РЕШЕНИЕ
№ 30
гр. Русе, 10.11.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, VIII състав, в публично заседание на 18 октомври
през две хиляди двадесет и втора година,
в състав:
СЪДИЯ:
РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА
при
секретаря ЦВЕТЕЛИНА ДИМИТРОВА като
разгледа докладваното от съдия БАСАРБОЛИЕВА административно дело №
333 по описа за 2022 година, за
да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК), във
връзка с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване КСО).
Образувано
е по жалба на В.Х.М. *** против Решение № 1040-17-50/14.07.2022 г. на Директора
на ТП на НОИ – гр. Русе, с което е отхвърлена жалбата й и е потвърдено Разпореждане № 171-00-1352-5
от 01.06.2022 г. на
ръководителя на осигуряването за безработица и разпореждането при ТП на
НОИ-Русе. С потвърденото разпореждане на М. е отпуснато парично обезщетение за
безработица на основание чл. 54ж, ал. 1, вр. чл. 54а, ал. 1 и чл. 54б, ал. 3 от КСО, считано от 15.06.2021 г. до 17.09.2021 г. в размер на 12,00 лв. дневно.
Жалбоподателката оспорва периода, за който й е отпуснато паричното обезщетение,
като твърди, че административният орган неправилно не е взел предвид издаден от
Ирландската компетентна институция документ, относно причината за прекратяване
на осигуряването й в Ирландия, а е приложил без излагане на нужните мотиви
по-неблагоприятна за нея правна разпоредба. Иска от съда обжалвано решение да
бъде отменено и преписката да бъде върната на административния орган за ново
произнасяне, при което на М. да бъде отпуснато обезщетение за безработица в
„действителните“ за нея размер и срок. В съдебно заседание жалбоподателката не
се явява, представлява се от пълномощник – адвокат М.Б., който поддържа жалбата
и искането за отмяна на оспорения акт. Претендира присъждане на направените по
делото разноски.
Ответната
страна - Директорът на ТП на НОИ - Русе, представляван от ст. юрисконсулт И. К.,
оспорва жалбата като неоснователна. Поддържа изцяло мотивите и констатациите в
обжалваното решение. В хода на делото по същество и в представени писмени
бележки сочи, че в конкретния случай издадените от компетентната институция на
Ирландия документи U1
и структурни електронни документи (СЕД) не могат да бъдат кредитирани при
произнасянето на административния орган в частта им относно причината за
прекратяване на осигуряването на жалбоподателката в Ирландия, тъй като липсва
документ за това обстоятелство, издаден от ирландския работодател, а
удостоверяването от ирландската компетентна институция, според изрично
направено от тази институция изявление, се извършва въз основа на декларирани
от работника данни. Иска от съда жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Русенският
административен съд след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Административното
производство е образувано по заявление за отпускане на парично обезщетение за
безработица с вх. № 171-00-1352/15.06.2021 г., подадено от В.Х.М. (л. 48 от
преписката). Заявителката е посочила, че трудовото й правоотношение с
работодателя „Ари“ ООД, гр. Велико Търново е прекратено, считано от 10.06.2021
г. Декларирала е също така, че в периода от 24 месеца, предхождащи месеца на
прекратяване на осигуряването е упражнявала трудова дейност в Ирландия от
18.03.2016 г. до 08.05.2021 г.
С
разпореждане № 171-001352-1/18.06.2021 г. (л. 45 от преписката) на основание
чл. 54г, ал. 4 от КСО производството по отпускане на парично обезщетение за
безработица, образувано по заявлението на жалбоподателката е спряно във връзка
със събиране на доказателства за осигурителен стаж, придобит при прилагане на
европейски регламенти за координация на системите за социална сигурност и
изчакване получаването на СЕД U002
от чужда осигурителна институция.
По
повод подаденото от М. заявление е
изискано от ТП на НОИ – Велико Търново извършването на проверка в последния
осигурител на лицето. За резултатите от проверката е съставен Констативен
протокол № КП-5-04-01019436/18.10.2021 г. (л. 42-43 от преписката), според
който В.М. не е упражнявала трудова дейност, за която да подлежи на осигуряване
за периода 10.05.2021 г. – 09.06.2021 г. и подадените данни по чл. 5, ал. 4, т.
1 от КСО следва да се заличат от партидата и в Персоналния регистър на лицата,
за което са дадени задължителни предписания на осигурителя.
