№ 6009
гр. София, 18.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА
при участието на секретаря Р.Д.
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА Гражданско
дело № 20221110131423 по описа за 2022 година
Предявени са искове по чл.422 във вр. с чл.124 ал.1 от ГПК и чл.430 от ТЗ
вр.чл.147 ЗЗД.
Предявени по реда на чл.422 ГПК от „.П.И.Б.“ АД срещу Д. С. М. са обективно и
кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.
430, ал. 1 и ал.2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване установено, че ответникът дължи на
ищеца следните суми: 19 757,59 лева – непогасена главница по Договор № 000LD-R-
007155/08.07.2011 г. за банков кредит, ведно със законната лихва, считано от дата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение – 20.12.2021 г. до
окончателно изплащане, 18 029,75 лева –договорна лихва за периода 15.04.2012 г. –
15.07.2021 г., 11 216,08 лева – мораторна лихва за периода 15.12.2011 г. до 13.03.2020 г., и 3
969,66 лева – мораторна лихва за периода 14.05.2020 г. до 19.12.2021 г., за които суми е
издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК по ч.гр.д. 72758/2021 г. по описа
на СРС, 179-ти състав.
В исковата молба се твърди, че между „.П.И.Б.“ АД и Д. К. Д., като
Кредитополучател, Д. С. М. и Л. Г. Л., като Поръчители, е сключен Договор №000LD-R-
007155/08.07.2011 г. за банков кредит, по силата на който Банката предоставила на
Кредитополучателя кредит в размер на 20 000 лева за образование и текущи нужди, с краен
срок за погасяване 15.07.2021 г. Предоставеният кредит бил изцяло усвоен на 12.07.2011 г.
по сметка сIBAN:BG76FINV91501015031202, открита на името на Кредитополучателя Д. К.
Д.. Съгласно т. 4 от Договора, за ползвания кредит Кредитополучателят следвало да заплаща
годишна лихва в размер на Базовия лихвен процент на Банката за лева, увеличен с надбавка
от 7 пункта. Към датата на сключване на договора, Базовият лихвен процент на Банката за
лева бил в размер на 8.7907%. Съгласно т. 10 от Договора за кредит, плащания, дължими но
неизвършени в срок поради недостиг на авоар по разплащателна сметка на
Кредитополучателя в Банката, се отнасяли в просрочие и олихвявали с договорения в раздел
II, т. 4 лихвен процент плюс наказателна надбавка в размер на законната лихва, считано от
деня, следващ датата на падежа на съответната вноска, независимо от това дали падежът е в
неработен ден. При наличие на просрочени плащания, Банката имала право да обяви
кредита за предсрочно изискуем или да увеличи размера на лихвения процент по кредита,
включително надбавката. Твърди се, че кредитът е в просрочие от 15.12.2011 г., както и че
1
са просрочени 116 вноски по главница, за периода от 15.12.2011 г. до 15.07.2021 г. в общ
размер на 19 757,59 лева и 112 вноски по лихва, за периода от 15.04.2012 г. до 15.07.2021 г.
в общ размер на 18 029,75 лева. Поддържа, че кредитът е падежирал на 15.07.2021 г. Моли
за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който
предявените искове се оспорват като неоснователни. Поддържа, че ищецът е проявил
недобросъвестно поведение като не е обявил кредита за предсрочно изискуем и е
допринесъл за увеличаване размера на задължението. Излага, че банката не го е уведомила
за неизпълнението от страна на главния длъжник, поради което не могъл да изпълни
задължението да плати вместо него /вместо главния длъжник/. Развива съображения в
насока, че е изтекъл 6 месечният преклузивен срок съгласно разпоредбата на чл. 147 ЗЗД.
Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Сочи, че договорът за кредит, както и
този за поръчителство съдържат неравноправни клаузи и развива съображения, че
договорите са недействителни. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
Третите лица – помагачи на ответницата Д. Д. и Л. Л. не дават становище по
предявения иск.
Съдът, след преценка на доказателствата по делото и доводите на страните,
приема аз установено следното:
От приложеното към настоящото ч.гр.д. № 72758/2021г. на СРС се констатира, че
ищеца е подал и му е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от
ГПК на 20.12.2021г. за тук заявените суми срещу Д. К. Д., като Кредитополучател, Д. С. М.
и Л. Г. Л.. От тримата длъжници ответницата М. е подала възражение по чл.414 от ГПК на
13.04.2022г., което е в едномесечния законов срок считано от 28.03.2022г. Ищецът е
уведомен за подаденото възражение, като в указания едномесечен срок е предявил
установителен иск за вземанията си, поради което предвения иск е допустим.
Видно от приетия по делото Договор за кредит №000LD-R-007155/08.07.2011г. между
„.П.И.Б.“АД от една страна и Д. Д., Л. Л. и Д. М. е възникнало договорно правоотношение
по силата на което банката е отпуснала кредит в размер на 20000лв. на Д. Д., който е
обезпечен с поръчителството на Л. Л. и Д. М.. Кредитът е отпуснат за образование и текущи
нужди и е с краен срок на погасяване 15.07.2021г.
Същият е предоставен и усвоен на 12.07.2011г. по открита на името на Д. Д. банкова
сметка. Съгласно чл.4 от Договора кредитополучателят заплаща на банката годишен лихвен
процент в размер на базовия лихвен процент на банката, увеличен с надбавка 7 пункта, като
към датата на сключване на договора БЛП е бил 8,7907% Отразено е че кредитът е в
просрочие, считано от 15.12.2011г., като падежът му е настъпил на 15.07.2021г.
Установява се от приетия по делото Договор за поръчителство от 08.07.2011г., че
ответницата М. се е съгласила да отговаря пред банката-ищец за задълженията на Д. Д. по
горепосочения договор за кредит.
Приети като писмено доказателство са Общи условия на „ПИБ“АД за кредити на
физически лица, неразделна част от сключените договор за кредит и договор за
поръчителство.
По делото е прието заключение по съдебно-счетоводна експертиза от което се
установява, че на 08.07.2011 г. е сключен Договор № 000LD-R-007155/08.07.2011 г. между
.П.И.Б. АД и Д. К. Д. - кредитополучател, при следните параметри: съгласно т.1 Банката
предоставя на кредитополучателя банков кредит в размер на 20000,00 лева, който се усвоява
по разплащателна сметка на Д. К. Д. с IBAN BG76FINV 91501015031202, с краен срок за
погасяване на кредита е 15.07.2021 г. За ползвания кредит кредитополучателя заплаща на
банката годишна лихва в размер на базовия лихвен процент на банката за лева, увеличен с
надбавка от 7 пункта. Към дата на сключване на договора БЛП на банката за евро е 8,079 %
годишно или годишния процент на разходите ще е 15,7907 %. Към датата на сключване на
договора, ГПР е 18.82%, а общата сума дължима от кредитополучателя е 40763,00 лв.
2
Кредитополучателя заплаща на банката еднократна такса за разглеждане на искането за
кредит в размер на 40 лева. Съгласно т.7 Банката събира комисионна за отпускане на
кредита в размер на 2% от разрешения кредит в деня на усвояването на кредита. Плащания,
дължими, но неизвършени в срок поради недостиг на авоар по разплащателната сметка на
кредитополучателя в банката, се отнасят в просрочие и олихвяват с договорения в раздел II,
т.4 лихвен процент плюс наказателна надбавка в размер на законната лихва, считано от
деня, следващ датата на падежа на съответната вноска, независимо от това дали падежът е в
неработен ден. При наличие на просрочени плащания, банката има право да обяви кредитът
за предсрочно изискуем или да увеличи размера на лихвения процент по кредита,
включително надбавката. Вещото лице посочва, че общо платена сума по процесния кредит
възлиза на 3036,04 лв., с която са погасени: Вноски по главница 242,41 лв. - вноски с дата
на падеж от 15.08.2011 г. до 15.11.2011 г.; Вноски по договорна лихва 2275,81 лв. с дата на
падеж от 15.08.2011 г.до 15.04.2012 г.; Наказателна лихва за забава, изчислена върху
просрочената главница 517,82 лв. Констатациите на вещото лице са, че след 18.03.2013 г.
/датата на последното плащане / до 20.12.2021 г. / датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение/ няма извършени други плащания на погасителни вноски.
Отразено е в експертизата, че по счетоводни данни към 20.12.2021 г. размера на
непогасените суми по процесния кредит са: 19757,59 лв. -непогасена главница, вноски от
15.12.2011 г. до 15.07.2021 г.; 18029.75 лв. - непогасена договорена лихва, начислена за
периода 15.04.2012 г. - 15.07.2021 г. включително; 11216,08 лв. начислена наказателна лихва
по чл.10 за период 15.03.2012 г.-13.03.2020 г.; 3969,66 лв. начислена наказателна лихва по
чл. 10. за периода 14.05.2020 г. - 19.12.2021 г.; 1059,46 лв. - държавна такса;; 50,00 лв. -
юрисконсултско възнаграждение. При извършената проверка, се установи че банката е
сключила споразумение с кредитополучателя, същият обаче плаща към ЧСИ по образувано
изпълнително дело за процесния дълг. Т.е. в банката постъпват суми за погасяване на
задълженията по кредита от ЧСИ. Същите суми са в общ размер на : 11433,83 лв., за
периода от 21.12.2021 г. / датата след датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение/ до 01.12.2022.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира сленото от правна страна:
Предявени са обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.
