца, които са водени редовно. В този случай съдът на основание
3
чл.55 ал.1 ТЗ, вр. с чл.182 ГПК, намира, че редовно водените търговски книги на ищеца и
записванията в тях доказват сключени между страните, имащи качеството на търговци,
договори за търговска продажба, по които ищецът е поел задължението да предаде на
ответника описаните във фактурите стоки / хартия/, а ответникът в качеството на купувач е
поел задължението да плати цена от общо 38 094,78 лв.
Следва да се спомене, че фактури с N-ра: **********/28.11.2022 г.,
**********/13.12.2022 г., **********/15.12.2022 г., **********/15.12.2022 г.,
**********/04.01.2022 г., **********/10.01.2023 г., **********/11.01.2023 г.,
**********/17.01.2023 г., **********/20.01.2023 г. и **********/25.01.2023 г. носят
подписа на представител на ответника, а не се спори, че като такъв е действал Т. Ц. П.,
конституиран като трето лице. Наличието на представителна власт за посоченото лице се
установява от пълномощно с нот.заверка на подписа от 12.05.2017 г., с което ответникът е
упълномощил Т. Ц. П. с правомощието да води преговори, да сключва договори, да получава
плащания и да извършва други необходими действия. От вписванията в ТР по партидата на
ответника се установява, че П. е бил прокурист през периода от 24.06.2020 г. до 21.10.2022
г., когато е заличен. Доколкото П. се легитимира с пълномощното с нот.заверка на подписа
от 12.05.2017 г., съдът приема, че и след заличаване на прокурата на 21.10.2022 г. той е
действал като представител на ответника в пределите на учредената представителна власт.
На основание чл.221 ал.2 ГПК съдът намира, че следва да се зачетат процесуалните
действия на третото лице П., което е представило пълномощното от 12.05.2017 г., и е
поддържало своя линия на защита в противоречие с тази на ответника. Третото лице П. със
своите процесуални действия е помагало изцяло на ищеца и тези действия са допуснати от
съда, за който третото лице по същество е действало като помагач на ищеца, а това не
представлява нарушение. Третото лице има интерес да разкрие наличието на представителна
власт между него и ответника и валидността на процесните продажби, за да може да пресече
иск на ответника по чл.42 ал.1 ЗЗД. Изявлението на третото лице, че е действало при
действието на учредена от ответника представителна власт, се подкрепя от събраните по
делото доказателства.
Възражението на ответника, че представителната власт на П. е била оттеглена, не се
споделя от съда. Това е така, защото не са налице предвидените в нормата на чл.41 ал.2 ЗЗД
предпоставки. От справка-удостоверение от 11.03.2024 г. на нотариус Ц.Г. се установява, че
на 19.01.2023 г. управителят на ответника е оттеглил на пълномощието на Т. Ц. П., но по
делото няма никакви данни за факта, че до знанието на ищеца е било доведено направеното
оттегляне на пълномощието. В този случай на ищеца не може да се противопостави довод за
прекратяването на пълномощието на П. по отношение на продажбите по трите фактури,
издадени след 19.01.2023 г. – чл.301 ТЗ, вр. с чл.41 ал.2 ЗЗД. Според съда оттеглянето на
пълномощното не е произвело действие и в отношенията между ответника и представителя
П., защото няма данни изявлението на ответника за оттегляне да е достигнало до знанието
4
на П. на 19.01.2023 г. От показанията на разпитаните свидетели се установява, че складът на
ответника е бил заключен на 06.03.2023 г., а до тази дата П. е имал достъп до склада и със
съгласието на ответника е извършвал действия по приемане и изпращане на стоки. При тези
факти съдът намира, че преди посочената по-горе дата П. не е бил уведомен за оттеглянето
на пълномощието от ответника. Следователно и за трите продажби след 19.01.2023 г.
третото лице П. е действало като надлежен представител.
За отношенията между страните, които имат качеството на търговци, следва да се прилага
и специалното правило на чл.301 ТЗ, което изисква изрично противопоставяне от страна на
ответника по отношение на действията на П., но по делото няма никакви данни ответникът
да се е противопоставил спрямо ищеца на сторените от П. действия по представителство при
процесните доставки.
Съдът приема за доказано въз основа на посочените по-горе подписани от надлежен
представител на ответника фактури, че посочените в тях стоки /хартия/ са получени от
ответника. Подписаните от представител на ответника фактури притежават материална
доказателствена сила за факта, че ответникът в качеството на купувач е получил
фактурираните стоки, предадени от ищеца /продавач/.
Фактурата в качеството на частен документ, който носи подписа на купувача /ответника/,
притежава доказателствена стойност не само за факта на възникнало между страните
договорно правоотношение по договор за продажба, но и за факта на изпълнение на
задължението на продавача да предаде договорените стоки, защото съдържа описание на
стоката по вид, цена, начин на плащане, наименованията на страните и време и място на
издаване, както и удостоверява реалното получаване на стоките. Подписаните от надлежен
представител на ответника фактури удостоверяват направеното признание на неизгоден за
него факт – получаване на стоките, поради което служат за доказването на този факт. В
чисто счетоводните функции на фактурата, основната е по удостоверяване на факта на
изпълнение на дължимата престация, какъвто изричен реквизит се съдържа в подписаните
от ответника фактури. Подписаната от купувача /ответника/ фактура представлява валидно
доказателствено средство за изпълнението на задължението на продавача да предаде
стоките, защото удостоверява писменото признание на получателя на престацията
/ответника като купувач/, имащо характер на разписка по смисъла на чл.77 ал.1 ЗЗД,
издадена да служи на престиращия /ищеца като продавач/ за доказване на факта, че стоките
са предадени /в този смисъл са решения на ВКС - 166/26.10.2010 г. по т.д. № 991/2009 г. на
ВКС, ІІ т.о., № 96 от 26.11.2009 г. по т.д. № 380/2008 на ВКС, І т.о. , № 46 от 27.03.2009 г.
по т.д. № 546/2008 г. на ВКС, ІІ т.о., № 42 от 19.04.2010 г. по т.д. № 593/2009 г. на ВКС, ІІ
т.о., както и решение № 23 от 07.02.2011 г. по т.д. № 588/2010 Г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС,
решение № 20 от 25.03.2013 г. по т.д. № 206/2012 г., Т. К., І Т. О. на ВКС, решение № 53
от 10.08.2010 г. по т.д. № 121/2009 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС.
Фактическият извод на съда, че фактурираните стоки са били получени от ответника се
подкрепя и от приложените към тях товарителници и стокови разписки, които удостоверяват
факта на получаване от ответника на фактурираните стоки.
5
На следващо място - от заключението на ССЕ се установи и фактът, че за представените с
исковата молба фактури, с изключение на фактура N **********/24.01.2023 г., са направени
записвания и в търговските книги на ответника, който е ползвал по тях данъчен кредит.
Записванията на фактурите в търговските книги на ответника служи за доказване не само
на договора за търговска продажба, но и на факта, че стоките по фактурите са получени от
ответника /купувач/ и че съществува за него задължение за плащане на продажна цена
/решение N 23/07.02.2011 г. по т.д.N 588/2010 г.на ВКС, ІІ т. о. , решение N 96/26.11.2009
г. по т.д. N 380/2009 г. на ВКС, І т. о., решение N 42/19.04.2010 г. по т.д. N 593/2009 г. на
ВКС, ІІ т. о., решение № 166/26.10.2010 г. по т. д. № 991/2009 г. на ВКС, ІІ т. о. , решение
№ 30 от 08.04.2011 г. по т.д. № 416/2010 г., Т. К., І Т. О. на ВКС, решение N 46/27.03.2009
г., по т.д.N 454/2008 г. на ВКС, ІІ т.о./.
Нормата на чл.68 ал.1, т.1 ЗДДС предвижда, че данъчен кредит е сумата на данъка,
която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон
за получени от него стоки или услуги по облагаема доставка. Подаването от ответника на
справка-декларации по ЗДДС и ползването от него на данъчен кредит за доставките на стоки
по фактурите не оставя място за друг доказателствен извод освен за този, че ответникът е
получил фактурираните стоки / в този смисъл решение № 211 от 30.01.2012 г. по т.д.№
1120/2010 г.., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС, решение N 92/07.09.2011 г. по т.д. N 478/2010 г. на
ВКС, ІІ т. о., и решение N 109/07.09.2011 г. по т.д. N 465/2010 г. на ВКС, ІІ Т. О./.