Междувременно
е получен СЕД U002
от Ирландската компетентна институция (л. 46-47 от преписката), в който са
отразени периодите на заетост на М. в Ирландия, съответно от 18.03.2016 г. до
31.12.2016 г.; от 09.01.2017 г. до 31.12.2018 г. и от 09.01.2019 г. до
06.04.2021 г. Като основание за прекратяване на последната заетост на
жалбоподателката във формуляра е посочено „дата
на изтичане на договора“. С оглед получаването на СЕД U002, с Разпореждане №
171-00-1352-2/22.11.2021 г. (л. 40 от преписката) производството по заявлението
на М. за отпускане на парично обезщетение за безработица е възобновено.
Последвало е издаването на Разпореждане № 171-00-1352-3/03.12.2021 г. на ръководителя на осигуряването за
безработица при ТП на НОИ-Русе (л. 39 от преписката), с което на оспорващата е
отказано отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО с
аргумент, че съгласно данните в информационната система на НОИ и установените
при проверката на осигурителя факти и обстоятелства, за лицето не е възникнало
задължение за осигуряване при „Ари“ ООД , т.е. то не е осигурено лице по
смисъла на чл. 10 от КСО и § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО.
М.
оспорила разпореждането за отказ пред директора на ТП на НОИ – Русе по реда на
чл. 117 от КСО като възразила, че освен осигуряването й в „Ари“ ООД,
гр.В.Търново, ръководителят на осигуряването за безработица е следвало да
разгледа и осигуряването й в Ирландия, което при тези обстоятелства се явява
последната й прекратена заетост и е следвало да се приложат разпоредбите на
Регламент № 883/2004 /жалба на л.38 от преписката/. В хода на производството
пред горестоящия орган от М. е изискано да представи фишове за заплати (за
дейността в Ирландия), да попълни декларация относно определяне на пребиваване,
както и да представи документ от ирландския работодател на коя дата приключва
трудовата заетост – на 08.05.2021 г. според представения от М. документ (л. 49
гръб от преписката) или на 06.04.2021 г. според потвърдения период от
ирландската институция.
Жалбоподателката
представила исканите фишове за заплати за извършени и плащания на 30.01.2021
г., 06.02.2021 г., 13.02.2021 г., 20.02.2021 г. и 27.02.2021 г., както и отново
представила документът (л. 33 от преписката), приложен първоначално с
подаденото заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица. На
12.01.2022 г. М. попълнила и изискуемата декларация относно определяне на
пребиваване във връзка с прилагане на чл. 65 (2) от Регламент (ЕО) № 883/2004
(л. 32 от преписката), в която посочила, че последната й заетост в чужбина е в
Ирландия за периода от 18.03.2016 г. до 08.05.2021 г., където е била наето лице
от работодател. Посочила е че няма съпруг и деца и не притежава собствено
жилище, преобладаващата част от роднините й в този период са живели в България,
където са и преобладаващата част от социалните й контакти. Изрично също така е
декларирала, че възнамерява да се установи трайно в България.
На
13.01.2022 г. до Ирландската компетентна институция било изпратено искане за
информация за пребиваване – СЕД Н005 (л. 30-31 от преписката) и искане за
издаване на СЕД U004
– Информация за заплатата.
С
Решение № 1040-17-2/14.01.2022 г. (л. 26-27 от преписката) Директорът на ТП на
НОИ – Русе отменил Разпореждане № 171-00-1352-3/03.12.2021 г. на ръководителя
на осигуряването за безработица, с което е отказано отпускане на парично
обезщетение за безработица на В.М. и върнал преписката на административния
орган за ново произнасяне по заявлението на М., след като бъдат събрани
допълнителните доказателства, коментирани в решението, а именно изисканите от
Ирландската компетентна институция документи.
На
08.03.2022 г. е получен СЕД Н006, в който е посочено (на английски език), че
последната заетост на М. в Ирландия е била до 08.05.2021 г. като периода, в
който тя е била наето лице е от 18.03.2016 г. до 08.05.2021 г. (л. 23-25 от
преписката). Ирландската компетентна институция посочва още, че не е възможно
да потвърди, че М. е пребивавала постоянно в този период, тъй като такава
информация не е налична. В тази връзка е издаден СЕД U017 – Осигурително досие – трансграничен
работник (л. 21-22 от преписката), в който е потвърден отново същия период на
заетост на М. в Ирландия, но като основание за прекратяване на последната
заетост или самостоятелна заетост е посочено „неизвестно“.