422 вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 и 2 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД.
Касае се за вземане по договор за потребителски кредит /като физическо лице, на
което банката е предоставила кредит, ответникът има качеството на потребител по смисъла
на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП/, което изисква да се установи по делото 1/ възникване на
правоотношение по договор за кредит с твърдяното съдържание; 2/ предоставянето на
сумата, усвояването на кредита от кредитополучателя; 3/ настъпил падеж на кредита,
респективно на съответните падежирали вноски в претендирания размер; 4/ възникване на
акцесорно правоотношение по обезпечаване на кредита и 5/ уговорена валидна неустоечна
клауза. Установяването на тези предпоставки е в доказателствена тежест на ищеца.
По делото не се оспорва наличието на валидно правоотношение по договор за банков
кредит, както и не се оспорва, че банката е превела на Д. Д. сумата по кредита, с което е
изпълнила задължението си по договора за предоставяне на договорената сума.
Не се оспорва, че Л. Л. и ответницата Д. М. са се задължили да отговарят изцяло за
главния дълг по силата на сключения в предвидената в чл. 138, ал. 1 ЗЗД писмена форма за
действителност договор за поръчителство с банката ищец.
В настоящия случай всички вноски за главница по процесния кредит са с настъпил
падеж към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно
изпълнение - 20.12.2021 г., от когато се счита предявен искът по чл. 422 ГПК. Падежът на
целия кредит е настъпил на 12.07.2021г., когато е изтекъл и срокът на сключения договор за
кредит.
По отношение на възражението на ответницата, че вземането на ищеца е погасено,
поради изтичане на преклузивния срок по чл.147 ЗЗД, съдът намира, че с същото е
3
неоснователно, с оглед разясненията дадени с ТР №5/2019г. на ОСГТК, в което е прието, че
шестмесечния срок по чл.147,ал.1 ЗЗД започва да тече от настъпване на изискуемостта на
целия дълг, включително и в хипотезата на предсрочна изискуемост. В настоящия случай,
ищецът се позовава на настъпване на крайния срок за погасяване на дълга – 15.07.2021г.,
като с оглед датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК -20.12.2021г., същият не е
изтекъл.
Процесният договор за кредит е сключен при действието на Закон за потребителския
кредит съгласно който договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който
кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата
на заем, отсрочено или разсрочено плащане, лизинг и всяка друга подобна форма на
улеснение за плащане. Срокът по потребителския кредит е този, с изтичането на който
потребителят е длъжен да се издължи съобразно конкретно уговорената улеснена форма на
плащане.
Правната уредба на договора за потребителски кредит в дава възможност на страните
да уговорят връщане на кредита на погасителни вноски до пълното погасяване на
задължението, какъвто е настоящият случай. Това обаче не превръща договора в такъв за
периодични плащания, нито определя по-кратък срок за неговото погасяване, тъй като при
периодичните плащания отделните задължения, въпреки техния общ правопораждащ факт,
имат характер на самостоятелни задължения /вж. Тълкувателно решение № 3/2011 г. на ВКС
по тълк.дело № 3/2011 г., ОСГК/, а при договора за потребителски кредит с уговорени
погасителни вноски отделните плащания са начин на разсрочено погасяване на едно общо
задължение на отделни части.
В тази връзка вземането на банката става изискуемо след настъпването на падежа на
всяка една от погасителните вноски съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД, т.е. започва да тече
приложимият петгодишен давностен срок по чл. 110 ЗЗД - поотделно за всяка вноска от
датата, на която плащането е било дължимо /вж. Решение № 90 от 31.03.2014 г. на ВКС по
гр. д. № 6629/2013 г., IV г. о., ГК/. В настоящия случай всички вноски за главница по
процесния кредит са с настъпил падеж към датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за незабавно изпълнение - 20.12.2021 г., от когато се счита предявен искът по чл.
422 ГПК. Следователно погасени по давност са всички вноски за главница, чиито падеж е
настъпил преди 20.12.2016 г. Размерът на непогасената част от вземанията за периода от
15.12.2016г. до 15.07.2021г. възлиза на 13030,14лв.
За разлика от главницата, вземанията за лихва съобразно чл. 111, б. в), вр. чл. 114, ал.
1 ЗЗД се погасяват с тригодишна давност от настъпване на тяхната изискуемост /падежа на
всяка вноска/. Следователно погасени по давност са всички вноски за лихва, чиито падеж е
настъпил преди 20.12.2019 г., или претендираните вноски за възнаградителна лихва за
периода 15.04.2012г.-19.12.2019г. са погасени по давност. Дължима е възнаградителна лихва
за периода от15.01.2019г. до 15.07.2021г. в размер на 1931,20лв. до който размер искът се
явява основателен, а до пълния предявен следва да се отхвърли.
В т. 10 от процесния е уговорено, че просрочените задължения се олихвяват с
договорения в т. 4 лихвен процент плюс наказателна надбавка от 10 пункта. По своята
същност уговорената в договора наказателна лихва представлява мораторна неустойка по
смисъла на чл. 92 ЗЗД, която се формира като сбор от дължимата възнаградителна лихва и
10 пункта, като се начислява на годишна база.Така уговорената клауза за неустойка в т.10 от
договора е недействителна. Правоотношенията между страните по спора се уреждат от
норми от императивен порядък, които са установени в публичен /обществен/ интерес с оглед
целта на закона - да осигури защита на потребителите чрез създаване на равноправни
условия за получаване на потребителски кредит, както и чрез насърчаване на отговорно
поведение от страна на кредиторите при предоставянето на потребителски кредит. Съгласно
чл.33, ал. 1 ЗПК при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва за времето
на забавата. Когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита,
обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва - чл. 33, ал. 2 от ЗПК.
Следователно разпоредбата на т. 10 от договора е в противоречие с тези условия. Същата
4
противоречи на закона и респективно е нищожна, поради което искът за неустойка
/наказателна лихва/ следва да се отхвърли.
По разноските:
Право на разноски при този изход от спора имат и двете страни, като им се дължат
съразмерно както разноските за исковото производство, така и тези направени в хода на
заповедното производство.
Ищецът претендира сумата от 1059,46 лв. – държавна такса в исковото производство,
250лв. – депозит за ССЕ и 450лв. – юрисконсултско възнаграждение, което съдът счита, че
на основание чл.78,ал.8 ГПК следва да намали на 150лв. Претендираните разноски за
заповедното производство са в размер на 1059,46лв. държавна такса и 50лв. юрисконсултско
възнаграждение. Съразмерно на уважената част от исковете ответницата дължи разноски в
размер на 412,20лв за исковото производство и сумата от 313,35лв. – разноски за
заповедното производство.
Ответницата претендира разноски за исковото производство 2550лв. –адвокатски
хонорар за исковото производство и депозит за вещо лице в размер на 200лв. Не са
представени доказателства за заплащането на адвокатското възнаграждение в исковото
производство, доколкото в договора за правна защита и съдействие е уговорено заплащане
до приключване на делото пред СРС. С оглед на горното доказано е плащането единствено
на депозита за вещо лице, като съраземрно на отхвърлената част от исковете ищецът дължи
сумата от 143,51лв. Претендираните в заповедното производство разноски са в размер на
1165лв. – адвокатски хонорар, за който са представени доказателства за плащане на л.40 от
заповедното производство. Ищецът е направил възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, но същото е неоснователно с оглед предприетите от адвоката-повереник на
длъжника процесуални действия и цената на исковете. Съразмерно на отхвърлената част от
исковете ищецът дължи сумата от 835,97лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал.
1 ЗЗД, Д. С. М. с ЕГН: ********** дължи на .П.И.Б. АД с ЕИК: ***, сумата 13030,14 лв.,
представляваща непогасена главница по договор за предоставяне на потребителски кредит
на физически лица от 08.07.2011г., ведно със законната лихва от 20.12.2021г., до
окончателното изплащане, сумата 1931,20 лв., представляваща договорна /възнаградителна/
лихва за периода от 15.01.2019г. до 15.07.2021г., като ОТХВЪРЛЯ иска за главница над
присъдената сума до пълния предявен размер от 19757,59лв. договорна лихва над
присъдената сума до пълния предявен размер 18029,75лв. и за периода от 15.04.2012г. до
15.01.2019г., както и иска по чл. 92, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на вземане за
сумата 11216,08 лв., неустойка за забава за периода от 15.12.2011 г. до 13.03.2020 г., както и
иска по чл.92,ал.1 ЗЗД за сумата от 3969,66лв. – неустойка за забава за периода от
14.05.2020г до 19.12.2021г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал. 1 ГПК Д. С. М. с ЕГН: ********** да заплати на
.П.И.Б. АД с ЕИК: *** сумата от 412,20лв. – разноски за исковото производство и сумата от
313,35лв. – разноски за заповедното производство.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал. 3 ГПК .П.И.Б. АД с ЕИК: *** да заплати на Д. С.
М. с ЕГН: ********** сумата от 143,51лв. разноски за исковото производство и сумата от
835,97лв. – разноски за заповедното производство.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6