№ 152
гр. Свищов, 15.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на тринадесети
септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Пенка Б. Йорданова
при участието на секретаря АДРИАНА ЕМ. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от Пенка Б. Йорданова Гражданско дело №
20244150100267 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взема предвид:
Искове с правно основание чл. 439 от ГПК вр. чл. 124 ал. 1 ГПК.
Ищецът С. С. Р. от гр. Свищов твърди, че с изпълнителен лист от 12.07.2006
г., издаден от Софийски Районен съд по гр. д. № 10961/2006 г. бил осъден да заплати на
„**** (с ново наименование от 17.02.2015 г. ***** и най-ново наименование от 16.02.2022 г.
****** (ЕУ) ******)), с ******, сумата от ****** лева, дължима по запис на заповед,
издаден от него на ******, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на
молбата 17.05.2006 г. до окончателното й изплащане, както и направените по делото
разноски в размер на 17,29 лева - платена по сметка на СРС държавна такса. Посочва, че въз
основа на издадения изпълнителен лист по молба на „******" ****** (с ново наименование
от 17.02.2015 г. ***** и най-ново наименование от 16.02.2022 г. ****** (ЕУ) ******) на
10.05.2007 г. било образувано изпълнително дело № 46/2007 г. по описа на ЧСИ ******,
вписана в КЧСИ под № 729 (загубила правоспособност към настоящия момент) против него,
в качеството му на длъжник, което изпълнително дело № 46/2007 г. по описа на ЧСИ ******
било преобразувано под № 1568/2012 по описа на ЧСИ Р. К., pег. 731 на 24.09.2012 г.,
съгласно Заповед на Министъра на правосъдието за приемане служебния архив на ЧСИ
******. Навежда твърдение, че на 17.10.2012 г. изпълнително дело № 1568/2012 г. по описа
на ЧСИ Р. К., било прекратено па на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Последното
извършено по него действие било изплащане сума на взискател през 2007 г., като на листа
не била поставена дата, а само година. Сочи, че изпълнително дело № 1568/2012 г. по описа
1
на ЧСИ Р. К. било архивирано под № 416/2012 и след изтичане срока за съхранение
вложените документи с изключение на оригинален изпълнителен лист били унищожени.
Заявява, че на 28.08.2015 г., по молба на „******“, ЕИК ******, като правоприемник на
„******" ****** (с ново наименование от 17.02.2015 г. ***** и най-ново наименование от
16.02.2022 г. ****** (ЕУ) ******), с ЕИК: ****** било образувано изпълнително дело №
819/2015 г. Производството било прекратено на 17.11.2021 г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8
от ГПК и делото архивирано под № 1150/2021 г. Така на 01.02.2024 г., по молба на „******",
ЕИК: ****** като правоприемник на „******" ****** с посочените след това нови
наименования, било образувано изпълнително дело № 29/2024 г. Сочи, че за периода от 2007
г. до 2024 г. - близо 17 години, спрямо него не били предприемани и извършвани
изпълнителни действия. Счита, че от 17.10.2012 г. (с прекратяването на и.д. №1568/2012 г. по
описа на ЧСИ Р. К.) бил започнал да тече срокът на погасителната давност за процесното
вземане и същият бил изтекъл на 17.10.2017 г. и правото по отношение на процесното
вземане да бъде изпълнено принудително, било погасено. Посочва, че следвало да се има
предвид, че и.д.№ 819/2015 г. по описа на ЧСИ Р. К. било образувано след постановяване на
Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, BKС, чиято нова
постановка гласяла, че давността вече тече при висящ исков процес и се прекъсвала с
предприемането или извършването на изпълнителни действия в рамките на този висящ
процес. Доколкото в хода на и.д. № 819/2015 г. не били предприемани и извършвани
изпълнителни действия, то погасителната давност за процесното вземане не била
прекъсвана и изтекла. Това обуславяло правен интерес от предявяване на иска. Моли да бъде
постановено решение, с което да бъде прието за установено по отношение на ответника
„******“ ******, ЕИК: ****** като правоприемник на „******" ****** (с ново
наименование от 17.02.2015 г. ***** и най-ново наименование от 16.02.2022 г. **** (ЕУ)
******), с ЕИК: ******, че правата на принудително изпълнение спрямо С. С. Р. по
отношение на признатите с Изпълнителен лист от 12.07.2006 г., издаден от Софийски
Районен съд по гр. д. № 10961/2006 г. вземания: от ****** лева, дължима по запис на
заповед, издаден от него на ******, ведно със законната лихва върху сумата от датата на
подаване на молбата 17.05.2006 г. до окончателното й изплащане, както и направените по
делото разноски в размер на 17,29 лева - платена по сметка на СРС държавна такса, са
погасени поради изтекла погасителна давност. Претендира разноски. В хода на устните
състезания не взема становище. В писмено становище по делото излага подробни
съображения за основателност на иска.
Ответникът „******“ ****** гр. С., в законоустановения срок е подал
отговор на исковата молба, в който взема становище за неоснователност на исковете.
Посочва, че между ищеца С. С. Р. с ЕГН ********** и „**** (настоящо ****** ЕУ, и
предходно наименование „******“ ******) бил сключен Договор за кредит №
**********/11.06.2004 г. Съгласно договор за Цесия, подписан на 23.02.2015 г. между
„******“ ****** ( предишно наименование „****), цедент и „******“ ******, цесионер,
2
„******“ ****** придобило вземането по Договор за кредит № **********. Твърди, че
длъжникът не е изпълнил задължението си в посочения в процесния договор срок, поради
което бил издаден изпълнителен лист по гр.д. 10961/2006, по описа на СРС, по силата на
който ищецът бил осъден да заплати на „******“ посочените в изпълнителния лист суми,
като било образувано изпълнително дело 46/2007г., по описа на ЧСИ ****** / загубила
правоспособност/, преобразувано под № 1568/2012., по описа на ЧСИ Р. К., перемирано и
преобразувано в ИД 819/2015 г., по описа на ЧСИ Р. К., перемирано и последно
перобразувано под ИД 29/2024г. Сочи, че с издаването на изпълнителния лист за вземането,
давността била прекъсната и започнала да тече нова давност. Счита,че с образуването на
изпълнително дело № 46/2007 г. по описа на ЧСИ ******, както и с ИД 1568/2012 по описа
на ЧСИ Р. К., давността била прекъсната и спряла да тече по време на изпълнителното
производство съгласно ППВС № 3/1980 г. Позовава се, че съгласно решение №
170/17.09.2018 г. по гр. д. № 2382/2017 г по описа на ВКС, IV гр. о., извършената с т. 10 на
Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тьлк. д. № 2/2013 г., ОСГТК, с което
ППВС № 3/1980 г. е обявено за изгубило сила, отмяна на постановлението поражда действие
от датата на обявяване на тълкувателното решение - 26.06.2015 г.; до тази дата приложимо
било предходното тълкуване, т. е. по време на изпълнителното производство давността не
тече. Счита, че от 2007 г. до 26.06.2015 г. погасителната давност била спряла да тече. След
26.06.2015 г. било приложимо новото тълкуване, дадено от ВКС - съгласно чл. 116, б. „в“
ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на
вземането, като в хода на изпълнителното производство давността не спира, а се прекъсва
многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на
всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ /т. 10 на Тълкувателно
решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тьлк. д. № 2/2013 г., ОСГТК/. Изрично в
тълкувателното решение се сочело, че искането да бъде приложен определен изпълнителен
способ прекъсвало давността, защото съдебният изпълнител бил длъжен да го приложи.
Твърди, че дружеството било поисквало извършването на множество действия по събиране
на вземането си и такива действия са предприемани от ЧСИ по изпълнителните дела, с които
многократно е прекъсвана давността, сред които:31.08.2015г. - молба за образуване на
изпълнително дело, ведно с искане за извършване на изпълнителни действия; 29.08.2019г. -
молба за запор на банкови сметки; 01.02.2024г.- молба за образуване на изпълнително дело,
ведно с искане за извършване на изпълнителни действия; 13.02.2024г. - запор на банкови
сметки;
13.02.2024г.- запор върху трудовото възнаграждение. Сочи, че за периода от 13 март 2020 г.