Със
СЕД Н002 – Отговор на искането за информация от Ирландската компетентна
информация са пояснили, че те не проверяват независимо от работодателя
причината за прекратяване на трудовото правоотношение и това не е информация до
която имат достъп в техните системи. Тази информация се предоставя само от
физическите лица в случай на отправено искане от тях за издаване на преносим
документи U1.
Последвало
е издаване на процесното Разпореждане № 171-00-1352-5/01.06.2022 г. на
ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ-Русе (л. 46 от
делото), с което на В.Х.М. е отпуснато парично обезщетение за безработица,
считано от 15.06.2021 г. до 17.09.2021 г. в размер на 12,00 лева дневно. Според
мотивите на разпореждането в получения по електронен обмен на социално
осигурителна информация между България и ЕС структуриран електронен документ U017 са потвърдени осигурителни периоди
от 18.03.2016 г. до 31.12.2016 г., от
09.01.2017 г. до 31.12.2017 г. и от 09.01.2019 г. до 08.05.2021 г. и основание
за прекратяване на последната заетост – „неизвестно“. След ново запитване за
причината за прекратяване на трудовата заетост е получен отговор от
компетентната институция на Ирландия, че няма достъп до такава информация, а тя
се предоставя от лицето при поискване на преносим документ U1. По тази причина
паричното обезщетение на М. е отпуснато по реда на чл. 54б, ал. 3 от КСО в
законоустановения минимален размер съгласно ЗБДОО за 2021 г.
В.М.
е обжалвала Разпореждане № 171-00-1352-5/01.06.2022 г. пред директора на ТП на
НОИ – Русе, който се произнесъл с оспореното в настоящото съдебно производство Решение
№ 1040-17-50/14.07.2022 г. (л. 1-3 от преписката). Преди постановяване на
решението от М. е изискано да представи „следните липсващи документи: 1. На
осн. чл. 1, ал. 1 от Наредбата за отпускане и изплащане на парични обезщетения
за безработица и чл. 35 и чл. 36 , ал. 2 от АПК необходимо е да представите акт
за прекратяване на трудовото правоотношение или друг документ, от който да е
видна причината за прекратяване на последното правоотношение в Ирландия“.
Отново е поискана от Ирландската компетентна институция информация за причината
за прекратяване на трудовата заетост на жалбоподателката, като в отговора (Н002
– Отговор на искането за информация – л. 5-7 от преписката) се посочва, че
всички удостоверени от Ирландската компетентна институция дати на работа са
коректни, но те не могат да потвърдят причината за напускане на работа, той
като тази информация не е достъпна за тях. В заявление-отговор вх. №
1019-17-1408/01.07.2022 г. до директора на ТП на НОИ- Русе /л.4 от преписката/,
по повод изпратеното до нея писмо с искане за представяне на липсващи
документи, М. посочва, че е правила многократни опити да получи информация и да
предостави документ U1
от Ирландия, но към момента такъв документ все още не й е издаден. Приложила е
копие на проведената електронна кореспонденция с Ирландската компетентна
институция по този въпрос.
С
Решение № 1040-17-50/14.07.2022 г. директорът на ТП на НОИ – Русе отхвърлил
жалбата на М. и потвърдил оспореното пред него разпореждане на ръководителя на
осигуряването за безработица. В решението е описана цялата хронология на
извършените от административния орган действия и събраните от него
доказателства, имащи отношение към преценката на правото на парично обезщетение
за безработица на В.М.. Цитирани са разпоредбите на чл. 54а, ал. 1, ал. 3, ал. 2,
т. 4 от КСО, както и чл. 54б, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от КСО и в заключение е
изведен следния извод: „От компетентната институция на Ирландия е получена
информация, че не разполага с данни относно причината за прекратяване на
трудовите правоотношения по ирландското законодателство, поради което не е в
състояние да удостоверява причината за прекратяване на заетостта в издаваните
СЕД-и, а в издадените ПД U1
причината за прекратяване на заетостта се удостоверява единствено по
декларираните от лицата обстоятелства. Това означава, че дори лицето да
представи издаден ПД с посочена причина за прекратяване на заетостта в него,
същата не може да бъде удостоверена и взета предвид при определяне на
обезщетението без да е представен документ от работодателя“.
