Определение по дело №370/2024 на Административен съд - Габрово

Производството е по реда на чл. 145-178 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 215, ал. 4 от ЗУТ.

Образувано е по жалба на А. Л. А., [ЕГН] от [населено място], депозирана чрез пълномощника и съдебен адресат адв. Й. Ц. - Кашавелова от АК – Габрово с адрес [населено място], [улица]против Заповед № 557/05.11.2010 г. на Кмета на Община Дряново, с която е одобрен проект за частично изменение на подробния устройствен план - план за регулация на [населено място] за УПИ II, отреден за болница с поликлиника, от * и [улица], * и *, като уличните регулационни линии на УПИ II в северозападната и югозападната част да бъдат преместени по границите на [ПИ] по КК на [населено място], както и част от дворищнорегулационна граница в източната част да мине по имотната граница на същия имот. УПИ II, отреден за болница с поликлиника, да бъде разделен на два урегулирани поземлени имота - УПИ IX - за поликлиника и УПИ II - за болница. [улица], * и * да бъде изместена по северната имотна граница на [ПИ], така както е показано в проекта, неразделна част от заповедта в частта й, с която се предвижда изменение на източната граница на УПИ II, * по регулационния план на [населено място] в частта й с [улица]. Твърди незаконосъобразност, поради неспазване на установената форма, съществено нарушение на административнопроизводствени правила, както и като постановена в противоречие с материалноправни разпоредби и с целта на закона. Навежда доводи и за нищожност на оспорената заповед като постановена от некомпетентен орган, при противоречие между текстовата част на заповедта и графичния проект, неразделна част от нея. Моли Заповедта да бъде отменено и му се присъдят сторените разноски. В с.з., чрез процесуалния си представител поддържа жалбата.

Ответникът – Кмет на Община Дряново, чрез процесуалния си представител счита жалбата за недопустима, поради просрочие и тъй като жалбоподателят нямал качеството на заинтересована страна. При условията на евентуалност поддържа неоснователност. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение.

Заинтересованата страна Община Дряново, чрез процесуалния си представител счита жалбата за недопустима, а при условията на евентуалност неоснователна. Претендира адвокатско възнаграждение.

Заинтересованата страна „*“ ООД – [населено място] – адрес: [населено място], *, редовно призована за с.з. не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Съдът след като обсъди събраните по делото доказателств а ,доводите и възраженията на страните и ги обсъди в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбоподателят е собственик по наследство на сграда с [идентификатор], разположена в поземлен имот с [идентификатор], представляваща гаражна клетка на един етаж със застроена площ от 24 [жк], депо, гараж, заедно с правото на строеж върху мястото, върху което е построен гаражът, съставляващ [ПИ] – приложеният на л. 78 – 79 от делото Нотариален акт за собственост на недвижим [имот номер] от 09.06.2017 година, том I, рег. № 668, н. дело № 79/2017 г на нотариус А. А., № 442 в регистъра на НК – София, с район на действие – района на РС - Дряново.

Видно от НА и представените Заповед № 6/08.01.1991 г. на Общински народен съвет (ОбНС) – Дряново, Договор за отстъпване право на строеж върху държавна земя от 23.01.1991 г. на ОбНС-Дряново и Разрешение за строеж № 9/15.04.1991 година гаражът е построен на основание отстъпено право на строеж в парцел III от кв. 87, чиито граници съгласно Заповедта са: „улица, парцел II - болница с поликлиника, улица...“, понастоящем ПИ с [идентификатор] (Двадесет и три хиляди деветстотин четиридесет и седем. Петстотин и едно. Хиляда седемстотин седемдесет и едно) от наследодателите на жалбоподателя, починали 2002 година.

Според заключението на вещото лице по допуснатата СТЕ, чиито фактически установявания съдът кредитира като обективно и компетентно дадени имот с [идентификатор] по КККР на [населено място] попада в контура на УПИ III в кв. 87 по действащия план за улична и дворищна регулация на [населено място] и както имотът по КК, така и УПИ III в кв. 87 граничат с [улица] по действащия регулационен план, която улица в кадастралната карта е нанесена като имот с [идентификатор]. Съгласно комбинираната скица (л. 18 от делото) на УПИ II, отреден за болница с поликлиника, от кв. 87 и [улица] по регулационния план на [населено място], съставляваща част от проекта за ЧИ на РП, представляващ от своя страна неразделна част от обжалваната заповед проектът за ЧИ на РП предвижда присъединяване на западната част от [улица] към УПИ II - За болница, като присъединеният участък от улицата е с ширина по оста на [улица] м. Единствения вход на гаража на жалбоподателя бил откъм [улица] ([ПИ] по КККР). Входът е на северната фасада на гаража, тази към улицата и след одобреното с процесната заповед изменение на плана за регулация, влизане в гаража може да се извърши само като се премине през терена на УПИ II, понастоящем на място имало монтирана телена врата. Начинът на застрояване и голямата денивелация на терена в тази част на [имот номер] и съседния от юг имот с [идентификатор] не позволявали в гаража на жалбоподателя да се влезе от друго място. КККР на [населено място] е приета с грешка в нанесеното местоположение на границата между [ПИ] и [ПИ], тъй като в кадастралния и регулационен план от 1988 г. няма нанасяния и отбелязване за промяна на кадастралната граница на дворище планоснимачен № 1782 към прилежащата [улица] (придаваемо място от улицата към дворището). При това обстоятелство следвало, че одобрения с процесната заповед ПУП за ЧИ на РП на * в частта, касаеща регулационната граница между УПИ II - Болница в * и [улица] е изработен върху грешна кадастрална карта.

Не е спорно, че административният орган не е съобщил по надлежния ред процесната Заповед на жалбоподателя, поради което срокът за обжалването й по отношение на последния не е започнал да тече, поради което и не следва да обсъжда въпроса за просрочие на жалбата.

Според чл. 63 Закона за собствеността (ЗС) правото на строеж може да бъде определено като ограничено вещно право, т.е. признатата и гарантирана от закона възможност на едно лице да придобие и да притежава правото на собственост върху сграда върху чужда земя, да я държи там и да използва незастроената част от земята, доколкото това е необходимо за използването на сградата. Същото, съобразно теорията има временно съществуване и по правило преходен характер: то „има функцията правно да обоснове извършването на строежа на сградата в чуждия имот, след което то изчерпва тази своя функция и се трансформира в права с трайно и постоянно действие“, които са три на брой: право на собственост върху конкретния обект (сграда), право да се държи сградата върху чуждо място и право на ограничено ползване на чуждото място – така [населено място] „Вещното право на строеж“ и А.. Д. „Вещно право“. Според други автори правомощието за ползване на земята, заедно с правомощието за построяване на сградата и правото на изключително собственост върху последната, се включват в съдържанието на правото на строеж, т.е. жалбоподателят се явява носител на ограничено вещно право по отношение имота, в който е построена собствената му сграда и възражението е неоснователно.

Преди разглеждане основателността на жалбата, следва да се прецени допустимостта й, а именно да се даде отговор на въпроса: дали А. Л. А. е заинтересовано лице по см. чл. 131 от ЗУТ, имащо правен интерес да обжалва процесната заповед, доколкото правото на жалба възниква и може да бъде упражнено при наличието на определени процесуални предпоставки, обуславящи и процесуалната допустимост на съдебното производство.

Една от тези предпоставки от категорията на абсолютните такива, за които съдът следи служебно по всяко време на производството е наличието на правен интерес - разпоредбата на чл. 159, т. 4 от АПК.

Безспорно е, че с оспорената заповед Кметът на Община Дряново на основание чл. 44, ал. 2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация, чл. 129, ал. 2 от ЗУТ, във връзка със Заповед № 478/24.09.2010 г. на кмета на община Дряново по Решение № 502 от протокол № 43/23.09.2010 г. на Общински съвет - [населено място], Протокол № 6/30.09.2010 год. на ЕСУТ при община Дряново – в обжалваната й част е одобрил частично изменение на ПУП - план за регулация на [населено място] за УПИ II, отреден за Болница с поликниника, като е предвидено част от дворищнорегулационната граница на УПИ II в източната част да мине по имотната граница на [ПИ].

Специалната, при това императивна разпоредба на чл.131, ал.1 от ЗУТ определя кръга на заинтересуваните лица в административното производство по одобряване на подробни устройствени планове и техните изменения, а именно това са собствениците и носителите на ограничени вещни права, чиито недвижими имоти са непосредствено засегнати от предвижданията на подробния устройствен план по см. на чл. 131, ал. 2 от ЗУТ.

Именно специалният закон в чл. 131, ал. 1 във вр. с ал.2 от ЗУТ изчерпателно сочи кои субекти са заинтересовани лица и съответно страни в административното производство по одобряване на ПУП и техните изменения и само по отношение на тях презюмира наличието на засегнати субективни права или законни интереси от разпоредените с тези актове материалноправни последици и съответно – правен интерес и активна процесуална легитимация за оспорване по съдебен ред.

Следователно в случая право да оспорят Заповед № 557/05.11.2010 г. на Кмета на Община Дряново и одобрения със заповедта Подробен устройствен план – изменение на План за регулация на УПИ II, отреден за болница с поликлиника, кв. 87 по плана на [населено място] и [улица], 381 и 349 имат собствениците и носителите на ограничени вещни права върху имотите, непосредствено засегнати по см. на чл. 131, ал. 2 от ЗУТ от предвижданията на одобреното с обжалвания акт изменение на ПУП в посочения в заповедта обхват.

От коментирания по-горе приложен по делото НА и СТЕ се установява, че жалбоподателят е собственик на сграда, построена в чужд имот на основание отстъпено право на строеж и съответно носител на ограничено вещно право в ПИ с [идентификатор] (*), който се явява съседен – през [улица].