Фактическата констатация, че фактурите са записани в търговските книги на ответника,
който е ползвал данъчен кредит, опровергават неговото възражение, че П. е действал без
представителна власт - като мним представител /falsus procurator/. Тази фактическа
констатация потвърждава доказателствения извод за правомерно извършени от П. действия
по представляване на ответника, защото със записване на фактурите в търговски си книги
ответникът е признал последиците на сторените от негово име правни действия на третото
лице П..
Фактът, че фактура N **********/24.01.2023 г., която не е подписана, не е записана в
търговските книги на ответника, не опровергава осъществяването на доставка на стоки по
нея. Това е така, защото приложената към фактурата товарителница от 21.03.2023 г. и
стокова разписка N ********* са подписани от надлежен представител на ответника и
удостоверяват факта на получаване на стоките по фактурата от ответника. Фактурата е
записана в редовно водените търговски книги на ищеца, поради което на основание чл.55
ал.1 ТЗ, вр. с чл.182 ГПК, съдът приема, че ответникът дължи цена в размер на 1664,64 лв. за
получените от него стоки по товарителницата и стоковата разписка, издадени по тази
фактура.
Преценката в съвкупност на обсъдените по-горе доказателства - записване на всички
фактури в редовно водените търговски книги на ищеца, подписани 10 бр.фактури от
ответника, осчетоводяване на 13 бр.фактури при ответника и ползване на данъчен кредит по
тях, както и приложените товарителници и стокови разписки към неподписаната и
неосчетоводена при ответника фактура, обусловя правния извод за възникване в полза на
6
ищеца на вземане за продажна цена.
Ирелевантно за възникване на процесното вземане по чл.327 ТЗ е обстоятелството дали
след доставянето на стоките в складовата база на ответника стоките са били изнесени
самоволно от П. до склад на негови дружества. Такива действия са извън предмета на спора,
защото касаят вътрешните отношения между П. и ответника, които не могат да се
противопоставят на ищеца, който в отношенията си с ответника е изпълнил задълженията
си на продавач и е изправна страна по договора за продажба на стоки.
Независимо дали са изпратени по електронен път поръчки за стоките по фактурите,
възникването на продажбено правоотношение се установява по несъмнен начин от
събраните по делото доказателства и установените от тях факти.
От заключението на ССЕ се установи, че е извършено частично плащане, след което
вземането на ищеца за главница възлиза на 37 885,64 лв. При тези факти съдът намира, че
искът по чл.327 ТЗ е доказан по основание и размер и следва да бъде уважен, но съобразно
диспозитивното начало в гражданския процес на ищеца следва да се присъди
претендираната сума от 37 885,54 лв.
Тъй като ответникът не е платил дължимата цена за продажбите, е изпаднал в забава, за
която на основание чл.86 ЗЗД дължи обезщетение в размер на законната лихва.
Заключението на ССЕ не може да се ползва, защото е изчислен период на забава с крайна
дата 06.07.2023 г., а претенцията е за период до 08.06.2023 г. На основание чл.162 ГПК
съдът определя размер на обезщетението за забава на 1598,12 лв., но поради диспозитивното
начало в гражданския процес на ищеца следва да се присъди претендираната от него сума в
размер на 1553,74 лв.
С оглед на изложеното съдът намира, че предявените искове по чл.327 ТЗ и чл.86 ЗЗД
следва да бъдат уважени.
Мотивиран съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „А.Е.С.“ ЕООД, ЕИК ****, гр.София, ул.“****, да заплати на „Е.Б.“ ЕООД,
ЕИК ****, гр.София, бул.“****, на основание чл.327 ТЗ сумата от 37 885,54 лв. – цена на
стоки по фактури с N-ра: **********/15.11.2022 г., **********/28.11.2022 г.,
**********/05.12.2022 г., **********/13.12.2022 г., **********/15.12.2022 г.,
**********/15.12.2022 г., **********/04.01.2022 г., **********/10.01.2023 г.,
**********/10.01.2023 г., **********/11.01.2023 г., **********/17.01.2023 г.,
**********/20.01.2023 г., **********/24.01.2023 г., **********/25.01.2023 г., ведно със
законната лихва от 06.07.2023 г. до окончателното плащане; на основание чл.86 ЗЗД сумата
от 1553,74 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва, натрупана през периода
16.12.2022 г. – 08.06.2023 г., както и съдебни разноски от 9321,57 лв.
7
Решението е постановено при участието на трето лице Т. Ц. П. ЕГН **********,
конституирано по искане на „А.Е.С.“ ЕООД.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок от връчването.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
8