Решението
е връчено на жалбоподателката чрез изпращане по пощата, на 21.07.2022 г., видно
от приложеното по делото известие за доставяне (л. 3 от преписката), след което
на 03.08.2022 г. М. е подала в деловодството на ТП на НОИ - Русе жалба срещу решението
до Административен съд – Русе чрез издателя на акт.
В
хода на съдебното производство жалбоподателката представя издаден й от
Ирландската компетентна институция преносим документ U1 – на английски език и в превод на
български език (л. 35-44 от делото), в който се съдържа информация за периодите
на заетост на жалбоподателката в Ирландия, причината за прекратяване на
заетостта – „изтичане на срока на договора“ и изявление, че лицето няма право
на обезщетение за безработица от службата, издала документа, защото съгласно
законодателството на държавата не съществува право на обезщетения.
При
така установените факти, от правна страна съдът съобрази следното:
Предмет
на оспорване е Решение № 1040-17-50/14.07.2022 г. на Директора на ТП на НОИ –
Русе, което представлява акт, за който изрично е предвиден съдебен контрол по
реда на АПК, съгласно чл. 118, ал. 1 от КСО. Оспорването е направено в рамките
на 14-дневния срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна с правен
интерес, поради което производството е процесуално допустимо.
При
разглеждането по същество и след проверка на оспорения административен акт по
реда на чл. 168, ал. 1 от АПК на основанията по чл. 146 от АПК, съдът приема
жалбата за основателна по следните съображения:
Оспореното
решение е издадено от компетентен орган, съгласно чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „б“
от КСО – ръководителят на териториално поделение на НОИ, какъвто се явява
директорът на ТП на НОИ-Русе. По делото са налице доказателства и относно
компетентността на лицето издало оспореното пред ответника разпореждане (л.
47-48). Решението на директора на ТП на НОИ – Русе е постановено в писмена форма.
Посочени са фактическите и правни основания, мотивирали постановеното му.
При
постановяване на оспореното решение обаче е допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила, имащо за последица неправилно приложение на материалния
закон.
Основният
спорен по делото въпрос е относно приложението на чл. 54б, ал. 3 от КСО, въз
основа на която разпоредба на жалбоподателката е отпуснато паричното обезщетение за безработица в
минимален размер и за минимален срок (дори за по-малък от минималния срок от 4
месеца).
По
делото не се спори, че М. отговаря на изискванията по чл. 54а от КСО за
отпускане на исканото парично обезщетение за безработица, преценени към момента
на прекратяване на заетостта й в Ирландия – 08.05.2021 г. Не е спорно също така,
че с оглед тази й заетост в държава членка на ЕС и българското й гражданство, М.
попада в приложното поле на Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент
и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социална
сигурност (Регламент № 883/2004) и на Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския
парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година за установяване процедурата
за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004
за координация на системите за социална сигурност (Регламент № 987/2009).
В
настоящия случай, доколкото паричното обезщетение за безработица на
жалбоподателката е отпуснато по реда на българското законодателство, то за
определяне на неговия размер и продължителност на изплащане са приложими
правилата на КСО, съдържащи се в чл. 54б и чл. 54в, озаглавени съответно
„Размер на паричното обезщетение за безработица“ и „Срокове за изплащане на
паричните обезщетения за безработица“.
Съгласно
чл. 54б, ал. 1 от КСО дневното парично обезщетение за безработица е в размер 60
на сто от среднодневното възнаграждение или среднодневния осигурителен доход,
върху който са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд
"Безработица" за последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца
на прекратяване на осигуряването, и не може да бъде по-малко от минималния и
по-голямо от максималния дневен размер на обезщетението за безработица. В чл.
54в, ал. 1 от КСО от своя страна са дефинирани сроковете, за които се изплаща
парично обезщетение за безработица, като тези срокове са в зависимост от осигурителния
стаж, който съответното лице притежава към момента на възникване на правото му
на обезщетение за безработица. Цитираните разпоредби уреждат основното правило
относно размера и срока на изплащане на парично обезщетение за безработица. От
това правило е налице изключение, регламентирано с разпоредбата на чл. 54б, ал.
3 от КСО, според която безработните лица, чиито правоотношения са били
прекратени по тяхно желание или с тяхно съгласие, или поради виновното им
поведение, на основание чл. 325, т. 1 и 2, чл. 326, 330 и 331 от Кодекса на труда, чл. 103, ал. 1, т. 1, 2 и 5, чл. 105, чл. 107, ал. 1, т. 1 – 4 и чл. 107а от Закона за държавния
служител, чл. 162, т. 1 и 6, чл. 163 и чл.