Както беше посочено, в разпоредбата на чл. 131, ал. 1 от ЗУТ е определен кръга на заинтересуваните лица в административното производство по одобряване на устройствените планове и техните изменения, а именно това са собствениците и носителите на ограничени вещни права, чиито недвижими имоти са непосредствено засегнати от предвижданията на ПУП по смисъла на чл. 131, ал. 2 от ЗУТ. Съгласно т. 1 на чл. 131, ал. 2 от ЗУТ, непосредствено засегнати от предвижданията на ПУП са имотите - предмет на плана. Законът определя съседните имоти като непосредствено засегнати от предвижданията на ПУП, ако е налице някоя от хипотезите, предвидени в т. 2 - т. 4 на чл. 131, ал. 2 от ЗУТ, а именно: когато съседните имоти се включват в свързано застрояване и/или се предвижда промяна в застрояването им - т. 2; съседните имоти, включително имотите през улица, когато се допускат намалени разстояния - т. 3 и съседните имоти, когато се променя предназначението на имота - предмет на плана - т. 4.

От доказателствата по делото, включително от СТЕ и графичната част на одобрения ПУП по несъмнен начин се установява, че жалбоподателят няма качество на заинтересовано лице по см. на чл. 131, ал. 2, т. 2-4 от ЗУТ – с одобрения ПУП - изменение на План за регулация, съседният ПИ с [идентификатор], в който имот А. А. е носител на ограничено вещно право, нито се включва в свързано застрояване, нито се предвижда промяна в неговото застрояване – т. 2.

Няма твърдения, не се и установява да са допуснати намалени отстояния. Следователно не е налице и хипотезата на т. 3 за определянето на А. като заинтересовано лице, с право да оспорва по съдебен ред процесната Заповед.

Процесното изменение на Плана не предвижда промяна на предназначението нито на УПИ, нито на [улица] Х - 355, като предназначението остава такова „за болница и поликлиника“, съответно улица – съответно обществено обслужване, а промяната е досежно граници. При липса на промяна на предназначението с одобреното изменение на ПУП, следва извода, че жалбоподателят няма качеството на заинтересовано лице и по см. на т. 4 от цитираната норма на ЗУТ.

По изложените съображения съдът приема, че доколкото жалбоподателят не е заинтересовано лице по см. на чл. 131, ал. 1 във вр. с ал. 2 от ЗУТ, то по отношение на същия не е налице и правен интерес от оспорването на процесната заповед и съответно липсва активна процесуална легитимация, като абсолютна предпоставка за допустимост на жалбата и на образуваното въз основа на нея съдебно производство, поради което и жалбата следва да бъде оставена без разглеждане, като процесуално недопустима, а производството по делото - прекратено.

За пълнота следва да се изложи следното: От заключението на съдебно-техническата експертиза безспорно се установява, че одобреният с процесната заповед проект за частично изменение на ПУП е изработен въз основа грешна кадастрална карта и съответно подлежи на изменение при условията на чл. 134а, ал. 1 вр. с чл. 134, ал. 2, т. 2 ЗУТ и по реда на чл. 135 от ЗУТ и по този начин да бъде разрешен установения по делото затруднен достъп до собствената на А. сграда.

При този изход по спора жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на Община Дряново разноски за адвокатско възнаграждение, по делото установени на сумата от 2400 (две хиляди и четиристотин) лева - съобразно направеното искане и приложеното на л. 137 от делото платежно нареждане. Заявено е в случая възражение за прекомерност на заплатеното възнаграждение - от жалбоподателя, чрез пълномощника му своевременно, в последното по делото съдебното заседание, което следва да бъде уважено, за разликата над 1500 лева. До този размер искането е основателно, тъй като именно той отговаря на действителната фактическа и правна сложност на делото.

Водим от горните мотиви и на основание чл. 159, т.4 от АПК във вр. с чл.131, ал.1 и ал.2 от ЗУТ, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ Протоколно определението от открито с.з. на 24.04.2025 година по настоящото Административно дело № 370 по описа на Административен съд – Габрово за 2024 година, с което даден ход на делото по същество.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на А. Л. А., [ЕГН] от [населено място], депозирана чрез пълномощника и съдебен адресат адв. Й. Ц. - Кашавелова от АК – Габрово с адрес [населено място], [улица]против Заповед № 557/05.11.2010 г. на Кмета на Община Дряново, като ПРОЦЕСУАЛНО НЕДОПУСТИМА.

ОСЪЖДА А. Л. А., [ЕГН] със съдебен адрес [населено място], [улица]кантора адв. Й. Ц. - Кашавелова от АК – Габрово да заплати на Община Дряново, БУЛСТАТ ********* с административен адрес [населено място], [улица]сумата от 1 500 (хиляда и петстотин) лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.

ПРЕКРАТЯВА производството по Административно дело № 370 по описа на Административен съд – Габрово за 2024 година.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд на Република България в 7-дневен срок от съобщаването му на страните, чрез връчване преписи от същото.