до 13 юли 2020 г. давността била спряла да тече съгласно чл. 3 от Закон за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на народното събрание
от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците (загл. Доп - ДВ, бр. 44 от 2020 г.,
в сила от 14.05.2020 г.). Твърди, че последиците при перемпция по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК
били от процесуален характер, изпълнителният лист не губел характера си на изпълнително
основание, а материалното право на взискателя продължавало да съществува. Счита, че за
прекъсването на давността било от значение единствено на коя дата е било предприето
3
последното валидно изпълнително действие и дали от тази дата са изминали повече от пет
години, за да се приеме, че вземането, което е предмет на принудително изпълнение, е
погасено поради давност. Позовава се на разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 2
от 26.06.2015 г. на ВКС по тьлк. д. № 2/2013 г., ОСГТК, съгласно които искането за
извършване на действие по събиране на вземането също прекъсвали погасителната давност.
Независимо, че предприетите действия за събиране на публичните вземания не били дали
резултат и същите не били удовлетворени, приложение следвало да намери приетото в
мотивите на т. 10 на ТР № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК - кредиторът
трябва да под- държа със свои действия висящността на изпълнителния процес, както и като
иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови
изпълнителни способи. От това следвало, че и изпълнителните действия, които не са довели
до реално изпълнение върху имущество на длъжника, също представлявали предприемане
на действия по принудително изпълнение, които прекъсвали давността на основание чл. 116,
б. "б" ЗЗД, защото демонстрирали ясната воля на кредитора вземането да бъде събрано и
съставлявали действия, които прекъсват давността и започвала да тече нова петгодишна
погасителна давност. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, като моли,
съдът да вземе предвид факта, че делото не се отличавало с фактическа и правна сложност.
Претендира разноски. В хода на устните състезания не взема становище. В писмена защита
взема становище, че поддържа отговора на исковата молба.
Съдът, като обсъди представените по делото доказателства, намери за
установено следното:
Видно от изпълнителния лист от 12.07.2006г., издаден по гр.дело №
10961/2006г. на РС С., ищецът С. С. Р. бил осъден да заплати на „**** (с ново наименование
от 17.02.2015 г. ***** и най-ново наименование от 16.02.2022 г. ****** (ЕУ) ******), с ЕИК:
****** сумата от ****** лева, дължима по запис на заповед, издаден от него на ******,
ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на молбата 17.05.2006 г. до
окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски в размер на 17,29 лева
- платена по сметка на СРС държавна такса, което и не се спори по делото.
Според представеното удостоверение по изп.д. №29/2024г. по описа на ЧСИ Р.
К., въз основа на изпълнителния лист на 10.05.2007г. било образувано изпълнително дело
№ 46/2007 г. по описа на ЧСИ ****** /загубила правоспособност/, което било преобразувано
под № 1568/2012 по описа на ЧСИ Р. К., pег. 731 на 24.09.2012 г., съгласно Заповед на
Министъра на правосъдието за приемане служебния архив на ЧСИ ******. На 17.10.2012 г.
Изпълнително дело № 1568/2012 г. по описа на ЧСИ Р. К., било прекратено на основание чл.
433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Последното извършено по него действие било изплащане сума на
взискател през 2007 г., като на листа не била поставена дата, а само година. Изпълнително
дело № 1568/2012 г. по описа на ЧСИ Р. К. било архивирано под № 416/2012 и след изтичане
срока за съхранение вложените документи с изключение на оригинален изпълнителен лист
били унищожени. В същото удостоверение е описано, че изп.дело 819/2015г. било
4
образувано на 28.08.2015г. по молба на ответното дружество, но било прекратено на
17.11.2021г. на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 ГПК и делото било архивирано под № 1150/2021г.
, като в хода на производството от 28.08.2015г. до 28.08.2019г. не били извършвани
изпълнителни действия, не били постъпвали молби от взискателя, а с молба от 28.08.2019г.
взискателят поискал справка РБСС при БНБ за налични бансови сметки на длъжника, но
такива не били установени. Сочи се още, че изп.дело № 29/2024г. било образувано на
01.02.2024г. по молба на ответника.
Видно от изисканото по реда на чл. 192 от ГПК и приложено копие от
изпълнително дело № 819/2015г. на ЧСИ Р.К., по молба на ответното дружество от
28.08.2015г. било образувано изп.дело № 819/2015г. на ЧСИ Р. К.. Поискано било от ЧСИ да
предприеме изпълнителни действия за събиране на вземанията на дружеството срещу
длъжника С. С. Р., в изпълнение на което на 31.08.2015г. било изпратено уведомление до
длъжника Р. за налагане на запор върху трудовото възнаграждение, връчено на 04.09.2015г.,
видно от известието за доставяне. Приложено е съобщение до ТД на НАП гр. Велико
Търново за уведомяване за започнато принудително изпълнение срещу длъжника, както и
искания за справки до НАП. С писмо на НАП Велико Търново до ЧСИ Р.К. от 17.09.2015г.,
ЧСИ К. е уведомена във връзка със запорно съобщение по изпълнително дело № 819/2015г.,
че лицето С. С. Р. е предоставена справка за актуалните трудови договори на длъжника към
15.09.2015г., видно от която последният с прекратен трудов договор, считано от 04.08.2015г.
Приложена е молба от ответното дружество до ЧСИ Р.К., с което е и поискано да извърши
справка в „Регистъра на банковите сметки и сейфове“ на БНБ за наличие на банкови сметки
на името на длъжника С. С. Р. с искане за налагане на запор. Приложено е искането до БНБ,
както и отговора на БНБ до ЧКС. К., с който уведомяват същата, че няма данни за банкови
сметки относно лицето С. С. Р.. Приложено е писмо до взискателя за внасяне на такса - 6,90
лв., с оглед установяване на банкови сметки и имоти на длъжника. В изпълнителното дело се
съдържа и пстановление от 17.11.2021г. на ЧСИ Р.К. за прекратяване на изпълнителното
производство на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК, както и молба от ответното дружество
******, с която изисква изпълнителния лист да му бъде върнат. Видно от приемо –
предавателния протокол изпълнителния лист е получен от представител на „******“
******.
Видно от приложеното изпълнително дело №29/2024г. на ЧСИ Р.К., същото е
образувано по молба от 01.02.2024г. на „******“ ******, съдържаща и искане за предприеме
изпълнителни действия за събиране на вземанията на дружеството срещу длъжника С. С. Р..
По изпълнителното дело била приложена справка от НАП – трудови договори, видно от
която длъжника имал сключени трудови договори. Видно от справката от БНБ, С. С. Р. имал
разкрити две банкови сметки. Приложено е писмо до взискателя за внасяне на такса
72,00лв., с оглед установяване на банкови сметки и имоти на длъжника, както и платежно
нареждане за внасяне на таксата. В изпълнителното делото се съдържат и два броя запорни
съобщения от 13.02.2022г. до ****** АД и Първа инвестиционна банка АД за запориране на
сумата ****** лева изчислена към 13.02.2024г.., запорно съобщение до работодателя ******
5
за налагане на запор върху трудовото възнаграждение, запорно съобщение до работодателя
******, гр. В.Търново, за налагане на запор върху трудовото възнаграждение, запорно
съобщение до работодателя ****** , гр. В. Търново, за налагане на запор върху трудовото
възнаграждение; съобщение до ищеца от 13.02.2024г. за наложен запор на банковите сметки
при ******, ПИБ ******, и запори върху трудовото възнаграждение в ****** , гр. В.
Търново и ******. Приложена е молба от адв. Г. Г. – пълномощник на ищеца до ЧСИ Р. К. за
издаване на удостоверение, съдържащо информация за образуваните и прекратени изп.д. с
№№ 1568/2012 г и 819/2015г. Приложено е удостоверение изх.№ 1423/22.02.2024г. на ЧСИ,
както и платежно нареждане, видно от което сумата от 590,00 лева била преведена на ЧСИ Р.
К. от банковата сметка на длъжника и възражение от С. С. Р., чрез адв. Г., че преведената
сума е представлявала данъчно облекчение за деца и съгласно чл. 22в, ал. 10 от ЗЗДФЛ не
подлежала на принудително изпълнение.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна
следното:
Предявен отрицателен установителен иск е допустим, с оглед наличието на
висящ изпълнителен процес по изп.д. № 29/2024 г. на ЧСИ Р. К., образувано въз основа на
годен изпълнителен титул - изпълнителен лист от 12.07.2006 г., издаден от Софийски
Районен съд по гр. д. № 10961/2006 г..
При предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК
в тежест на ищеца е да докаже, че след приключване на съдебното дирене в производството,
по което е издадено изпълнителното основание са настъпили факти (с оглед на наведените в
исковата молба твърдения - изтичане на давностния срок), които водят до погасяване на
изпълняемото право на ответника.
Предмет на настоящето производство е доколко спрямо процесните вземания
по изпълнителен лист от 12.07.2006 г., издаден от Софийски Районен съд по гр. д. №
10961/2006 г., е настъпил ефектът на погасителната давност.
В разглеждания случай ищецът основава отрицателния си установителен иск
на петгодишна погасителна давност, текла от 1.09.2015 г. - когато според ищеца е било
извършено последното валидно изпълнително действие по изпълнителното дело
№819/2015г. на Р.К.- запор на трудовото възнаграждение, като сочи, че давността е изтекла
на 01.09.2020 г. т. е. претенцията е основана на новонастъпили факти, което съответно
обуславя наличието на правен интерес за ищеца да претендира по исков ред установяване на
несъществуването на изпълняемите права.
В процесния случай изпълнителният лист е издаден на 12.07.2006 година и въз
основа на същия било образувано изп.д. № 46/2007г. на ЧСИ ******. Първото валидно
действие по събиране на вземането по изп.дело 46/2007г. на ЧСИ ****** било през 2007 г. –
изплащане на сума на взискателя, като видно от представеното удостоверение изх.№
14263/22.02.2024г. на ЧСИ Р.К. липсвала датата на това изплащане, а била отразена само
6
годината – 2007г. Делото било преобразувано под № 1568/2012 г. на ЧСИ Р. К. на
24.09.2012г., съгласно Заповед на Министъра на правосъдието за приемане на служебния
архив на ЧСИ М.Михова и същото било прекратено на 17.10.2012 г., на основание чл. 433,
ал.1, т. 8 от ГПК. Действащо по време на горните изпълнителните дела е било ППВС №
3/18.11.1980 година, в което е застъпено становището, че по образувано изпълнително
производство давност не тече. В мотивите му е посочено, че не е необходимо да се
предприемат нови действия за принудително изпълнение за прекъсване на погасителната
давност, защото такава давност всъщност не тече. От датата на прекратяването – 17.10.2012
г. е започнал да тече нов давностен срок. Последвало е образуване на ново изпълнително
дело - № 819/2015 г. по описа на ЧСИ Р. К., въз основа на процесния изпълнителен лист от
12.07.2006 година. Същото било образувано на 28.08.2015г., след постановяването на
Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 година по тълк. дело № 2/2013 година на ОСГТК
на ВКС, в което било застъпено становище, че в изпълнителното производство давността се
прекъсва с всяко действие по принудителното изпълнение, като от момента на същото
започва да тече нова давност; давността не се спира и в тази връзка било отменено
постановеното през 1980 година постановление. Това тълкувателно решение по своята
същност е последващ тълкувателен акт, с който се дава ново тълкуване на правна норма,
която вече е била предмет на тълкуване, поради което на същото няма как да се придаде
обратно действие. Неговото действие е занапред от датата на постановяването му.
Следователно за новообразуваното изп.д. №819/2015г. /28.08.2015г./ следва да се имат
предвид задължителните разяснения дадени с ТР № 2/26.06.2015 година по тълкувателно
дело № 2/2013 година. В т. 10 ОСГТК приема, че давността за вземането се прекъсва с
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен
способ /независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и/или е
предприето по инициатива на ЧСИ по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ/:
насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и
оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. В
този смисъл при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с
предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко
изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен
определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен
да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с
предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Видно от представеното
копие на изпълнително дело №819/2015г. на ЧСИ Р. К. на 31.08.2015г. било изпратено
уведомление до длъжника Р. за налагане на запор върху трудовото възнаграждение, без
данни дали същият в действителност е наложен и при кой работодател е бил наложен. В
тази връзка уведомлението за налагане на запор върху трудовото възнаграждение от
31.08.2015г., дори да се приеме от съда като валидно изпълнително действие, е прекъснало
давността, от този момент е започнал да тече нов давностен срок. За пълнота съдът намира
7
за необходимо да отбележи, че видно от представеното копие от изп.д. №819/2015г. на ЧСИ
Р.К. реално данни, че върху трудовото възнаграждение действително е наложен запор
липсват, а единствено е представеното уведомлението до длъжника за налагането на такъв,
в което не е посочен и работодател. Видно от справката, представена от НАП, към
15.09.2015г., ищецът е бил с прекратен трудов договор, считано от 04.08.2015г. Но
съобразявайки задължителните разяснения дадени с цитираното тълкувателно решение,
съдът приема уведомлението за редовно извършено изпълнително действие и приема че с
него давността е прекъсната. От 31.08.2015 г. е започнал да тече нов давностен срок. От
страна на ответното дружество не са ангажирани никакви доказателства за прекъсване на
давността за периода след дата на уведомлението - 31.08.2015г. , включително и при
съобразяване, че със Закона за мерките и действията по време на извънредното положение,
обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020г. и за преодоляване на
последиците /в сила от 14.05.2020г./ давността за вземания е била спряна за времето от
13.03.2020г. до 20.02020г., или давността за вземания е изтекла на 6.11.2020г. /65 дни –
период на спиране течение на девностния срок/.
Следва да се посочи, че след 31.08.2015г. са извършвани справки относно банковите
сметки на длъжника – 29.08.2019г. които действия съгласно цитираното по – горе
тълкувателно решение не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването
на изпълнително дело и не следва да бъдат взети предвид. С оглед задължителната за
съдилищата практика, обективирана в Тълкувателно решение 2/2013 година от 26 юни 2015
година, ОСГТК, ВКС, т. 10, давността се прекъсва с предприемането на действия по
принудително изпълнение на вземането, като не са изпълнителни действия и не прекъсват
давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи и книжа.
Въз основа на изложеното съдът приема, че по отношение на вземането се е
осъществил фактическия състав на погасителната давност през периода от последното
валидно извършено от взискателя действие на 31.08.2015г. до 6.11.2020г.
Предявеният иск за установяване недължимост на процесната сума по
издадения изпълнителен лист въз основа на влязло в сила съдебно решение се явява
основателен и следва да бъде уважен, като се приеме за установено по предявения иск по чл.
439 ал. 1 от ГПК, че ищецът не дължи на ответника сумата от ****** лева, дължима по
запис на заповед, издаден от него на ******, ведно със законната лихва върху сумата от
датата на подаване на молбата 17.05.2006 г. до окончателното й изплащане, както и
направените по делото разноски в размер на 17,29 лева - платена по сметка на СРС
държавна такса по изпълнителен лист от 12.07.2006г. издаден от РС С. по гр.дело №
10961/2006г. , поради изтекла погасителна давност.
Относно разноските:
С оглед изхода на спора дружеството - ответник следва да понесе своите
разноски така, както ги е сторило. Ищецът е претендирал разноски, поради което такива
8
следва да му бъдат присъдени. Съгласно представения списък претенцията е за 50,00лева –
ДТ и 700,00лева-адвокатски хонорар. Направено е възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение от страна на ответното дружество. Същото предвид цената на
иска и неговата фактическа и правна сложност е основателно. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения при
цена на иска до 1000 лева адвокатското възнаграждение е размер на 400 лева. Поради това и
на разноските за адвокат на ищеца следва да бъдат намалени до 600,000 лева, при отчитане
на фактическата и правна сложност на спора, обсъждана съдебна практика по идентични
казуси, анализа на доказателствата и становища по делото, включително и представена
писмена защита и допълнителна писмена защита. Поради което и в полза на ищеца следва да
се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева.
Въз основа на гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правно основание чл. 439 във вр. с чл. 124,
ал. 1 от ГПК, предявен от С. С. Р. с ЕГН ********** от гр. Свищов, ул. ****** срещу
„******“ ******, ЕИК ******, със седалище и адрес гр. С., ******“, -, представлявано от
******, че С. С. Р. не дължи на „******“ ****** сумата от ****** лева, дължима по запис
на заповед, издаден от него на ******, ведно със законната лихва върху сумата от датата на
подаване на молбата 17.05.2006 г. до окончателното й изплащане, както и направените по
делото разноски в размер на 17,29 лева - платена по сметка на СРС държавна такса, по
изпълнителен лист от 12.07.2006 г., издаден от Софийски Районен съд по гр. д. №
10961/2006 г., поради изтекла погасителна давност.
ОСЪЖДА „******“ ******, ЕИК ******, със седалище и адрес гр. С., ******“,
-, представлявано от ****** да заплати на С. С. Р. с ЕГН ********** от гр. Свищов, ул.
****** сумата 650,00 лева /шестстотин и петдесет лева/ - направени по делото разноски, от
които 50,00 лева – ДТ и 600,00 лева - заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Велико
Търново в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Свищов: _______________________
9