165, т. 2 и 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, чл. 226, ал. 1, т. 4, 6, 8 и 16 от Закона за Министерството на
вътрешните работи, чл. 101, ал. 1, т. 5, 8 и 11 от Закона за Държавна агенция
"Разузнаване"
и чл.
165, ал. 1, т. 2, 3 и 5
и чл.
271, т. 2, 3 и 5 от Закона за съдебната власт или по други закони, получават минималния размер на
паричното обезщетение за безработица за срок 4 месеца. От съдържанието на
нормата е видно, че определянето на минимален размер на обезщетението за
безработица за минимален срок е обусловено от основанието, на което е извършено
прекратяването на осигуряването на лицето, претендиращо правото. В разпоредбата
са изброени конкретни основания в зависимост от вида на правоотношението, въз
основа, на което е полаган труда. Това изброяване обаче не е изчерпателно, тъй
като законодателят преди да посочи конкретните основания е използвал израза „чиито
правоотношения са били прекратени по тяхно желание или с тяхно съгласие, или
поради виновното им поведение“. По този начин нормата обхваща всички основания,
дори и неизброени изрично, при които прекратяването на правоотношение, по което
заявителят е полагал труд, е свързано с негово съгласие, негова инициатива или
негово виновно поведение, т.е. безработното лице е „допринесло“ по някакъв
начин за получаване на статута на безработно лице. Именно с оглед приложението
на разпоредбите на чл. 54б, ал. 1 и ал. 3 от КСО, от съществено значение за административното
производство по отпускане на парично обезщетение за безработица е
установяването на основанието, на което е прекратено осигуряването на лицето.
Без безспорното установяване на този правнорелевантен факт преписката по
заявлението се явява неизяснена от фактическа страна и това препятства
възможността за преценка коя от двете разпоредби – на чл. 54б, ал. 1 или на чл.
54б, ал. 3 от КСО следва да бъде приложена при определяне на размера на
паричното обезщетение за безработица.
Това
е и спорният въпрос в настоящото съдебно производство. Според ответния
административен орган, възприел становището на ръководителя на осигуряването за
безработица, в конкретния случай по преписката не е доказано какво точно е
основанието за прекратяване на правоотношението на В.М. с работодателя й в
Ирландия. Този извод органът е мотивирал с това, че жалбоподателката не е
представила документ от работодателя си, удостоверяващ основанието за
прекратяване на заетостта й, като в допълнение органът е посочил, че не би
могъл да кредитира евентуално представен от лицето преносим документ U1, издаден от Ирландската компетентна
институция, тъй като последната е посочила в кореспонденция с ТП на НОИ – Русе,
че отразяването на причината за прекратяване на заетостта в такъв документ се
извършва въз основа на декларираните от лицето данни, а Ирландската компетентна
институция не разполага в системите си с данни за основанията за прекратяване
на правоотношенията между работник и работодател.
Съдът
намира този извод на осигурителната администрация за неправилен.
На
първо място както вече се посочи, разпоредбата на чл. 54б, ал. 3 от КСО,
приложена от ответника, представлява изключение от общото правило на чл. 54б,
ал. 1 и чл. 54в, ал. 1 от КСО. Изключението е приложимо при наличието на
предвидените в нормата на чл. 54б, ал. 3 от КСО предпоставки, а именно
правоотношението на безработното лице да е прекратено на някое от изброените в
нормата основания ли на такова основание (извън изброените), което е по
инициатива на лицето, с негово съгласие или във връзка с негово виновно
поведение. В настоящия случай по преписката липсват данни, а не се и твърди от
ответника, че правоотношението на жалбоподателката с ирландския й работодател е
прекратено на основание, попадащо в някоя от изброените хипотези. Точно
обратното, административният орган посочва, че основанието, на което е
извършено прекратяването е неизяснено, тъй като ирландската компетентна
институция е посочила като причина „Неизвестно“, а жалбоподателката не е
представила документ от работодателя си за удостоверяване на основанието за
прекратяване. При това положение не са налице предпоставки за прилагане на чл.
54б, ал. 3 от КСО, в която норма не е включена хипотеза на неустановена причина
за прекратяване на осигуряването. При тези данни, след като приема, че
причината за прекратяване на осигуряването на жалбоподателката е неизвестна,
т.е. административният орган сам декларира, че по преписката са налице
неизяснени релевантни за случая обстоятелства, то не е възможно произнасяне на
административния орган, тъй като не може да се извърши преценка коя от
разпоредбите следва да се приложи – тази на чл. 54б, ал. 1 и чл. 54в, ал. 1 от КСО
или тази на чл. 54б, ал. 3 от КСО. Прилагането на последната норма само поради
това, че с нея се предвижда минимален размер на обезщетението и минимален срок
за изплащането му, е необосновано. В случая административният орган (според
възприетото от него становище) се е произнесъл по преписката без да е изяснил
напълно релевантните факти и обстоятелства, което е нарушение на чл. 35 от АПК.
Нарушението е съществено, тъй като е довело до прилагане на правна норма, без
наличие на основание за това.
Освен
изложеното до тук, съдът намира, че в конкретния случай всъщност не е налице
неизясненост на основанието за прекратяване на заетостта на жалбоподателката в
Ирландия. От страна на Ирландската компетентна институция е издаден СЕД U002 – Осигурително досие (л. 46-47 от
преписката), който документ не е бил оттеглен по надлежния ред от издателя.
Издадените впоследствие документи СЕД U017 – Осигурително досие – трансграничен работник (л.
21-22 от преписката) и два броя СЕД Н002- Отговор на искането за информация (л.
5-7 и л. 13-15 от преписката) макар да сочат като причина за прекратяване на
заетостта – „Неизвестно“ всъщност само разясняват, че удостоверяването на
причината на прекратяване на осигуряването в Ирландия от Ирландската
компетентна институция се извършва въз основа на декларирани от лицето данни.
По този начин не е опроверган първоначално издаденият документ. Точно
обратното, този СЕД U002
се потвърждава от издадения впоследствие, в хода на настоящото съдебно
производство преносим документ U1,
в който също е вписана причина за прекратяване на заетостта – изтичане на срока на договора. Без
каквото и да е правно основание административният орган е игнорирал получената
по надлежен ред информация от Ирландската компетентна институция като е
изисквал от лицето допълнителното й потвърждаване чрез представяне на други
документи.
Редът
и правилата за сътрудничество и обмен на данни между компетентните институции
на държавите членки по повод установяване правата на гражданите на ЕС по
Регламент № 883/2004 са уредени в Глава ІІ от Регламент № 987/2009. Съгласно
чл. 5 от Регламент № 987/2009 регламентира правната стойност на документи и подкрепящи доказателства, издадени в
друга държава-членка, като в §1 се посочва, че документи, които са
издадени от институция на държава-членка и показват положението на дадено лице
за целите на прилагането на основния регламент и на регламента по прилагане, и
подкрепящите доказателства, въз основа на които са издадени документите, се
приемат от институциите на останалите държави-членки, доколкото не са отнети
или обявени за невалидни от държавата-членка, в която са били издадени.
Съгласно § 2 и § 3 на чл. 5 от Регламент № 987/2009 при съмнение относно
валидността на документ или точността на фактите, на които се основават
съдържащите се в него сведения, институцията на държавата-членка, която
получава документа, отправя питане до издаващата институция за необходимите
разяснения и, когато е уместно, отнемането на този документ. Издаващата
институция преценява отново основанията за издаването на документа и, при
необходимост, го отнема. По силата на параграф 2 когато има съмнение относно
предоставената от заинтересованите лица информация, валидността на даден
документ или подкрепящи доказателства, или относно точността на фактите, на
които се основават съдържащите се в съответния документ сведения, институцията
по мястото на престой или пребиваване извършва доколкото е възможно, по искане
на компетентната институция, необходимата проверка на тази информация или
документ.
В
настоящия случай всъщност няма данни да е възникнало каквото и да е съмнение
относно първоначално предоставената от Ирландската компетентна институция информация
относно причината за прекратяване на заетостта на жалбоподателката на
територията на Ирландия. Липсват данни и да е инициирана процедура по чл. 5, §2
и § 3 от Регламент № 987/2009. Издаването на друг документ с различно
съдържание по същество не съставлява оттегляне на първоначално издадения
документ по смисъла на чл. 5, § 1 от Регламент № 987/2009, още повече, че както
вече се посочи по-горе в настоящото решение, в случая не се касае за различна
информация, а за пояснение относно източника на удостоверената информация. В
хода на делото липсват твърдения от страна на ответника, че декларираната от
лицето причина за прекратяване на заетостта й в Ирландия не е вярна.
Правилото
на чл. 5, §1 от Регламент № 987/2009 задължава българската компетентна
институция, в лицето на ответния административен орган, да приеме издадените от
Ирландската компетентна институция документи, включително и преносим документ U1, като не допуска игнорирането на
съдържащата се в тези документи информация. В конкретния случай причината за
прекратяване на заетостта на жалбоподателката в Ирландия е удостоверена чрез
СЕД U002,
който не е отнет или обявен за невалиден по реда на чл. 5, §1 от Регламент №
987/2009. Тази причина е потвърдена и в издадения впоследствие преносим
документ U1,
представен в хода на настоящото съдебно производство. Без правно значение за
валидността на издадените от друга държава-членка документи по Регламент №
987/2009, е обстоятелството въз основа на какви източници на информация се
издават тези документи. Всяка държава-членка разполага с правото да прецени по
какъв начин ще събира данните, които следва да удостовери в издаваните от нея
СЕД, които пък от своя страна следва да бъдат приемани от институциите на
останалите държави-членки.
В
случая неправилно ръководителят на осигуряването за безработица, позовавайки се
на разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от Наредбата за отпускане и изплащане на
парични обезщетения за безработица е изискал от жалбоподателката представяне на
акт за прекратяване на трудовото правоотношение или друг документ, от който да
е видна причината за прекратяване на последното правоотношение в Ирландия, след
като вече е разполагал с издадените от Ирландската компетентна институция СЕД U002, СЕД U017 и СЕД Н002, в които е удостоверена
както датата на прекратяване на правоотношението, така и причината за това.
Така
релевантният за случая факт – основанието за прекратяване на трудовата дейност
на жалбоподателката в Ирландия, е установен, съобразно изискванията на
Регламент № 883/2004 и Регламент № 987/2009 и това основание не попада в
хипотезите по чл. 54б, ал. 3 от КСО. Отпускането на парично обезщетение за
безработица на М. на основание последната разпоредба (в минимален размер и за
минимален срок) се явява незаконосъобразно, поради което оспореното решение на
Директора на ТП на НОИ – Русе и потвърденото с него разпореждане на
ръководителя на осигуряването за безработица следва да бъдат отменени.
Тъй
като естеството на административния акт не позволява решаването на въпроса по
същество, на основание чл. 173, ал. 2, предл. 3 от АПК, делото следва да бъде
изпратено като преписка на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП
на НОИ-Русе за ново произнасяне по заявлението на жалбоподателката, като
мотивите на настоящото решение относно тълкуването и прилагането на закона
следва да се считат за задължителни указания за административния орган при
постановяване на акта му.
Предвид
изхода от спора и с оглед направеното искане, на основание чл. 120, ал. 2 от КСО и чл. 143, ал. 1 от АПК ответната страна (Националния осигурителен институт
като юридическо лице, в чиято структура е органа издал отменения
административен акт) следва да заплати на жалбоподателката направените разноски
по делото в размер на 350 лева, представляващи договорено и платено в брой адвокатско
възнаграждение, удостоверено с Договор
за правна защита и съдействие от 26.09.2022 г. (л. 51 от делото).
Водим
от горното и на основание чл. 118, ал. 2 от КСО, във връзка с чл. 172, ал. 2 и чл.
173, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ по жалба на В.Х.М. ***, Решение № 1040-17-50/14.07.2022
г. на Директора на ТП на НОИ – гр. Русе и потвърденото с него Разпореждане № 171-00-1352-5
от 01.06.2022 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на
НОИ-Русе, с което на жалбоподателката е отпуснато парично обезщетение за
безработица на основание чл. 54б, ал. 3 от КСО, считано от 15.06.2021 г. до
17.09.2021 г. в размер на 12,00 лв. дневно.
ИЗПРАЩА преписката на ръководителя на
осигуряването за безработица при ТП на НОИ-Русе за ново произнасяне по
заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица, вх. №
171-00-1352/15.06.2021 г., подадено от В.Х.М. с ЕГН **********, при
съобразяване с указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в
мотивите на настоящото решение.
ОСЪЖДА Националния осигурителен институт,
гр. София да заплати на В.Х.М. ***, с ЕГН **********, разноски по делото в
размер на 350,00 (триста и петдесет) лева.
Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните пред ВАС.
СЪДИЯ: