Решение по дело №1731/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 261638
Дата: 4 декември 2020 г. (в сила от 7 януари 2021 г.)
Съдия: Десислава Николаева Зисова
Дело: 20201100101731
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№………

гр. София, 04.12.2020 г.

 

В     И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в публичното заседание на четвърти ноември през две хиляди и двадесета година в състав:

СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА ЗИСОВА

при секретаря Панайотова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. №1731/2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Производството е образувано по искова молба от Г.Ф., с която е предявен иск срещу М.М.И. с правно основание чл.558, ал.2 КЗ за сумата от 754005,78 лв., представляваща регресно вземане за изплатени застрахователни обезщетения за произшествие, осъществено на 10.07.2013 г. от ответника без сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

            Ищецът твърди, че ответникът е причинил произшествието, управлявайки автомобила без сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, поради което в полза на ищеца е възникнало регресно вземане в размер на платените застрахователни обезщетения, лихви и разноски. 

Ответникът не оспорва исковете.

 

Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

 

По иска по чл.274, ал.2 КЗ /отм./:

За да бъде уважен искът, ищецът следва да се докаже, че е платил на увредени лица за вреди, причинени водач без задължителна застраховка „Гражданска отговорност”.

Със присъда от 10.06.2014 г. по НОХД №116/2014 г. по описа на ОС-Враца, ответникът М.М.И. е признат за виновен в това, че на 10.07.2013 г. на път IV с. Ракево – с. Баурене, обл. Враца, на километър 10+500, при управление на лек автомобил „Пежо“ с ДКН ********, нарушил правилото на чл.21, ал.1 ЗДвП, в резултат на което по непредпазливост причинил смъртта на повече от едно лице – на В.К.В.и Н.Н.С..

По силата на чл.300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

С влязло в сила решение №18 от 05.01.2017 г. по гр.д. №4199/2016 г. по описа на САС, ГО, 12 състав, ищецът е осъден да заплати наД.А.Г.и Н.С.И.по иск с правно основание чл.288, ал.1, т.2, б. „а“ КЗ (отм.) сумата от по 200000 лв. на всеки, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сина им Н.Н., заедно със законната лихва от 14.02.2014 г. до окончателно изплащане, като и разноските по делото. Решението е постановено с участието на ответника М.М.И. като трето лице помагач.

В платежни нареждания от 29.07.2016 г., 17.08.2017 г., 28.08.2017 г. и 19.01.2018 г. са изплатени главница, лихви и разноски по решението от 05.01.2017 г. по гр.д. №4199/2016 г. в общ размер на 617350,55 лв.

С влязло в сила решение от 09.09.2016 г. по гр.д. №6731/2015 г. по описа на СГС, ГО, 20 състав, ищецът е осъден да заплати наД.В.Д.по иск с правно основание чл.288, ал.1, т.2, б. „а“ КЗ (отм.) сумата от по 110000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сина й В.В., заедно със законната лихва от 25.02.2015 г. до окончателно изплащане, като и разноските по делото. Решението е постановено с участието на ответника М.М.И. като трето лице помагач.

В платежни нареждания от 27.10.2016 г. и 07.11.2016 г. са изплатени главница, лихви и разноски по решението от 09.09.2016 г. по гр.д. №6731/2015 г. в общ размер на 136655,23 лв.

На основание чл.300 и чл.299, ал.1 ГПК за размерът на вредите и предпоставките за ангажиране отговорността на ищеца в настоящото производство, съдът е обвързан от установеното от наказателния съд и от влязлото в сила решение на гражданския съд по исковете по чл.226 КЗ (отм.), предявени от пострадалия. По силата на чл.223 ГПК постановеното решение има установително действие в отношенията на третото лице и насрещната страна, а  установеното в мотивите е задължително за третото лице в отношенията му със страната, на която помага или която го е привлякла. От тук следва, че ответникът също е обвързан от предпоставките за ангажиране отговорността на ищеца и размера на вредите.

По изложените съображения съдът приема, че на основание чл.558, ал.7 КЗ в полза на ищеца е възникнало вземане срещу ответника за действителните вреди до размера на платеното обезщетение и лихви, както и разходите за определянето и изплащането му. В настоящото производство се установи, че общият размер на платените обезщетения, лихви и разноски е в за сумата от 754005,78 лв. Искът е основателен в предявения размер и следва да се уважи изцяло.

 

По разноските:

На ищеца следва да се присъдят на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК направените разноски съобразно списъка по чл.80 ГПК – за държавна такса, други съдебни такси и юрисконсултско възнаграждение, в общ размер от 30472,23 лв.

 

       Поради което Софийският градски съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

            ОСЪЖДА М.М.И., ЕГН:**********, да заплати на Г.Ф., адрес: ***, както следва:

на основание чл.558, ал.7 КЗ сумата от 754005,78 лв., представляваща регресно вземане за изплатени застрахователни обезщетения за произшествие, осъществено на 10.07.2013 г. от ответника без сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, заедно със законната лихва от 10.02.2020 г. до окончателното плащане;

на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 30472,23 лв., представляваща съдебни разноски.

 

Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис.

 

 

СЪДИЯ: